СЪДЪРЖАНИЕ:
- ДО ИТАЛИЯ И НАЗАД – 5000 КИЛОМЕТРА ЗА ПО-МАЛКО ОТ МЕСЕЦ
- ИГУМЕНИЦА
- БАТИНЯНО
- ПРИНЧИПИНА А МАРЕ
- ГРОСЕТО
- КАСТИЛЬОНЕ ДЕЛЛА ПЕСКАЯ
- МАРИНА ДИ ГРОСЕТО
- МАСА МАРИТИМА
- ПАГАНИКО
- ОРБЕТЕЛО
- РОКА АЛДОБРАНДЕСКА
- ПОРТО ЕРКОЛЕ
- ПОРТО САНТО СТЕФАНО
- ТЕРМЕ ДИ САТУРНИЯ
- КАПРАРОЛА
- БАНЯЯ
- САН МАРИНО
- СМИЛЯН
- ЗАДАР
- СЛАВОНСКИ БРОД
- ВКУСНА ИТАЛИЯ
- ИНФОРМАЦИЯ И ЦЕНИ
ДО ИТАЛИЯ И НАЗАД – 5000 КИЛОМЕТРА ЗА ПО-МАЛКО ОТ МЕСЕЦ
Краят на август е нашето време за почивка. Или не точно почивка. Всъщност е пътешествие, в което съчетаваме полезното с приятното. Тази година дълго чаканата ваканция мина малко по-различно от обикновено. Изминахме само малко повече от 5000 километра, посетихме четири държави, четиринадесет градчета и селца в Италия, три в Хърватия, едно в Гърция и Сан Марино. Но, да започна от самото начало на това приключение.
26-ти август. Тръгнахме много рано от София. Очаквахме голяма опашка на границата с Гърция, но всъщност чакахме не повече от пет минути. Пристигнахме по обяд в Игуменица, откъдето хванахме ферибот до Италия. Билети си бяхме купили още през юни от Лакмос травел, но за съжаление още тогава нямаше свободни каюти. Това „удоволствие“ ни излезе почти 950 лв. – трима човека плюс кола, без каюта, а цените два дни по-късно се вдигнаха с по 40 € на човек. Пътували сме много пъти с фериботи и често казано изпитвам ужас от тях, но в сравнение с 9 часа висене на почти всяка граница, ми се струва по-приемливо. Вижте – ДО ИТАЛИЯ С КАРАВАНА – 8000 КИЛОМЕТРА ЗА МЕСЕЦ! Всъщност, за първи път дестинацията ни беше Анкона. До сега бяхме пътували до Бари и Бриндизи. Пулия също е прекрасна, но е далече от Тоскана и не спестяваме много километри, само граници. От агенцията ме убедиха, че корабите са много по-комфортни от тези на Грималди и се примирих с дългото пътуване по вода и липсата на легло. Не се оказа точно така…
ИГУМЕНИЦА
Тъй като трябваше да сме на пристанището в 20:30 часа, чекирахме си билетите, взехме бордните карти и имахме достатъчно време за плаж и почивка. Игуменица не е голям град и честно казано не ни харесва като дестинация затова се насочихме към залива Ormos Valtou. По спомени, това е много дълга плажна ивица с диви, прекрасни плажове, кристална вода и няколко къмпинга. Точно там, преди много години се роди любовта ни към караваните.
Реалността, обаче се оказа по-различна. Дивите плажове бяха драстично намалели, а на тяхно място изникнали Кантини предлагаха платени шезлонги и чадъри. Хубавото беше, че си намерихме нашето място под слънцето. Къмпингите бяха пълни, но на свободните пространства може да се къмпингува до една седмица безплатно.
След почти цял ден безвремие хапнахме набързо по един гирос и се запътихме към пристанището. Ферибота акостира към 23:30. Сашо остана в колата а аз се качих с Алекс да търсим места за нощувка, тъй като каюта и на пристанището не успяхме да наемем. Прекрачвайки прага на кораба разбрахме защо. Толкова хора на едно място бях виждала само на концерт! Буквално вече имаше и заспали на дюшеци пътници! Гастарбайтерите бяха навсякъде! Пълен кошмар… Отделно кораба нямаше нищо общо с „хубав“, дори едва се доближаваше до приличен. Да, доста по-голям от тези на Грималди, но вътре си беше същото корито, само, че огромно. Става въпрос за Анек (Anek Lines). Пътуването беше 22-часов кошмар. Още повече намразих фериботите.
Може да видите цялото пътуване в YouTube канала ми:
В късния следобед пристигнахме в Анкона. Както се очакваше, нямаше никаква организация за слизане от кораба. Бяхме наблъскани като сардини на стълбите пред гаража, но за това разказвам по-подробно във влога. След два часа благополучно стъпихме на италианска земя. Там обаче, ни очакваше поредната неприятна изненада. След като си включихме телефоните се оказа, че единият е спрян. Как става така, че всяка година, при изключени мобилни данни, Wi-Fi и активиран самолетен режим, някой от нас „гори“ с мобилен оператор извън ЕС?! Всъщност, смятам да задам този въпрос на Виваком, чрез адвокат. Това се повтаря абсолютно всяка година! Няма да ви занимавам с перипетиите ни през 2019 г., когато пътувахме поотделно заради моят страх от фериботите – шест пъти ходих до офис на Виваком, докато разбера, че Сашо е добре и „просто му е спрян телефона, защото е надвишил кредитния лимит“. Да не говорим, че моят мобилен интернет свърши още на втория ден.
НАСТАНЯВАНЕ В ИГУМЕНИЦА
На всичкото отгоре заваля проливен дъжд. Тези от вас, които следят блога отдавна знаят, че винаги тръгвам където и да било с подробен план – ИЗГОТВЯМ СИ МАРШРУТ. КАК ГО ПРАВЯ? Освен границите, другата причина да се кача на ферибота бяха два обекта близо до Анкона, които включих в маршрута. Както предполагате, бяхме изнервени до крайност от злополучното пътуване и спрения телефон, а дъжда като „капак’ на всичко ни възпрепятства и тръгнахме направо към Батиняно.
БАТИНЯНО
Батиняно е кътче от рая. Малко селце, кацнало на хълм и заобиколено от гора. Подробности може да прочетете в НЕПОЗНАТАТА МАРЕМА. Там ни посрещнаха част от нашето семейство и много приятели. Бяха ни приготвили прекрасна маса, страхотна лазаня и ароматно вино от региона. Какво по-хубаво начало на нашата ваканция?! Някак негативните емоции се изпариха за миг и тяхното място зае радостта, че най-накрая сме там, където сме оставили сърцата си – в Тоскана!
Не мога да обясня това, което чувстваме когато сме в Италия. Просто не може да се опише с думи. Италия е магия! Италия е любов!
НАСТАНЯВАНЕ В БАТИНЯНО
ПРИНЧИПИНА А МАРЕ
Принчипина си е нашето място. Тук отсядаме всяка година. Това не е типичен курорт, въпреки, че освен къщи за гости и няколко малки хотела, местно население няма. Създаден е само за туристи, но въпреки, че е препълнен, липсват шумни нощни заведения, лъскави хотели и излишен лукс. Това е място за спокойна семейна почивка. Ако търсите различно преживяване прочетете къде тук – КРАЙБРЕЖИЕТО НА МАРЕМА.
Обикновено всеки път отсядаме в малка къща за гости, но подобно на миналата година, още през юни всички къщи бяха заети. Затова си резервирахме апартамент. Може да го видите в линка долу. Малък, чист и спретнат точно това, което ни е нужно за по-дълъг престой. Единственият недостатък е паркирането, в къщите има паркинг в двора, но и това не беше проблем, защото пред блока има паркоместа. Апартаментът се намира в четириетажен блок и разполага с чудесна тераса и двор. Отделно е на пет минути пешеходно разстояние от плажа.
АПАРТАМЕНТИ МАРЕММА
ГРОСЕТО
За ГРОСЕТО съм писала много. Този град е една от причините да създам блога. Прилича на умален модел на Фиренце и Сиена, но без тълпите от туристи. Следите от Ренесанса са ясно уловими, може би поради това, че МЕДИЧИТЕ имат „пръст“ в старинния облик на историческия център. Из тази атмосфера се разхождахме почти всеки ден със задължителното джелато в ръка.
ХОТЕЛИ В ГРОСЕТО
КАСТИЛЬОНЕ ДЕЛЛА ПЕСКАЯ
На третия ден след пристигането ни, дойде и поредната неприятна изненада. Разболяхме се. Не, че не го очаквахме след претъпкания кораб. Така и не разбрахме точно какъв вирус пипнахме, но положението беше критично. Един по един окапахме като круши и това продължи цяла седмица. Единствените разходки, за които ни стигнаха силите през това време бяха до близките курортни градчета, като се стараехме да не контактуваме с никого.
В този курортен град е запазена приятна провинциална атмосфера. Уникалният му чар се дължи на невероятна средновековна архитектура, чудесно обслужване, прекрасна храна и зашеметяващи пейзажи. Освен това всяка събота се провежда МЕРКАТО. Не пропуснахме нито един пазар по време на престоя си и едва събрахме багажа в колата на тръгване. Да не говорим за пазара в четвъртък и за намаленията в моловете в Гросето. Общо взето първата седмица ни премина в шопинг, плаж и кратки разходки.
Между другото за тези от вас, които пътуват с кемпери или каравани, това е много подходящо място. От Кастильоне до Принчипина има поне десет къмпинга и много area sosta – безплатни обособени места за нощувка и почивка.
КАСТИЛЬОНЕ ДЕЛЛА ПЕСКАЯ
МАРИНА ДИ ГРОСЕТО
Марина ди Гросето, само на 2км. от Принчипина е прекрасен участък с широки златни пясъци, съвременен по-оживен курорт, в който освен просторна плажна ивица, ще откриете и много плажни партита, водни спортове, заведения и красива крайбрежна алея. До него дори може да стигнете и пеша, само по плажа от Принчипина а маре.
Това, което заварихме тази година в Марина ди Гросето ни озадачи. Никога не бяхме виждали този курорт толкова празен, дори бих казала призрачен. Наистина, цените на нощувките са се вдигнали драстично, но все пак?
МАРИНА ДИ ГРОСЕТО
МАСА МАРИТИМА
След една „лежерна“ седмица, Сашо вече не издържа и каза да отварям маршрута на Travel with history с дестинация на около 50-60 километра разстояние от нас. Естествено, че бях готова за този момент, да не кажа, че само това чаках. И така се озовахме в най-красивият град в МАРЕМА.
Чували ли сте за МАСА МАРИТИМА? Древен, очарователен истински средновековен град, който засенчва с красотата си почти всички останали в Марема. Никъде другаде в областта няма да срещнете аристократичното величие на Фиренце толкова осезаемо. И да, тук отново Медичите имат значително влияние. Този град ни очарова и честно казано не знам защо сме го пропускали досега.
МАСА МАРИТИМА
ПАГАНИКО
Ако ви се струват познати тези кадри, това е защото може би сте прочели ФЕСТИВАЛ НА ЖАБИТЕ – ПАГАНИКО. Това е един от първите ми постове в блога. Всяка година сме тук. Пропуснахме само по време на пандемията, просто защото не се състоя. Какво по-хубаво от това да се повеселим и разпуснем след някоя дестинация?
Празниците в Италия са много живи, цветни и не на последно място вкусни. Тези Сагри (събори) са с вековна традиция и се честват по едно и също време всяка година. Сагра е местен фестивал, обикновено разположен в поле или на площад. Може да бъде посветен на светец покровител или… храна. В Паганико се провежда „Фестивал на жабите“. Всяко малко градче си има своя различна тематична сагра – на дивото прасе, на сиренето, гъби, риба и каквото още ви хрумне.
Продължават около седмица. Обикновено кулминацията е в последния ден на празника. Тогава се провеждат различни състезания, наречени Палио.
Произходът на думата „сагра“ идва от латинската дума sacrare , т.е. посвещавам, тъй като в древността това е било предимно религиозно събитие или празник за добра реколта. Докато се скитате из Италия, може да забележите някои цветни плакати, рекламиращи фестивалите. Друг начин да разберете кога и къде ще се състои сагра е да попитате в местния туристически офис. Посещението на подобен празник може да бъде чудесен начин да опознаете по-добре хората, техният начин на живот, да се слеете с културата и традициите им, да опитате местната храна, автентичната и по-селска атмосфера на мястото.
ПАГАНИКО
ОРБЕТЕЛО
Oрбетело е уникален град, разположен върху тънка ивица земя, простираща се в средата на лагуна, от която произлиза името му. Лагуната Орбетело в Тоскана е природен рай, който привлича много туристи през цялата година. Тя е част от защитен природен резерват и е една от най-незамърсените зони с природна красота в Тоскана.
Три пясъчни участъка се увиват около лагуната, свързвайки самия град с полуостров Монте Арджентарио, което го прави очарователен крайбрежен оазис.
Не бяхме идвали в Орбетело повече от петнадесет години бяхме позабравили красотата на това място. Сега сякаш ни беше за първи път. Разгледахме го много набързо, почти транзит, защото основната ни дестинация беше друга.
ОРЕБЕТЕЛО
РОКА АЛДОБРАНДЕСКА
Пътувайки към Порто Ерколе, крепостта на върха нямаше как да остане незабелязана и естествено се запътихме натам. Средновековен отбранителен бастион със звездовидна форма, внушителни стени, ров, който някога е бил пълен с вода и падащ мост – забележителност точно в мой стил. Страхотен бонус към обиколката ни в Арджентарио!
Но за съжаление и този път не пропуснахме обедната почивка. Все пак разгледахме крепостта отвън и като котараци надникнахме в двора. Всъщност, знаете ли какво се оказа? Оказа се, че това е затворен жилищен комплекс! Представяте ли си да живеете в крепост?! Аз лично – да! Сигурно е много вълнуващо!
ПОРТО ЕРКОЛЕ
ПОРТО ЕРКОЛЕ буквално означава „пристанище Херкулес“. Това е малък крайморски град, който се намира на източното крайбрежие на полуостров Монте Арджентарио и смятаме, че е един от скритите скъпоценни камъни на Италия. Второто по големина селище на полуострова след Порто Санто Стефано, то е едно от Borgi piu beli d’Italia.
Порто Ерколе беше и основната причина да се разходим на полуострова. Като любители на изкуството искахме да повървим до последните стъпки на Караваджо. Малкото рибарско градче не само заслужено си е спечелило място в класацията за най-красиви италиански села, но и е било последният дом на великия художник. Това е едно от любимите места за почивка на тосканците, а ние определено се стремим да опознаваме местните навици.
ПОРТО ЕРКОЛЕ
ПОРТО САНТО СТЕФАНО
Така и така бяхме тук, защо да не се разходим до Санто Стефано? Нищо, че отдавна не броим колко пъти сме го посещавали, но си заслужава още няколко пъти по толкова. Порто Санто Стефано не притежава същата привлекателност като, да речем, Маса Маритима с великолепната си средновековна същност, но местните жители така или иначе са твърде заети да се възхищават на невероятната си морска панорама и дори по-добра кулинарна репутация, за да се интересуват какво мислят другите. Не притежава дори история, проследима векове назад във времето, но за сметка на това притежава класа, шик, чар и лукс в изобилие. Може би в България не е толкова популярно като КАПРИ или ПОРТОФИНО, но повярвайте ми – по нищо не им отстъпва!
Градът е работещо пристанище и с това идват страхотни ресторанти, красиви лодки и блажени следобеди, прекарани в разходки нагоре и надолу по крайбрежната алея, любувайки се на кичозните магазини за дрънкулки и гледайки как рибарите носят следобедния си улов. Порто Санто Стефано е отправната точка за всички фериботи до близките острови ДЖИЛИО и Джиантури, както и на повечето частни круизи. Нямам идея защо до сега не съм писала пост за него, но смятам да поправя тази грешка.
ПОРТО САНТО СТЕФАНО
ТЕРМЕ ДИ САТУРНИЯ
САТУРНИЯ, прекрасна Сатурния. Вие имате ли си любимо място? Някое, което да ви кара да се усмихвате само при мисълта за него? Това е нашето! Колкото и да се опитвам чрез думи да ви опиша тази красота – винаги е малко. Просто не се получава. Това е място, което на 100% препоръчвам да се види. И то не веднъж.
Когато преди почти двадесет години дойдохме тук за първи път останахме поразени от тази съвършена природна красота. Години наред се опитвах да опиша на хората какво е Сатурния и защо почти всеки път се връщаме тук, но истината е, че ме разбраха чак когато доби популярност в социалните мрежи. За всичките тези години сме видели много метаморфози на изворите, сега не беше изключение. Скоро ще обновя поста си за термите, защото някои неща вече не са актуални. Е, вече знаете кое е любимото ни кътче в Тоскана.
ТЕРМЕ ДИ САТУРНИЯ
КАПРАРОЛА
Когато подготвям маршрута ни за Италия, винаги си имам ТОП дестинация, която непременно искам да видим. Всички останали са бонус към нея, ако не успеем остават за следващата година. Но, абсолютно винаги има една, която се откроява на фона на останалите. Миналата година изминахме 900 километра, защото прочетох една книга – ВИЛА САН МИКЕЛЕ, а тази само 350 заради един филм (всъщност филмите са няколко).
Капрарола е много живописен малък град сякаш кацнал сред туфови скали, изумителни гледки, средновековен облик и Пентагон. Да, правилно прочетохте. През XVI-ти век градът изживял най-голямата си слава, когато Алесандро Фарнезе станал папа Павел III и със създаването на херцогство Кастро значително разширил владенията си, като построил пищни вили и замъци. В този град е построена най-представителната вила от нивото на богатство и власт, което това благородно семейство е достигнало: ПАЛАЦО ФАРНЕЗЕ в Капрарола. Двореца на знатната фамилия е във формата на Пентагон, но с доста по-стара история от американският.
И по повод фестивалите – Капрарола е известен и с голямото си производство на лешници, които се използват за приготвяне на традиционни сладки, тоцети, амарети, пампепато, чийто грандиозен фестивал се празнува всяка година в края на август. Открийте атракциите в Капрарола.
КАПРАРОЛА
БАНЯЯ
Баняя е малко село съвсем близо до градът на папите Витербо, както и до Капрарола. Известен със своята велика реликва на аристократично величие, ВИЛА ЛАНТЕ – имението на епископите от XVI в. Всъщност, това произведение на изкуството е строено цели три века!
Както често се случва в Италия, терминът „вила“ е малко подвеждащ, защото това всъщност е градината, с която мястото е известно. Само две от залите на вилата са отворени за посетители, но за сметка на това тук ще се насладите на красиви градини, живописни тераси, декоративни живи плетове, статуи и уникални фонтани. Почти цялата вода минава през всеки фонтан благодарение на добре изграден акведукт. Представете си водни съоръжения, стълби, балюстради, наблюдателни точки, лабиринти, капани, причудливи митични статуи и водни пещери. Добавете скулптури и цветни лехи, които рисуват безупречни геометрични форми, вписващи се идеално със заобикалящата буйна растителност с некултивиран и естествен вид. И ако това не е достатъчно, тук има грандиозни водопади, имитиращи естествени, покрити с мъх статуи, които създават приказно усещане, почти като на филм. И ако всичко това ви се струва познато, то е защото вече сте го видели на малкия екран.
БАНЯЯ
САН МАРИНО
И дойде време за последната ни спирка в Италия или не точно в Италия – Сан Марино. Освен филмови локации и средновековни замъци харесвам и дестинации включени в световното наследство на ЮНЕСКО. Сан Марино е една от най-старите републики в света, основана едва през 301 г. и единственият оцелял град-държава от средновековна Италия. Град-държава, който не е бил нито толкова велик, могъщ, важен и голям, колкото останалите, но същевременно е устоял на времето и запазил своята автентичност. Той е толкова богат на история, колкото и на красота.
САН МАРИНО
Това е отлично еднодневно пътешествие и може да бъде изминато в рамките на няколко часа ако разчетете правилно времето си и не попаднете в задръстване. Точно в подобна ситуация се оказахме ние. Предвидливо избрахме понеделник (12.09) да пътуваме с идеята, че в първия работен ден от седмицата няма да има голям трафик по пътищата. Това, обаче не важи за Италия. Трафикът на магистралата беше все едно сме попаднали на Цариградско шосе и то в пиков час. Планът беше като тръгнем от Гросето да разгледаме Сан Марино, след това да се разходим на другото ни любимо място в Италия – Венеция и нощувката ни беше в Градо. Но, както се казва, сметките ни се оказаха без кръчмар. Разстоянието от Гросето до Сан Марино е 370 км., а от там до хотела още 400 км. Добавете задръстване и Венеция отпадна. От Сан Марино си тръгнахме към 15:00 часа и ни отне два часа да стигнем до Болоня, където още час и половина пълзяхме. Добре, че от хотела бяха много любезни и се разбрахме да ни изчакат до 23:00 часа, а ако не успеем трябваше да ни оставят телефон на вратата на рецепцията когато пристигнем да им се обадим и да ни настанят. Всъщност, това не беше точно хотел а затворен комплекс с бунгала, басейн и ресторант. Жалко, че бяхме само за една нощувка, защото освен изключителното отношение, мястото много ни хареса и като база. Със сигурност пак ще се възползваме от услугите му.
Рано на следващата сутрин идеята ми беше да разгледаме един замък наблизо, после кратка разходка в Триест и да потеглим към следващата дестинация. Но, след злополучното бързане предния ден направо тръгнахме към Смилян.
СМИЛЯН
Смилян е малко живописно селце в централна Хърватия. Толкова спретнато и подредено сякаш е макет а не място за живеене. Ниски бели къщички, перфектно подредени една до друга, чисти дворчета и много цветя. Без нищо което не си е на мястото или пък излишно. Село като картичка, вдъхващо спокойствие все едно е на друга планета. Наистина много интересна енергия има мястото. Не си мислете, че изминахме толкова път за да се любуваме на селски къщички.
Смилян е дестинация, която бях включила в маршрута ни през 2020 година и до която тогава не успяхме да стигнем – ХЪРВАТИЯ TOUR. Две години чаках да посетя родната къща на Никола Тесла! Този човек е бил гений!
СМИЛЯН
ЗАДАР
Със Задар, също както и Смилян имахме недовършена „работа“. Предния ден бях резервирала един апартамент в къща за гости близо до стария град. Просто искахме да оставим колата и да се разходим, въпреки ужасния зъбобол на Сашо. Е, страхотни домакини са хърватите! Досега където и да сме нощували, само в Сплит останахме разочаровани. Тук хората ни чакаха на вратата и ни посрещнаха със студена бира. Апартамента беше много чист, светъл и уютен. Разполагахме и с голяма тераса. Вижте апартамента тук – Zara Apartment
Задар е едно прекрасно кътче по крайбрежието на Хърватия. Интересна смесица между ДУБРОВНИК и СПЛИТ, може би заради останките на Диоклециан. Представете си да се разхождате из улиците на стар римски град с бели настилки и фасади, където древната цивилизация и изкуство се срещат в малки магазинчета и старинни места. След това да седнете на стълбите на морският орган и да слушате песента на морето, наблюдавайки един от най-прекрасните залези в света. Ето това е Задар!
ЗАДАР
СЛАВОНСКИ БРОД
Много пъти сме си разделяли пътя с нощувка в Славонски брод на прибиране от Италия, близо е до Сърбия а и има прилични хотели за една нощ. Но, честно казано, винаги сме подценявали този град. Намира се по поречието на река Сава и има много приятна за разходки централна улица, като в същото време не е претъпкан от туристи. Това, което най-много ни хареса е крепост от XVIII век. Как открих крепостта? Настанихме се в апартамент, защото хотела, в който обикновено отсядаме беше зает. Честно казано не знаех къде ще нощуваме. Както знаете не харесвам настаняване тип Airbnb, но този апартамент ме накара да си променя мнението. Няма да ви разказвам повече, вижте го сами – Apartman Royal
Свалихме багажа, Сашо отиде да си почине малко след поредните 500 километра шофиране, а и все още го болеше зъб. Алекс също. Аз си направих едно кафе и седнах на двора. Отворих Google maps, да видя къде точно се намираме и останах изненадана – локацията ни беше ТОП! Изтичах веднага вътре и извиках:
– Ставайте и се обличайте бързо! До нас има крепост!
Крепостта се намира в центъра на парк и е свободна за посещение. Състои се от три части – централна, външна и южна. В централната част се помещават 108 стаи с еднакви размери за настаняване на войниците, оръжейна, болница, аптека, пекарна, работилници.
Не минавайте транзит през Славонски Брод като нас досега. Оказа се много приветлив и интересен град.
Сутринта тръгнахме рано, не дочакахме закуската, защото ни чакаха още 600 километра до вкъщи. Останаха ни още няколко дестинации в Хърватия за следващата година.
СЛАВОНСКИ БРОД
ВКУСНА ИТАЛИЯ
Много съм писала за храната в Италия. Италия е страна на простота и качество на продуктите, както и на семплите рецепти – МАРЕМА ЗА ЧРЕВОУГОДНИЦИ. Тази година се хранихме предимно с домашна храна. Това е най-добрият начин да „вкусите“ Италия! Всички се надпреварваха кой да ни сготви, но тази част пое предимно сестрата на Сашо. Ани е ненадминат кулинар! Всеки път успява да ни изненада с нещо ново. Тъкмо решим, че вече всичко сме опитали и хоп вади нов „заек от шапката“. А, съседа всеки ден ни питаше в колко часа да ни е готова домашната фокача.
Мислехме, че ще се приберем поне с пет килограма повече, но истината е, че храната там е толкова „чиста“, без консерванти, прясна и вкусна, че дори се вталихме. Колкото и странно да звучи. Вие виждали ли сте дебели италианци? Има защо да изглеждат толкова добре и да са дълголетници. Отговора е в храната, любовта, която влагат в нея и спокойствието.
За престой от три седмици и половина в Италия опитахме много нови традиционни ястия. Две от тях може да видите във влога:
ИНФОРМАЦИЯ И ЦЕНИ
Основен маршрут:
СОФИЯ – ИГУМЕНИЦА – АНКОНА – БАТИНЯНО -ГРОСЕТО – ПРИНЧИПИНА А МАРЕ – САН МАРИНО – ЗАДАР – СЛАВОНСКИ БРОД – СОФИЯ
Всички допълнителни дестинации бяха с основен престой в Принчипина. Изминахме малко повече от 5000 километра.
Пътни такси:
- Гърция – от София до Игуменица около 12 €
- Италия – от Анкона до Гросето, както и в самата Тоскана няма такса, за пътуването ни до Лацио – 1 €, до Сан Марино и после до границата със Словения – около 60 €
- Словения – все още цената на винетката е 15 €
- Хърватия – 41 €
- Сърбия – 15,50 €
Гориво:
Цените на горивата, разбираемо са се вдигнали, но дизела е най-скъп в Гърция – 1.942 €. В Италия зареждахме на бензиностанции CONAD – 1,738 €, в Хърватия – 1,713, а в Сърбия – 1,86 €. В Сан Марино горивото беше на най-добра цена – 1,688 €, но ако зареждате там имайте предвид, че трябва да го направите на колонката за самообслужване и да платите на автомата. В противен случай, ако ви зарежда служител, ще платите 1,99 € за литър.
Храна:
Цените в ресторантите в Италия са се покачили значително. Ако миналата година в приличен ресторант една пица струваше 8-10 €, сега са 15-18 €. В хранителните магазини цените на италианските продукти са си почти същите, но тези, които се внасят са поне три пъти по-високи. Например слънчогледово олио през 2021 си купихме 5 л. за 4 €, сега същото струва 15 €, киселото мляко беше 0,19 €, сега е 0,75 €. Хубавото е, че кафето и шприца си бяха на старите цени, а различните видове паста са се повишили с не повече от 1 €.
Хотели:
Не само в Италия, ами навсякъде, където търсих хотели цените са поне двойни. Особено във Франция, до която така и не стигнахме. Единствено изключение прави Хърватия и то не навсякъде, но поне там бяха най-приемливи.
Дестинации:
За всички нови посетени дестинации ще ви разкажа в отделни постове, а в някои от старите ще обновя информацията. Очаквайте скоро нови публикации.
Опитах се да бъда достатъчно изчерпателна, но ако съм пропуснала нещо, което ви интересува – питайте. Надявам се да съм ви била максимално полезна, ако планувате подобно пътешествие.
Buon viaggio…
Ако статията ви е харесала, може да ме подкрепите, като я споделите или ме последвате в социалните мрежи Facebook и Instagram
ОЩЕ ОТ САЙТА
ПИЕНЦА – ИДЕАЛНИЯТ ГРАД НА ПАПАТА
Тоскана! Колкото и да се пише за нея, колкото и снимки да се опитват да увековечат красивите гледки – не…
ВИЖ ОЩЕ
МАЛЯНО В ТОСКАНА
Тези, които не познават Марема, може би си мислят, че това е просто един регион в Тоскана. Но всъщност това…
ВИЖ ОЩЕ© Travel-with-history 2022
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 4.0 International License.
travel-with-history.com 