РУМЪНИЯ – ПРИКАЗКА ЗА ЕДИН УИКЕНД

Румъния ми беше фикс идея дълго време. Една желана дестинация, а най-хубавото е, че е съвсем близо. Не това обаче ни спираше няколко години подред да я посетим. Всъщност го направихме малко преди пандемията, но в момента е много достъпна дестинация и някак дойде момента да ви разкажа и за нея. Сашо беше пътувал през Румъния преди десетина години и впечатленията му не бяха никак добри. Трябваше да бъда много убедителна за да потеглим в тази посока.

Румъния ни очарова! Страна, която за кратко време е постигнала забележителен възход и същевременно е запазила древните си корени. Земя на легенди скрити в забравените пътеки на историята, смесица от много култури и бурно минало. Знаете, че Румъния се нарича така заради римляните, нали? Ще видите статуя на Ромул и Рем в почти всеки град. 

Едва ли ще се учудите, че първата ни спирка беше столицата.

БУКУРЕЩ

Този град буквално ни изуми. Много странна смесица между модернизъм, буржоазия, средновековие, гето, комунизъм и какво ли още не. Сградите сякаш бяха нахвърляни, попаднали някак случайно от друго времево измерение една до друга, без никакъв синхрон помежду си. Като печати на всеки период от историята на града. Дори Парижката триумфална арка се е телепортирала там!

Естествено една от тях беше целта на кратката ни спирка в Букурещ. Сградата на парламента. Има още много интересни места в града, но плана ми беше да посетим точно определени обекти и внушителната сграда беше един от тях. Това, което най-силно ме впечатли освен размера (все пак това е втората по големина административна сграда в света след Пентагона), е начина по който румънците почитат и пазят историята си, независимо колко тъжна и пагубна е била за тях. Това е една грандоманска история за комунистическо величие и диктатура.

А всъщност, знаете ли, че е издигнат върху „смърт“? В основите му са най-големите чумни катакомби. Чумата на Караджа погубила повече от 20 000 жители на Букурещ. Бил град с купища трупове, погребани точно под парламента. Това е една мрачна история, която всъщност ми напоня, че живота е низ от циклични моменти, от които трябва да си вземем поука.

Днес, сивите павета на огромния площад често се превръщат в сцена на концерти. Атмосферата са озвучавали гласовете на Бон Джоуви, Лейди Гага, Айрън Мейдън и още редица звезди от небосклона.

Както сами може да видите, наближаваше обяд и трябваше да потеглим към следващата спирка от маршрута. Тук ще вмъкна един съвет – не си правете много планове „под час“ в Румъния. Когато свърши магистралата след Букурещ, попадате в двулентови междуселски пътища с големи задръствания. Около четири часа ни отне придвижването до Синая.

СИНАЯ, КАТО ОЖИВЯЛА ПРИКАЗКА

Да, Синая наистина е като приказка. Приказка за крале, принцеси, боляри, монаси и чудеса все още витаят из чистия планински въздух на Карпатите. Тези истории ще ви ги разкажа в отделен пост. След продължителното изминаване на тези около 140 км., най-накрая пристигнахме, но … закъсняхме.

Пристигнахме на паркинга около час преди затварянето на замъка Пелеш, но се оказа, че там приемат само кеш, а ние нямахме леи. Обратно в града до чейндж бюро и изгубихме ценно време. Когато се върнахме имахме само половин час за замъка, а най-краткото посещение е 45 минути. Тоест, насладихме му се само отвън. Поне за градините имахме достатъчно време и въпреки ръмещия дъжд, беше приказно.

Изключителна красота! Не случайно е известен като един от най-красивите замъци в Европа. Освен това, Пелеш е първият европейски замък, който има електричество, дори има собствена електроцентрала.
Замъкът разполага и с топла и студена течаща вода, централно отопление и централна вакуумна напоителна система. Истински архитектурен гений за времето си.

Е, след като му се насладихме отвън, потеглихме отново. Така пътешестваме ние, имаме една основна дестинация, няколко попътни и една отправна точка за престой, в случая Брашов.

БРАШОВ

Брашов се оказа значително по-голям, отколкото си го представях. И значително по-интересен. Открих и добро място за настаняване. Малък семеен хотел, отговарящ на скромните ни обичайни изисквания – паркинг и добра локация. Бонус – имахме джакузи в спалнята. Както обикновено използавах Booking.

Пристигнахме сравнително рано и имахме достатъчно време да разгледаме града и естествено да опитаме местната кухня. Мамалига под всякакви форми. Много обичам родния качамак и италианската полента, но тяхната мамалига превъзхожда всичко, което съм опитвала до сега. Не успя да надмине единствено домашния качамак на баба.

Ден втори. Свежа сутрин в Брашов. От чистия въздух на Карпатите се събудихме много рано. Въпреки ранния час, в центъра на града кипеше бурен живот. Също като нас, туристите се оказаха доста ранобудни, а от многото пекарни в центъра се носеше изкусителен аромат на току-що излезли от фурната закуски, на които не можахме да устоим.

Неусетно стана време за основната ни цел. Потеглихме към света на легендите.

БРАН

Това, което ни отведе в Румъния, беше граф Дракула. Макар и измислен герой, припокриващ се с владетеля Влад Цепеш, някак мистерията около историята и местния фолклор бяха достатъчни за да провокират любопитството ни. Популярността на замъка също се дължи на литературна измислица, нещо подобно на балкона на Жулиета във Верона, но средновековието е оставило своят ясен отпечатък. Атмосферата е като „дежавю“ в миналото.

А хората в Карпатите до ден днешен предават разказите на предците си, колкото и фантастични да са те. Хора, вярващи все още в зловещи легенди и стригои, страсто пазещи средновековния фолклор. И популяризират туризма си с това. И все пак една от най-големите атракции са вампирите, които се разхождат из улиците на Бран. Не съм очаквала, че ще има и такъв бонус във „вампирският“ ни туризъм, но е факт.

С всички тези свободно разхождащи се стригои, таласъми и върколаци по улиците, румънците наистина знаят как да извлекат максимална полза от „сполетялата“ ги вампирска слава. Бран е доста популярна туристическа дестинация, която очарова с мистичния си облик.

Отиване и връщане, общо изминахме 1200 километра. И все пак за два дни успяхме да видим всичко, което искахме, но моята туристическа душа, съвсем естествено иска още, и още … Имам нов маршрут, като му дойде времето.

Уикенд бягство в Румъния е едно напълно постижимо пътешествие.

Buon viaggio …

Ако статията ви е харесала, може да ме подкрепите, като я споделите или ме последвате в социалните мрежи Facebook и Instagram.

ОЩЕ ОТ САЙТА:

© Travel-with-history 2022

This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 4.0 International License.