С НАС В ХЪРВАТИЯ – ПЪТЕПИС 2020

СЪДЪРЖАНИЕ:

2020

В началото на Септември се подготвяхме за годишната си почивка, както се сещате смятахме да отидем в Италия. С огромно нетърпение дочакахме 07/09, когато се очакваше да отпадне заповедта на премиера Конте за 14 дневна карантина на пристигащите от България и Румъния. Трескава подготовка за пътуването беше обхванала цялото семейство. Постоянно следяхме новините, които съобщаваха, че заповедта е вече изтекла, а през тази меко казано странна 2020г. желанието „да разкъсаме оковите“ беше по-голямо от всякога.

Смятахме да пътуваме както обикновено с ферибот от Игуменица. 07/09 понеделник се падаше почивен ден, така че имах достатъчно време да проуча всичко, разписание на фериботите, да пусна QR код за Гърция, да запазя час в лаборатория за PCR тестове, да оправя багажа и още куп други неща. На следващия ден сутринта ни направиха тестовете и докато чакаме резултата, който излезе в ранния следобед отидохме да си свършим още други лични ангажименти. Към 11:00 часа естествено пак отворих всички сайтове с новини и се стъписах! Нова заповед на Конте, с която удължава карантината до 07/10/20! Четях и не вярвах на „ушите“ си!

Ами сега накъде?

Веднага отворих Re-open EU и потърсих страните, в които можем да отидем като туристи само с отрицателен PCR тест. По това време бяха Португалия, Испания, Франция, Полша, Гърция и Хърватия. В никакъв случай не искахме да ходим пак до нашето Черноморие, поради ред причини – НА МОРЕ В БЪЛГАРИЯ. ЩО Е ТО?

Избрахме Хърватия поради няколко причини. Първо от почти всички курорти по крайбрежието има фериботи до Италия (в случай, че отменят карантината по-рано), второ в началото на Септември все още е топло и става за плаж, сравнително близо е до България, а Дубровник е дестинация която се каним да посетим от десет години. А как се планира пътуване от днес за днес, ще ви разкажа. Не ме бива много в пътеписите, но ще се постарая. 🙂

Така, след като разбрахме, че няма как да стигнем до Италия тази година, Хърватия се оказа план „Б“. Обмисляхме и вариант да изчакаме още месец, но при тази динамична обстановка решихме да се възползваме от положението в момента. За отрицателно време отворих Booking и направих резервации за първите две нощувки. Първа спирка Загреб, след това Риека, а после ще му мислим. Багажа е готов, тестовете отрицателни, документите изрядни- тръгваме! 🙂

Загреб

Както вече споменах, този пост няма да е като останалите в блога. Няма да разказвам за забележителности, а ще се опитам да бъда максимално полезна в организацията на непланирано пътуване. В интерес на истината бях напълно неподготвена, но това само ме амбицира. Обикновено правя подробен план за местата, които искам да посетя с разстояния, забележителности, такси, хотели, паркинги и т.н. В този случай трябваше да организирам всичко много бързо. Тръгвахме буквално след пет часа.

Тръгнахме от София около два през нощта. Пристигнахме много рано, границите не бяха задръстени, дори на влизане в Хърватия митничаря ни прие много радостно, като разбра, че ще обикаляме в страната му. Репликата беше „Давай, брато, давай. Ти пари ще оставяш тука“.

Имаше много време до настаняване в хотела, затова паркирахме близо до центъра и се разходихме до най-популярните забележителности. Столицата ни се стори като много странна смесица между източна и западна Европа. Красив и приветлив град интересна архитектура и много история. Тесни калдъръмени улици, много църкви, голяма катедрала и сравнително малко туристи. Някои сгради ни напомняха за Брашов, други за Барселона а из малките улички имаше магазинчета предлагащи само местни и повечето ръчно изработени артикули.

Дойде време за хотела. Оказа се много сполучлив избор. Сравнително наблизо до центъра, на прилична цена със закуска и паркинг – https://www.booking.com/hotel/hr/blue-zagreb.en.html?aid=7942800&no_rooms=1&group_adults=2

Паркинга е задължителен, защото в повечето случаи пътуваме с кола. След кратка почивка и вечерна разходка бяхме готови за следваща дестинация.

Риека

Градът на реката. Сравнително малък, но за сметка на това очарователен. Съвсем целенасочено пак пристигнахме рано. Искахме да разгледаме преди да стане много топло. Центъра всъщност не е голям, бих казала дори, че е малък. Разходихме се буквално за около 40 минути и тръгнахме към къщата, в която бях направила резервация.

Това, което искам да ви посъветвам ако планирате да посетите крайбрежието на Хърватия е да си намерите места за настаняване различни от хотел. Хотелите са скъпи, в много случаи не припокриват очакванията за цената, която ще платите. Има много къщи за гости и то доста прилични. Точно към такава къща се запътихме.

Оказа се не просто прилична, а страхотна и то на смешна цена. Голям паркинг в двора, тераса, луксозен апартамент и удивителна гледка. Домакинята, която ни посрещна беше много сърдечна жена. Упъти ни към плажа, каза ни къде да хапнем традиционна храна, показа лично отношение към нас, а предполагам, че и към всички гости се отнася така радушно – https://www.booking.com/hotel/hr/studio-apartment-quot-brigita-quot.en.html?aid=7942800&no_rooms=1&group_adults=2

Остатъка от деня изкарахме потопени в кристалните води на Адриатика, хапване на традиционни ястия и планове за следващите дни.

Сплит

Преди да тръгнем за СПЛИТ, бях гледала снимки и бях прочела малко информация. От всичко, което бях научила разбрах, че има прозвище на „малката Ница“. Да, това е един наистина красив град и наистина прилича на НИЦА, но ние сме емоционално свързани с Ница и честно казано „оригинала“ ни допада повече. Дори купола на сградата на пристанищната администрация бегло напомня на хотел Негреско.

В Сплит си резервирахме апартамент тип Airbnb. За първи път спахме на подобен тип настаняване, а може би и за последен. Апартаментът беше с много добра локация, на десет минути от стария град и може би заради това имаше доста висока оценка в Booking. Както вече казах, винаги слагам филтър за паркинг, а такъв се оказа, че няма (след моят отзив, вече паркинга е коригиран). Е, след една глоба и с помощта на една жена от блока намерихме къде да паркираме, докато „домакина“ гледаше от прозореца на апартамента. Като цяло, освен близостта до стария град не открих други позитиви в този апартамент. Беше много топло, климатика се намираше в кухнята, а улицата беше много шумна и се наложи да спим на затворен прозорец с риск да се сварим в собствен сос. Наистина не знам останалите гости защо са дали толкова висока оценка. И все пак, въпреки това не останахме с лоши впечатления от Сплит. Просто ако ходите там внимавайте какво резервирате. Апартамента ни разочарова, но града си струва.

Тук усетихме духа на любимата Италия. Красива смесица между Италия и Франция. Крайбрежието е прекрасно, осеяно с палми и яхти и въпреки първоначалното разочарование, успяхме да се насладим пълноценно.

Дойде време за следващата спирка от нашето пътешествие. Избрахме Дубровник, който е на около 400км. от Сплит като идеята беше на връщане да посетим и Задар и по този начин да си облекчим пътя. След малко неуредици като отменена резервация открих перфектното място за нощувка в Дубровник. Това ми харесва в Booking, че като тръгнем за някъде, никога не знаем накъде ще ни „отвее вятъра“ и понякога ми се налага да резервирам от днес за днес и дори и да има някакъв проблем, той се решава много бързо. В това число изключвам неуредиците в България, с които ми се наложи да се сблъскам при последните си няколко пътувания в страната. Но това е тема за други постове.

Дубровник

След злополучния апартамент в Сплит честно казано бях малко на „тръни“ какво ще заварим в Дубровник. Отново резервирах апартамент, но с малко по-различен статут. Беше сграда тип „апартхотел“, но без рецепция. Когато пристигнахме писах на домакина и той веднага ни посрещна и настани – https://www.booking.com/hotel/hr/apartmani-nika.en.html?aid=7942800&no_rooms=1&group_adults=2

Тук искам да отбележа, че локацията беше много добра – съвсем в края на новия град, на 15 минути пеша от стария и плаж на не-повече от 5 минути. Другото основно предимство беше разбира се паркинга. Оказа се, че в такъв популярен град, пренаселен от туристи целогодишно, да откриеш подобно място за настаняване с добра локация и подземен частен паркинг си е меко казано късмет. Самият апартамент беше много уютен с всички необходими удобства за по-дълъг престой и голяма тераса. И да, бяхме запазили само няколко нощувки, но в последствие толкова ни хареса, че удължихме престоя си. Но най-приятното беше, че всичко се намираше „на една ръка разстояние“ и не се наложи изобщо да изкарваме колата.

Всъщност за ДУБРОВНИК тръгнахме малко предубедени. Бяхме чували много мнения, от добри до ужасни. Но, „перлата на Адриатика“ надхвърли очакванията ни. Посетихме много забележителни места и филмови локации, научихме много за историята на града и останахме очаровани.

В интерес на истината туристите не бяха много, може би заради вируса в момента, а може би и това е причината да ни хареса толкова много. Това наистина е прекрасно място. Не си мислете, че може да видите всичко за няколко дни. За целия си престой успяхме да разгледаме много, но все пак не всичко. Предполагам, че пропуска ми се дължи на това, че нищо не беше планирано, а и факта, че не бях гледала „Game of Thrones„. Да навсякъде имаше табели и сувенири свързани със сериала, но тогава това не представляваше особен интерес за мен. Чак след като се прибрахме и изгледах всички сезони, осъзнах всъщност колко много локации сме посетили и как някои сме пропуснали, като сме били буквално на метри от тях. И въпреки това, местата които успяхме да видим никак не са малко.

Това е причината да не харесваме екскурзиите с агенции. Ходим където и когато си поискаме, с две думи имаме пълна свобода да разполагаме с времето си без да се налага да се сливаме с тълпата. Историята на забележителностите си я откривам сама и в повечето случаи знам какво виждам, а тези за които не съм подготвена проучвам в последствие, но това ми се налага много рядко. Общо-взето съм семейният екскурзовод. Сигурно това е причината да създам блога, може би имам нужда от по-голяма аудитория, а може и да съм си объркала професията. 🙂

В този ред на мисли на Старото пристанище имаше много оферти за разходка с корабче до няколко острова. Разбира се, че се възползвахме. Беше страхотно преживяване. Хърватите наистина знаят как се прави туризъм, не като на нашето Черноморие – „Обадете се утре, ама не е сигурно!“.

Няма да се впускам в задълбочени разкази в този пост, просто защото всички подробности ще ги опиша в отделни постове за всяка дестинация.

Цени

Тук искам да вметна малко подробности за цените. Бяхме чували, че Хърватия е много скъпа дестинация. Всъщност за една вечеря (за трима) в Стария град на Дубровник, с изглед към катедралата ще платите не-повече от 80 лева. Това беше най-скъпата вечеря, която платихме. В Риека и Загреб цената беше приблизително между 40 и 50 лв., но в предвид, че Дубровник все пак е много популярна дестинация нормално е да е по-скъпо. За сравнение в Созопол също платихме толкова! Италия не я сравнявам, защото там цените в ресторантите са доста високи, но пък си заслужава всеки цент. А хърватската кухня също е божествена. Уникалните ястия са смесица между балкански, средиземноморски и италиански вкусове.

При нощувките също не е по-различно. Съвсем прилични цени. Между 100 и 150 лева може да откриете прекрасни места за нощувка.

Ще ви кажа само, че като се прибрахме и си направихме сметка, за целият престой сме похарчили по-малко от 2000 лева. В тази сметка включвам всичко- нощувки, храна, такси за забележителности, такси за магистрали, гориво и две глоби. Няма как пак да не направя сравнение. Приятелско семейство по същото време, за същия период и също трима души, беше на почивка в Ахтопол и са похарчили почти 3000 лева. Е, как да харесваме родните курорти? Два уикенда това лято на нашето море ни бяха абсолютно достатъчни за следващите 10 години. А дали тези цени са провокирани от Коронавируса или по принцип са такива, не съм съвсем сигурна. Факт е, че това беше най-евтината ни почивка до момента.

Път

Всички наши приятели и познати, посещавали Дубровник са използвали услугите на туроператори, тоест пътували са с автобус през Северна Македония, Косово и Черна гора. От тях сме чували, че пътя е ужасен, планински, тесен и с много завои. Ние минахме през Сърбия. От София до Дубровник е само магистрала, освен последните 80км., които са национален път и се пресича границата с БиХ. Но това най-вероятно скоро ще се промени, защото се строят огромни виадукти към островите за магистрала на последната отсечка, с която няма да се налага да се преминава граница и естествено ще се пътува много по-бързо и удобно. И най-вероятно ще се случи в близко бъдеще в предвид мащабите на това, което видяхме. Така, че ако именно това ви е спирало до сега да не посетите Дубровник, мога само да ви кажа, че през Сърбия това не е пречка. Пътят е прекрасен.

Както споменах, мислехме да посетим и Задар на връщане, но толкова бяхме запленени от „магията“ на Дубровник, че не ни се тръгваше и Задар остана за някога напред във времето заедно с Плитвичките езера.

На връщане си разделихме километрите, като нощувахме в Славонски брод. Малко градче, много удобно близо до магистралата и на около 20км. от границата със Сърбия. Хотела също беше много приятен, даже чудесен за една нощувка, особено когато шофьора е само един. 🙂

Обобщение

От една страна ни е тъжно, че не успяхме да стигнем до Италия, най-вече защото тази година не видяхме тази част от семейството си която живее там, а те наистина ни липсват. Но пък от друга, Хърватия беше страна, която отдавна искаме да разгледаме и честно казано много ни хареса. Освен всичко, според нашите критерии това е една близка дестинация. Всяка година по това време изминаваме поне 8000км. в обиколки, а тези 3000км. ни се сториха все едно сме отишли до Пловдив. А най-хубавото от всичко е, че няма такова нещо като езикова бариера. Езиците са ни толкова близки, че се разбирахме перфектно със всички.

В никакъв случай не съжаляваме за избора си, посетихме нови места, насладихме се на нови емоции и най-вече си изкарахме страхотно.

Това беше първият ми пътепис, с който се надявам да съм ви била полезна. Ако имате някакви въпроси, може да се свържете с мен в социалните мрежи Facebook или Instagram или просто да оставите коментар под поста.

Buon viaggio …

Ако статията ви е харесала, може да ме подкрепите, като я споделите или ме последвате в социалните мрежи Facebook или Instagram.

Още от сайта