Пет държави, 7500 километра и една мечта – да усетим Европа по пътя, не през прозореца на самолет.
В този пътепис няма самолетни билети и резервации, а само километри, преживявания и свобода. С нашия кемпер/ван изминахме над 7500 км, между планини, морета и непредвидени спирки. Пътуване, което не просто ни показа света, а ни научи да го изживяваме бавно – километър по километър, утро след утро. Прекосихме пет държави – от тосканските хълмове до гръцките плажове – и доказахме, че най-красивите маршрути се чертаят не на картата, а в сърцето. Пет държави – Италия, Франция, Австрия, Германия и Гърция – пет различни усещания за свобода, вплетени в едно дълго ПЕТЕшествие.
Съдържание:
- Пет държави, 7500 километра и една мечта – да усетим Европа по пътя, не през прозореца на самолет.
- Първи километри – от България до Италия
- Италия
- Франция
- Отново Италия
- Австрия
- Германия
- Гърция
- Разходи
- Пет държави. 7500 километра
- Още идеи за кемпер пътешествия
От италианските хълмове до гръцките плажове, пътят ни подари истории, които не просто ще разкажа – ще преживея отново с вас. Готови ли сте?
Първи километри – от България до Италия
Запалихме кемпера с онази смесица от вълнение и лека тревога, която само началото на дълъг път може да ти донесе. Пред нас стоеше Европа – цели пет държави и над 7500 километра свобода. Ако сте чели пътеписите ни от предишни години, със сигурност знаете, че избягваме „царския път“ заради гастарбайтерите, които пътуват към Европа в края на август. Отново се насочихме към малките граници и отново не сгрешихме – излязохме от България през Стрезимировци и влязохме в Хърватия през Илок.
Транзит през Сърбия, Хърватия и Словения
Сърбия не е страна, която предизвиква интерес в нас, но не това е главната причина всяка година да минаваме транзит през нея. Всички тези измами по магистралните бензиностанции и паркинги, където ти повреждат автомобила (кемпера) и след това като „манна небесна“ се появява пътна помощ готова срещу четирицифрена сума (в най-добрия случай трицифрена) да отстрани проблема, някак предизвикват несигурност, дори съвсем ни отказаха да опознаем тази страна. Единственото място, на което спираме за нощувка, и то на връщане и се чувстваме сигурни и спокойни е пред Лозовишка чешма.
Не така стоят маршрутите ни в Хърватия и Словения. Това са страни, които много харесваме и с удоволствие търсим нови дестинации за обогатяване на така или иначе препълнения ни маршрут.
Първоначалният ни план включваше няколко спирки в Хърватия, но небето реши друго. Дъждът ни настигна още преди границата и валеше така упорито, сякаш самият път искаше да ни провери доколко сме готови да продължим. Пропуснахме планираните спирки и продължихме към Италия – понякога най-хубавите истории започват именно там, където плановете свършват.
Италия
След повече от 1200 километра, първата ни нощ в Италия беше в Палманова (Palmanova) – град-звезда, построен с геометрична точност и военна дисциплина, но в нощта на нашето пристигане всичко беше тихо, почти мистично. Паркирахме кемпера тук 45.906725, 13.314605 и се почувствахме като малки точки в перфектния ѝ кръг. Навън миришеше на мокър асфалт и италианско спокойствие – първата истинска глътка от пътешествието. Не останахме дълго в Палманова, миналата година разгледахме града.
Към Доломитите
На следващата сутрин слънцето ни настигна. Пътят към Доломитите беше като откъс от филм – планините се приближаваха бавно, а с всяка завой ставаха все по-високи и величествени.
Първата ни спирка беше Полчениго (Polcenigo) – малко селце, скрито сред зеленина и потоци, толкова спокойно, че дори времето сякаш се движеше по-бавно. Скрито в подножието на Доломитите, то е включено в списъка на “Най-красивите села на Италия” (Borghi piu belli d’Italia). Там ни посрещна истинска магия – паркът „Gorgazzo“ с тюркоазени води, които сякаш са филтър, но не са! Изворът идва от подводна пещера, чиято дълбочина надхвърля 200 метра. Представяте ли си? Точно до входа към парка има обособен паркинг за кемпери – 46.037526, 12.497140.
После достигнахме до езерото Барчис (Lago di Barcis) – синьо като кристал и толкова красиво, че не ти се иска да мигаш, за да не пропуснеш отблясъка му. Макар да е изкуствено, създадено през 50-те години за хидроелектрическа централа, днес е истински оазис за разходки и почивка. Спряхме за обяд в кемп-стопа край езерото – с ток, вода, място за сервизиране и … най-важното: прекрасна гледка! (46.190621, 12.564898) Цените са € 0,60 на час и € 22 за 24 часа. Да седиш на масата и да хапваш, докато пред теб блести това зелено езеро, е истинска привилегия. Точно такива спирки правят пътешествието с кемпер специално – малки удобства, голяма свобода и спомени за цял живот.
Пътя ни отведе до Сан Вито ди Кадоре (San Vito di Cadore), където случайно попаднахме на местното меркато. Малки сергии, аромат на плодове и сирена – точно онези дребни неща, които превръщат една спирка в спомен.
Планът включваше и Кортина д’Ампецо (Cortina d’Ampezzo), но този път не беше нашият. След дълго търсене на паркинг се предадохме и поехме нататък.
Нощта ни посрещна край езерото Брайес (Lago di Braies) – онова известно място от снимките и мечтите. Но зад красотата му се криеше и реалността на масовия туризъм – паркинг капан, скъп и пренаселен, в който всеки търсеше своята „перфектна гледка“ – 46.705583, 12.087022. Но проблема на паркинга не беше само този. Купихме си билет от единствената машина на първия паркинг, успокоихме се, че сме изрядни, а после разбрахме, че този билет важи само за „другата половина“ на същия паркинг, където за малко не си счупихме задния люк на бариерата.
Освен това, трябваше да си купим два билета от € 15, не един. Първият билет изтича в 23:59 ч., та в полунощ – романтично, под звездите – ние и още десетина „щастливци кемперисти“ плащаме нов билет. И накрая в 7:30 ни събуди един мургав господин с думите: „Ама тук само онлайн се плаща.“ И къде са информационните табели за това?! Ако това не е капан за туристи, не знам какво е! Въпреки това, когато утрото се отрази в зелените води на езерото, всичко си струваше.
По следите на Йоци и селата с душа
След студената нощ край Брайес потеглихме към Болцано – градът, в който времето има лице. Или по-точно – лицето на Йоци, Ледения човек, открит в Алпите и съхранен тук като свидетел на човешката история. Искахме да се разходим из музея с онова особено чувство, че някъде между фактите и експонатите се крие нещо повече – тишината на хилядолетия, които ни наблюдават, но и това не е бил нашият ден. Музеят в понеделник има почивен ден. Макар и да не се срещнахме с Йоци, ние знаем цялата му история и това не помрачи по никакъв начин преживяването ни в града наричан „Портата към Доломитите„. Поне с паркинга имахме късмет – 46.502867, 11.351812. Спряхме много близо до центъра и две от четирите обособени места за бусове бяха свободни, € 3 на час. Кемпери не могат да спират там.
От Болцано поехме към Балбидо (Balbido), наричано „селото на стенописите“. Къщите му са като отворени книги – по стените им оживяват сцени от миналото, хора, занаяти, спомени, но най-открояващата се забележителност не е изрисувана върху стена. В малкия двор на единствената църква в селото, гордо стои най-голямата вещица в Европа. Гигантската 10,77 метрова статуя е влязла дори в рекордите на Гинес.
Малко по-нагоре по пътя е Ранго (Rango), едно от онези италиански села, в които времето е спряло, но ароматът на домашно вино и хляб продължава да се носи из тесните улички. Каменни арки, дървени врати, цветя по прозорците – цялата Италия, събрана в няколко улички. Не случайно и това селце е включено в класация – Borghi piu belli d’Italia.
Паркирахме на безплатен паркинг между двете села – 46.015023, 10.810995, от където спокойно ги разгледахме пеша. Разстоянието между тях е не повече от 300 метра.
Денят завърши на брега на езерото Гарда, в Пескиера дел Гарда (Peschiera del Garda) – оживено, усмихнато градче, където животът пулсира в ритъма на водата. Там нощувахме – уморени, но щастливи, с усещането, че всеки километър ни приближава не просто до нова дестинация, а до самата същност на пътешествието. Нощувахме в много приятен кемп стоп, на 7-8 минути от центъра на града – 45.440019, 10.684733. Цената е € 30 за 24 часа. Снимки от кемп стопа нямам, но може да видите кадри в Ютуб канала ми (Petya Kanzova) – „По бреговете на Гарда и стъпките на Медичи„.
Пескиера дел Гарда е магичен град, но истината е, че нямахме търпение да си тръгнем. Прекалено е популярен и това естествено води до тълпи от туристи сред които някак чара потъва във водите на езерото. Не беше точно нашето място. Отправихме се към Мантуа.
Мантуа ме грабна, макар и за кратко – по стъпките на сериала Медичи открих история, която тепърва искам да разкажа. Това е град, за който и цяла седмица няма да ми стигне да разгледам! Спряхме точно до крепостните стени – 45.165232, 10.793610. Платихме € 2 на автомата за около 4 часа.
Тоскана: дом, път и ПЕТЕшествие в едно
След магията на Пескиера и спокойствието на Мантуа, пътят естествено ни поведе към Тоскана – нашето място под италианското слънце. В Батиняно, кемперът най-после си отдъхна, а ние намерихме своята спирка сред хълмовете и песента на щурците.
Останахме само две седмици – време, което се разтвори между старите маршрути и новите открития. През деня Тоскана ухаеше на лавандула, узрели смокини и горещ камък, а вечер – на вино и тишина.
Някои дни слизахме до морето, други се губехме из планините или попадахме на местни меркато пазари, където всяка сергия имаше своя история. За две седмици в Тоскана посетихме много вече познати градчета и маршрути, местни пазари и традиционни празници (сагри). Естествено не пропуснахме задължителните ни дестинации – Гросето, Принчипина а Маре и Кастильоне дела Пеская.
Гросето (Grosseto) е красив средновековен град, умалено копие на Флоренция или Сиена, но без тълпите от туристи. Има много удобен паркинг непосредствено до крепостните стени – 42.762030, 11.110592 (€ 0,60 на час), за нощувка може да се спира на Piazza Barzanti – 42.761591, 11.126589 (безплатен), стига да няма цирк. В Принчипина а Маре (Principina a Mare) дори и песъчинките ни познават. В Принчипина има няколко паркинга до плажа, множество къмпинги и един скрит паркинг зад дюните на плажа, на който може да се нощува – 42.690849, 10.997943. Курорта е спокоен и тих. Кастильоне дела Пеская (Castiglione della Pescaia) е един от най-добрите морски курорти в Тосксна. От 20 години го посещаваме и все още не ни е омръзнал. Нощуваме на голям паркинг до реката – 42.766263, 10.888300. Има и кемп стоп, но не си заслужава. По цялото крайбрежие от Кастильоне до Принчипина има много хубави къмпинги.
Монталчино (Montalcino) също беше от „старите“ ни маршрути. Предполагам, че всички знаете, че е града на най-доброто тосканско вино. Миналата година спряхме на паркинг до стените, но сега нямаше място и спряхме точно в подножието преди крепостните стени, където има голям обособен паркинг за кемпери – 43.055811, 11.488629.
А после дойде ред и на празниците – от смеха и песните на сагрите, до малките селски тържества, които само местните знаят. Всяка вечер се превръщаше в ново начало, а всеки изгрев – в обещание, че пътят още не е приключил. Паганико (Paganico) също не пропускаме всяка година. Посещаваме го заради саграта на жабите, която се провежда през първата седмица на септември. Преди града, ако идвате от Гросето има голям паркинг – 42.929952, 11.267055.
Отново не пропуснахме и любимата ни Санта Фиора. Санта Фиора (Santa Fiora) е едно от най-красивите села до Амиата. Откакто го открихме се връщаме всяка година. До селото има много удобен безплатен кемп стоп със сервиз за кемпери – 42.835083, 11.583934. А стигнем ли до Санта Фиора, няма как да подминем и планината Амиата (Monte Amiata). Идеалното място за бягство от жегите. Намира се между провинциите Сиена и Гросето. Има много отбивки, където може да се къмпингува или просто отбивка за почивка.
Разбира се открихме и нови дестинации, които до сега сме пропускали. Сан Куирико д’Орча (San Quirico d’Orcia), с онези съвършени улички, които сякаш водят право в миналото. Макар да сме обикаляли долината неведнъж, това беше единственото място, което все още не бяхме посещавали… и се чудим защо толкова сме чакали. Спряхме на голям паркинг обособен за кемпери на около 7 минути от стария град – 43.056122, 11.606966.
Монтекатини Терме (Montecatini Terme), където времето мирише на минерална вода и спомени. Това е от местата, което посетихме за първи път. Спряхме на паркинг много близо до Tettuccio и до градчето – 43.891842, 10.774856.
И накрая Лука (Lucca) , градът на стените и музиката, в който можеш да чуеш Пучини, ако просто затвориш очи. Лука също не бяхме разглеждали до сега, нищо че е в полезрението ми от няколко години. Въпреки дъжда се влюбихме в този град. Спряхме на паркинг точно зад стадиона – 43.850497, 10.498770.
Това е от тазгодишното ни посещение на Тоскана. Беше сравнително кратко, защото след това поехме към Лазурния бряг.
Лазурно синьо в Лигурия
След две седмици тоскански изгреви беше време да продължим. Поехме отново на път – този път към Френската Ривиера, но преди да прекосим границата, направихме кратка спирка в Империя (Imperia). Там се срещнахме с приятели, море и онова усещане за познато място, което топли като кафе в дъждовна сутрин. Всъщност, спирките трябваше да са две, но достъпът до Портофино с кемпер се оказа невъзможен. След като чакахме два часа и едва не се стигна до бой (шегувам се разбира се) на единствения възможен паркинг на три километра от Портофино, се отказахме.
С Империя си имахме недовършен маршрут. Когато преди две години разгледахме емблематичната Вила Грок в града, не е чудно, че сега отново се върнахме тук. Този прекрасен град отново ни приюти за нощувка, но този път разгърна повече от своята красота и най-вероятно това няма да бъде последния път, в който го посещаваме. Сякаш не се беше променил, само ние бяхме натрупали още километри и спомени. Разходихме се из крайбрежието, а вила Грок този път пропуснахме – вече я бяхме посетили и оставихме мястото да си остане така, както го помнехме, мистично и красиво.
Нощувахме отново на същия паркинг (безплатен) зад Мак Доналдс, точно както преди две години – 43.885252, 8.030209.
Франция
На следващата сутрин посоката беше ясна – Сен Тропе (Saint-Tropez). Само че, както често се случва в нашите ПЕТЕшествия, пътят имаше други планове. Целият ден мина в обикаляне от къмпинг в къмпинг – някои прекалено шумни, други прекалено тесни, а един дори толкова неприятен, че след като се настанихме, ни върнаха парите и ни изпратиха с усмивка на съжаление.
Но вечерта всичко си дойде на мястото.
Най-добрия къмпинг до Сен Тропе – Camping Yelloh! Village Les Tournels
След километри търсене намерихме нашия къмпинг – онзи, в който всичко просто щраква. Уют, зеленина, усмихнати хора и онова усещане, че точно тук трябва да останеш. И останахме – три дни, изпълнени с малки изкушения, спокойствие и френски залези. Скрит сред хълмовете над Раматуел, с гледка към морето и Сен Тропе в далечината, този къмпинг беше всичко, което си представяхме – и повече. Сенките на боровете, ароматът на лавандула и тишината на собствената ни тераса превърнаха мястото в малък рай. Басейните – цели каскади от синьо под небето, спа зоната, ресторантът с местни вина … всичко беше с онзи френски усет към детайла, който кара дори кемпера да изглежда като луксозна вила. Там си дадохме онзи рядък подарък – да не бързаме никъде.
Сайт на къмпинга: https://www.tournels.com/
Обратно в Сен Тропе
На следващия ден се върнахме в Сен Тропе – градът, който сякаш винаги позира за снимка. Това беше второто ни посещение, но чарът му е от онези, които не избледняват, а се наслояват. Разходихме се из старото пристанище, където яхтите са като сцена, а хората – актьори в безкрайно френски филм. Място, където туристите са повече от чайките и кроасаните вече са мит. Върнахме се за тях, но си тръгнахме с нови спомени, вкусен обяд и стари снимки, които оживяха отново. Минахме покрай бутиците, по тесните улички, където ароматът на парфюм се смесва с мириса на солено море. Отново попаднахме на седмичен пазар и там, за наша голяма изненада, между всички модни находки открихме и мечтаните кроасани.
Вечерта завърши в къмпинга – с вино, залез и усещането, че сме точно там, където трябва.
Плаж Пампелон
Последният ден край Сен Тропе беше посветен на плажа Пампелон (Pampelonne Beach) – легендарният пясък, по който са оставяли следи Брижит Бардо и половината холивудски свят. Място, където морето има собствен блясък. Дълъг, пясъчен и с онази смесица от лукс и безгрижие, която е типична само за Френската Ривиера.
Плажът е просторен, водата е кристална, а крайбрежните ресторантчета и бийч барове придават онова усещане за лято без край. Има и свободна зона за всички, които предпочитат хавлията пред шезлонга – точно както ние!
Ние стигнахме до Пампелон с туристическото влакче от къмпинга – най-удобният и забавен начин да се доберете до морето, без да се борите за паркомясто (а в Сен Тропе това си е мисия!). А ако искате да стигнете до самия Сен Тропе, влакчето се комбинира с автобус – връзката е удобна и минава покрай красиви гледки.
Тези дни бяха нашият малък френски сън – без бързане, без планове, само пясък, френски шик и спокойствие. Нямаше нужда от думи, само от погледи. Франция се сбогува с нас по най-красивия начин – с хоризонт, който не искаш да напуснеш.
На четвъртата сутрин отново запалихме кемпера. Пътят обратно към Италия ни чакаше – с онзи тих зов на следващото приключение, който всеки ПЕТЕшественик познава добре.
Отново Италия
След френското слънце отново поехме към Италия — страната, която винаги ни посреща като стар приятел. Колелата на кемпера поглъщаха километри след километри, а умората от дългото пътуване се смесваше с онова приятно чувство, че си точно там, където трябва да бъдеш. Първата ни спирка беше Серавале – малка глътка цивилизация, кафе и няколко покупки, преди планините отново да ни приютят.
И отново Доломитите
Този път Доломитите ни посрещнаха по-различно – мъгливи, по-тихи, по-дълбоки. Криволичещият тесен път ни отведе до едно малко селце, кацнало сякаш на върха на планината. Нощувахме в Замбла Алта (Zambla Alta), сред тишината на високите върхове, които спират дъха. Къмпинг Замбла (Camping Zambla) стоеше като шапка върху планинското село. След луксозния къмпинг до Сен Тропе, тук природата беше главния лукс. Оказа се наистина впечатляващо място. Цена за трима € 38.
Сайт на къмпинга: https://www.campingzambla.com/
На следващия ден спряхме край Понте ди Леньо (Ponte di Legno), просто за да дишаме и да гледаме – без да бързаме, без да планираме. В Доломитите всеки завой е изумителна гледка. Ако имате намерение да ги посетите, моят съвет е да не бързате. Насладете се на колкото може повече гледки.
Вечерта пристигнахме в къмпинг I Larici – Camping & Mountain Lodge край Осана (Ossana). Тук не открихме изумителните гледки на Замбла, но в това чаровно място времето се разтегля, а тишината говори. Базата на къмпинга също беше добра, макар да не е много голям. Цената за трима беше € 55.
Сайт на къмпинга: https://www.ilarici.it/
Разходихме се из Осана – селото, скрито в подножието на върховете, и си обещахме отново да се върнем. Оказа се, че това е поредното от класацията за най-красивите италиански села, на което случайно попадаме през това пътешествие.
На сутринта тръгнахме към Австрия, с онова леко чувство, че оставяш парченце от себе си някъде назад, между завоите и планините.
Австрия
Величествените Алпи
Това беше нашата четвърта среща с Алпите – след френските, италианските и немските, сега опознахме и австрийските. И всеки път усещането е различно: в Италия са драматични и сурови, във Франция – романтични и диви, в Германия – подредени и зелени, а в Австрия – величествени и спиращи дъха. Но независимо от границите, Алпите винаги са едни и същи – вечни, силни и свободни, както мечтите на всички, които обичат да пътуват.
Кицбюел – планинският чар на Австрия
След Италия поехме към Австрия, а първата ни спирка беше Кицбюел – малък, но световноизвестен зимен курорт, който извън сезона разкрива съвсем различно лице. Вместо скиори и туристи, улиците са пълни с местни жители, а старинните сгради с цветни фасади и балкони, обсипани с цветя, придават на града уют и аристократичен дух. Разходихме се из центъра, опитахме традиционно кафе и щрудел, а гледките към върховете ни напомниха, че Алпите са винаги красиви – независимо от сезона. Спряхме на голям безплатен паркинг, много близо до центъра – 47.449501, 12.382651.
Елмау – два дни сред спокойствие и планинска магия
След Кицбюел останахме два дни в Елмау – китно алпийско селище, което сякаш е откъснато от света. Намира се в подножието на планината Харткайзер и е идеално място за отдих след дълги километри по пътищата. Тук животът тече бавно, хората поздравяват, а тишината звучи като музика.
Връх Ellmi’s Zauberwelt – приказен свят над облаците
Едно от най-запомнящите се преживявания беше изкачването до Ellmi’s Zauberwelt am Hartkaiser (дори не мога да го произнеса на български) – върхът, известен с интерактивния си парк, посветен на природата и легендите на Алпите. Дори възрастните тук се превръщат в деца – има дървени лабиринти, приключенски пътеки и гледки, които спират дъха. От върха се открива панорама към няколко планински вериги, а усещането е, че стоиш на покрива на света.
През цялото време се бяхме „настанили“ в двора на един много гостоприемен австриец, който ни предостави всички необходими удобства за нашия престой. Видео ще откриете в Ютуб – С кемпер/ван из Европа |Епизод 18
Смятахме да поостанем по-дълго, но времето имаше други планове и поехме към следващата набелязана в маршрута ни точка.
Германия
След коледното ни кемпер пътешествие през 2023 година, Германия се превърна в страна, която с удоволствие опознаваме. Ако сте редовен читател на блога или сте попадали на поста „От една мечта до хиляди спомени„, то сте наясно, че в нашите пътешествия винаги има една дестинация, която е най-желана. Този път тази дестинация беше в Германия и си я оставихме за „десерт“ – Орлово гнездо.
Орлово гнездо (Kehlsteinhaus)
Място, където историята става осезаема. Келщайнхаус е една от най-посещаваните туристически дестинации в Бавария: комбинацията от исторически паметник и изключително географско местоположение действа като магнит за тълпите, а английското име „Орлово гнездо“ събужда любопитни очаквания. На върха се издига една от най-важните сгради от ВСВ – лятната къща на Адолф Хитлер. Всички любителски кадри на фюрера, които сме гледали в документални филми са заснети именно там от Ева Браун. Келщайнхаус е свидетелство както за човешката изобретателност, така и за една мрачна глава от историята. Неговите спиращи дъха гледки, архитектурно великолепие и връзката с нацисткия режим го правят уникална дестинация, която подканва към размисъл върху сложността на опазването на исторически места с противоречиво минало.
В близост до билетния център се намира голям паркинг. Цената е € 5, независимо от престоя.
„Леговището“ на Хитлер беше и последната ни дестинация или поне така си мислехме. Поехме към България с една нощувка в покрайнините на Виена. На следващия ден прекосихме Сърбия на един дъх и безаварийно пристигнахме в София. Типично в наш стил, просто сменихме багажа и се запътихме към Гърция.
Гърция
От няколко години не бяхме посещавали Гърция, а с кемпера ни беше за първи път. След цял месец обиколки из Европа, имахме нужда от малко почивка или както се казва – да презаредим батериите. Затова не търсихме нито забележителности, нито къмпинги, нито курорти. Имахме нужда от малко тишина, а морето в Италия и Франция явно не ни беше достатъчно. И открихме точно това – няколко дни пълноценна почивка на брега на морето.
Разходи
Всеки има различни изисквания и предпочитания, за това личните разходи са строго индивидуални. Но, има и основни разходи, които всеки трябва да предвиди преди да тръгне на пътешествие.
Пътни такси
✓ Сърбия – € 27 Влязохме в Сърбия през граничен пункт Стрезимировци и излязохме през Люба.
✓ Хърватия – € 25,80 В Хърватия се движихме от Илок към Брегана.
✓ Словения – € 64,10 В Словения си купихме месечна винетка, за товарен бус. Все още не сме минали техно тест и не си дадохме сметка, че на връщане ще пропуснем Словения.
✓ Италия – € 122,40 В Италия влязохме през Козина, минахме през Палманова, Доломитите, езерото Гарда, Мантова и се запътихме към Тоскана – € 25,10. В Тоскана пътни такси платихме само за посещението ни до Монтекатини терме и Лука – € 32,60. От Тоскана до Франция – € 64,70.
✓ Франция – € 43,40 Пътни такси до Сен Тропе и обратно.
✓ Италия – € 49,10 Това са таксите при второто ни посещение в Италия – от Вентимиля до Бренеро.
✓ Австрия – € 24,50 В Австрия цената на седмичната винетка е € 12,40 и всеки тунел е с допълнителна такса. До Кицбюел минахме само през един тунел – € 12,00.
✓ Германия – няма пътни такси
✓ Унгария – € 29,12 Това беше цената за еднодневна винетка.
✓ Сърбия – € 33,50 Маршрут Сегед – Калотина.
✓ Гърция – € 3
Разходи за гориво
От България тръгнахме с пълен резервоар. За цялото пътешествие изминахме точно 7539,7 километра и за гориво сме похарчили приблизително € 920, като не смятам зареждането в България. Цените на които зареждахме (дизел) през септември бяха:
- Хърватия – € 1,35
- Словения – € 1,45
- Италия – варираха между € 1,566 и € 1,71
- Франция – € 1,59
- Австрия – между € 1,49 и € 1,629
Имайте предвид, че не сме зареждали гориво в бензиностанции до магистралите. Цените там са по-високи.
Къмпинги и паркинги
За къмпинги и кемпстопве платихме € 243,60. Три нощувки във Франция – € 120,60; една нощувка в Замбла – € 38; една в Осана – € 55 и една на кемпстоп в Пескиера дел Гарда – € 30.
За паркинги платихме приблизително € 70, като най-скъпия беше до езерото Брайес – € 30.
Пет държави. 7500 километра
Един кемпер и безкраен път, който ни научи, че домът е там, където спираш да гледаш часовника.
След повече от 7500 километра, десетки пейзажи, диалекти и вкусове, пътят отново ни върна у дома – уморени, но щастливи. Истинската магия не е в местата, които отбелязваме на картата, а в усещането за свобода между завоите. Всеки ден ни напомняше, че светът е голям, но сърцето на пътешественика – още по-голямо. И колкото и километри да изминем, винаги ще има още един път, който ни зове.
Ако искате да усетите това ПЕТЕшествие така, както го преживяхме ние, да чуете звука на пътя, да видите изгревите от прозореца на кемпера и смеха ни в онези малки моменти, които не се побират в думи – заповядайте в YouTube плейлиста „С кемпер/ван из Европа“. Там пътят продължава, а кадрите говорят вместо нас. Линк върху снимката.
До следващото приключение, до следващия път, когато картата се разгърне и пътят отново ни поведе …
Приятни ПЕТЕшествия …
Buon viaggio …
Ако публикацията ви е харесала, защо не я споделите с приятелите си? Също така не забравяйте да се присъедините към всички пътешественици и да ни последвате във Facebook или Instagram за актуализации на нашите приключения и още повече снимки! Ако не искате да пропускате нови публикации, абонирайте се за нашият бюлетин!
Още идеи за кемпер пътешествия
С КЕМПЕР ДО ИТАЛИЯ – 28 ДНИ, 5200 КИЛОМЕТРА /ПЪТЕПИС 2024/
Един месец с кемпер/ван в Италия! Не звучи никак зле нали?! Звучи като приказка и наистина е точно това или…
КЪМ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ
С НАС НА КЕМПЕР ПЪТЕШЕСТВИЕ – БАВАРСКА КОЛЕДНА ПРИКАЗКА /ПЪТЕПИС 2023/
На път за празниците Винаги сме посрещали Коледните празници у дома, но през изминалия декември взехме решение да пречупим стереотипа…
КЪМ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ
С КЕМПЕР В ИТАЛИЯ – МАРШРУТИ, ЦЕНИ, ВПЕЧАТЛЕНИЯ /ПЪТЕПИС 2023/
Двадесет и четири дни, малко над шест хиляди километра и много приключения Това беше ежегодното ни пътешествие до Италия. Тази…
КЪМ ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 4.0 International License.
*Моля, имайте предвид, че тази публикация може да съдържа партньорски връзки към продукти и услуги. Без допълнителни разходи за вас може да получим комисионна за покупки, направени чрез тези връзки. Това ни помага много за поддръжката блога. Благодарим Ви за подкрепата!
Travel with history 