С НАС НА КЕМПЕР ПЪТЕШЕСТВИЕ – БАВАРСКА КОЛЕДНА ПРИКАЗКА /ПЪТЕПИС 2023/

На път за празниците

Винаги сме посрещали Коледните празници у дома, но през изминалия декември взехме решение да пречупим стереотипа и да си подарим едно наистина вълшебно пътешествие. Още от края на ноември празничното настроение завладя Инстаграм и Фейсбук. По цял ден се въртяха снимки на всички популярни Коледни базари и докато родните инфлуенсъри се тълпяха един след друг във Виена, Будапеща и Прага, аз планирах нещо извън туристическите Коледни дестинации. Всичко започна с една идея да отидем на гости на приятел в Швейцария, всъщност не – идеята за подобно пътешествие се роди веднага щом купихме буса, това беше само повод да го осъществим. Ей така на шега си казахме, че зимните празници ще пътуваме с него, независимо до къде сме стигнали с конверсията му. И макар да не стигнахме до нашия приятел, пътуването се осъществи.

Празниците се оказаха идеалното време да тръгнем на път и да се насладим на гледките и звуците на сезона, а и на това да бъдем половин месец заедно. Голямо предимство на кемпер пътешествието по това време на годината е възможността да се отпуснем и да се насладим истински без типичните притеснения при пътуване, като отменен полет, закъснения или претъпкани хотели. И въпреки, че бяхме независими от всичко това, подготовката е много важна част. Гледайки прогнозата за времето и бедствените снеговалежи в Мюнхен си спретнахме една генерална „репетиция“ край Самоков. Разбрахме какви са ни пропуските и вече подготвени се запътихме към снежните Алпи.

План на маршрута – 14 дни, 3600 километра

В главата ми се въртяха няколко маршрута. Междувременно освен Швейцария разглеждах и Австия, някак Алпите се бяха загнездили на картата. Докато проучвах за работещи къмпинги и кемп стопове случайно попаднах на много живописно градче в Германия. Тогава нямах никаква идея, че това е световно известен ски курорт. Разгледах околността и си набелязах още няколко места. Оказа се, че замъкът Нойшванщайн също е съвсем близо – някакви 60 километра! И той автоматично влезе в списъка, отдавна исках да го видя с очите си.

Планирах маршрута според разстоянието и времето за престой, което предвиждахме като избягвах всички големи и популярни градове. Исках да усетим автентичния Коледен дух в малките населени места. Спрях се на следните дестинации: София – Марибор – Фюсен – Гармиш-Партенкирхен – езерото Блед – София – Марикостиново. И потеглихме.

• Марибор (София – Марибор, 900 км.)

Първа спирка от София ни беше Марибор. Да, той не се вписва много в определението „малък град“, но отговаря на други критерии – Коледен базар и по-малко туристи. Тръгнахме късно вечерта на 19.12 и сутринта вече паркирахме край река Драва. Спряхме на този паркинг – GPS 46.556603, 15.649775, съвсем близо до центъра на града и Коледния базар, естествено. Бях набелязала общо три места за престой. Първото се оказа голям и много пренаселен паркинг близо до болница – автоматично отпадна. Вторият вариант беше до парк в края на града – там нощувахме. Но, да не ви обърквам още в началото, ще бъда последователна. Първоначално обиколихме и трите места и решихме, че ще бъде най-удачно да спрем в близост до центъра.

Коледният базар вече беше в разгара си, масите пълни с хора, музика и настроение. За нощувка се преместихме близо до парка - GPS 46.569113, 15.648465. Паркинга в центъра стана много пренаселен вечерта, а ние вече имахме нужда от малко тишина. Сутринта наситени от емоции и заредени с Коледно настроение се запътихме към Фюсен.

Баварска Коледна приказка

• Фюсен (Марибор – Фюсен, 520 км.)

Малкото алпийско градче вместо с преспи от сняг, ни посрещна с дъжд. Свечеряваше се и бързо се ориентирахме към кемп стоп Wohnmobilpark Füssen, който се намира на 1,5 км от градчето. Разполага с много удобни бани и тоалетни, сервизиране на кемперите, WiFi, ток и вода. Цена за нощувка – € 18,60 + € 3,50 туристическа такса на човек, ток – € 4, душ – € 2 за пет минути. Навсякъде е изключително чисто. Има и топло помещение за миене на съдове. В сградата се намира турски ресторант, на 50 м. предлагат суши, а в непосредствена близост има два големи хипермаркета – Aldi и Lidl. В близост има спирка на автобуси до Фюсен и до Швангау, безплатни билети за които получихме на рецепцията.

Фюсен е един от последните градове в южната част на Германия преди границата с Австрия. Очарователното градче, сякаш излязло от приказка, се намира на брега на езеро, по поречието на река, преминаваща през центъра, а накъдето и да се обърне човек, погледът му се спира в драматичния фон на Алпите. За съжаление, през двата дни, в които нощувахме в града не спря да вали и успяхме да се насладим на тази идилична приказка само в движение. През цялото време бяхме на кемп стопа и решавахме разни перипетии, случили ни се по време на пътуването. Но, предполагам вече сте разбрали, че когато ни хареса дадено място се връщаме отново. Тук определено има какво още да видим!

• Нойшванщайн – замъкът от приказките на Дисни!

Лебедовата местност е изключително живописна. Разположено в подножието на планините и заобиколено от езера, Швангау е популярно туристическо селище именно заради двата замъка – Нойванщайн и Хоеншвангау. Дори и да не успеете да се доберете до билети за тях, няколко часова разходка край езерото определено не е за изпускане.

В началото има четири големи туристически паркинга, като кемперите могат да спират само на Р2 – € 13. Има също много магазини за сувенири, както и няколко гостилници, където да хапнете традиционни баварски ястия.

От няколко години планираме да се разходим до тази амбициозна проява на разточителство на Лудвиг II. Посетихме замъка в последния работен ден преди Коледа и всъщност не очаквахме, че ще има билети. Но, се оказахме късметлии. Преди да тръгнем на това пътешествие, всеки ден проверявах в сайта на замъка и най-ранните билети бяха за януари месец. Ден преди посещението ни пуснаха допълнителни билети онлайн, а на място се оказа още по-лесно. Дори имахме достатъчно време да хапнем и да се разходим. Билетите са с точен час за посещение и се организирахме десет минути по-рано да стигнем до замъка. Има няколко начина за придвижване. Пеша сигурно е най-живописно предвид прекрасните баварски гледки, но зимата не е най-удачният вариант. Каретите може би са най-автентични, но да си призная малко ме разочароваха. Затова се спряхме на автобуса – най-сигурно и бързо.

•  Гармиш-Партенкирхен (Фюсен – Гармиш-Партенкирхен, 62 км.)

В Гармиш-Партенкирхен спряхме на голям кемп стоп Camp am Wank, намиращ се на панорамна площадка на 1,5 км. над градчето, откъдето тръгва лифт към връх Wank. Цена за нощувка – € 26 + € 3 туристическа такса на човек, ток – € 1 а 1 kWh, душ – € 1 за три минути. Самият кемп стоп разполага с много места за къмпинг, предлага подмяна на газови бутилки, има колони за ток, места за сервизиране, тоалетни и бани, WiFi. И тук чистотата беше безупречна. Мястото е изключително живописно. Първото, на което се спира погледа сутрин са заскрежените върхове на Алпите.

Бях чувала, че в Германия всичко е много уредено, но не очаквах, че наистина е точно така. Тук също получихме безплатни билети за градски транспорт до града. Спирката на автобуса е непосредствено пред кемп стопа. Освен това пристигнахме след работното време на рецепцията. Няма бариера, просто паркирахме и платихме на следващия ден. Единствените недостатъци са бавен интернет и това, че баните не бяха добре отоплени.

Ако се разходите в Гармиш-Партенкирхен, няма как да не забележите цветните и изрисувани къщи, сякаш излезли от страниците на някоя приказка! Може да ви изглеждат като трик за привличане на туристи, но не е така. В момента, в който се озовахме извън туристическият център, постройките станаха още по-цветни и красиви. С прекрасните си елементи, ниски огради и удивителни гледки, тези къщички сгушени в Алпите са като картички.

Тук останахме в следващите три дни – посрещнахме Бъдни вечер и Коледа. На 26.12 се запътихме към следващата дестинация.

•  Оберамергау (Гармиш-Партенкирхен – Оберамергау, 20 км.)

Преди да пристигнем в едно от най-красивите баварски села, се отбихме до Абатство Етал. Абатството е една от основните атракции в този алпийски маршрут. Намира се точно на пътя, любима туристическа дестинация на три километра от Оберамергау и малко след разклона за замъка Линдерхоф. До замъка не стигнахме, защото през зимата голяма част от градините са затворени, но това абатство е наистина величествено! В сградата му се помещават пивоварна, изба, библиотека и дори има хотелска част. Определено си заслужаваше тази малка отбивка от основния маршрут!

Оберамергау разполага с няколко паркинга достатъчно просторни за кемпери и в близост до центъра. Ние спряхме тук – GPS 47.599526, 11.060301. Ако в Гармиш-Партенкирхен сградите бяха изрисувани с най-различни сцени, то тук стенописите украсени с прекрасна дърворезба разказват цяла приказка, като къщата на Хензел и Гретел, както и на Червената шапчица. Почти не видяхме къща без история. Коя от коя по-живописна. С това като излязло от приказките село, нашата баварска приказка приключи, но само за да продължи на наша територия.

Отново на път – 1570 км.

Наситени от приказни емоции и добавили нови спомени в семейния албум, дойде време да се прибираме към България. Не за друго, просто всички имахме резервации за Нова година. Първоначалният план включваше езерото Блед в Словения, но единодушно взехме решение да се приберем през Румъния. Сърбия не ни е любима дестинация, дори да е само транзит. Минахме покрай нощна Виена, след това ни озариха светлините на нощна Будапеща и едва след като влязохме в Румъния спряхме за нощувка в покрайнините на Тимишоара. Тези мъже много карат 🙂 .

Жалко, че нямахме време да останем малко повече в Румъния, много харесвам родината на Дракула и честно казано не разбирах защо всички шофьори не я харесват. Вече знам. Пътят не беше никак лош, двулентов национал, но няма нищо общо с това, което помня от Карпатите. Тази част е много различна от района на Букурещ. Очевидно това е по-бедната страна на Румъния. Селата покрай които минавахме бяха със схлупени къщички, а канавките край пътя пълни със смет. Най-вероятно това се дължи предимно на трафика. И все пак тази жалка картина по никакъв начин не промени мнението ми за тази държава, харесвам я и то много. След красивите пейзажи край Дробета – Турну Северин по поречието на Дунав съвсем забравих за разочарованието си по-рано.

Няколко часа по-късно си бяхме вкъщи. За малко. Разполагахме точно с един ден, колкото да сменим багажа и поехме към Марикостиново.

Нова Година, нов късмет

• Мантар, Марикостиново ( София – Мантар, 180 км.)

Не за първи път посрещаме празници в Мантар. Миналата Нова година бяхме тук, на Великден също. И още няколко пъти между другото. Харесва ни този къмпинг. Температурите са приятни през студените месеци, водата в басейна е топла, понякога дори гореща, а и посетителите за празниците сме си горе-долу едни и същи.

Изпратихме старата година точно толкова подобаващо колкото посрещнахме Бъдни вечер и Коледа! Къмпинг празниците са много по-цветни, весели и различни от всички! Без излишен лукс и суета, без тонове грим и кокетни пози, просто са истински, неподправени и натурални!

Всичко започна от ранния следобед с надигаща се като парабола суматоха около скарата. Жени тичаха насам натам с подноси с руска салата, някоя измъкнала се от варените картофи пече баница и сгъва късмети, друга подготвя рогати аксесоари и минавайки покрай опушените с натурален парфюм на жар мъже и им нахлупва червени шапки докато се опитва да запечати всеки момент с телефона си.

Привечер всичко си идва на мястото – месото е опечено, руската салата гордо заема централно място на масата, само докато баницата с късмети не се появи триумфираща и събере вниманието на всички. Следва скоростно преяждане (ние сме по яденето, не по пиенето) и няколко хорà с надеждата да изгорим калориите от пържолите докато удари 12 и гръмне шампанското под такта 2/4 Дунавско хоро. Небето се раздира от фойерверки все едно някой ни бомбардира, а уплашено кученце се спъва между краката ни и най-вероятно си мисли, че идва краят на света а не поредната Нова година. И накрая един по един като риби на сухо се метнахме в басейна, зарязали телефоните, лошите мисли и всички неудачи в миналата година.

Разходи

Определено изминалите празници бяха много цветни и различни. „Фургончето“ ни даде свобода, която не сме предполагали и определено пътешествията през зимата с кемпер са изключително интересни.

Приятни ПЕТЕшествия …

Buon viaggio …

Ако публикацията ви е харесала, защо не я споделите с приятелите си?  Също така не забравяйте да се присъедините към всички пътешественици и да ни последвате във Facebook или Instagram за актуализации на нашите приключения и още повече снимки! Ако не искате да пропускате нови публикации, абонирайте се за нашият бюлетин!

Може да харесате

© Travel-with-history 2024

This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 4.0 International License.

*Моля, имайте предвид, че тази публикация съдържа партньорски връзки към продукти и услуги. Без допълнителни разходи за вас може да получим комисионна за покупки, направени чрез тези връзки. Това ни помага много за поддръжката блога.