ОТ ЕДНА МЕЧТА ДО ХИЛЯДИ СПОМЕНИ – КАК СЕ РОДИ „TRAVEL WITH HISTORY“ И ЛЮБИМИТЕ НИ ДЕСТИНАЦИИ

Здравейте пътешественици!

Вече седем години Вие сте част от нашите пътешествия, споделяте нашите емоции и ни вдъхновявате да мечтаем още по-смело. Всичко започна от една обикновена идея – да запазим спомените от пътуванията си. Но с времето този блог се превърна в нещо много повече – място, където историите срещат хората, жаждата за приключения намира нови хоризонти, а връзката с Вас дава смисъл на всяка споделена дума.

Някои от Вас следят с интерес пътешествията ни и четат публикациите редовно, но ако сега за първи път попадате в блога, в следващите редове ще Ви разкажа как започна всичко, как избираме дестинациите си и какво научихме за света и себе си по пътя.

За нас „Travel with history“ е много повече от блог. Това е нашият дневник на мечти, приключения и уроци, които пътят ни поднесе. Място, където събираме историите на незабравими дестинации и ги предаваме на Вас. Това е връзката ни с хора, които обичат да откриват света по свой начин и да се вдъхновяват от нови хоризонти. Блогът ни е пространство, където спомените оживяват, а опита става не само ценен за нас, но и за всички, които ни следват и се вдъхновават от нашите разкази. Това е нашият начин да докажем, че всяко пътуване започва не с билет, а с мечта.

Едва ли ще изненадам някой, но основната ни дестинация е Италия. Влюбени сме в тази страна и магичните ѝ забележителности. За първи път я посетихме през далечната 2004 г. и от тогава се връщаме отново и отново. Дори отдавна не броя колко пъти сме кръстосвали надлъж и нашир „ботуша“.

Началото на една италианска приказка

Като почти всеки пътешественик, не е чудно, че това, което исках най-много да видя беше Венеция. Портофино също. Венеция добре, всеки знае къде се намира и се разходихме из каналите още на второто ни посещение в страната. Били сме в „града на лагуната“ пет или шест пъти, но имах големи неволи със снимките. Фотоапаратите бяха с лента и докато стигнем до Венеция ми оставаха само няколко незаснети кадъра, от които само един е на фокус и сега стои гордо в рамка вкъщи. След това навлязоха цифровите апарати, но „сапунерката“ ми се напълни с пясък в Кастильоне и отново снимките от Венеция бяха мираж. Едва през 2015 г. успях да запечатам стройната си фигура до гондолите.

Ами Портофино? По това време нямаше интернет, нито Google maps, навигациите също бяха лукс. Пътувахме с добрата стара карта, която разпъвах на таблото пред пасажерската седалка и си играех на навигатор. Роля, която заемам и до сега, но вече с по-съвременни средства. Интересното е, че тогава нито веднъж не сме объркали пътя, за разлика от сега с навигацията 🙂 . Та, защо Ви разказвам всичко това – защото Портофино го нямаше на картата!

В много публикации ще откриете, че моят съвет, когато посещавате за първи път Италия е да започнете от популярните дестинации, но истината е, че ние не започнахме с тях. Първите ни пътешествия бяха в Тоскана, защото част от семейството ни живее именно там. В началото честно казано нищо не планирах, просто се наслаждавах на всичко, което се появяваше пред погледа ми. Доверих се на Ани, която познава всяко едно скрито кътче на Тоскана. Опознахме всяко едно ъгълче на Гросето, научихме неговата интересна история и обикнахме този великолепен град. Водеше из прекрасни малки села и градове, които и до днес не са популярни, но това, от което бях истински впечатлена беше Сатурния. Да, открихме термите много години преди да добият тази популярност, която имат сега. И почти всяка година посещаваме Сатурния.

Рим и искрата, която запали моята страст към историята и промени мирогледа ми за пътешествия

Всичко започна през 2007 г., по време на сватбеното ни пътешествие в Рим. Не беше типичният меден месец, но и ние винаги сме извън всички стереотипи. Натоварихме се три семейства и куп деца и потеглихме с ферибот през Гърция към Италия. Вече няколко години пътувахме из Италия, но за първи път Рим беше основната дестинация. По това време роднина на едно от семействата живееше в столицата. Тази жена такава програма ни беше спретнала, че за една седмица ни взе акъла и силите, но остави у всеки от нас незабравими спомени. Както се досещате тогава и Booking нямаше, а тя ни беше резервирала чудесен хотел. Всяка сутрин ни вземаше от хотела и цял ден ни разхождаше из забележителностите на Вечният град. Разказваше ни историята на всяка една от тях, толкова увлекателно, че просто попивах всяка една нейна дума и исках да научавам още и още. Показваше ни скрити съкровища и сякаш разкриваше пред нас картини от величественото минало на Рим.

И точно тогава осъзнах, че това, което за някои са просто каменни структури, останали от древна империя, за мен са гениални инженерни творения пропити с бурна история. Вече не бях просто турист, Рим роди в мен пътешественик и жаждата да търся, изследвам и пътувам не просто из улиците на някой град. Разходката в миналото е епично пътешествие. Напомняне, че ние хората създаваме и търсим истории навсякъде и във всяка епоха, в която живеем. От гениални архитектурни творения до чудеса на света, миналото не е просто хранилище за история и митове, то е вдъхновение на собствения ни живот. Сега може би се досещате защо избрах това име на блога.

Инстинкт или вдъхновение? Как избирам следващото приключение?

Инстинкт или вдъхновение? Може би и двете. Всяка дестинация има своята история, която чака да бъде открита и понякога изборът ми е продиктуван от древна легенда; друг път от случайна снимка, която ме кара да мечтая; книга, която ме е вдъхновила или сериал, чиито сцени искам да преследвам. Често пъти вашите въпроси и препоръки също ме водят към нови приключения. Сега ще ви разкрия как се раждат идеите за следващите ни пътешествия и как светът не спира да ме изненадва.

„Дързост и красота“ в Портофино

Може да ви изненадам, но най-желаната ми дестинация в Италия беше Портофино, което споменах по-рано. Тогава малко хора бяха чували за него, но абсолютно никой не можеше да ми каже къде точно се намира. Най-вероятно вече сте се запитали откъде се е зародило моето вдъхновение за някогашно малко рибарско село, което го няма и на картата – от един епичен сериал. Не се шегувам. Като дете следях „Дързост и красота“, а в сериала всяка година модната къща Форестър подготвяше колекция за световно ревю именно в Портофино. И тогава си обещах, че някога и аз ще отида там. Едва през 2014 година открих Google earth и естествено първото нещо, което потърсих на глобуса беше Портофино. Така се роди и идеата всяка година да си имам по една любима дестинация, която да посетим.

Трагедия в морето и случайна снимка в Интернет

Следващата година случайно попаднах на снимка с приказни малки бели конусовидни къщички със странни знаци на още по-странните им покриви. Звучи ли ви познато?! Да, става въпрос за Алберобело. През 2015 г., това съкровище на Пулия не влизаше в нито една програма на ТА и естествено информацията за него беше изключително оскъдна, но за мен беше достатъчно, че е обозначено в Google Maps. Скоро след това хванахме ферибота от Игуменица и се разходихме из трулите още преди да добият популярност.

През същата година посетихме и още една желана дестинация, която за съжаление е свързана с трагедия. Остров Джилио. Може би знаете, че край бреговете на живописния остров няколко години по-рано корабокрушира италианския круизен лайнер „Коста Конкордия“. Платформите, с които е изваден лайнера все още бяха там а артефакти от трагедията се съхраняват в църквата Chiesa dei Santi Lorenzo e Mamiliano. Тази разходка беше изненада за мен от Ани, която знаеше колко живо се интересувах от събитията случващи се на острова.

По следите на историята, случайна статия и стар филм

През 2016-та година беше едно от най-интересните и запомнящи се пътешествия за нас. Посетихме не една желана дестинация. Започнахме с Помпей, чиято мрачна история ме впечатли моментално, продължихме с изумителното имение на великия военен стратег Наполен на остров Елба, за чиито подвизи съм учила в часовете по история, потопихме се в сюрреалистичния свят на френската скулпторка Ники де Сейнт Фал, който открих от случайна статия в интернет и накрая завърши на Лазурния бряг.

Във Франция сбъднах поредната си детска мечта – да се разходя из улиците на които се суетеше Луи дьо Фюнес, превъплътен в комичния персонаж полицай Крюшо в култовия филм „Полицаят от Сен Тропе“. Край лазурните води имах още една „топ“ дестинация – най-скъпото имение на клана Ротшилд – Вила Ефруси де Ротшилд, а Монако, Кан и Ница бяха просто попътни дестинации.

Вдъхновение от велик тенор и History Channel

2017-та година не беше по-малко вълнуваща. Всичко започна с няколко предавания по History Channel. Случайно или не, точно преди да тръгнем към Барселона излъчиха предаване за Hospital de la Santa Creu i Sant Pau и освен всички популярни забележителности, тази болница се превърна в едно от местата, които непременно трябва да видим. Все още не знам защо не е във всички пътеводители.

Отново същия канал ме отведе до едно от най-интересните места, които сме посещавали – Манопело. Много малко хора са чували за чудото, което се намира в това малко село в Абруцо. Аз лично познавам един, единствен човек, който знае за какво става въпрос и дори го е посещавал, без да е научил историята от мен.

Другото изумително място, което посетихме през същата година ми го показа една колежка, която също като мен търси подобни приключения – Парка на чудовищата. А посещението ни в Маранело си беше „с един удар – два заека“. Мъжете „яхнаха“ червените коне на Ферари, а жените, като ценители на друг вид изкуство се пренесохме в покоите на великия Лучано Павароти.

Как се роди „Travel with history“

До 2018-та вече бях събрала толкова много емоции, сбъднати дестинации, приключения и истории, че просто вече нямаше как да ги държа за себе си. Създаването на този блог беше дълго проучван и добре обмислен процес. Изчетох безброй статии, проучвах как да направя съдържанието полезно и вдъхновяващо, но най-важното – вложих сърцето си във всяка история. Всеки текст е отражение на емоциите, които съм изпитала, докато откривам света. Именно тези чувства и автентични моменти искам да предам на вас и да ви подтикна да излезете от отъпканите туристически пътеки.

През същата година „малкия екран“ отново имаше огромно влияние за нашите пътешествия. Изминахме стотици километри за да опитаме исторически сандвич и в търсене на легендата за крал Артур в италианско абатство.

Идеалното пътешествие към Идеалния дворец

Вече сте наясно, че гледам много телевизия, но също и чета много книги и ставам все по-активна в социалните мрежи. Беше ми много интересно къде е „роден“ Пинокио. В Колоди, огромен парк е посветен на Карло Колоди и малкото дървено човече, но основната ни дестинация през 2019-та година се намираше извън Италия. Тя е от тези дестинации, за които никога не бях чувала, но които както обичам да казвам – сами ме откриват. Тук „пръст“ има Инстаграм. Попаднах на снимка на изумителен дворец, който бях сигурна, че се намира някъде в Азия. След няколко часа проучване вече знаех точното му местоположение и цялата му невероятна история. „Идеалният дворец“ е най-изумителното човешко творение, което някога съм виждала!

Пандемията ни подари незабравими спомени

Имах големи планове за 2020. Всички до един неосъществени. Но, хубавото е, че винаги имам и „план Б“, а по време на най-ужасната година за всички пътешественици, резервният вариант се оказа по-добър и от основния. Става въпрос за проваленото ни пътешествие до Италия, която през тази година заменихме с Хърватия. Това беше едно чудесно решение – почти никакви туристи, прекрасни места за настаняване на приемливи цени и много незабравими спомени. Дубровник беше основната ни цел и този град тогава беше едно празно приказно чудо! Съвсем естествено като фармацевт „Старата аптека“ представляваше най-голям интерес за мен.

Прочетох една книга и хукнах към остров Капри

След пандемията Италия ни посрещна отново с приказни дестинации. Буквално. Всичко започна между овехтелите страници на една стара завладяваща книга. „Легенда за Сан Микеле“ превърна остров Капри в мечтана дестинация. Вие чели ли сте толкова завладяваща книга, която да ви отведе на подобно удивително място?

Следващата дестинация, която също беше толкова желана тогава е „родена“ от една много силна и драматична любовна история. „Колоса на Апенините“ е не по-малко интересна, но за съжаление крайно непопулярна и не посещавана дестинация на прага на Флоренция.

Отново гледах филм …

Всъщност няколко филма. Отдавна следя локациите на „Медичите“, но този път филмите, които ми показха това изумително папско имение са няколко. След кратко проучване в IMDB вече знаех, че това е Палацо Фарнезе в Лацио.

За пореден път малкия екран ми представи интересни дестинации и ми е много странно как някои хора твърдят, че вече не гледат телевизия изобщо. Отново благодарение на History Channel открих къде е бил последния пристан на „майстора на светлината“ Караваджо и посетихме родния дом на един от най-гениалните учени, на който дължим почти всичко, което използваме днес – Никола Тесла.

Някои дестинации сами ме откриват

Обичам да си разглеждам Италия с Google Maps и така попаднах на Санта Фиора – най-красивото непопулярно село в Тоскана според мен. Докато разглеждах пътя до това прекрасно селце, също така съвсем случайно попаднах и в Тибетски комплекс. Не можех да повярвам как до сега съм пропускала тези два обекта, толкова близо един до друг и същевременно толкова невероятни. Но, истинското попадение през 2023-та година ни беше Вила Грок. Изумителната вила на клоуна също сама ме откри от снимка във Фейсбук.

За Нойшванщайн през зимата няма да ви разказвам, на всички е известен приказният замък, но на Оберамергау и абатство Етал отново попаднах съвсем случайно, докато проучвах къде да нощуваме. Много харесвам такива случайни непредвидени дестинации.

Ех, тази телевизия …

Да, за пореден път миналогодишното ни пътешествие беше като „експедиция в непознатото“, но Джош Гейтс бях аз. Пътувахме из древни абатства в търсене на тамплиерски знаци, пещерни храмове, бели плажове и мощни замъци и всичко вдъхновено от телевизията.

Една единствена попътна дестинация е вдъхновена от различен източник. Попаднах на селото с водопадите в Хърватия от един влог в YouTube. Всъщност във въпросния влог, не се споменава името на селото, но такива неща са само предизвикателства за мен и не ми отне много време да открия Растоке.

Вече сте наясно как откривам тези непопулярни и интересни дестинации, но едно от най-големите удовлетворения през тези седем години е да знам, че моите думи са вдъхновили някого да стегне куфарите и да тръгне към дестинация, която е открил в блога. Това усещане е неописуемо – сякаш всяко пътуване оживява отново, този път през вашите очи.

Истории, които тепърва предстоят

Седем години по пътя, но приключенията далеч не свършват тук. Всеки нов ден носи възможността за откритие, а всяко пътуване започва с вдъхновение – онова чувство, което ме кара да търся нови места, нови истории и нови хоризонти.

Ще се радвам да продължим това пътешествие заедно. Очакват ни още непознати дестинации, скрити съкровища и незабравими моменти. Благодаря Ви, че сте част от нашия свят!

Следете блога за още споделени приключения, защото най-добрите истории тепърва предстоят!

Приятни ПЕТЕшествия …

Ако публикацията ви е харесала, защо не я споделите с приятелите си?  Също така не забравяйте да се присъедините към всички пътешественици и да ни последвате във Facebook или Instagram за актуализации на нашите приключения и още повече снимки! Ако не искате да пропускате нови публикации, абонирайте се за нашият бюлетин!

© Travel-with-history 2025

This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 4.0 International License.

*Моля, имайте предвид, че тази публикация съдържа партньорски връзки към продукти и услуги. Без допълнителни разходи за вас може да получим комисионна за покупки, направени чрез тези връзки. Това ни помага много за поддръжката блога. Благодарим Ви за подкрепата!