С КЕМПЕР ДО ИТАЛИЯ – 28 ДНИ, 5200 КИЛОМЕТРА /ПЪТЕПИС 2024/

Един месец с кемпер/ван в Италия! Не звучи никак зле нали?! Звучи като приказка и наистина е точно това или както се казва в една от любимите ми фрази: „Не искам да обиколя света, просто искам всяка година да съм поне месец в Италия!“. Единствения минус са границите или по-точно инвазията от гастарбайтери по времето, което ние пътуваме, но края на август и целия септември са най-доброто време за туровете, които си самоорганизираме в Италия. Не е прекалено горещо за исторически обиколки, същевременно е достатъчно топло за плаж и най-очарователното е, че туристите също вече не са в пиков диапазон ако решим по някаква случайност да посетим популярна дестинация. Но, границите … Пътували сме с фериботи през Гърция, със самолети, с кола, каравана и накрая с кемпер, но след толкова години и безброй комбинации с маршрута, открихме перфектния начин да заобиколим натоварените пътища и граници. Така, че в следващите редове ще прочетете както за маршрут подходящ за кемпер пътешествие, така и подходящ за планиране с личния ви автомобил.

Маршрут към Италия

Както всяка година, началната и крайната точки са ни едни и същи София – Батиняно/ Гросето, но междинния маршрут и попътните спирки са различни. В началото (преди около 20 години) разстоянието от 1540 км. го взимахме на един дъх, но с времето се научихме да се наслаждаваме и на дестинации, които преди подминавахме по път. Тази година си удължихме пътя с 500 км., но си заслужаваше всеки един изминат километър. За да стигнем до Батиняно, изминахме почти 2080 километра.

Ден 1 – 3. Информация за пътя

София – Стрезимировци – Илок – Растоке – Генга – Батиняно

• София – Стрезимировци – Илок. Преход – 580 км. Пътни такси – € 29.

Винаги тръгваме през нощта. Тогава на тази граница е малко вероятно да има навалица и по този начин до сутринта вече сме прекосили Сърбия. Сърбия винаги ни е транзит. Всички, които пътуват с кемпери знаят, че в Сърбия по път не се замръква, освен на охраняем къмпинг. Ако решите да пътувате към Италия по главната магистрала в края на август, се въоръжете с много, много търпение и здрави нерви. Калотина е задръстена, а на Бартовци е почти невъзможно да минете за по-малко от пет часа. Споделям личен опит, стояли сме и 18 часа и то с кола, в кемпер има удобства, докато в колата не. Това е главната причина да избягваме Батровци. В Хърватия влизаме през Илок, въпреки, че на Шид също е спокойно и е по-близо, но Илок ни харесва повече. Градчето е много красиво и закусваме под сянката на един замък край река Дунав, преди да продължим.

В Илок спираме тук – 45.229778, 19.379871

• Илок – Растоке. Преход – 430 км. Пътни такси – € 32.

Растоке отдавна влезе в плановете ни, но едва сега реално беше важна спирка в маршрута. С тази отбивка до Растоке избегнахме задръстранията, които се образуват около Загреб. Пристигнахме в късния следобяд, разходихме се из живописното селце, посетихме плажа край реката и нощувахме сред водопади. На следващата суртин се отправихме към Италия. С тази отбивка до Растоке избегнахме още една натоварена граница (отново има гранични пунктове) и още едно задръстване край Любляна. Минахме през Риека към Словения и Италия и си набелязах място за нощувка когато се прибираме.

В Растоке нощувахме тук – 45.121592, 15.588914

• Растоке – Генга. Преход – 760 км. Пътни такси – € 16, Хърватия; € 60, месечна винетка Категория В2 Словения; € 45 Италия.

Генга е много живописна малка община в регион Марке в Италия. Намира се близо до Анкона и е известна най-вече с изумителната пещерна верига Фрасаси. Ние се спряхме само на една от пещерите. Единствената, която може да се посети самостоятелно без организирана обиколка и със собствен билет. Освен това бяхме късметлии да се разходим по римски мост от XI-ти век и да открием тамплиерският знак в едно древно абатство, въпреки късното ни пристигане.

Непосредствено до гарата Генга се намира билетния център на пещерите, който разполага с огромен безплатен паркинг, както за автомобили и туристически автобуси, така и за кемпери. Там нощувахме, сутринта се изкачихме до храма Валадиер в пещерата и се отправихме към Тоскана.

Паркинга в Генга е тук – 43.404091, 12.976174

• Генга – Принчипина а Маре – Батиняно. Преход – 300 км. Пътни такси няма.

Този път решихме да подминем Батиняно, но само за малко. Отправихме се първо към морето и спокойствието на Принчипина а Маре. Цял следобед се наслаждавахме на плажа и чак вечерта се прибрахме в Батиняно.

*Ако за първи път попадате на мой пътепис за Италия и нямате идея какво е това село Батиняно и защо всяка година сме там, просто прочетете и някои от по-старите пътеписи – 2021, 2022 и 2023. От предишните пътешествия нямам, много късно започнах да пиша пътеписи.

Пътувахме три дни и изминахме почти 2100 км. (на няколко места се лутахме по пътя, докато „заговоря“ на един език с Гергана Стоянова от навигацията 🙂 ) Всички точки за спирки и нощувки по пътя ги откривам чрез Google Maps и приложението Park4night. Следва същинското пътешествие.

В Принчипина а Маре спираме тук – 42.695190, 10.998854

Ден 4 – 10. На море в Тоскана, седмични пазари, планина и празник на жабите

В следващите дни обикаляхме в Тоскана, както по стари, така и по нови маршрути. Посетихме два седмични пазара „Меркато„, няколко кемп стопа, любимия ни празник на жабите и интересни селца в планината Амиата.

• Ден 4 – Батиняно. Този ден се отдадохме на заслужена почивка на двора и емоционални срещи с роднини и приятели. Готвихме си спагети с Cozze и общо-взето почти нищо не правихме, просто дишахме тоскански въздух.
• Ден 5 – Гросето. Гросето се намира на 15 км. от Батиняно и в четвъртък сутрин се провежда Меркато на югоизточната част от крепостните стени на стария град. Както се досещате, това беше изцяло пазарен ден. Цял ден обикаляхме из пазари и молове в града. По това време има много намаления, но дори и без сконто цените нямат нищо общо с тези в България. Най-удобният паркинг до центъра на Гросето е този – 42.761994, 11.110703

• Ден 6, 7 – Кастильоне дела Пеская, Паганико. След още един ден активна почивка, вечерта се запътихме към Кастильоне. Вечеряхме край реката, разходихме се за джелато и накрая гонихме лисица из паркинга. Сутринта се запътихме към следващото Меркато (провежда се в събота), а целия следобяд се излежавахме на плажа. Вечерта тръгнахме към Паганико за празника на жабите. Не пропускаме това събитие. Вино (който не шофира 😉 ), танци, жабешки бутчета и отново в Батиняно. В Кастильоне нощувахме тук – 42.765706, 10.888253, а в Паганико паркинга е тук – 42.929961, 11.267110

• Ден 8, 9 – Амиата, Абадия Сан Салваторе. След няколко плажа, пазари и празници избягахме в гората. Амиата е най-голямата планина в централна Италия и е истинско съкровище за бягство от жегите. Не мога да дам точни координати къде спряхме, защото се отбихме от главния път след Кастел дел Пиано, но като отправна точка може да зададете тези координати – 42.890608, 11.605271. Но из цялата планина има много, наистина много обособени места за почивка, пикник и дори има огнища, където да си изпечете нещо за хапване. В Абадия Сан Салваторе паркирахме тук – 42.880408, 11.674520.

• Ден 10 – Санта Фиора. Тъй като предния ден се успахме в планината и когато разглеждахме Абадия Сан Салваторе вече се стъмваше, решихме да нощуваме в Санта Фиора. Прекрасното малко селце в сърцето на Марема разполага с чудесен безплатен кемп стоп, който подробно съм описала в пътепис 2023. Координати – 42.835031, 11.584022. Вече съм ви разказвала за Санта Фиора, сега няма да се впускам в подробности. Отново (за трети път) се разходихме из тихите и живописни улички, след това точно в стил „експедиция в непознатото“ тръгнахме да търсим череп на дракон в абатство близо до Селва. За съжаление не ни върви много с абатствата, беше затворено. Съвсем близо има много приятно място за почивка – 42.801117, 11.590520.

• Все още ден 10 – Таламоне. Запътихме се към морето, по-точно кемп стопа до Таламоне, където също спирахме миналата година. Влюбихме се в този тип пътешствия на един плаж в Игуменица, докато чакахме ферибот за Бари. Там имаше млада двойка с каравана, които лежерно и романтично си пиеха шампанско пред караваната, докато наблюдаваха залеза. Подобна идилия на брега на морето и ние пресъздадохме нашата романтика на фона на залязващото слънце, а плановете бяха да си пием шампанско няколко дни на уединения кемп стоп, но уви. Веднага щом се стъмни се разрази страховита буря, а мястото е на брега точно под един хълм. От една страна морето заливаше плажа, а от друга хълма е като естествена преграда. Тоест, имаше реална опасност да кемпера да се превърне в лодка при огромните вълни, гръмотевиците и прилива. Имаме познат, който при подобна ситуация в Гърция едва си извади караванката от морето, та не му мислихме много, за секунди се евакуирахме и се прибрахме на двора в Батиняно. Това е огромното предимство на кемпера.

Координати на кемп стопа – 42.560798, 11.158224, цената за нощувка е € 15.

Карта на маршрута:

Ден 11 – 19. От бели плажове в северна Тоскана, през замък и целувки в Лацио до винени пътища отново в Тоскана

• Ден 11 – Батиняно. Малко стресирани от бурята и леко уморени от планината, в този ден си останахме на село. Използвахме момента и да поздравим приятели в една ферма наблизо.
• Ден 12 – Росиняно Солвей. Един ден почивка е достатъчен. Запътихме се към следващата дестинация от маршрута – белите плажове на Тоскана. Намират се на 120 км. от Батиняно в Росиняно Солвей. Когато публикувах снимки от прекрасния плаж с фин бял пясък във Фейсбук, много „професори“ в групите направо ме линчуваха. То се споделяха статистики за най-замърсени плажове, то надълго и нашироко се обясняваше колко са токсични и как риболова бил забранен в района и италианци не стъпвали на пясъка боси и още и още … Тези хора наистина ли смятат, че не знам къде отивам?! Да, факт е, че тази красота не е дело на природата. Финият бял като брашно пясък и интензивния син цвят на водата са в следствие на замърсяване от завод за производство на сода бикарбонат в близост, но това е Италия! Ако мястото беше токсично и вредно за здравето на хората нямаше да е свободно достъпно! Е, живи сме, здрави сме и не сме облъчени 🙂 .

Непосредствено до плажа има огромен паркинг с обособено място за кемпери. Такса има само през деня (€ 10), през нощта е безплатен – 43.382917, 10.432679

След като цял ден се наслаждавахме на „токсични отпадъци“, вечерта се запътихме към града да търсим Качуко. Качуко е традиционна рибена супа от района на Ливорно. Открихме това традиционно ястие в една малка пицария близо до крайбрежната алея. Смятахме да нощуваме в града, но в крайна сметка се върнахме на големия паркинг до белия плаж. Още преди да е изгряло слънцето, ни събуди следващата буря. Вече с опит от предишната, си тръгнахме още по-бързо към Батиняно и пропуснахме няколко точки от маршрута ни в този район.

В Росиняно Солвей паркинга за кемпери е тук – 43.388100, 10.430239

• Ден 13, 14 – Батиняно, Гросето. Пристигнахме си на двора в ранната сутрин и цял ден си почивахме от изживените емоции. На следващия ден реших, че най-накрая ще смимам влог от Гросето. Разходихме се из центъра на града, направихме си обичайната ежегодна снимка пред катедралата, купихме си някои неща, хапнахме сладолед и посетихме църквата, в която е била сватбата на Адриано Челентано и Клаудия Мори. Вечерта се подкрепихме с пинца Романа, че ни чакаше нова дестинация.

• Ден 15 – приказки от Лацио. Следващата точка ни беше на 140 км. в Лацио. От няколко години следваме местата, на които е заснет сериала „Медичи“ и замъкът Санта Севера е едно от тях. Освен, че се пренесохме в сцените от сериала, внушителният замък край морския бряг ни разкри и много тайни от дълбините на корабоплаването.

Въпреки, че съм много добра в организацията и координацията, понякога се случва и аз да се подведа. Паркирахме тук – 42.018697, 11.957027. В Гугъл този паркинг е отбелязан като безплатен, но всъщност не е. За около два часа платихме € 10, а точно пред замъка също има голям паркинг – безплатен 42.017604, 11.959499. Ако решите да посетите замъка или плажа до него, паркирайте там. Не, че е скъпо, където спряхме ние, просто е тясно, а това е основният паркинг за плажа и се напълни с коли. Освен това, италианците не са особено „джентилни“, когато става въпрос за паркиране, така ни бяха наобиколили, че едва изпълзяхме с кемпера. Пътни такси до Лацио и обратно – € 4.

Втората ни спирка беше в Чивитавекия. Спряхме на много малък паркинг, но за сметка на това много близо до обекта на посещението ни – 42.088106, 11.796716. Тук целта ни беше една статуя с изторическо значение – Целувката на победата. Символизира края на ВСВ.

Войник в униформа прегръща жена през кръста, нейният гръб е извит назад, а устните им са се слели сякаш във вечна схватка. „V-J Day in Times Square“ е заглавието на фотографията, направена на 14 август 1945 г. в Манхатън. Всъщност морякът е бил толкова въодушевен от края на ВСВ и капитулацията на Япония, че тръгнал да целува всяко момиче на улицата. Той търпеливо изчакал да се доближи до жената, облечена в бяло. Те дори не са се познавали и се срещнали за първи път, но тяхната целувка е придобила култов статус чрез случайната снимка на минаващ репортер. Бонус на това посещение ни беше друг внушителен замък, който за съжаление беше затворен.

Таркуиния. Таркуиния се намира само на 20 км. от Чивитавекия и е един много подценяван град според мен. Дори ние сме го подминавали безброй пъти, а всъщност се отбихме от магистралата не повече от 2 км. Спряхме тук – 42.253318, 11.755094, но това е кемпер/ван и нямаме никакви проблеми с паркирането в градовете. Кемпери не могат да паркират там.

Този древен град, кацнал до пътя ни очарова със своите тихи улички, скрити площади и изумителни гледки. Една попътна дестинация, която заслужава ако не цял ден, то поне кратка разходка.

• Ден 16, 17 – активна почивка. След трите дестинации в Лацио се прибрахме отново в Батиняно и следващите два дни не мръднахме от там. Истината е, че не бяхме толкова уморени, но времето отново беше дъждовно и това ни беше добре дошло за два дни „нищоправене“.

• Ден 18 – море, планина и вино. Сутринта на този ден по нищо не подсказваше, че два дни е валяло и естествено се запътихме към морето. Този път се спряхме в Марина ди Гросето. В края на курорта, непосредствено до плажа има много голям паркинг – 42.724859, 10.973226

След няколко часа под парещото слънце отново избягахме в планината Амиата, какво са 80 км.?! Отново не мога да ви дам точни координати, но се отбихме от пътя някъде тук – 42.889546, 11.605846. Спретнахме си един късен обяд, след това се разходихме из горските пътеки.

Тъй като все още не ни се прибираше, а в Монталчино не бяхме ходили от около десет години, и там се отбихме – още 45км. Монталчино е прекрасен малък град, кацнал на хълм и най-вече известен със своите вина, които са едни от най-добрите не само в Тоскана. За съжаление славата му е много по-голяма от размера и е пълен с туристи. Но, въпреки тълпите, очарованието на градчето не се изгубило. Най-удобният паркинг е този – 43.058439, 11.486444.

• Ден 19 – Сиена. Така и така бяхме тръгнали с нов маршрут по стари дестинации, посетихме и Сиена (65 км.). Истината е, че преди няколко месеца изготвих Тоскански маршрут, който включваше Сиена и ми стана носталгично. И там не бяхме ходили от десет години.

В Сиена има много малко места, които не бяхме посетили преди години, но основната ни цел бяха няколко университета в близост до Порта Романа. Естествено минахме и през Пиаца дел Кампо, припомнихме си и тесните улички. Посетихме и Сантуарио каса ди Санта Катерина, както и Базиликата Санто Доменико, които пропуснахме предишния път. Сиена е прекрасна, но също като Монталчино ни е прекалено туристическа, затова предимно минаваме покрай тези градове и спираме през десет години 🙂 .

Не ме питайте къде спряхме кемпера. От всички претъпкани паркинги имаше свободни места на възможно най-неподходящото място – на стадиона. Не, че няма паркинг за кемпери. Има, но е далече от центъра или по-точно е далече от обектите, които ние искахме да посетим. Намира се тук – 43.316066, 11.316773

Два туристически града в рамките на два дни ни подтикнаха да се отбием от пътя към непопулярни места. На връщане от Сиена просто завихме към едно кацнало на хълм селце, което отдавна си бяхме набелязали – Чивитела Маритима (45 км.). Колкото е малко, толкова е и прекрасно! И най-хубавото е, че бяхме единствените туристи. Тихи улички, малки площади скрити зад каменни къщи и разбира се – прекрасни гледки. Това открихме на хълма. Една прекрасна глътка въздух.

Спряхме на малък паркинг тук – 42.993537, 11.279816, но истината е, че едва минахме по тясната улица до него. Между страничните огледала и сградите имаше буквално не повече от 10 сантиметра. Ако сте с кола няма проблем, но голям кемпер няма да мине. Но, хората в малките населени места знаят как да привличат и кемпер туристи. Точно преди селото има кемп стоп – 42.997268, 11.286477. Цената е € 15 на ден.

Ден 20 – 26. Последна седмица из непознати села и терми в Тоскана

• Ден 20, 21. Ден 20 отново валя дъжд и си стояхме на двора. Толкова дъждовно време за 20 години не бяхме виждали в Италия. Ден 21 ни посрещна с мрачно утро, но поне дъжда беше спрял. А когато сме в Тоскана, няма нищо по-приятно в мрачните дни от термалните извори. Посещавали сме много пъти Сатурния и Периоло, затова този път си избрахме Бани Сан Филипо. Там не бяхме ходили. Термите са изключително живописни, но малко по-студени от Сатурния, тоест не се стоплихме много. И все пак беше едно ново и различно преживяване.

• Ден 22. Времето отново ни напомни, че в края на септември в Италия все още е лято. Рано сутринта отново се отправихме към Кастильоне за поредния седмичен пазар. След солидно количество покупки и пържена риба на корем, беше време да се разтъпчем. Кастильоне го знаем наизуст, но в близкото етруско селище не бяхме стъпвали и хванахме отбивката към Ветулония.

Ветулония се оказа много малко автентично селце, кацнало на хълм (разбира се), тихо и спокойно с много интересни къщи, построени директно върху етруски градежи. Колкото и странно да ви звучи, всички села ни харесват. И докато се разхождахме из каменните къщи и кадъръмени улици съзерцавайки прекрасни гледки погледите ни се спряха на отсрещния хълм. Естествено с поредното село. Не му мислихме много, качихме се в кемпера и потеглихме натам. Giuncarico, не знам как се пише на български и дори не мога да го произнеса, но и то се оказа много красиво. Оградено с древни крепостни стени и средновековни порти, но дори по-малко от Ветулония. Въпреки това има красив площад с чешма, който не е в центъра на селото, а в края му и гледката от високо, както се досещате е прекрасна.

В Кастильоне оставихме кемпера на обичайното място – паркинга до реката. Във Ветулония също има достатъчно голям паркинг, където могат да спират кемпери – 42.861404, 10.969832, а в Giuncarico спряхме тук – 42.905480, 10.991371, въпреки, че малко преди този имаше по-голям паркинг.

• Ден 23. Нашата ваканция вече беше към края си и на финала всичко беше по-лежерно. И все така лежерно си изкарахме почти цял ден на плажа в Принчипина а Маре, да се насладим на последните топли и слънчеви дни.

• Ден 24. Може да ви прозвучи странно, но да два километра от Батиняно се намира едно от най-големите сиропиталища в Италия и ние едва тази година се разходихме до него. Преди няколко години в гората открихме старите, вече изоставени сгради на Номаделфия и сега решихме, че е крайно време да видим и новите. До там стигнахме пеша, както казах, не е далече. Всъщност, Номаделфия не е просто една или две сгради, които са приютили деца без родителска грижа. Това е цяло селище с много добре развита инфраструктура. Освен основната сграда на приюта има по-малки сгради, които са общежитията, където живеят децата, също стадион, училище, различни работилници, ферма и дори езеро. И въпреки, че това е селище с различен статут, ние като туристи бяхме добре дошли.

• Ден 25. Да, последните дни се разхождахме само наоколо и пред последния ден го посветихме отново на Гросето.
• Ден 26. Имахме много важен и прекрасен семеен празник и целия ден измина в приготовления, а вечерта се събрахме с много приятели да го отбележим.

Ден 27 – 28. Обратно към България

• Ден 27. Време беше да поемем отново към България. Отново валеше дъжд и по новините постоянно съобщаваха за наводнени райони в централна Италия, което беше причината да пропуснем две набелязани дестинации по път. Отправихме се директно на север, към Палманова. Палманова беше спирка, която пропуснахме на идване. Всъщност, всяка година минаваме покрай звездовидната крепост и всяка година просто я пропускаме. Сега беше момента. Това средновековно военно укрепление, сега превъплътило се в град, наитина е очарователно със огромния си шестоъгълен площад. Има много приятно място за кемпери в близост до центъра. Удобно е и за нощувка, въпреки, че ние продължихме по пътя – 45.906728, 13.314570.

• Когато пътувахме към Италия, след Растоке в посока към Риека, от магистралата видях много красиво село на брега на езеро. Естествено, че си го запазих в Гугъл и точно там ни беше нощувката на прибиране. От това, което успях да видя в движение, тъй като пристигнахме по залез, Фузине не е голямо, нито има някакви интересни забележителности, но красивите му къщи, подредени край водата са наистина приказна гледка. Точката, която си бях отбелязала за нощувка беше малък паркинг след селото, заобиколен от парк и непосредствено до езерото – 45.312186, 14.717142.

• Ден 28. Рано сутринта, без повече междинни спирки се отправихме към дома. Не сме попадали в много задръствания по пътя, освен около два часа на хърватско-сръбсаката граница. Дори не спирахме да хапнем кебапчета и ущипци на Лозовишка чешма както всяка година.

Пътните такси на прибиране бяха – € 33,20 Италия, за Словения си имахме месечна винетка (преценихме, че е по-добре да платим наведнъж, отколкото да спираме два пъти за винетка, цената е същата), € 45 общо платихме в Хърватия, а € 28 в Сърбия.

Късно през нощта си бяхме вкъщи, но както обичаме да правим, вместо да пускаме около 30 перални, на следващия ден само сменихме багажа и тръгнахме за Говедарци … 🙂

Разходи

• За пътни такси и винетки в двете посоки сме платили приблизително около € 300.
• Паркингите и кемп стоповете ни излязоха общо около € 150.
• За цялото пътешествие изминахме 5200 километра и за гориво сме похарчили грубо около € 800.

Общо/взето това са основните разходи, които трябва да предвидите ако планирате да пътувате с кемпер ( без да спирате на къмпинги, а на кемп стопове) или личен автомобил (без цените за нощувки в хотели) до Тоскана.

• Личните разходи са строго индивидуални, за това не смятам да ги включвам. Всеки си има различни изисквания и предпочитания. Другият момент е, че ние пазаруваме много в Италия. Освен дрехи се зареждам с шампоани, душ гелове, маски за коса, кафе, всички видове паста и дори олио за една година и обикновено ми стигат.

Това беше „нашата“ Италия за 2024 г., казваме ѝ „Ciao, ci vediamo l’anno prossimo!“

Кадри от цялото пътешествие ще откриете в YouTube канала:

Приятни ПЕТЕшествия …

Buon viaggio …

Ако публикацията ви е харесала, защо не я споделите с приятелите си?  Също така не забравяйте да се присъедините към всички пътешественици и да ни последвате във Facebook или Instagram за актуализации на нашите приключения и още повече снимки! Ако не искате да пропускате нови публикации, абонирайте се за нашият бюлетин!

Любими моменти от пътешествието ни през 2023

© Travel-with-history 2024

This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 4.0 International License.

*Моля, имайте предвид, че тази публикация може да съдържа партньорски връзки към продукти и услуги. Без допълнителни разходи за вас може да получим комисионна за покупки, направени чрез тези връзки. Това ни помага много за поддръжката блога. Благодарим Ви за подкрепата!