ИСТОРИЯТА НА ГАРМИШ-ПАРТЕНКИРХЕН ИЛИ КАК ХИТЛЕР СЪЗДАДЕ НАЙ-ИЗВЕСТНИЯ СКИ КУРОРТ В ГЕРМАНИЯ

Още докато проучвах маршрута на нашето пътешествие из Германия, случайно попаднах на малко живописно градче, сгушено из заснежени алпийски хълмове, тучни поля и очарователно изрисувани къщички. Тогава нямах никаква идея, че това е световно известен ски курорт с богата и бурна история. Колаж от планини, села и традиции. Магнит за пътешественици, туристи, любители на зимни спортове и за нас – търсачи на интересни дестинации и скрити Коледни базари.

Гармиш-Партенкирхен (Garmisch-Partenkirchen)

Първоначално Гармиш и Партенкирхен са били два отделни града, докато Адолф Хитлер не решил да покаже растежа и силата на новия си райх. Направил всичко възможно Зимните олимпийски игри през 1936 г. да се проведат в Германия и обединил двете населени места за четвъртата зимна олимпиада – за ужас на жителите им. В Гармиш е построен олимпийски леден стадион, а в побратименото му село Партенкирхен, в сянката на най-високата планина в Германия Цугшпице, са изградени ски писти. И двете се използват и до днес. И по този начин заедно бившите пазарни градове се превърнали в най-добрата дестинация за зимни спортове в Германия. Ето защо днес има два центъра. Гармиш е по-съвременната половина, където се провежда и Коледния базар, докато Партенкирхен е средновековната част на града. Все пак Хитлер е сътворил и нещо хубаво в своята пагубна история.

Това, че районът разговорно е Гармиш, показва, че Партенкирхен е по-малкият от двата града и все още разстройва местните жители. И двата града са се постарали да запазят уникалния си дух, така че ще забележите, че Гармиш е по-елегантен и модерен, докато Партенкирхен има повече калдъръмени улици, дървени сгради и стари църкви. Различните индивидуалности на този известен дует ни предоставиха преживяване 2 в 1 – съвременно усещане в изобилие от добро старомодно баварско гостоприемство.

На лов за исторически тайни от WWII

Историята на фюрера с Гармиш-Партенкирхен далеч не свършва с Олимпийските игри. Ядрената програма на Германия от Втората световна война звучи като нещо от филм за Индиана Джоунс. В тайна пещерна лаборатория, физикът Вернер Хайзенберг и колегите му нанизали 664 малки кубчета Уран на самолетен кабел в „зловещ уранов полилей“. В други обекти за ядрени изследвания в Германия общо 400 кубчета били опаковани в дървени кутии и натоварени във военни камиони, но оттам много от тях изчезнали в мъглата на войната.

През април 1945 г., само няколко дни преди съюзническите сили да пристигнат в град Гармиш-Партенкирхен, група местни момчета се шмугнали в задната част на изоставен немски военен камион и започнали да ровят из кашони, надявайки се да намерят храна или нещо забавно за игра. Всичко, което открили, било куп тъпи тъмносиви кубчета, които хвърляли ярки искри, когато ги удряли в земята. Момчетата прекарали един следобед, хвърляйки искрящите кубчета в реката без да знаят, че са част от тайна нацистка изследователска програма за оръжия и опасно радиоактивни. Години по-късно, друга група деца намерили едно от кубчетата на брега на реката и загрижен родител го занесъл за анализ, който развалил цялото забавление, като го идентифицирали като Уран. В крайна сметка, кубчето се озовало във Федералната служба за радиационна защита в Берлин.

Коледна магия в малките базари

Пристигнахме в Гармиш-Партенкирхен в ранния следобед на 23.12 и почти веднага тръгнахме към Коледния базар в новата част на града. Както вече споменах, пътешествието ни беше насочено към не толкова туристически усещания. И макар да е световно известен зимен курорт, не само заради олимпийското си минало, Коледният базар е запазил традиционният си баварски дух. Тази зимна приказка отваря врати от последната седмица на ноември до 23 декември, затова бързо се ориентирахме към Richard-Strauss-Platz в Гармиш.

Гармиш-Партенкирхен е родният град на световно известния немски композитор Рихард Щраус.

Попаднахме в автентична алпийска атмосфера, където Коледният сезон не просто се празнува, а се живее. Сияещият център беше пълен с весели хора, светещи щандове и различни аромати, галещи вкусовите ни рецептори. Предлагаше се почти всичко – от ръчно изплетени шапки, пуловери и шалове до Коледни играчки и традиционни конфитюри, мед и сладки. Всеки щанд предлагаше нещо уникално, докато не се озовахме в тази част, от която ароматите караха стомасите ни да звучат като симфония на Рихард Щраус. Тук кулинарните изкушения далеч надхвърлиха обичайния избор от печени кестени, греяно вино и пунш. Попаднахме в свят на вурстчета, фондю от швейцарски сирена, ароматни печени картофи, зимни супи и елхи от палачинки. Както може би се досещате, опитахме от всичко, което успяхме да поемем. Насладихме се на хубава музика от местната група Garmisch край коледната елха и заредени с незабравими спомени и преживявания, се качихме на едно такси и поехме обратно към кемп стопа.

Български традиции в сърцето на Алпите

Сутрините в Бавария са наистина вълшебни! Първото, на което се спира погледа е могъщия връх Цугшпице. Толкова е величествен, че притаих дъх и сърцето ми започна да бие от страхопочитание. Може би именно това усещане характеризира района, много специално чувство. Усещането, че всичко е възможно. Въздух на победа и слава, който е издържал през годините. И все още мотивира много туристи днес да стигнат до границите на възможностите си – и може би дори отвъд. За съжаление не разполагахме с достатъчно време да изкачим най-високият връх в Германия, но за сметка на това се събуждахме всяка сутрин в неговата величествена сянка. И на фона на тази панорама пренесохме българските традиции.

На кемп стопа от нас се носеше аромата на сарми, пълнени чушки, боб, българска туршия и питка с късмети. Това, че на Бъдни вечер се намирахме в подножието на Алпите, не ни попречи да си посрещнем празника с нашите си традиции. Едно от многото предимства на кемпер пътешествията е, че колкото и далеч да пътуваме, традициите винаги ни следват в багажника. Следващите часове минаха в кратка разходка и търсене на немска бира в затворения наблизо LIDL. Нищо не работеше по празниците, дори с вендинг машините не се справихме, защото не разпознаха нашите лични карти и в крайна сметка се примирихме, че с българските сарми ще пием български напитки. И Дядо Коледа ни беше български – нали знаете трите етапа на мъжете и Дядо Коледа?

Баварска приказка

След забавния Коледен базар и греяната ракийка на Бъдни вечер беше време да се „запознаем“ и с историческия център на града. Вече от два дни бяхме тук а се разхождахме само в съвременния Гармиш, затова още с първите слънчеви лъчи хванахме автобуса и се потопихме в историческите пътеки. От двете градчета Партенкирхен е по-добрият пример за традиционна алпийска архитектура. Но, разбира се ние не бяхме тук да играем на сравнение и контраст.

Старият град Партенкирхен изпълни всички наши немски фантазии. Живописните къщи показват стенописи по фасадите си, типични за района, които разказват интересни истории и съживяват миналото в контраст с модерните сгради на Гармиш, които видяхме първата вечер. Така наречените „Lüftlmalereien“ (дори не мога да го произнеса), са ранна баварска версия на уличното изкуство и всички сгради са пищно украсени с тях. Всяка е изобразена с някакво историческо или религиозно събитие или животни. Фасадната живопис произхожда от Италия, но цветните истории по стените на къщите се смятат за типичен израз на стария баварски характер. Популярен театър в рисувана форма, така да се каже. Опитайте се да „прочетете“ германската история на някои от изображенията. 

Историята на Гармиш-Партенкирхен не започва с Олимпийските игри, а датира още от римско време. Дълга история, нали? Римският път, който минавал през центъра на града, все още е там, въпреки че днес се нарича Лудвигщрасе. Нали ви споменах в предишен пост за крал Лудвиг и неговият принос в цялата област? И точно там се разходихме. Както и ние, много посетители предпочитат по-тихата атмосфера на стария град. Въпреки това, за голямо разочарование на гражданите на Партенкирхен, името на тяхното село често се забравя. В известен смисъл животът тук е малко като живот в балон. Независимо какво се случва в останалия свят, тук и много неща остават такива, каквито винаги са били, особено традициите. Където и да отидете със сигурност ще се разминете с някой мъж с традиционната баварска алпийска шапка на главата. Персоналът в заведенията също е облечен с традиционни дрехи. Ей, колко ми харесаха роклите, но всички магазини за традиционни носии бяха затворени и се задоволихме само с баварски шапки. Със сигурност ще се върна, ако не за замъка Линдерхоф, то поне за две-три рокли.

И след като заговорих за заведения …

Всичко или нищо е, когато става въпрос за храна

Като популярен ски курорт, Гармиш-Партенкирхен предлага голямо разнообразие от традиционни кулинарни изкушения. В историческият център има множество малки ресторанти, където може да “вкусите” баварски специалитети и то на много прилични цени, без туристически капани. Въпреки, че на Коледа много малко от тях работеха, се спряхме за обяд в Drei Mohren – един от традиционните хотели в Гармиш-Партенкирхен със съчетан алпийски чар и модерен комфорт. Чудесното му местоположение в историческия център също се вписва в това. И гостилницата му е с подчертан традиционен баварски стил не само в интериора, но и в менюто. Вече знаете, че държим и да вкусим района, който посещаваме, не само да се разходим в него.

Поръчахме си Leberknodelsuppe – традиционна супа с кнедли от телешки дроб. Честно казано, само Сашо беше очарован, на мен ми се стори малко странна и различна от всичко, което съм опитвала до сега. В никакъв случай не беше лоша, но просто не беше по мой вкус, а Алекс я смени с Гулаш.

Как са цените в Банско?

Гармиш-Партенкирхен се оказа като нашето Банско, не с цените разбира се. Цените навсякъде бяха повече от приемливи, дори в сравнение с ресторантите в Италия, бих казала дори евтини. Хранехме се почти през цялото време навън и най-високата сметка, която платихме беше €70. С нощувките, обаче е различно. Ние както разбрахте нощувахме в кемп стоп за €31 на вечер, но за приличен хотел ще се изръсите минимум €150. Отдавна не сме нощували в хотели, но си сверих часовника в Букинг – нощувките в родните курорти не са много по-различни, въпреки, че тук става въпрос за световно известен ски курорт. За ресторантите не смея да сравнявам.

Картички от Партенкирхен

Вече заситени с традиционни вкусове и впечатления продължихме разходката си. Изрисуваните къщички може да ви изглеждат като трик за привличане на туристи, но не е така. В момента, в който се озовахме извън туристическият център, постройките станаха още по-цветни и красиви.

С прекрасните си елементи, ниски огради и удивителни гледки, тези къщички сгушени в Алпите са като картички. Толкова са подредени, красиви, семпли и в същото време елегантни, че несъзнателно се запитах как ли живеят хората заобиколени от толкова красота и спокойствие. Имаше само една, единствена четири етажна кооперация, която хумористично си я кръстихме “Партенкирхенския Люлин” Но дори и тя, нищо, че приличаше на СОЦ шедьовър, излъчваше стил (последната снимка).

След четири дни, омагьосани от баварска приказка се запътихме към следващата дестинация … Коя е тя, може да разберете тук:

С НАС НА КЕМПЕР ПЪТЕШЕСТВИЕ – БАВАРСКА КОЛЕДНА ПРИКАЗКА /ПЪТЕПИС 2023/

Приятни ПЕТЕшествия …

Buon viaggio …

Ако публикацията ви е харесала, защо не я споделите с приятелите си?  Също така не забравяйте да се присъедините към всички пътешественици и да ни последвате във Facebook или Instagram за актуализации на нашите приключения и още повече снимки! Ако не искате да пропускате нови публикации, абонирайте се за нашият бюлетин!

Може да харесате

Статията е споделена в:

Най-доброто от астомските блогове през март

© Travel-with-history 2024

This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 4.0 International License.

*Моля, имайте предвид, че тази публикация съдържа партньорски връзки към продукти и услуги. Без допълнителни разходи за вас може да получим комисионна за покупки, направени чрез тези връзки. Това ни помага за поддръжката блога.