ЗАЛЕЗИТЕ В ЗАДАР СА НАЙ-КРАСИВИ

Със Задар си имахме недовършена „работа“. Когато през 2020 г. Хърватия се оказа основната ни дестинация, Задар неусетно остана на заден план в графа „искам да посетя“. Както вече съм споменавала, Хърватия е страна пълна с живот, магия и природа или ако избегнем цитирането на най-популярните хаштагове, това е страна с очарователни исторически места, живописни плажове, тюркоазени кристално чисти води и спиращи дъха пейзажи разпръснати на над хиляда острова и всичко това на разположение почти седем месеца в годината. За малко да пропусна изумителните природни паркове, които все още са във въпросната графа.

Обикновено туристите, които са за първи път в Далмация се насочват към Дубровник, Сплит и Риека, както всъщност и ние направихме първият път. Съкровища като Пула, Трогир, Шибеник и Задар някак остават пренебрегнати на заден план.

Забележителности в Задар (Zadar)

Ако някога сте били в Задар или дори сте обмисляли да посетите този очарователен крайбрежен град, вероятно сте търсили в Гугъл информация от типа „какво да правите в Задар“, „какво да видите в Задар“, „забележителности на Задар“ или нещо подобно. И следователно вероятно сте попадали на много задълбочени и информативни статии за всички забавни неща за правене в Задар. Но, всъщност ако прочетете една, все едно сте прочели всички. Задар не е никак голям и ако смятате да го разгледате за един ден, това е напълно постижимо начинание. Вместо да ви заливам с излишна информация за 55 църкви, 27 музея и още поне толкова ресторанта (преувеличавам), с риск да не се повторя с всички останали, няма да ви изброявам основните забележителности, които привличат туристите и можете да разгледате буквално за 24 часа. Те не са много и предвид размера на стария град, едва ли ще пропуснете нещо изключително.

Задар е един прекрасен древен град, дори е от най-старите обитавани населени места по Адриатическото крайбрежие. Ако вече сте посещавали старият град на Дубровник, лесно може да си представите очарованието на Задар. Не се лъжете по модерните улици – тук има история, древна история. В този дух се озовавате на преплетени тесни улички с лъсната до блясък варовикова настилка, също като Страдун, които ще ви отведат до най-големият Римски форум в Хърватия или странен правоъгълен площад с пет кладенеца, който до средата на XIX в. е бил главен водоизточник, като преди всичко това ще минете през великолепна Венецианска порта до живописно малко пристанище. Обърках ви, нали? Добре, ще ви разкажа всичко в хронологичен ред.

Нашата среща със Задар започна с чаша студена бира

Когато направих резервация ми беше трудно да се ориентирам къде точно ще нощуваме, а аз съм много добра с картите на „чичко Гугъл“. Запазих апартамент за една нощувка и след Сплит бях малко резервирана, така да се каже. Озовахме се на една глуха уличка, пред една къща с малък двор. Към нас се запътиха мъж и жена, усмихнати до ушите, които ни посрещнаха все едно сме стари познати, а не някакви си там с резервация за една нощувка. За пореден път се убедих, че хърватите са страхотни домакини, явно тези в Сплит просто са били изключение. Та, седнахме си ние с тези сърдечни хора и като му ударихме един лаф на по чаша ледена бира, съвсем забравихме, че забележителности ни чакат. Езикова бариера ли? Няма такова нещо! Езиците са ни толкова близки, че се разбрахме перфектно. Някак си се откъснахме от бирата (колкото и да не ни се искаше) и се настанихме в чудесен чист, просторен и светъл апартамент. Нямам навика да снимам „room tour“, но когато го пуснат отново в Букинг, непременно ще оставя линк. Може би се отдава само в летния сезон, в момента го няма. Тази мила женичка ми разказа цялата история на града, напълни чантата ми с брошури на забележителности и ни изпрати по живо по здраво на разходка, но не и преди да ни даде точни указания къде се намира плажа и как да стигнем до стария град.

Повървяхме има, няма пет минути и пред нас се разкри кристалното синьо на Адриатика. Плажът беше покрит с фин пясък, което малко ни изненада. Свикнали сме с облите камъчета на Хърватия, дори много харесваме каменистите ѝ плажове. И разбира се „хванахме“ пътя по крайбрежната алея. Така или иначе нямаше да стигнем до плаж, а и се прибирахме от едномесечно пътешествие из Италия, морето вече не ни беше приоритет.

Аз лично тръпнех за малко история. И се озовахме точно пред нея – Венецианската порта. Крилатият лъв на Сан Марко сякаш е долетял в Задар.

Щом прекрачихме прага на главната някогашна порта, минавайки през този артефакт на Венециански ренесанс, се озовахме в … Дубровник!

Е, много е странно и същевременно чаровно как може толкова култури и стилове да се преплитат на това малко късче земя. Улиците като в Дубровник, сградите като в Тоскана, само дрехите съхнещи на морския бриз от терасите липсваха, но за сметка на това знамето гордо стоеше до това на Хърватия. Може би за това толкова харесахме тази страна – много ни прилича на Италия, но някак по-спокойна. Или не чак толкова, темперамента като че ли е същият. От кокетните малки заведения бръщолевенето е със същия тембър, разликата е, че тези ги разбираме. След лабиринт от тесни бели и павирани улички попаднахме в Рим.

ДУБРОВНИК – ДОБРЕ ДОШЛИ В КРАЛСКИ ЧЕРТОГ

Гледали ли ли сте Игра на тронове? Може би си спомняте сцената в която Церсей извървя „Пътя на срама“ и която завърши на Йезуитските стълби в Дубровник. Може би от тогава те са известни и като „стълбите на срама“, а тук в Задар се натъкнахме на „Колона на срама“. За разлика от стълбите, историята на колоната не е художествена измислица а реална история. Тук тази сцена се е разиграла в действителност. Все още стоят веригите с които са били връзвани клетниците, които са подлагани на жестоки и унизителни форми на публично наказание. Събиращите се тълпи се подигравали и унижавали нещастните души, понякога часове наред.

Форумът е бил най-големият римски площад в източната част на Адриатика

Император Август е положил основите на „биещото сърце“ на Задар. И до ден днешен, това е центъра на живота в града. „Форум” е името, дадено на всички главни площади в градовете на древната Римска империя, където се е развивал общественият живот. Днес това може би е само пространство, пълно със стени, тухли и камъни, но можете просто да си представите как древните мислители и философи са измисляли най-новаторските си теории там – да бъдеш или да не бъдеш, да мислиш или да не мислиш… Аз лично избирам да не мисля. 

Сега това са руини, но навремето са били гениални инженерни творения. А, най-странното е, че докато се възхищавате на миналото му величие, на Колоната на Юпитер, Юнона и Минерва и църквата Saint-Donat, просто може да си поседнете върху руините на Римската империя, да хапвате сладолед и да се наслаждавате на залеза.

Залезите в Задар са най-красиви

Тази култова реплика не е моя. Това са думите на Алферд Хичкок, когато за първи път е съзерцавал как слънцето се скрива от хоризонта в Задар. Рядко посрещам изгрева, но за сметка на това залезите са ми любими. Точно това ме доведе тук – исках да видя града с най-красивите залези. Дано Сашо не прочете това, ще разбере, че е бил толкова път заради един залез. Не съм сигурна дали е най-красивият, но определено си струва дори само заради връхлетялата го звездна слава от израза на Хичкок.

И въпреки, че до тук стигнахме по белите варовикови улици, излъскани от вековни стъпки и римски руини от преди 20 века, се натъкнахме на изумителни форми на съвременно изкуство. Чудесна симбиоза между древност и съвремие.

Чувате ли песента на морето?

View this post on Instagram

A post shared by 🌐 travel-with-history / travelblogger / vanlife (@petya_kanzova)

Това, което наистина отличава Задар и прави залеза толкова специален е Морският орган. Това, което изглежда като най-обикновени стъпала, всъщност е доста усъвършенстван музикален инструмент. Гениално инженерство, скрито под повърхността. Най-големият морски орган в света е създаден от хърватския архитект Никола Башич и представлява хармонична комбинация от модерен дизайн и природа. Свидетелство за човешката креативност в хармония с природните условия.  Състои се от серия от метални тръби, поставени под мраморните стъпала на крайбрежието. Когато водата се движи навътре, тя изтласква въздуха навън, възпроизвеждайки музика. Звукът е чисто от вълните. Тази вода и въздух след това се насочват в резонансни камери под стъпалата и се изтласкват през каналите на горните стълби. Те причиняват вълнообразните нотки, подобни на звън. Тъй като морето винаги се движи и променя, морският орган никога не звучи абсолютно еднакво два пъти.

Най-доброто време е да дойдете по свечеряване и да си намерите място на стъпалата, което може да се окаже трудна задача. Докато гледате красивия залез, се вслушайте в песента на морето.

Докато слушахме морската симфония, стигнахме до края на Рива. Там ни очакваше друга уникална атракция на Задар. Нещо също толкова специално.

Поздрав към слънцето

Произведение на изкуството, създадено отново от Никола Башич. Огромна огледална сфера в центъра на площада, захранвана от слънчева енергия. През деня соларните модули абсорбират слънчевата светлина, а вечерта тази инсталация излъчва зрелищно цветно светлинно шоу. Както са казвали в Римската империя – на народа му трябват хляб и зрелища. Пропуснахме шоуто, защото вече стомасите ни имаха нужда от хляб.

Продължихме по историческите улици а пред нас се разкри доста дълга и апетитна витрина с пици на парче. Както знаете сме любители на простичката улична храна, луксозните заведения не са по наш вкус. Вече освирепели от глад не можахме да устоим на триъгълните парченца, които сякаш само нас чакаха. Всеки захапа по едно парче и вече доволни сме готови да продължим без да губим време. Но, леко ни приседна … Имали сме подобни преживявания в Рим, и то не веднъж а цели два пъти. Дежавю. Е, досега сравнявах Задар с Рим, явно има защо. Очевидно си приличат не само в забележителностите, в туристическите трикове също. Не виждате ли цени – не поръчвайте. След трите парчета пица до фонтана Ди Треви за € 90, тук за същото платихме скромните € 40! Цени като в Созопол! В Дубровник вечеряхме в ресторант до катедралата за по-малко.

Гледайки как животът минава – стил Задар

Нищо, нали сме дошли да се забавляваме – преглътнахме го и тръгнахме да търсим Народният площад. Хазяйката ни каза, че това е един от най-красивите площади в града. Със своята стара градска архитектура, гвардия и кметство, този площад е място, където историята оживява. Старостта на града обаче не е неизбежна, както е за хората. Колкото по-стар е един град, толкова е по-красив и интересен. Ако и хората остарявахме толкова красиво, може би щяхме да сме съвършени. Но, този град не е просто стар, той е древен. И прекрасен.

Нашата домакиня в апартамента, освен купища брошури, ни предостави и списък „какво да правя“ в Задар. Прекарването на времето в кафенетата беше на челна позиция в класацията. Изпрати ни на разходка с изричното предложение да посетим старите градски кафенета на Народния площад, особено в събота късно сутрин за да станем свидетели на много важен седмичен социален ритуал в Задар. Всички местни жители обличат най-новите си дрехи и посещават с приятели или семейството си за няколко часа кафенетата, които заобикалят площада. Дори на моменти изглеждали като сцена от филм. Е, нямаше как да останем до събота сутрин, гледахме отстрани ритуала на свечеряване, само че изпълняван от туристи.  

По-по-най

Оказа се, че тук много неща са „най“. Задар някак е успял да съхрани своето наследство, въпреки опустошителната си история и да запази ясно изразената си идентичност. Една спокойна разходка из периметъра на Задар ни отне около три часа и ни даде поглед върху богатата история на града. 

Слънцето вече преминаваше зад хоризонта и неусетно през алеите на парка се запътихме към квартирата, където хазяите отново ни чакаха на вратата. Естествено първите им думи бяха „Хареса ли ви Задар?“. Естествено, че ни хареса и то много!

Dovidenja Zadar

Наситени от емоции, рано на следващата сутрин се сбогувахме с този прекрасен град и поехме към следващата дестинация в Хърватия. Задар наистина много ни хареса, но едва ли ще се върнем отново. Не за друго, просто видяхме всичко, което искахме. Това е град, който се разглежда буквално на един дъх и оставя красиви спомени.

Къде да отседнете в Задар

В Задар има безброй места за настаняване с много широк ценови диапазон. Съответно има богат избор според вашите лични критерии.

Старият град на Задар е малък и компактен и както при повечето крайбрежни средновековни градове в Хърватия, автомобилният трафик е ограничен. Ако мобилността не е проблем и имате само една нощувка, тогава бих препоръчала да отседнете в сърцето му. Само имайте предвид, че някои зони са само за пешеходци, така че може да се наложи да носите багажа си по калдъръмени улици и стълби. Ако пътувате с кола, уверете се, че избраното от вас място за настаняване предлага паркинг.

И това е всичко, което трябва да знаете за да изкарате един прекрасен ден в Задар! Надявам се вече имате идея какво да посетите, когато сте в региона!

Buon viaggio …

Ако публикацията ви е харесала, защо не я споделите с приятелите си?  Също така не забравяйте да се присъедините към всички пътешественици и да ни последвате във Facebook или Instagram за актуализации на нашите приключения и още повече снимки! Ако не искате да пропускате нови публикации, абонирайте се за нашият бюлетин!

Може да харесате

Статията е споделена в:

Най-доброто от астомските блогове през юни

© Travel-with-history 2023

This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 4.0 International License.