ОБЩИНА ЛУКОВИТ – ПЕТ ПРИКАЗНИ ДЕСТИНАЦИИ НА ЧАС ПЪТ ОТ СОФИЯ

Разхождали ли сте се някога на място, където имате чувството, че сте попаднали между страниците на странна модификация между „Алиса в страната на чудесата“ и „Властелинът на пръстените“? Е, в която и да е точка на община Луковит ще се пренесете в детска приказка. Приказките са неизменна част от детството ни и понякога са ни отвеждали в един изцяло нов свят на въображението. Този измислен свят е изпълнен с красиви неща, различни герои, живописни пещери, хипнотизиращи замъци, езера и странни къщички. В детските ни мечти тези приказни къщички бяха домовете, в които искахме да живеем, пещерите – тайните ни скривалища, а героите бяхме самите ние. Всъщност, този свят изобщо не е толкова измислен и не е плод само на нашето въображение.

Ако искате да бъдете отнесени до някои от най-вълшебните места в България, разгледайте тези приказни дестинации.

СЪДЪРЖАНИЕ:

Приказната община

Винаги сме се възхищавали на хора с „развинтена“ фантазия в комбинация със „златни“ ръце. Посещавали сме няколко подобни изумителни творения, създадени от фантазията и сме оставали без думи от странните и удивителни произведения пред очите ни. Попадали сме не веднъж в сюрреалистичният малък свят на някой самоук гений, но не сме очаквали, че в България съществува цяла приказна община, и то само на час път от София. Геният тук се казва Андриан Йорданов – Ачо и заедно с неговата съпруга Петя са главните „виновници“ за всички причудливи неща, които няма как да не забележите. А, най-изумителното е, че е превърнал родния си край в едно приказно място със свои лични средства. Този скромен човек, за който едва ли ще откриете много информация в интернет е създал нещо удивително.

Уводът стана малко дълъг, но това е нещо, което не може да се опише с малко думи. С няколко посещения естествено, че не сме успели да видим всичко, затова в тази статия ще откриете само тези места, които сме разгледали. И да, ще се върнем отново.

Пещера Проходна

Има нещо много завладяващо и величествено в пещерния туризъм. Причината да търсим изживявания в тъмнината и мрежите от тунели под земята е, че човешката връзка с пещерите е много първична. Някога те са били наш дом. Като цяло, пещерите предизвикват любопитство и очарование.

Пещера проходна е една от най-лесно достъпните пещери у нас. На пръв поглед дори изглежда като вход към праисторически таен тунел, но всъщност представлява естествен скален мост с два входа – голям и малък. Може би затова името ѝ е Проходна, но това, с което е по-известна е Божиите очи. Щом „прекрачите прага“ на това мистично карстово образувание, лесно ще бъдете погълнати от причудливи скални картини. Странни структури във вътрешността на пещерата и различни каменни форми на стените, сякаш са резултат от човешка намеса или дело на неизвестен скулптор древни каменни изображения, които искат да разкажат своята история. Винаги очакваме да открием нещо неочаквано на мистериозни места.

Двата отвора на тавана са най-завладяващото образувание – Очите на Бог. Има поверие, че ако застанете точно под тях и си пожелаете нещо – то ще се сбъдне. Може би заради приглушената светлина, която се прокрадва от тези отвори и хвърля светлосенки в централната камера, атмосферата и усещането в пещерата са някак мистични. Това място е прекрасен пример за доказателство колко мощна и красива е всъщност природата. Великолепна пещерна система.

Близо до малкият вход, в нашият случай изход, открихме още едно образувание, много малък и тъмен пещерен тунел. Там също скалните „картини“ не са по-малко завладяващи, но за съжаление имаше и много форми на съвременно пещерно изкуство. Как иначе ще разберем, че „Ганьо“ е бил тук?!

Пещерата е със свободен достъп, без входна такса и екскурзовод, което я прави доста популярна атракция, не само за туристи, а и за екстремисти. Тя е рай за търсачи на силни усещания, които ще видите да се катерят по стените, да висят на въжета и да скачат с бънджи. Дори разбрах, че това е много подходящо място за начинаещи скокове с бънджи. В непосредствена близост до входа се намира и безплатен паркинг.

Преди да продължите към каменните къщи, задължително се отбийте в туристическият информационен център. Там със сигурност ще си набележите много интересни места в района и ще откриете тяхната история.

Каменните къщи

В началото на миналия век се случило нещо странно. Архитектите, особено в Калифорния и Англия, започнали да проектират сгради въз основа на тези от приказките. Без никакви специфични характеристики се появили домове с калдъръмени пътеки, умишлено неравни покриви и врати и прозорци с неправилна форма, привидно пренасяйки преувеличените архитектурни детайли описани в книгите, в реалния свят. Постепенно домовете в този стил получили изключително подходящото име – Къщи от приказките. Из целият свят има очарователни примери, които изглеждат като излезли направо от любимата ви детска книжка. Някои са вековни, а други са със съвременна история. Дали тези фантастични къщички са вдъхновени от приказките или старите разказвачи са се вдъхновили от вековните селища? Това е като въпроса за кокошката и яйцето, а отговора най-вероятно е комбинация от двете.

ИДЕАЛНИЯТ ДВОРЕЦ

Стигайки до Каменните къщи, излезте от колата си и няма да чуете нищо друго освен щурци, птичи песни и върховете на дървета, шумолещи на вятъра. Всичко наоколо изглежда сякаш е изтръгнато от въображението на Уолт Дисни. Някой може да си помисли, че хобитите от романа на Толкин „Властелинът на пръстените“ някога са били у дома си тук, но всъщност това не е просто прекрасно място за разходка, това са истински домове, в чиито дворове има на какво да се насладите. Въпреки, че това е частен имот, достъпа до него е напълно свободен и хората са изключително гостоприемни, независимо дали нарушавате следобедната почивка или закуската им.

С тревистите си покриви, фасади от естествен камък и асиметрични прозорци, може би тези причудливи нестандартни къщи край Карлуково са вдъхновени именно от приказките. Независимо дали ще се пренесете из страниците на братя Грим или в страната на Хобит, това място „кацнало“ по крайбрежието на река Искър ще ви покаже изумителни гледки на където и да се обърнете. В подножието на скалния феномен Провъртеника, те са разположени сред пейзаж, който изглежда като нещо извън реалния свят. Един двор, създаден като декор за филм.

Всъщност, целият пейзаж наоколо е магичен. Спиращи дъха гледки, романтични екопътеки заобиколени от буйна растителност, гори покрити с диви цветя, величествени скални образувания скрити в облаците и пазещи вековни манастири, а картината на цялата тази природна красота завършва кристално синята вода на река Искър. А, ние доскоро свързвахме Карлуково само с психиатричната клиника …

Скален манастир „Св. Никола (Глигора)“

Високо над хоризонта, скрити в пещери на внушителните скали са сгушени три манастира. Спряхме се на най-старият от тях – Св. Никола (Глигора). Изумителен пример за църква на скално изкуство. Самият манастир е вмъкнат в пукнатина в скалата и сякаш образува едно цяло с тази естествена кухина като перфектна симбиоза между вяра и природа. Смята се, че е възникнал в средата на XIII век, в живописното Искърско дефиле в местността Долни Глигóр на място, което е обитавано преди това от монах – отшелник.

Светата обител е устояла на множество разрушителни исторически събития. В манастира има следи от опожаряване, вероятно от татарски нападения, съществувал е дори по времето на турското робство като е съхранил християнската вяра и е служел за подслон и защита на монасите от османските набези.

Достъпът до манастира не е труден. Минава се по черен път и след дървените порти, до аязмото има малък паркинг. По-трудната част са стълби, но те са здрави и има парапети. Вдясно на манастира има още едно стълбище, което води до някогашната жилищна част, обитавана от монасите, от която са останали само стените. „Сграда“ със странна мистична вибрация, която подканя да се изкачите и да съзерцавате хоризонта. Въпреки, че е малко екстремно, това преживяване си струваше усилията и щом пред нас се разкри прекрасната панорамна гледка – разбрахме защо сме се катерили по останките от стени и сме балансирали на висящи греди. Но, наистина внимавайте, не е за всеки. Ние сме си малко екстремисти. Все пак го посетихме преди няколко години, реалността в момента може да е по-различна и далеч по-опасна или пък точно обратното. Ще разберем когато се върнем отново.

Ресторант Родина

Огладняхте ли вече? Ние също!

За мнозина замъците са свързани с историята и се питат на колко века е сградата или кои битки са наблюдавани от крепостите, колко затворници са били захвърлени в тъмниците, в кои легла са спали кралски особи? За други е въпрос на местоположение – колко достъпен е по въздушен, железопътен или автомобилен път, какви атракции за посетители се намират на прага? А за мен е всичко взето заедно. Просто обичам замъците! Е, сега ще ви изненадам. Този замък не е нито древен, нито е водил битки, нито пък е бил дом на кралски особи. Това е крайпътен ресторант. Намира се в началото на Луковит, точно до бензиностанция със същото име.

Този ресторант е дестинация сам по себе си за изгладнели пътешественици като нас. И макар и да не е точно древен замък, успя да ни пренесе в средновековна атмосфера със съвременна кухня. Кратка спирка на пътуване назад във времето. Да си призная честно, спирката изобщо не беше кратка. Вместо да седя на масата и да се наслаждавам на вкусната местна кухня, аз разглеждах замъка в захлас. Всяко помещение е щателно декорирано, всеки детайл ни пренесе в една отминала епоха, все едно е построен преди няколко века, а не в нашето съвремие. Относно храната, няма какво да кажа – върнахме се няколко пъти и със сигурност ще задоволим взискателното си небце с ароматните му ястия отново.

View this post on Instagram

A post shared by 🌐 travel-with-history / travelblogger (@petya_kanzova)

Задоволихме апетита си, да продължаваме. Около 600 м. след ресторант Родина (посока София – Луковит), вляво се намира автокъща и веднага след нея малка отбивка ни отведе до следващото приказно място.

Златен парк

Известно е, че аниматорите, илюстраторите и писателите черпят от историческата архитектура, като често добавят фантастични елементи, за да влеят малко повече магия в произведенията си, и не е изненадващо, че домът на Снежанка изглежда в много отношения като очарователна английска вила от провинцията на Регентството, а Вила Вилекула на Пипи е странна жълта къща със сини капаци на прозорците. Майсторите на скулптури са с по-развинтено въображение и техните „домове“ са толкова нестандартни, че сякаш са излезли от Страната на чудесата. Но това, което ме изумява са обикновените „скрити“ таланти. Що за гениално въображение трябва да има един (не)обикновен човек за да създаде нещо толкова приказно? Страната на чудесата е отворена за широката публика, и то напълно безплатно!

Много хора сравняват Златен парк с невероятните творения на ГАУДИ, но на нас ни напомни на един друг, не по-малко изумителен парк в тосканската МАРЕМА.

ГРАДИНИТЕ НА ТАРО

Ако дотук ви се е сторило, че разказвам някакви приказки, то този парк е най-запомнящата се от всички. Не бяхме подготвени за това, което се разкри пред нас, въпреки, че сме посещавали много подобни места, но тук, в България със съвременно „вълшебство“ сме се сблъсквали само в замъка „Влюбен във вятъра“ в Равадиново. Невероятно е колко изумителни хора има в нашата малка България!

„Имало едно време“, нямам идея как е изглеждало това място преди години, но сега се изгубихме в една фантастична вселена, сред омагьосани гъби, сърцевидни лехи, лебеди и странна малка плаваща в езерото къщичка. За момент дори си представих как от нея излитат малки феи. О, сигурно и вие сте я виждали! Може би е най-споделяният кадър в Инстаграм. И тъкмо решихме, че вече няма какво да ни учуди и погледите ни се спряха на красиви каменни цветя, разцъфнали на мост към огромна и още по-причудлива къща.

Ако изкривеният покрив, каменната фасада, нереалистичното стълбище и прозорците със странна форма сами по себе си не направиха тази постройка да изглежда като излязла направо от платно на Салвадор Дали, то тогава малкото езерце със сигурност завършва картината.

Е, тази реалност надмина очакванията ни. За съжаление, моето въображение не е чак толкова безгранично и трудно мога да „изрисувам“ с думи възхищението си, но ако все още не сте попадали в любимата си детска приказка – какво чакате? Златен парк е отворена приказка за всички.

Това вълшебно място обаче не остава без последствия. Туристическата инвазия, подобно на много други, също носи както положително, така и отрицателно въздействие върху облика, околната среда и културата на тази дестинация. С увеличаването на посетителите се увеличава и броят на хората, които не са наясно с негативните последици от техните решения и действия по време на тази приказна разходка. Явно не осъзнават как допринасят за някои отрицателни въздействия. Мили хора, това, че Златен парк е безплатен и отворен за всички не означава, че трябва да е осеян с люспи от слънчогледови семки и персонала в магазинчето за сувенири не е длъжен да събира хвърчащи хартийки „изпуснати“ от нехайни туристи. Нека бъдем възпитани туристи! Тази красота е създадена за всички нас безвъзмездно и с много любов, което прозира от всеки малък и незначителен детайл ако обърнете внимание. Всичко това е сътворено с екологични материали в синхрон с природата.

Екотуризмът също така дава шанс на необитаеми, слабо населени или отдалечени дестинации да се развиват по устойчив начин. Чрез разработването на неконвенционални зони за туризъм (като тази), тълпата и търсенето на дестинации от свръхтуризма се привличат извън отъпканите маршрути.

Ако този човек Андриан Йорданов – Ачо, заедно със съпругата си Петя не бяха създали тези прекрасни места в района, за колко от вас (нас) Луковит щеше да бъде любима дестинация? И колко от нас (вас) щяхме да разказваме за нея? Не познаваме лично това гениално семейство, но това, което са създали е наистина изумително! „Вдъхновението“ да напиша този абзац е посланието на гърба на входа, семките дори не пожелах да снимам …

#Bonus – Оригиналните скулптури на Павел Койчев

Да, вероятно името ви е познато и може би се запитвате къде сте го чували. Една творба на този талантлив скулптор стана много популярна наскоро. Най-вероятно сте я посетили или поне сте виждали снимки на скулптурната композиция „Водна паша“ в Южният парк, която наскоро се превърна в хит сред инфлуенсърите в Инстаграм. До миналата година тази невероятна творба, наред с други интересни произведения се е намирала в един музей на открито край с. Осиковица, Плевен.

Повечето посетители случайно попадат там, но аз си го бях набелязала много отдавна. За съжаление, когато го посетихме миналата пролет, беше затворено. Намира се вдясно на магистралата, около 20 км. след отбивката за с. Осиковица, посока София – Луковит. За да стигнете до Музеят на открито, трябва да минете буквално през бензиностанция OMV, след това по един черен път. Другият вариант е да се отбиете от магистралата към селото и след около 3,5 км. да завиете вляво, отново по черен път. Да, не е в община Луковит, но е интересна крайпътна атракция.

Както се казва – „ако планината не отива при Мохамед, Мохамед отива при планината“. Водна паша ни отведе до „Оригиналите“, но така и не успяхме да я видим там. А, от друга страна, Южният парк ни е близо.

Всъщност това бяха едни от най-добрите места, където можете да посетите мистериозни подземни пещери, зашеметяващи гледки, прекрасни паркове, приказни каменни къщи и градски замъци.

Тази статия не е в партньорство. Това са нашите лични преживявания и емоции.

Buon viaggio…

Ако статията ви е харесала, може да ме подкрепите, като я споделите или ме последвате в социалните мрежи Facebook и Instagram

Потърсете места за настаняване в района на Луковит ТУК: