КАПРИ – ОСТРОВЪТ НА ИНФЛУЕНСЪРИТЕ

Остров Капри. Малкото бижу на Амалфийското крайбрежие, което всяка година оставяме за следващата. Както винаги съм казвала, за да се случи нещо, то трябва да е в точния момент. Е, този момент дойде.

Тази година определено това беше Топ дестинацията на родните инфлуенсъри, но някак си не успяха да ме накарат да посетя село Капри и да се слея с тълпата и неразличимите една от друга снимки на едни и същи обекти. Този феномен да отида някъде, само защото еди кой си е бил там, не е моето преживяване.

Посетихме остров Капри не заради неговата популярност, нито луксозните заведения с лимонови дървета, нито дори изумителните гледки, там ни отведе една книга… и едно кулинарно предаване. Накратко, изминахме 900 км. за един ден, просто да видим няколко изумителни исторически места на острова и да обуем Римската империя.

Капри или Анакапри

Това са двете населени места на острова, които буквално са като Монтеки и Капулети. Хората от планината и рибарите. Дори си имат различни светци покровители. Съревнованието между тях преди време се е изразявало най-вече с това кой от светците е направил повече чудеса – Сан Констанци, покровителя на Капри или Сан Антонио на Анакапри. Сега може би кой ще привлече повече туристи. В този двубой вероятно везните се накланят за Капри, от една страна заради панорамния фуникуляр, от друга модерните заведения са именно там. Обаче, както вече споменах, нас ни отвя друг вятър там. Анакапри беше нашата дестинация.

С акостирането на ферибота, целия поток от пътници се превърна в опашка на гишето за билети за Капри, докато за Анакапри бяхме само ние. Обаче на автобусната спирка беше друга картинка. Автобусите (или по-скоро приличаха на минибуси) за Капри бяха на 15 минути, но за Анакапри на половин час. И тъй като вече имаше прилична опашка за нашата дестинация, успяхме да се качим едва на третия курс. За билет от две евро се наблъскахме като сардини, добре, че бяхме от първите качили се и успяхме да седнем. Първоначалната ми идея беше да стигнем по Финикийските стълби, но като си представих 1000 стъпала и 40 градуса в комбинация – рязко се отказах. Може би следващият път. Но от друга страна щеше да е много автентично преживяване. В началото на миналия век, тези стълби са били единствения достъп до селото в планината.

Защо Анакапри?

Знаете ли коя е Дажада Де Лаурентис? Джада е любимият ми шеф готвач от 24 Кithcen tv. Преди няколко години попаднах на нейно предаване заснето на острова (между другото тя е неаполитанка) и освен кулинарните изкушения с които погълна екрана, ме завладяха кадрите от вила Сан Микеле, както и сандалите ѝ.

Да, точно така – сандалите! Обувките са нещо, което може да ме отведе и накрай света. Преди две години изминахме също около 1000 км. във Франция за Идеалният дворец и Музеят на обувките, но за мое разочарование не успях да видя с какво е бил обут Луи XIV. Е, Сашо ще трябва някой ден да повтори този маршрут, но след като открия поне още някой обект в района, ако не друго, то поне за оправдание. Предаването на Джада беше първата причина, която се загнезди в главата ми за остров Капри.

Хилядолетната традиция на сандалите от Капри

Сандалите са едни от първите мъжки обувки, изобретени от древните египтяни, докато джапанките датират от пустинните номади.  Хората от древен Рим също са носили много видове сандали с различна употреба и предназначение. Самият Тиберий се разхождал из улиците на Анакапри с първите ръчно изработени на острова традиционни римски сандали (ниска подметка и връзки на глезена). Оттогава много местни занаятчии се посветили на създаването на сандали Капри, като ги превърнали в отличителна черта на културата на острова.

Сандали, които векове по-късно, наред с лимоните стават най-важните продукти за износ, а също и истинска икона и символ на италианското майсторство.

Из целия остров ще откриете бутици и магазини предлагащи множество видове сандали, които показват различни нюанси и детайли. Тези обувки обаче нямат нищо общо с оригиналните. Сандалите Капри са ръчно изработени от опитни майстори, които от поколение на поколение са предавали древните техники за производство на обувки, съчетавайки изключителна оригиналност и дизайн в крак със съвременната мода. Вървейки по следите на сандалите, се озовахме в бутика на занаятчията Салваторе. Салваторе е емблема на сандалите. Освен вековната традиция, предавана от поколения, ръцете на майстора са обули редица звезди като Бриджит Бардо, София Лорен, Джаки Онасис, Одри Хепбърн и кой знае още колко. Това са сандалите, които влязоха в историята!

Сандалите се „раждат“ буквално върху краката ви, а дизайнер сте самите вие. След като си изберете детайлите, просто трябва да изчакате. Оставете останалото на Салваторе. Той ще превърне избора ви в единствено по рода си творение! Смятам, че това е място, което не бива да се пропуска. Намира се на улица Аксел Мунте, близо до емблематичната вила Сан Микеле. И пак стигнахме до вилата… това беше основното, заради което изминахме 900 км. за един ден. Ако бяхте прочели „Легенда за Сан Микеле“ може би щяхме да се срещнем там.

Каса Роса – червеното безвремие

Из тесните и цветни улички на селото открихме и другото бижу – Каса Роса. Това е другата емблематична къща музей тук. Къщата на „сладкото безвремие“ (това гласи надписа над входа) е построена е в края на XIX в. от американски полковник. Не мога да не отбележа, че двете изумителни къщи в Анакапри всъщност са построени от чужденци. И в тази също са изложени много археологични находки от различни източници, но най-вече артефакти открити в Синята пещера. Но, времето беше доста напреднало и уцелихме Riposo- дългата италианска обедна почивка. Безвремието беше затворено.

Код жълто

Лимони, лимони и пак лимони… Навсякъде лимони. В дрехите, сувенирите, напитките, дори сладоледите бяха предимно лимонови. Добре, че пиците не се предлагаха с лимони. Все пак сме на острова на лимоните и това си личи навсякъде! Ако искате нещо за спомен от Капри, то трябва да е с лимони.

Неусетно стана време да се връщаме на пристанището. Така минава времето на Капри – неусетно. При мисълта да чакаме отново автобус и да рискуваме до Марина Гранде да се превърнем в рибена чорба, хванахме такси. Това е другото преживяване, което не е за изпускане. Такситата са шест местни Фиат Мареа кабриолет, произведени само за острова. Никъде другаде няма да срещнете такава модификация. А пък и попаднахме на много весел шофьор.

Както виждате, Капри не е само скъпи ресторанти, пет звездни хотели и инфлуенсъри. В Капри може да видите много повече. Невероятните гледки и класическият блясък определят този остров като един от най-красивите и посещавани в Италия.

Информация

До Капри се стига с ферибот, който може да хванете почти от цялото крайбрежие. Ние се спряхме на Соренто. Паркинга за ден е 20 евро. Цената на билетите за ферибота варира от 36 до 40 евро в двете посоки. Градският транспорт на острова е 2 евро, еднократен билет. Таксито ни излезе 30 евро за пет човека.

Цените в ресторантите са високи, но ако хапвате някой сандвич или парче пица няма да ви се отрази на джоба, а гледките не са само в заведенията – навсякъде са.

Ако планувате да се излежавате на някой плаж имайте в предвид, че са каменисти и пълни с хора.

Преценете сезона, в който ще посетите Капри. В разгара на лятото е много топло и пренаселено. Ние бяхме там в средата на септември и въпреки пандемията имаше много туристи. Мерките навсякъде се спазваха, в затворени помещения включително на ферибота всички бяха с маски, дори местните и навън ги носеха. Музеите се посещават само със зелен сертификат.

А единственото разочарование ми беше, че за най-планираната екскурзия в бързината си забравих фотоапарата… Всички снимки са заснети с телефони. Не правете като мен!

Buon viaggio…

Ако статията ви е харесала, може да ме подкрепите, като я споделите или ме последвате в социалните мрежи Facebook и Instagram.

Още от сайта:

ВИЛА САН МИКЕЛЕ – ОТ СТЕТОСКОПА ДО ИМПЕРАТОРСКИЯ СФИНКС

Всичко започна между овехтелите страници на една стара книга… Една завладяваща книга, която самият автор не може да определи дали е биографична, приключенска или просто…

Keep reading

ДЖИЛИО – „ЛИЛИЯТА“ НА ТИРЕНСКО МОРЕ

Джилио е скритото Тосканско съкровище, заобиколено от лазурните води на Тиренско море. С площ от 21 кв.км., Джилио е вторият по големина остров на Тосканския архипелаг и е известен с изумрудено чистите си води и дивите девствени плажове.

Keep reading

МАГИЧНИЯТ ОСТРОВ ЕЛБА

Елба е на-големият остров в Тосканския архипелаг и е третият по големина в Италия след Сицилия и Сардиния. Заедно с осем други острова, той е…

Keep reading

© Travel-with-history 2021

Creative Commons License

This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 4.0 International License.

Donation

Travel with history е проект създаден с много любов и ентусиазъм. Помогнете му да се развива и самоиздържа с еднократно дарение. Благодарим Ви!

2,00 €

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s