ДО ИТАЛИЯ С КАРАВАНА – 8000 КИЛОМЕТРА ЗА МЕСЕЦ!

Края на август. По-точно 26-и.

Месеци наред се подготвяхме за това пътуване и всъщност до последно не знаехме дали ще стигнем изобщо. Миналата година заради въведените мерки не успяхме. Следяхме всички възможни сайтове, министерства и новини – туризмът в Италия е разрешен. Обмисляхме два варианта за път: първият, както обикновено с ферибот през Гърция, а вторият на ход. Спряхме се на втория. Фериботът щеше да ни излезе „златен“ (с каравана).

Границите

В края на август винаги е лудница по границите. Цяла Турция се връща в Европа на работа. Очаквахме на Калотина да е голямата лудница, но всъщност влязохме в Сърбия за половин час. На Бартовци пристигнахме към 18:00 часа. Познайте в колко прекосихме границата?! В 03:00 часа. Това са девет часа! На последната граница Хърватска-Словения чакахме само 3 часа, но там се събрахме много каравани и кемпери и имаше толеранс помежду ни. Предимството, което имахме с цялото това висене, беше, че си дърпахме къщата. Не ни притесняваше нито глад, нито елементарните човешки нужди.

Честно казано не усетих кога влязохме в Италия. Просто в един момент асфалтът се промени и след като съзрях табелките „Controllo elettronico della velocità“, осъзнах, че вече сме в дълго чаканата дестинация. Пристигнахме на 28.08, с две нощувки по пътя. Първата, както се досещате, беше веднага щом влязохме в Хърватия, а втората беше в Палманова, Италия.

Nota bene! Ако планирате екскурзия до Италия или където и да е в Европа към края на август, се въоръжете с много търпение. Същото важи и за края на юли, но в посока България. Границите са задръстени, а гастарбайтерите обикновено пътуват по няколко коли заедно и си пробиват път един на друг. Затова обикновено пътуваме с ферибот.

Таксите

Начална точка – София. Крайна цел – Батиняно. Разстояние – 1530 км.

Пътни такси с каравана: Сърбия – 24 евро; Хърварска – 28 евро; Словения – 15 евро, винетка; Италия – 41,50 евро. Вмъквам тази информация за всички, които искат да пътуват с каравана или кемпер. За автомобили са малко по-ниски. Това са разходи в една посока. Първоначално бях изчислила по-високи такси, но всъщност навсякъде влизахме в Клас 2, като кемпер, защото караваната ни е едноосна.

Къде отседнахме

Обикновено резервираме къща в Принчипина още през май, но поради динамичната обстановка тази година и несигурното положение изчаквахме. В крайна сметка, когато вече беше сигурно, че ще заминем бяхме закъснели. Разбираемо, всичко беше заето. Е, това беше най-малката пречка в момента. Имаме си каравана, два декара двор в Батиняно, защо да не се възползваме? Стационирахме караваната в двора.

Всъщност във всички курорти е пълно с къмпинги. Може да нощувате и в тяхна каравана или бунгало, а цените са съвсем приемливи. Ако се интересувате от цени и условия – https://www.booking.com/hotel/it/camping-la-principina.en.html?aid=7942800&no_rooms=1&group_adults=2

Дворът в Батиняно ни е идеален за къмпингуване. Намира се извън селото, в зона за селски туризъм, дори наблизо има много къщи и ферми за гости. Районът е тих и спокоен, а точно срещу нас е гората. Има много маслини и смокини, а Ани (сестрата на Сашо) се грижи дори и за кокошки. Забравих и трите котенца, а през нощта идват лисици. Точно това търсехме – диво спокойствие! Както казах в Инстаграм преди време – отидохме си на село. Всъщност последователите ми видяха на живо това, за което говоря.

Удобството е, че селският туризъм е много добър начин да усетите автентичната италианска култура и бит, да живеете за известно време като тях, далеч от забързаното ежедневие в големия град. В селата често се организират празненства, изложения и пазари за типични продукти, които може да посетите непланирано – още един начин да ги опознаете и да видите Италия под различен ъгъл. Неудобството е, че ако нямате включена храна в нощувката, в селцата магазините са един или в най-добрия случай два и ще трябва да пазарувате до най близкият град. Ресторантите също се броят на пръсти. Точно така изминавахме около 60 км всеки ден.

Храна

Много съм писала за италианската кухня. Умението да се съчетаят само няколко съставки, простотата на приготвяне и качествени продукти ражда само вкусна храна. Няма нищо по-изкусително от домашната храна и традиционните рецепти, а пицата е нещо много комерсиално, което в повечето случаи се яде навън. Изключително рядко е в някой италиански дом да ви посрещнат с пица. Честно казано само веднъж отидохме на ресторант, а докато пътувахме, хапвахме в движение. Уличната им храна също е божествена.

Всъщност вечер си хапвахме вкъщи на двора. Имаме много приятели и съседи, които всяка вечер ни приготвяха нещо домашно. А пастата на Ани с морски дарове е ненадмината. Тук е моментът да благодаря на всички за гостоприемството и страхотните вечери. Дори се научих да приготвям флорентински стек и да пия тосканско вино. А аз, противно на повечето жени, вино не обичам. Но както обичам да казвам – в Тоскана виното е друга бира.

Плаж

Естествено, че ходихме и на плаж. Най-близкият до нас, на около 25 километра, е в любимата ни Принчипина. Както обичат да се шегуват децата – там вече и песъчинките ни познават. Харесва ни това, че е много просторен, спокоен и чист. Били сме на почти всички плажове в Марема, но този си е нашият. Затова се връщаме всяка година. Не очаквайте палми и луксозни хотели. Там няма такива. Има дълга плажна ивица, покрита с фин златист пясък, непокътнати дюни, зад които се крие борова гора и лекият бриз на Тиренско море.

Дестинациите

Бях подготвила общо шест тура, при това, разбира се, доста обширни. Е, успяхме да осъществим четири от тях, плюс един непредвиден. Винаги правя големи планове, които постигаме поне на 80%. Винаги оставям и по нещо за следващата година, да не кажа, че имам готови маршрути за десет години напред. Тази година обаче се отдадохме и на повече почивка. След всеки тур почивахме поне два-три дни, през които все пак ходехме и на плаж, и до Гросето. Така че не сме мързелували на двора, но под почивка разбираме това да не ходим по-далече от 30 километра. Дойде ред и да ви разкажа за местата, които видяхме.

Гросето

Това е най-големият град в Марема. Той ни е нещо като отправна точка за всичко. Показвала съм ви го много пъти, писала съм за него, но сега накратко ще ви разкажа. Това е средновековен град с огромни крепостни стени, зад които се крие красив исторически център. Някога във вътрешността на тези стени е имало затвор, чиито килии днес са проход към стария град. Има няколко площада, катедрала и интересна архитектура. Типичните постройки, боядисани в охра, жълт и керемиден цвят, статуите и фонтаните напомнят за умален модел на кръстоска между Флоренция и Сиена, но без типичната лудница от туристи. В това се крие очарованието на Гросето. Историята му също не отстъпва на големите, но местоположението му е малко по-встрани от утъпканите туристически пътеки, което му дава голямо предимство като красив и спокоен град.

Бракани

Имаме си любим фестивал, който не пропускаме всяка година, и естествено влизаше в плана ни и за тази. Но, заради епидемичната обстановка „Фестивала на жабите“ не се състоя, затова посетихме едно ловно изложение. Всъщност, освен ловни принадлежности се предлагаха и типични за района продукти, фермерски пазар, както и най-различни забавления, така че не ни беше никак скучно. Манеж с конна езда, механичен бик от дивия запад, индианци и техните странни палатки, а за най-малките беше построен огромен увеселителен парк.

Таксата за посещение е 5 евро, като зелен сертификат е задължителен. Всички атракциони с изключение на езда, бика и стрелбищата влизат в цената.

Параклис Виталета

Малката църква е една от най-старите в Тоскана, а може би е и най-фотографирана в цяла Италия, защото светлите ѝ цветове се открояват на фона на заобикалящата природа, където хълмовете на Вал д’Орча предлагат невероятна гледка. Това е едно от най-перфектните места за романтична еднодневна екскурзия, може би придружена от пикник в съседните полета.

До нея се стига по черен път, който свършва с малък паркинг. След това още около 700 метра пеша. Въпреки парещото слънце си заслужава. Гледките са удивителни, а самата църква е като картина на Клод Моне.

Пиенца

Посещавали ли сте някога идеален град? Ако се озовете в Тоскана, можете да направите точно това, като посетите прекрасния град Пиенца! Папа Пий II преобразил родното си малко село до днешния идеален град. Пиенца е „роден от мисъл за любов и мечта за красота“. Идеалният профил на града е бил снимачна площадка на „Ромео и Жулиета“, „Медичи“, „Английският пациент“ и още редица филми.

Не си тръгвайте от Пиенца, без да сте опитали прочутото пекорино, чийто отличителен вкус идва от дивите билки, които овцете пасат на глинестите пасища в околността. Из улиците е пълно с малки магазинчета, които продават много разновидности на сиренето, наред с много други типични местни продукти, като вина, подправки и мед.

Баньо Виньони

Баньо Виньони е от онези места в Тоскана, което е доста популярно въпреки малкия си размер. Скрито в сянката на Монталчино и Пиенца, селото наистина е като черешката на тортата – единствено, но придава завършек на общата картина. В него има нещо специално, което го различава от всички останали – удивителен площад. Ще си помислите, че площади имат всички села и градове, но площад от басейн, пълен с термална вода, има само тук. Това го прави единствено по рода си.

До него се стига сравнително лесно, а това, че е много малко, е допълнителен плюс за посещението. Просто където и да паркирате, няма как да се объркате или изгубите. Центърът е много лесно откриваем и около 45 минути са напълно достатъчни да се полюбувате на красотата му.

Параклисът, Пиенца и Баньо Виньони са много близо едно до друго в долината Вал д’Орча. Може да ги комбинирате с Монталчино, Монтепулчано и Бани ди Сан Филипо, но си отделете цял един ден шофиране из лъкатушещите тесни пътища на долината. Може и да не успеете за ден. На нас ни стигнаха силите само за тези трите, като в Монталчино сме били преди няколко години, така че не ни влизаше в маршрута.

В търсене на Номаделфия

В непосредствена близост до нас, навътре в гората, се намират останки на старото сиропиталище Номаделфия. Това не е просто приют за изоставени деца и бездомни хора, това е католическа общност, чиято дейност датира от 1931г. В момента новото сиропиталище Номаделфия се намира на около 5 км от Батиняно и построено с помощта на Мария Джована Албертони Пирели.

Това си беше истинско предизвикателство в стил „Експедиция в непознатото“. Търсихме и кръст, който е останал от старо светилище, но започна да се стъмва и се отказахме. Не ходете сами в горите на Тоскана. Фауната е много разнообразна, като преобладават диви прасета и лисици. Ние си имахме опитен водач, който познава много добре местността, затова се впуснахме в подобно предизвикателство.

Маляно в Тоскана

В сърцето на Марема се намира едно много живописно село, но почти непознато на туристите. Маляно в Тоскана, заобиколено от мощни стени, маслинови дървета и лози, е едно от красивите села в района. Това са най-красивите средновековни стени в цялата област. Маляно е за спокойни хора, които искат да се потопят в автентична тосканска атмосфера, да опитат местна домашна храна, типични за района вина и да избягат от туристическия поток. Именно в това село е посадено първото маслиново дърво в страната, а може би дори и в тази част на Европа, чиято възраст датира на над 3500 години!

До селото се стига лесно и въпреки тесните си улички, разполага с голям обществен паркинг. Просто трябва да следвате табелките.

Абатство Сан Бруцио

В средата на нищото, близо до Маляно, между маслини и лозя, попадате в един различен пейзаж, обрисуван с мистичен облик. Църквата Сан Бруцио е едно от най-впечатляващите древни произведения. Знаците на времето са нанесли смъртоносни удари на зданието, но красотата и величието на структурата все още нашепват собствената си история с малко думи от счупени останки.

За да стигнете до руините, трябва да оставите колата си на паркинга точно срещу отбивката и да вървите около 500 метра. Имайте предвид, че сянка няма, а жегата е непоносима.

Остров Капри

Това беше най-далечната ни дестинация. Деветстотин километра за ден, и то заради една книга. Оставихме колата на паркинг в Соренто и това ни даде възможност да видим една друга забележителност, която отдавна си бях набелязала. До острова се стига с ферибот, предполагам всички знаете. Цените на различните компании са с около 2 евро разлика една от друга, така че няма да спестите кой знае колко в търсене на евтини билети. На нас в двете посоки ни струваше 38 евро на човек.

Капри е едно от съкровищата на Италия. С прекрасните си пейзажи, лимонови дървета и вековна история, този остров ви пренася в един друг свят. Той е много повече от модерен и луксозен остров така любим на инфлуенсърите, там може да откриете неща, за които не сте и подозирали.

Колоса на Апенините

Това е дестинация, която за втори път се опитваме да посетим и добре, че няма да има трети. Този удивителен парк е бил най-голямото имение на Медичи. Паметник на любовта, построен от Франческо Медичи за съпругата му Бианка. Нямам идея на каква площ се простира, но наистина е огромен.

Намира се близо до Флоренция, но не е много популярен, или поне не достатъчно, а наистина си заслужава. Ако сте решили да го посетите, то много внимавайте с навигацията. Първият път не стигнахме защото попаднахме в едни тесни улички между каменни огради на имения над Флоренция, после в гора, а навигацията ни подканяше да завием на ляво – път липсваше, а дивите прасета сякаш ни се смееха на ентусиазма. При втория опит се получи подобен сценарий, въпреки, че актуализирахме навигацията преди да тръгнем. Но вече имахме опит и навреме се измъкнахме от тесните улички и с три навигации пристигнахме.

Флоренция

Е тук вече не знам какво да кажа. За мен това е най-красивият италиански град. Този град е един огромен музей на открито, пълен със съкровища.

Посещавали сме го едва два пъти, но мисля, че и след десетият път, пак ще има скрити съкровища, които да открием. Не случайно все още не сме посетили нито един музей, искаме да се насладим на Флоренция бавно, стъпка по стъпка в историята.

Фиумичино

Ще включа и Фиумичино в дестинациите, въпреки че не успяхме по план да разгледаме близкото пристанище Остия Антика, а само посрещнахме децата на летището. Но, въпреки всичко, това са още 400 км към общия маршрут и ако не го спомена ще бъде подвеждащо спрямо заглавието на поста.

Знаете ли, че огромната статуя на Леонардо да Винчи, която ви посреща на летището е дело на българин?

Това бяха местата, до които успяхме да се докоснем през престоя си в Италия тази година. Всичко планувано, което не видяхме остана за следващата, на място всичко е динамично и се решава на момента, но все пак е добре да имате план.

Мерките

През септември на закрити пространства маските бяха задължителни. Зелен сертификат се изискваше във всички музеи. В ресторанти отвън можеше да седят на една маса само до четири човека, затова се разделяхме на две отделни (бяхме седем). На входа на всички големи обекти и хранителни магазини, ни мереха температурата. Сега предполагам мерките са още по-затегнати, така че проверете информацията, ако ви предстои пътуване. В Словения не успяхме да заредим гориво без сертификат.

Към България

Е, всяко начало си има и своят карай. Един месец се търкулна като миг и трябваше да поемем обратно към родината. Обикновено си отделяме и една седмица за южна Франция, но там е много трудно с къмпингуването, а освен това бяхме и много натоварени, затова тръгнахме направо към България.

Отново пътувахме два дни. Тук искам да уточня, че край магистралите има големи паркинги, които са с обособени места за нощувка на кемпери и каравани. Наричат се Area sosta – места за почивка. Естествено има и бензиностанции, както и Auto Grill, където да си купите нещо за хапване и да използвате Wifi. На такова място нощувахме в Словения, а втората нощувка ни беше в Сърбия на Лозовишка чешма.

„Жадни“ за балканска храна, Лозовишка чешма ни е задължителна спирка, когато се прибираме. Разполага с голям паркинг и освен да хапнете вкусна храна, ако сте с кемпер или каравана, спокойно може да пренощувате там.

Така измина един невероятен месец в Тоскана.

Buon viaggio…

Ако статията ви е харесала, може да ме подкрепите, като я споделите или ме последвате в социалните мрежи Facebook и Instagram.

Още от сайта:

© Travel-with-history 2021

This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 4.0 International License.