ЗАГРЕБ

Загреб за ден

Столицата на Хърватия се оказа един малък, уютен и цветен град. Странна смесица между източна и западна Европа. Красив и приветлив, с интересна архитектура и богата история. Пристигнахме много рано и паркирахме в близост до историческият център. Нямахме планове, просто една безцелна разходка, което много рядко ни се случва, но всъщност Хърватия беше план „Б“ миналата година и честно казано бяхме малко неподготвени откъм история и забележителности. Това обаче също си има своя чар. Научаваш в движение много неща, а понякога човек има нужда точно от това- да се шляе без посока.

Имаше обаче един музей, който исках да посетим, но уви- не работеше. Всъщност почти година по-късно, все още е „временно затворен“ за съжаление. Това е Археологическият музей. Имам някаква странна мания към древните цивилизации и по-точно етруски и египтяни, а именно в този музей се намира един много интересен артефакт свързан и с двете.

В средата на XIX в., един висш чиновник на Кралският дворец във Виена бил страстен колекционер на древни предмети на изкуството. Михайло Барич имал мечта- да посети страната на пирамидите. От Египет се върнал с много сувенири, антики и един безценен артефакт- мумия на жена. Въпросната мумия „красяла“ дома му, била увита с дълги ленени превръзки и надписи на странен език. Чак след смъртта му, мумията е дарена на музея в Загреб и случайно немски египтолог открива, че този език е етруски. Всъщност това е най-дългият текст открит досега на етруски език наречен „Ленената книга“. Естествено все още не е разчетен, но се смята, че това е част от етруската „Книга на мъртвите“. Египетската колекция е единствената по рода си в югоизточната част на Европа. Е, не успяхме да я видим.

Тесни калдъръмени улици, много църкви, голяма катедрала и сравнително малко туристи. Някои сгради ни напомняха за Брашов, други за Барселона а из малките улички имаше магазинчета предлагащи само местни и повечето ръчно изработени артикули. Сашо тъкмо страдаше, че няма да видим Меркато тази година и попаднахме в епицентъра на огромен пазар. От сушени цветя и билки, до домашно сирене и ръчно изработени бижута, този пазар предлагаше автентичен хърватски чар и вкус.

Покрай пъстрите и ароматни сергии попаднахме в историческата част на града. Историята на Загреб се простира още от далечната 1094г. По това време в района имало две унгарски селища- Каптол и Градец, които през XII в. са опустошени от Монголите. По-късно, отново възстановени, двете села преживяват период на ожесточено съперничество, но накрая се обединяват,донякъде неволно срещу настъплението на турците.

Името Загреб се появило през XVI в. като обединен град, а след това и столица на хърватските наместници. По това време за първи път се сформира и Sabor- хърватският парламент.

Чума и пожари век по-късно довеждат до преместване на парламента в близкият град Вараждин. Един от тези унищожителни пожари е свързан и с друга история. Града изгорял до основи, с изключение на Каменната порта, на която имало икона на Дева Мария с Младенеца. Тя останала непокътната. Портите на древния град се превръщат в най-популярното място за поклонение в Загреб. Това е едновременно улица и храм. Иконата, за която се смята, че е сътворила чудо все още е там и хората палят свещи и се молят в знак на благодарност към Божията майка. Тишината нарушават единствено туристите, които явно не осъзнават, че портата всъщност е храм.

През Катедралата и храма на улицата стигнахме до най-известният паметник в града. Църквата Св. Марк със своят керемиден покрив, който илюстрира емблемите на Загреб и Хърватия присъства в повечето картички. Толкова е красива отвън, че дори и не проверихме дали може да се разгледа вътре. Виждали сме много внушителни катедрали, църкви и манастири, но тази малка църква е наистина много различна от всички стереотипи.

Местният фолклор свързва църквата и едноименния площад освен с историята на града и с една мрачна градска легенда.

Черната кралица. Очарователна, неземно красива, но изключително жестока, Черната кралица живеела в крепостта Медведград. Била облечена винаги в черно и предизвиквала страх и ужас у хората. Легендите свързани с нея са много. От кървави зверства, магии и алхимия до истории за несметни богатства. Наред с графиня Батори, Черната кралица дори е смятана за вампир. Според една легенда кралицата загинала падайки от стената, докато бягала от бесни кучета. Друга история разказва, че е починала от чума, а трета допълва зловещия облик- предала душата си на Дявола. Все странни истории, най-вероятно фолклорна измислица, но все още „живи“ сред хората. А предполагаемото съкровище се смята, че е скрито в подземният свят на Медведград. Крепостта е свързана с мрежа от тайни тунели и проходи с църквата Св. Марк и площада. Именно в тунелите иманярите смятат, че е скрито съкровището, но според мен е просто градска легенда привличаща туристи и търсачи на силни усещания.

Между другото, в града има тунели, съществуващи от ВСВ и те са отворени за посетители. Не сме посетили нито крепостта, нито тунелите, но ми стана интересно и въпреки фантастичните елементи, тази Кралица е един интересен митичен персонаж от средновековието и може би следващият път ще се отбием да потърсим отговори в една от най-запазените крепости в Хърватия. Аз обичам крепости, замъци и средновековни фантасмагории.

На площада се намира и още едно емблематично и историческо място. Вече ви разказах за най-старата аптека в Европа- Старата аптека- 700 години Lege Artis, която се намира в Дубровник. Е, тук е най-старата аптека в Загреб, която е само с 33 години по-млада от тази в Дубровник!

Основана е през 1350г. и освен, че е една от най-старите аптеки в Европа и първа в града, тя се гордее и с най-известният фармацевт в хърватската история. Основателят й е Николо Алигиери, правнук на Данте Алигиери. Ljekarna k crnom orlu (аптеката на черният орел) е популярно туристическо място и все още работеща аптека. Намира се точно до Каменната порта.

През XIX в. звездата на Загреб отново изгрява. Построени са редица сгради и институции с културно значение, включително университет и театър. Изградени са железопътни линии и водопроводни инсталации, което предизвиква значително разширяване на Долни град.

Всъщност Загреб винаги е бил важен град в икономически и исторически аспект. След като Хърватия обявява независимост и Югославия се разпада, той става столица.

Въпреки, че не е никак голям, той е много цветен и интересен. На нас един ден ни беше достатъчен да разгледаме основните забележителности и го направихме пеша. Доколкото намерих информация транспорта се състои от автобусна и трамвайна мрежа, но поне в централната част видяхме само трамваи.

В ранния следобед се настанихме в хотела и след кратка почивка бяхме отново из улуците, но този път на Долни град. Хотела беше с много добра локация, закрит паркинг и прекрасна гледка. Съотношението цена-качество също беше на ниво. За обслужването в предвид пандемичната обстановка също нямам никакви забележки. А това, че съм Genius потребител на Booking, ни предостави безплатна закуска.

С две думи, останахме много доволни, дори бихме удължили престоя си, но Риека ни чакаше…

Ако се двоумите дали да посетите Загреб- заслужава си, като два дни са напълно достатъчни да усетите атмосферата на хърватската столица.

Buon viaggio…

Ако статията ви е харесала, може да ме подкрепите, като я споделите или ме последвате в социалните мрежи Facebook и Instagram.

Виж още:

---

---