КРЪСТОВА ГОРА

Всички знаем, че по света има много легендарни места, скрити от векове святи реликви, легенди и предания разказвани от уста на уста, които са обвити в мистика и тайнственост неразгадана до днес. Едни от най-интересните и посещавани такива обекти са „светите места“.

Странната енергия, която се усеща на тези места привлича хиляди вярващи от всички краища на света с надежда за изцеление, благословение или просто пречистване. Реликвите, с които се свързват винаги са нещо божествено. Това е нещо необяснимо, което дава на хората надежда и вяра за едно светло бъдеще и по-добър живот. Ние също сме вярващи християни и посещаваме много подобни места, но след това се пораждат много повече въпроси отколкото отговори. Не свързани с религията а с артефактите. Религията я приемаш и или вярваш в нея или не. Историята си е история и щом нещо е написано в древните книги значи се е случило, а това, че за много неща няма логично обяснение и факти, го прави още по-интересно.

Дестинациите стават легендарни заради събития, обитатели, историческо значение или артефакти свързани с нещо необяснимо. Такива артефакти са тези, които по един или друг начин са били част от живота на Исус Христос. Тези реликви имат много голяма и необяснима сила, дори и да не са фактически открити. Историите за изцеление са много. Така се заражда вярата.

Но къде са те? Защо повечето от тях не можем да открием? Наистина ли Светият граал се намира в катедралата във Валенсия а Кивота ревниво се пази от монасите на църква Св.Мария в Аксум, Етиопия и само шепа хора имат достъп до него? Едва ли някога ще разберем.

Освен тези въпроси, историята на реликвите независимо дали са истински или фалшиви, е завладяваща част от Християнската история през вековете, а тези, за които се смята, че са принадлежали на Исус Христос, остават най-почитани и известни. Различните артефакти свързани с живота му, наистина ли са автентични?

Има една реликва, която обаче е най-разпознаваемият символ свързан с Божият син, независимо от религиозната принадлежност на хората. Кръста на Исус е най-святата реликва. Той не е само артефакт, той е символ на вяра и изцеление.

Съществува легенда за откриването на кръста свързана с Елена Константинополска. Смята се, че след като открила кръста царица Елена изпратила част от него в град с името на сина й- Константинопол, втората столица на християнската Римска империя. Другата част била положена в сребърен ковчег и останала в Йерусалим. Парчето изпратено в Константинопол се съхранявало в църквата Св.София до настъпването на Османската империя. След тези времена частици от святата реликва били пръснати из целия свят. За съжаление много от тях са изгубени, но на някои местоположението им е известно. Едно от тях се намира в Santa Croce in Gerusalemme в Рим, а друго тук в България в местност в Родопите наречена именно Кръстова гора. Смята се обаче, че най-големият запазен фрагмент от Светият кръст се съхранява от монасите на Атон.

Мястото на Боговете

Това е мистично, свято място, излъчващо необяснима енергия. Свързано е с много легенди и предания разказвани от уста на уста и съхранили вярата в хората. Разкази за предателство, кражба, наказание и изцеление само засилват мистиката на откритите артефакти.

В наши дни от реликвата е останала малка частица, вградена в красиво украсен кръст, който е поставен на специално място в храма „Света Троица“.

Смятат се за автентични тези частици от Кръста, които не са по-големи от една десета от пълният му размер.

Не само този кръст се смята за лечебен в комплекса. Зад храма има пътека около която са изградени параклиси на Дванадесетте Апостола. Там също се издига чудотворен кръст дарен от цар Борис III в знак на благодарност към манастира за излекуването на сестра му Евдокия.

Легендата разказва, че княгинята била тежко болна и след само една нощ прекарана в обителта се излекувала. И до днес много хора вярват, че ще бъдат излекувани в съня си на свещеното място (манастира разполага с леглова база), според други в полунощ, по време на нощно бдение в църквата, небето се отваря и молитвите биват чути.

Всеки уикенд тълпи вярващи и невярващи се събират по хълмовете наоколо, за да се помолят за чудо и изцеление за себе си и близките си. Но големият ден е 14 септември – православният християнски празник Кръстовден. Прекарването на нощта тук в навечерието на празника може да направи чудеса и да излекува всички болести.

По-късно, по време на тоталитарния режим, християнството не се е толерирало и дори комунистическите лидери са искали да премахнат храма в Кръстова гора, но вярващите християни проправяйки си път през тесни пътеки пак намирали начин за поклонение и молитва.

Друга история гласи, че кръста изчезва през 1994г. Открит е 7 години по-късно в гората от местен овчар. Според предание на намерения кръст имало бележка „Ние, които го откраднахме, бяхме трима. Двама от нас умряха, не искам и с мен да се случи същото. Връщам кръста, като се надявам Бог да се смили, този позор да не се прехвърли на децата ми”. На негово място е поставен нов, по-голям и внушителен.

Аязмо „Гълъбичката“

По време на водосвета на металния кръст, на менчето с водата кацнало бяло гълъбче, след това полетяло в друга посока. Човекът, който сънувал мястото за поставянето на кръста казал на хората да последват птицата. Така открили лековитото аязмо „Гълъбичката“.

Тук в молитва за прошка и изцеление се случват чудеса. Някои от тях са описани в малка книга, която се продава в църквата на манастирския магазин. Дърветата около аязмото са „изпъстрени“ с най-различни предмети оставени от хората за изцеление. Поверието е, че трябва да се остави предмет или дреха свързани с болката, а ако някой вземе или докосне вече оставен предмет, чуждата мъка ще се прехвърли върху него.

Аязмото Очното е по-отдалечено от самия комплекс на Кръстова гора и за неговата вода се казва , че спира да тече, ако някой започне да се кара край него.

Водата му лекува очни болести, а това е „Ахилесовата пета“ в нашето семейство. Разбира се човек трябва да има и малко вяра за да има ефект. Година по-рано посетихме и друго очно аязмо, не толкова популярно като това, но с не по-малка лечебна сила- това на Св.Марина, близо до Варвара. Остана само да си измием очите в манастира „Свети Георги Победоносец“ в Белащица.

Има и поверие, че всяка скала в местността е маркирана с кръст. Камъчетата са като малки реликви носещи Божият кръст, които можеш да си отнесеш у дома.

Вие взехте ли си камъче от аязмото?

Чудесата на удивителната природа в Родопите непрекъснато подхранват легенди. Носейки мощна енергия, тези места са пълни с мистика и тайнственост. Каква е връзката между триадата Кръстова гора, Караджов камък и Белинташ? Каква е тази необяснима енергия, която се усеща и на трите места? Защо ги наричат „местата на боговете, живите и мъртвите“? Не е тайна, че тези места са били посещавани още от древните Траки и може би не е случайно, че точно там е попаднала част от разпятието. Предполагам, че тепърва ще научим още много история за тези интересни народи, оставили ни толкова много културно наследство.

В интерес на истината, мястото на което почувствахме най-силно енергията за която говоря е Манопело, Италия.

Не всеки има възможността да пътува и да почита тези реликви в цяла Европа и Близкия изток, географските райони, където са концентрирани. А пък и не на всеки тези места са главната цел, с която тръгват на пътешествие. Истинска Благословия е, че в малката България има място, което съхранява една толкова ценна реликва.

Христос Воскресе!

Buon viaggio…

Ако статията ви е харесала, може да ме подкрепите, като я споделите или ме последвате в социалните мрежи Facebook и Instagram.

Виж още: