ЗАМЪКЪТ БРАН

Румъния – една страна, забулена в тъмни мистерии и все още живи легенди сякаш в контраст с прекрасната природа и дружелюбни хора.

Още от зората на човечеството, хората вярвали в мистични сили, магьосници, вещици и вампири и измисляли всякакви ритуали за предпазване от тях. В наши дни това са само легенди, разказвани от векове и тези страховити същества са герои от книги и филми, но през Средновековието нещата стояли по друг начин. Има места, където хората все още вярват и се страхуват, също така има и градове, в които се е възродил един нов вид модерен туризъм- т.нар. Вампирски туризъм. Благодарение на книгите тези малки градчета се радват на завидна популярност, а легендите за тях се разпространяват със скоростта на мълния.

В Румъния силата на фолклора и суеверието раждат поверие за съществуването на зли духове наречени „стригои“. До преди половин век хората от селата са били убедени за съществуването на такива измъчени души, които през деня водели нормален живот а щом настъпи мрак пиели кръв.

Тук източноправославната църква се смесва с езически ритуали за гонене на зли духове и вампири. Странното е, че един от последните такива случаи е от близкото минало. В село близо до Крайова, набедили починалия Петре Тома, че се е превърнал в „стригой“. Селяните поругали гроба на човека, като извършили ритуал със забиване на кол в сърцето. Действието се развива през 2003г.!

Не само румънците все още вярват в тези предания, в България, по-точно в някои родопски села, хората садят Върбинка около гробовете за да гонят злите сили и да пречистят енергията, а преди няколко години се говореше за открит вампирски гроб в Перперикон и скелет на такъв в Созопол. В Италия също има места, където тези легенди са все още „живи“. (виж. Волтера- Хелоуински истории)

Но, все пак някои истории са по-популярни от други.

Граф Дракула – вампир или герой?

Малко имена са хвърлили повече ужас в човешкото съзнание от легендарният граф Дракула. Световно известният вампир е лирическият герой на Брам Стокър в едноименния му роман и е вдъхновил безброй филми на ужасите и кръвопролитни романи. Историята за този измислен литературен герой се преплита с влашкият принц Влад Цепеш или по-известен като Дракула. Всъщност и двете му прозвища са еднакво зловещи както и славата му. Цепеш идва от „цепя“ или по-точно от това, че нанизвал враговете си на кол, а Дракула е орден на Дракона, чиято единствена цел е била поражението на Османската империя.

Всъщност омразата на Влад Цепеш към отоманците се родила още в детските му години, когато султан Мурад II убил баща му и взел него и по-малкият му брат в плен. Докато брат му приел исляма, Влад обмислял стратегия за отмъщение и когато си възвърнал Влахия се превърнал в един от най ужасяващите владетели в историята.

Разположена между християнска Европа и мюсюлманските земи на Османската империя, Влахия (както и България) е била място за много кървави битки.

Докато историите за вампира Дракула са „разкрасявани“ през годините, то истинската история за Влад Цепеш е „написана с кръв“ и е далеч по-страшна от историята на Брам Стокър. Влашкият владетел всявал страх и ужас във всички свои врагове. Бил легендарен със своята жестокост, оставяйки след себе си хиляди нанизани на кол, за назидание на всеки, който дръзнел да му се опълчи. Но, тези ужасии не били предназначени за всички. Доколкото успях да изровя информация (по-точно едно предаване на Discovery), той е „вилнял“ и на наша територия, като помагал на бедните селяни и ги спасявал от набезите на отоманците.

По този начин се превърнал в национален герой за Влахия. Мистериите и страховитите разкази обаче далеч не са към края си.

Мистериозният Бран

Всеки ходил до малкото градче няма как да е пропуснал тайнственият замък, той е главната атракция, а пък и туристите ходят основно заради него. Обвит в мъгла, издигнат върху скала се извисява този страховит замък познат като „замъка на Дракула“.

Но запитвали ли сте се дали Влад Цепеш е живял там?

Всъщност не е. Историческата връзка на Бран с Влад Цепеш е свързана с германските търговци, чиито път минавал от там. Това бил единственият път през дефилето, който свързвал западните търговци с Търговище, тогавашната столица на Влахия. В основата на замъка били разположени нещо като митнически служби, които събирали данъци на пътуващите търговци.

Другата връзка на Влашкият владетел със замъка е, че когато в средата на XVв. унгарският крал Матей Корвин пленява Влад Цепеш, той го затваря в тъмниците на замъка за два месеца.

Ако искате да посетите други места, където е бил Влад Цепеш, останките на замъка, в който е живял се намира близо до Пойенари. Дори има история, че съпругата му се хвърлила от крепостната стена в пропаст, когато брата на Влад ги нападнал с османската армия. Друго място, свързано с живота на владетеля е мистериозен замък в северна Турция. Токат е зловещо място с тайни тунели и подземия, където той и брат му, все още деца са държани в плен от султан Мурад II.

Туристите рядко правят разлика между историческата реалност и лирическия герой от романа.

Замъкът Бран дължи славата си именно на романа „Дракула“. В книгата става въпрос за замък, на чието описание в цяла Трансилвания отговаря единствено този , затова е известен в цял свят като замъкът на Дракула.

Благодарение на това малко „объркване“, малкият град и замъка му са поставени на картата на международния туризъм.

Всъщност, замъка изобщо не ни се стори зловещ. Може би стратегическото му положение, отбранителните стени и множеството тайни тунели са допринесли за това му прозвище.

Стаите са дори приветливи, изящна дърворезба краси стените и мебелите, а красиви изрисувани камини дават усещане за уют вместо за злокобност. Красив средновековен замък, в който по всичко личи, че е бил по-скоро символ на разкош и лукс за времето си. Аз лично си представих какви пиршества са се организирали там, с руйно вино в сребърни бокали, богати блюда с храна и много музика и танци. Но все пак аз съм с доста развинтено въображение що се отнася до тази епоха.

Добре дошли в покоите на замъка

Покоите, в които си представяме разиграли се кръвопролитни сцени, всъщност са принадлежали на цар Фердинанд. Като доказателство за това, тук са изложени най-ценните експонати- короната и церемониалният скиптър на Кралския дом.

Личният будоар и спалня, принадлежат на румънската кралица Мария, чиито рокли и аксесоари все още стоят изложени във витрини. Кралицата дала своя принос за разцвета на замъка, като го превърнала в своя любима кралска резиденция.

А в двора на имението, на брега на езерото е разположена Чайната къща на кралицата. Непретенциозна сграда, предназначена за неофициални приеми.

Тайнствени легенди

Все пак един замък без тайнственост и легенди си е просто обикновена сграда, нали?

Една от основните забележителности на замъка е Тайният проход, който някога е бил известен само на войниците. Ако нашествениците успеели да влязат в крепостта, войниците използвали този проход, за да се изкачат на върха на замъка, откъдето хвърляли камъни и горещ катран по нападателите, за да ги прогонят. Входът в прохода е бил направен по това време през устието на печка, разположена на мястото, където сега е вратата. Днес се използва за достъп до горните етажи.

Тези, които търсят по-силни усещания, могат да посетят стаята за изтезания. Подобно на Музея на инквизицията във Волтера, и тук могат да се видят ужасяващи уреди за мъчения, като Стола на Юда и Желязната девица.

А какъв замък е ако няма кладенец?!

В Средновековието това е било задължително. Представяте ли си как е построен този кладенец на върха на скалата? И да, естествено, че си има легенда и за него. Легендата разказва, че в нощта на 31 септември, точно в полунощ от кладенеца излизали душите на жертвите на Дракула за да търсят отмъщение. Септември обаче има само 30 дни!

И все пак една от най-големите атракции са вампирите, които се разхождат из улиците на Бран. Не съм очаквала, че ще има и такъв бонус във „вампирският“ ни туризъм, но е факт. Странните истории оживяват благодарение на местния фолклор и хумора на хората, с който посрещат туристите.

С всички тези свободно разхождащи се стригои, таласъми и върколаци по улиците, румънците наистина знаят как да извлекат максимална полза от „сполетялата“ ги слава. Дори в непосредствена близост до замъка има „Къща на ужасите“.

Туристите наистина са много, а и „страшните“ забавления в комбинация с вкусна храна и мистични преживявания, наистина си струват.

Истината е, че Румъния много ни хареса. Приветлива, красива с много живописни села, сякаш извадени от някоя приказка. Пак ще се върнем, има още много места за посещение. 🙂

Buon viaggio…

Ако статията ви е харесала, може да ме подкрепите, като я споделите или ме последвате в социалните мрежи Facebook и Instagram.

Още от сайта:

© Travel-with-history 2021

This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 4.0 International License.