СОВАНА – МИСТЕРИИ И ЛЕГЕНДИ

Сована е всичко между Рока и Дуомо, паметници, символизиращи политическата сила на Алдобрандески и духовната сила на Църквата, вмъкнати в средновековни  стени, оставили мощни руини и запазили чара на това омайно село. Типичните Тоскански пейзажи са се запечатали между средновековните къщи и павираните улици, идеални за бърза разходка.

Етруските корени и последвалата романизация оставили изумителни артефакти. По-късно с появата на господстващите фамилни кланове в Тоскана се  появили внушителни крепости и църкви, като доказателство за събития разиграли се между църквата и империята. 

Несъмнено най-внушителната постройка издигната върху туфова скала е  крепостта на Алдобрандески. Запазила своя облик, като е избегнала бароковия рестайлинг, който е променил толкова много църкви, паметници и сгради в района. 

Величествените останки на крепостта „разказват“ за славното минало на едни от най-влиятелните фамилии в Тоскана. Построена от Алдобрандески през XIв., по-късно реконструирана от Медичи, тя наистина е един културен паметник на мощно величие.

Стратегическите действия на „господарите на Тоскана“ в реконструкцията на крепостта са доказателство за военния гений на Медичи. Укрепените градски стени, подземните тунели достигащи до всички градски порти по онова време позволявали бързо и безпроблемно придвижване на войските за защита на града.

По-късно с възраждането на Ренесанса фокуса се изместил върху изкуството и тунелите изгубили военното си значение.

Макар и да е малко селище в сравнение със Сорано и Питиляно, историята на Сована е преплетена с любов, предателство, мистериозни легенди и скъпоценни артефакти.

Легенди за светци и разбойници, за мизерия и малария, за несправедливости и добри ценности, които хората съхранили и опазили от мъглата на времето.

Сред многото популярни истории, които витаят из улуците на града се отличават две, привличащи иманяри и търсачи на силни усещания „влизащи“ в обувките на Индиана Джоунс. 

Bella Antiglia

Древна легенда гласи, че в Сована е живяла Етруската кралица Антилия. Bella Antiglia била изумително красива и обожавана от хората, но и преследвана от голям страх- страхът да не бъде забравена след смъртта си. За да не потъне в забрава, тя построила нещо изключително- златна карета, теглена от четири златни коня. Превозът „шедьовър“ бил изложен на показ и будел възхищение и завист от всички, които го зърнели. Новината за това произведение на изкуството бързо се разчула и кралицата скрила каретата на тайно място.

Желанието и′ било да бъде погребана със златния файтон. Със сигурност е погребана тук, в земята на Сована, но гроба никога не е открит, въпреки усилията на археолози и златотърсачи, а красивата кралица никога не е била забравена.

Дори в Марема има израз за това:

“Quello è come la carrozza di Antiglia, tutti la cercano e nessuno se la piglia”  „Това е като каретата на Антилия. Всички я търсят и никой не я намира“

А старите хора разказват за място близо до Сована, където на пълнолуние се чува слаб шум от конски копита.

San Mamiliano

Сована има репутация на един от първите християнски градове в Тоскана, благодарение на Св. Мамилиан през IVв. Този светец оставил след себе си внушителна катедрала, както и легенда за скрито съкровище. В крайна сметка тази легенда се превъплътила в световноизвестната книга на Ал. Дюма „Граф Монте Кристо“.

По време на управлението на император Диоклециан, започнало едно от най-големите гонения срещу християнството в историята. Той наредил унищожаването на всички църкви и християнски текстове, като принуждавал хората да се кланят на Римските богове, а не на Христос. Водещите духовници били преследвани, измъчвани и убивани. Така започва историята на Св. Мамилиан Палермский.

Преследван от император Диоклециан, Св. Мамилиан скитал из цялото Средиземноморие, от бреговете на Тунис до Сардиния. Попаднал на малък, почти непознат остров, наречен Монтекристо. Тук започва легендата…

Св. Мамилиан се успокоил, че най-накрая е намерил покой след ужаса от преследването. Вместо това, според легендата, малкият остров бил ревниво пазен от свиреп, огромен и крилат дракон, който тормозел и близкия остров Джилио.

Открил бърлогата на звяра, Св. Мамилиан се впуснал в ожесточена битка, от която излязъл победител. Според легендите, който убие дракон е възнаграден от несметно съкровище. Как светеца е достигнал до Сована не ми стана ясно, но неговите следи в селото са пределно ясни…

Сега става още по-интересно…

Легендата става много достоверна история. През 2004г. археолози правят изключително откритие.

Както вече споменах, със своето интересно и преплетено с много различни епохи минало, Сована е примамливо място за археолозите.

S. Mamiliano, най-старата църква в селото, датираща от Vв.н.е. е построена върху останки от етруски и римски сгради. По време на разкопки извършени в основите на църквата, слоевете почва разкрили удивителни артефакти.

Открити са следи от погребения по времето на Ренесанса, по-дълбоко римски терми излезли на бял свят, но изненадата на археолозите се криела още по-дълбоко. Това било изключително откритие. Дълбоко под всички древни останки се криел керамичен съд, съдържащ 498 златни монети, за които се смята, че принадлежат на Св. Мамилиан, като доказателство за неравностойната битка с дракона.

Откритието е с огромна нумизматична стойност. Монетите са изложени в Museo di San Mamiliano в центъра на селото. За съжаление по време на посещението ни беше затворен.

Отвъд легендата, метафората е очевидна и намереното съкровището само подклажда интереса иманяри, които продължават да търсят и скритата каляска на красивата Антилия.

Катедралата е една от най-важните готически сгради в цяла Тоскана. Архитектурата и′ е много интересна. Построена е според астрономическа ориентация, така че по време на лятното слънцестоене, първият слънчев лъч огрява апсидата и се проектира върху отсрещната стена, създавайки удивително светлинно шоу.

Това означава, че ориентацията на сградата е съобразена с лятното слънцестоене и не отговаря на правилата от Римската църква, при които апсидата трябва да е ориентирана на изток. Построена е съобразно каноните на северните култури, по-точно много прилича на Келтски храм.

Меките жълти светлини навлизащи през страничните прозорци на покрива дават усещането за мистично спокойствие, но най-интересното във вътрешността на катедралата пак е под земята.

Криптата на Св. Мамилиан.

Мощите на Светеца са изложени в малко помещение, намиращо се под олтара на катедралата.

Това е по-скъпа реликва дори от златните монети. Саркофаг от травертин първоначално е съхранявал останките на светеца, които по-късно са пренесени в църква на о.Джилио.

Точно срещу катедралата има голяма градина с лабиринти, където може да поемете глътка въздух и да уталожите малко емоциите от внушителната разходка из легендата.

Другото „християнско“ бижу е малката църква в селото Chiesa di Santa Maria. Намира се на централният площад. Датира от XIIIв. и забележителното в нея е архитектурата. Смесицата между романски и готически стил и′ придава много интересен облик.

Изящните фрески на стените са прекрасен пример за ренесансова живопис.

Макар Сована в миналото да е била проспериращ град, в определен момент на практика е била изоставена. Оставен на произвола на съдбата, градът е изпаднал в бавен и убедителен упадък.

Черната страна на тази история е написана от една коварна болест- малария.

XIXв. е бил тежък период за цяла Марема, не само за Сована. Болестта погубила много хора, но пък и много хора пристигали от север, да се възползват от благоприятния климат и да обработват земите.

Близо век, на тази древна красота се наслаждавали само неколцината местни жители, докато селото не било споменато в класацията за „Най-красивите характерни италиански села“. Това предизвикало икономическото му възстановяване, което изложило на показ своите ценни паметници и показало своята древна история.

Прекрасните павирани улички оживяват и с появата на тратории и джелатерии, предлагащи местни специалитети, приготвени по традиционни рецепти. И разбира се вина…..

Този „златен триъгилник“ Питиляно- Сорано- Сована е истински диамант в средновековна Италия.

На нас не ни остана време за Сорано, оставихме го за следващият път, но така стана по-добре, защото открих още поне дузина невероятни древни останки като „Ръката на Орландо“, „Гробницата на крилатите демони“ и ….няма да издавам останалите  🙂

Както виждате, едно толкова малко късче земя, може да разкаже толкова много история….Точно затова обичаме малките селца.