ВЯТЪРЪТ НА ПРОМЯНАТА – БУЗЛУДЖА

Едва ли има българин, който не знае коя е тази странна сграда „приземена“  в сърцето на България.  Футуристичен паметник, сякаш излязъл от научнофантастична холивудска продукция и привличащ хора както от страната, така и от целия свят със своя причудлив вид, монументална конструкция и вградена идеология. 

Дали е самолет? Останки от древна цивилизация? Може би това е НЛО?! 

Това е паметникът Бузлуджа! Някогашен огромен символ на силата и могъществото на българския комунистически режим, в наши дни е напълно захвърлен там откъдето е дошъл – в дебрите на миналото.

След падането на Комунизма на 10 ноември 1989г., България бележи края на една епоха и началото на нова. Навлезе в нова фаза на своето развитие и остави много призрачни сгради витаещи между живота и смъртта, някои от тях доста известни, докато други си остават загадка. След като ви разказах за една от тях във Вятърът на промяната – резиденция Банкя , нямаше как да пропусна най-грандиозните скелетни останки на българския комунизъм.

Тук в главата ми изниква само един въпрос – ЗАЩО? Липса на финансиране, безхаберие или типичното за българското самосъзнание, че комунистическото ни минало е нещо грозно, страшно и най-вече срамно?

И не, не съм привърженик на „петолъчката“. Привърженик съм на историята, на паметниците, които олицетворяват преминаването ни през прехода с гордо вдигнати глави, и на това, че трябва да съхраним всяка една малка частица от нашето минало, а не да го поругаваме и рушим (като мавзолея на Георги Димитров в центъра на София, добре че съм не съм първа младост и имам ясни спомени както от посещенията, така и от разрушаването му).

Нима символите на тази ера няма да привличат туристи?! В цял свят тези паметници се поддържат и посещават, само у нас са нещо срамно. Нима в Будапеща парк Мементо не е посещаван, или в Аржентина са разрушени паметниците на Че Гевара?! Дори испанците почитат монумента в „Долината на падналите“, построен от най-големия диктатор в тяхната история Франсиско Франко.

Доколкото открих информация, говори се, че американската фондация Getty ще финансира проект за реставрация и превръщането на паметника в музей. Темата обаче все още е спорна и изисква много финансиране.

Но да се върнем малко по-назад във времето.

Тук се ражда социализма.

През 1891 г. Димитър Благоев провежда таен конгрес на Бузлуджа, който основава Българската социалдемократическа работническа партия. Предшественик на Българската комунистическа партия. Той избира място, изпъстрено с национално значение (връх Хаджи Димитър), което също е удобно разположено в центъра на България. С него са свързани важни исторически събития.

Първото от тях е смъртта на Хаджи Димитър – един от най-известните революционери срещу османското владичество, загинал, борещ се срещу османските сили през 1868г. След тези събития през 1877-78 г. се провежда битката за Шипка. Това е една от най-решителните битки, водещи до освобождението на България от турско робство.

Самият паметник е построен в чест на конгреса, родил комунистическата идеология в България. Съществува обаче и друга забележителна причина за изграждането на паметника. Годишнина. 

1300 години България.

Официалното му откриване през 1981г. съвпада с откриването на няколко други впечатляващи монумента. Най-вече паметника „1300 години България“ пред НДК в София, (който в момента е също е разрушен) и  „1300 години“ в Шумен. Всичко това е било част от официален проект на министъра на културата по това време Людмила Живкова, за отбелязване на 1300 години от създаването на първата Българска държава.

Тези удивителни съвременни руини са дело на арх. Георги Стоилов, носител на десетки награди за много мащабни проекти в страната ни. Негови проекти са мемориал „Беклемето“, сградата на БНР, хотел Рила, пантеон „Майка България“ и още много други емблематични сгради и паметници.

Архитектурата на Бузлуджа напомня за „летяща чиния“, може би за това чуждестранните туристи я оприличават с НЛО. Но както казва една позната „Имаме си летяща чиния и не я използваме!?“.

Любопитен факт е, че паметникът има „пилон“, на който са вградени две големи червени звезди. Там са поставени 150 KW светлини и при включване символа на БКП е трябвало да се види от цяла България, от брега на река Дунав на север, до брега на Егейско море през нощта с ясно време.

Освен звездите, доколкото успях да изровя информация из интернет, пилона разполага и с още една друга атракция – асансьор, водещ до тераса на върха, откъдето се разкрива панорамна гледка към Балкана. Както се досещате, туристите по света чакат с часове на километрични опашки за различни забележителности, само за да се насладят на гледка от „птичи поглед“.

Някогашен символ на слава, тази лъскава постройка от комунистическата ера е като светилище издигнато в чест на социалистическото бъдеще. Бъдеще, което след вятъра на промяната се превръща в минало и я поставя в една от 7-те най-застрашени културни ценности в Европа. 

Този „Соц“ шедьовър фигурира и в още една подобна класация- 33-те най-красиви изоставени места по света. В една от предишните ми статии съм споменала и за още една от тези изоставени красоти Сан Фрутозо (Исус от бездната) близо до Портофино, Италия. Нямам представа какво точно ни привлича в изоставените места, може би мистиката преплетена с история, руините на миналото или просто зловещата красота на забвението. Може би някой ден ще посетим и Припят…

„Разходката ни в миналото“ беше в началото на март, ден преди да обявят извънредното положение в България във връзка с пандемията Covid-19. Споменавам това, защото това беше последното ни пътуване преди да затворят областните градове в страната и със сигурност ще го запомним …

Имайте предвид, че времето на върха е доста различно. Докато бяхме в долината се радвахме на прекрасно време и на галещите слънчеви лъчи, а горе условията изобщо не бяха благоприятни за разходка. Само за десет минути, докато обиколим паметника заваля дъжд, премина в сняг а накрая падна и мъгла, но и в това си има своя чар. Въпреки времето успях да направя прекрасни снимки. Сякаш Бузлуджа „възкръсва“ от миналото и се бори с гъстата мъгла за оцеляването си.

Не сме влизали вътре (колкото и да ни се искаше), забранено е, но като гледам снимки, вътрешността е също толкова внушителна, колкото и отвън. Тук идва място за оптимизма, че проекта за възстановяването ще се осъществи и ще се гордеем с един наистина величествен паметник на културата.

В момента е оставен на милостта на метеорологичните условия, вандализма, графити и любопитни посетители. Независимо от това, паметникът все още привлича туристи с меланхоличното си минало, спиращи дъха гледки и забележителни постижения в архитектурния дизайн и инженерството.

Един отдавна „забравен“ исторически паметник, който е сравнително наблизо, но също и така далеч от нашето съвремие…

Buon viaggio…

Явно, не трябва да съм толкова саркастична. В момента Бузлуджа се реставрира и скоро ще отвори врати за посетители. Все пак има хора с будно национално самосъзнание и този исторически паметник няма да остане на произвола на съдбата!

Редакция: Октомври 2022 г.

Ако статията ви е харесала, може да ме подкрепите, като я споделите или ме последвате в социалните мрежи Facebook и Instagram.

Още от сайта:

© Travel-with-history 2021

This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 4.0 International License.