РАДОМИР

Радомир- малък град, дълга история.

Малкият град, сгушен в подножието на Голо Бърдо е най-старият град в Пернишка област. Може би това е причината да не се знае точно от къде произлиза името му. Според някои града носи името на княз Гаврил Радомир, докато други разказват за комична съпружеска свада, в която жената се казва Рада. Толкова много се карали съпрузите, че накрая мъжът се примолил –Радо, МИР!

Каквато и да е истината, факт е, че Радомир никога не е променял името си. Това е единственият град в България с водопад в центъра, паметник на бозаджията и е един от малкото градове с триъгълен площад.

Тук е била първата казарма след Освобождението, тук се е съхранявало и Самарското знаме.

Площад „Свобода“ се намира в центъра на града. Чист, цветен и приветлив, заобиколен с множество малки кафенета, гостоприемно посреща туристи и местни.

Радомир- цветове в архитектура.

Архитектурата в града е най-разнообразна. Красиви, пъстри и стари сгради, високи жилищни блокове, модерни арт постройки, паркове- отпечатъци от много стилове и доказателство за дългото и интересно минало на града.

Стойовата къща е една от малкото възрожденски къщи в района. В момента е паметник на културата и музей. В нея постоянна експозиция са “Традиционно народно облекло и тъкани от Радомирско”, както и прекрасни грънчарски съдове от Бусинска керамика.

В музея се експонират и временни изложби, както и се провеждат различни културни мероприятия. По време на Великден децата боядисват и рисуват с восък яйца, а „Магията на Еньовден“ събира малки и големи билкари, които връзват 77 билки във вълшебната Еньова китка.

Радомир- с боза, гозба и песен.

Чудите се кога да посетите Радомир?

Октомври! В средата на месеца се провежда „Празник на бозата“. Едва ли има някой, който не е опитвал резливата напитка. Занаятът за производството и′ местните „откраднали“ от семейство албанци, заселили се в града.

Празника започва в Стойовата къща, където могат да се видят бозаджийски съдове и продължава на чаршията при „Бай Илия“.

Казват, че на радомирците бозаджии едното им рамо е по-ниско от другото, заради тежките гюмове с боза. А чували ли сте за „бозопровод“ от Радомир до София? Да, в началото на XIXв. напитката толкова се прочула с уникалния си вкус, че се заговорило за прокарване на „бозопровод“. Е, все пак ако не успеете да посетите града за празника, пак може да опитате неферментиралата напитка в магазина на НАРКООП Радомир на ул.Батенберг.

Димитровден е празника на града, а Св.Димитър се смята за небесен покровител на жителите му.

Празникът е свързан и с църковния храм, построен през 1866г. и носещ името на Светеца.

Ако харесвате шумни събития и събори, ще попаднете във вихрушка от сергии, сувенири, въртележки, песни и танци. Целият мегдан е „окупиран“. Забавлението гарантирано.

Радомир- република за ден.

Войнишко въстание. Битка в Добро поле (Македония), при която са убити стотици, а хиляди са взети в плен, провокира сформирането на Войнишко въстание.

На 27 септември 1918г. бунта ескалира и въстаниците начело с Райко Даскалов и Александър Стамболийски свалят правителството на цар Фердинанд.

Монархията е свалена и България е провъзгласена за т.нар. Радомирска република. В крайна сметка въстанието е потушено и Радомир се оказва република само за ден.

Историческият музей „Войнишко въстание“ съхранява реликви от бунта, издигнал града до република.

Сред експонатите са печатарската машина, с която е отпечатан позивът на въстаниците и телеграфът, с който е изпратена прокламация към българския народ.

Музеят е много интересен, артефактите са изложени в дълги помещения като бункери, като всеки разказва етапите на легендарното въстание,а таксата е символична.

Радомир- съдбата на изоставените.

Както в много други населени места, така и в Радомир има много изоставени сгради, културно наследство от прехода. Някои са намерили реализация, докато други тънат в забрава като лятното кино, което вече почти не се вижда от превзелата го растителност.

Та, докато сме на пл.Войнишко въстание там тъне в забрава сградата на закритото кино. Окупирано от всевъзможни магазинчета и отдавна забравило кога е била последната му прожекция, вече прилича на всичко друго, но не и на кино.

Същата участ е застигнала и хотела в центъра. Сградата бавно се предава под натиска на времето, а истината е, че не знам друго място за нощувка в града. Може би има някоя къща за гости, но за съжаление не мога да насоча туристите къде да отседнат.

Докато някои сгради се рушат, то други са обновени и приветливи като Младежкия дом.

В сградата и облагородения малък парк до нея се провеждат различни мероприятия като изложби и арт работилници за деца. А в близкото минало това беше любимо място на тийнейджърите. На терасата се помещаваше лятна детска дискотека, а през зимата танците се местеха в голяма зала вътре.

Градският парк предлага забавления за най-малките жители. Тук децата могат да играят на воля, необезпокоявани от шума на града.

Радомир- малката Ниагара.

Като стана дума за паркове, в града има още един малък градски парк в центъра. Бучалото е водопад с височина около десет метра и единственият градски водопад в България.

Наречен е Бучалото, може би заради тътена, който издава падащата вода. Мястото е прекрасно, прохладно и лесно достъпно. Ако искате да видите водопада в цялата му прелест, елате през пролетта. Тогава р.Изворска (приток на Струма) е най-пълноводна.

През летните месеци парка е идеално място за прохлада. Температурите в горещините там са с поне пет градуса надолу, но рискувате да видите само струя падаща вода.

Тази природна забележителност може би е вдъхновила самият Иван Вазов да напише своя пътепис „До Радомир“- „В края на града шурти от твърде високо студена вода – това е знаменитият Радомирски водопад…тая Радомирска Ниагара…“.

Buon viaggio…

Ако статията ви е харесала, може да ме подкрепите, като я споделите или ме последвате в социалните мрежи Facebook и Instagram.

Още от сайта:

© Travel-with-history 2021

This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 4.0 International License.