МОНТЕ АМИАТА – ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ ЕДИН ВУЛКАН …

За повечето хора Тоскана означава нежни заоблени хълмове, осеяни с подредени кипариси около каменни къщи, криволичещи пътища пресичащи лозя и маслинови горички. Малко хора свързват Тоскана с големи пясъчни плажове или букови гори. Но Тоскана не е само регион Кианти или Вал д`Орча, Флоренция или Сиена. От ренесансовите градове до малките средновековни села, от популярните маршрути до скритите пътеки, Тоскана е в сърцата ни. Изпитваме неутолимо желание да се връщаме отново и отново да изследваме тази изумителна земя. Когато ме попитат защо избираме Тоскана всяка година, често отговарям, че Тоскана избра нас!

Прекосяваме гори, изкачваме планини, търсим изоставени абатства и вървим по стъпките на местните. Сега ще ви разходим с нас до най-голямата планинска територия в Тоскана, която най-вероятно сте виждали на хоризонта. Извисява се между провинциите Сиена и Гросето, а върхът ѝ бележи границата на двете провинции.

Монте Амиата

Монте Амиата е най-малко известна от големите италиански планински вериги, отдалечена и не е туристическа дестинация както останалата част от Тоскана. Няма големи населени места на около 50 км., което я прави много популярна сред местните. За да добиете представа – Амиата за тосканци е като Витоша за софиянци. Това е древен и див район, където масовият туризъм все още не е навлязъл. И ние се възползваме максимално от него. 

Монте Амиата е незамърсена територия, идеална за разходки и екскурзии, бране на кестени и гъби, които планината предлага в изобилие по зелените си склонове, ски писти през зимата, прекрасни пътеки, скали, извори и реки през вулканичен пейзаж, образуван преди милиони години. Това е най-популярното място в Тоскана за търсачите на „гъбата на любовта“ – ароматният бял трюфел. Именно за да се запази местната природа и видовете, които я обитават, много територии в планината са защитени.

Имало едно време един вулкан

Не случайно асоциирах Амиата с Витоша. Освен любимо уикенд място за бягство сред природата на местните, Амиата всъщност е отдавна заспал вулкан, който е бил дом на едни от най-ранните цивилизации в Марема. Смята се, че последното му изригване е било преди 180 000 години. Склоновете на Монте Амиата никога не са били много населени, но са били обитавани от праисторически времена, както свидетелстват скалните графити, открити в „Grotta dell’Arciere“. Етруските от друга страна, смятали планината за дом на най-важната им богиня – Тиния.

Но, докато богатите минерални извори и плодородни земи са били култивирани от векове, то красотата на планината е останала непокътната и до днес.

View this post on Instagram

A post shared by 🌐 travel-with-history / travelblogger / vanlife (@petya_kanzova)

До Монте Амиата от север се минава през красивата Вал д’Орча по древния път за Рим, наречен Касия (via Cassia), така че е истинско удоволствие да се направи това пътуване. През годините сме изкачвали дивите пътеки няколко пъти и винаги оставаме очаровани от тази природна красота. Тази година отново се потопихме в зеленината на девствената планина, всъщност вече не чак толкова непокътната, но въпреки това, опазването на дивата природа е очевидно. Докато шофирахме към върха по криволичещия път, освен обособените места за пикник, от които сме се възползвали не веднъж, забелязахме и много ограждения, които не позволяват безпризорното скитане на туристи в гората. Има ясно обособени екопътеки, които следват планинарите.

Местата за пикник са обозначени и оборудвани с барбекю, дървени въглища, запалка и дори може да откриете бутилка зехтин и пакетче сол за да приготвите обяда си. Единственото от което се нуждаете е нещо за хапване, което да си изпечете. Там е идеалното място през лятото за отдих далеч от високите температури и влажен въздух, свежо и прохладно. Освен това, на няколко места ще откриете туристически селища, хотели, тратории и места за къмпинг, свързани с развитието на летен и зимен туризъм, който използва петнадесет ски лифта и оборудвана мрежа от пътеки в цялата област.

В подножието на върха са изградени няколко туристически паркинга – €1,50 на час. Преди няколко години се изкачвахме пеша, но сега за по-мързеливите са изградени ескалатор и лифт. Но това според мен са просто туристически „капани“ за популяризиране на мястото. Таксата за ескалатора не е висока – €1, но смятам това за безсмислено. Разстоянието не е голямо, наклона също. И наистина е направено само за мързеливци, възрастните хора не се допускат и се изкачват пеша по странична пътека. Не е ли по-логично да се изградят удобства за старите хора?! Определено напоследък някои неща в Италия много ми напомнят за родният туризъм, но може би това е нормално, просто аз не го разбирам правилно. Както и да е, и ние от любопитство се възползвахме от ескалатора, но със сигурност това беше за първи и последен път.

Железен кръст или умален модел на Айфеловата кула

Доминиращ на 1738 м. надморска височина се извисява огромен железен кръст, който тосканци оприличават с Айфеловата кула. Да, може би също като в Париж, желязната конструкция е първото нещо, на което се спира погледа с възхищение. Изграждането на грандиозния монумент, символ на Сиена, бележи началото на новият XX-ти век. Тогавашният папа Лъв XIII-ти предложил издигането на двадесет кръста на върховете на различни планини, разпръснати из Италия, по един за всеки изминал век. Високият 22 метра кръст е деветият и за него са използвани четири тона желязо, които са били транспортирани с мулета. Въпреки това през 1944 г. кръстът е разрушен от германски бомбардировки. Жителите на Амиата били натъжени и възмутени от този толкова сериозен и безполезен жест, затова решили да възстановят символа на християнството на планината. 

Тоскана, докъдето ви стига погледа

Щом стигнете до върха, си поемете дъх. Пред вас се разкрива обширна и величествена панорама простираща се на стотици километри! Наслаждаването на гледката със сигурност е една от дейностите, които всички правим, когато изкачим връх Амиата. В ясен ден се вижда езерото Болесна, долината Вал д’Орча, Арджентарио Сиена, и дори остров Елба. Цяла Тоскана от птичи поглед! Задължително, обаче си вземете връхна дреха, защото дори през най-топлите месеци на върха температурната разлика е голяма.

Чудотворната статуя на Мадоната

Освен с прекрасна природа, дълга история и сезонни спортове, тази планина се смята и за чудотворно място. Встрани от железният монумент по тясна пътека и скални образования се намира статуя, за която се смята, че сбъдва желания, лекува болести и чува молитви. Визуализирайте вашето желание на лист хартия и го вържете под скулптурата. Стотици вярващи от цялата страна се тълпят да отдадат почит на Мадоната. Madonna degli Scouts (Мадоната на скаутите) е построена през 1961г. от братя скулптори в Гросето. Била е изложена в продължение на два месеца в църквата „Parrocchia San Francesco“ в града, след това е била преместена на Piazza Dante от където се е провело религиозно шествие до планината продължило десет дни. Не знам доколко това е вярно, но моето желание от преди няколко години вече е факт, за тазгодишното ще почакам. И тъй като планината е в сърцевината на двете провинции Сиена и Гросето, това е символът на Гросето.

На върха ще откриете също и няколко ресторанта, в които може да опитате типични ястия за района като наденичка „салчица“ на скара, полента, печени кестени или вкусна гъбена супа ако сте пропуснали да се възползвате от местата за пикник по пътя. Но, имайте предвид, че през уикендите има много хора и е нужна резервация. В подножието също има много места за хранене, но най-удачният вариант е да си запазите маса преди да се разходите. В противен случай, просто може да си вземете pancetta con prosciutto crudo и да хапвате където си поискате.

Селата около планината

През Средновековието в местността Амиата се развиват малки населени центрове, укрепени и оборудвани с високи наблюдателни кули. Това са селата Арчидосо, Абадия Сан Салваторе, Санта Фиора, Кастел дел Пиано, Монтеджиови и още неколцина живописни населени места. Няма да сгрешите ако направите погрешен завой извън популярните отъпкани пътища. Те са малки реалности, където занаятчии, ковачи и дърводелци с древна традиция работят и днес. Използваните техники се предават от поколения, тайни са и ревностно пазени от местните семейства. Същото важи и за гастрономията. Типичната кухня се основава на рецепти от миналото, ръчно приготвени с търпение и отдаденост. Разликата се усеща в ароматите и вкусовете.

Монте Амиата е дом на най-древните корени и традиции на Маремма, който предоставя едно различно изживяване извън Тоскана, която познавате.

Buon viaggio…

Последно обновяване: октомври 2023

Ако публикацията ви е харесала, защо не я споделите с приятелите си?  Също така не забравяйте да се присъедините към всички пътешественици и да ни последвате във Facebook или Instagram за актуализации на нашите приключения и още повече снимки! Ако не искате да пропускате нови публикации, абонирайте се за нашият бюлетин!

Вижте наблизо:

© Travel-with-history 2023

This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 4.0 International License.