ГРАДИНИТЕ НА ТАРО

Il Giardino dei Tarocchi

В следващите редове ще прочетете за една градина извън реалността, граничеща с приказно безвремие и отвъд всякакви стереотипи…..

Както знаете почти всички гениални творци страдат от форма на лека лудост, която пренасят върху произведенията си и създават един сюрреалистичен свят, в който и ние можем да се пренесем макар и за малко.

Създадена от френската скулпторка Ники де Сейнт Фол, Giardino dei Tarocci е една съвсем различна за представите ни градина. Вдъхновена от интереса си към картите Таро, скулпторката създава уникален парк, сякаш дошъл от друго измерение в Пеша Фиорентина, Тоскана.

Идеята се заражда при едно пътуване на Ники Фол до Барселона.

При посещение на парк Гюел тя се очарова от гения на Гауди и това има голямо значение в решението й да построи собствена градина. В много от фигурите е използвала техниката Trencad’s (да се счупи), която е измислена от Гауди и е вдъхновила много творци след него.

Голяма част от времето си скулпторката прекарвала в Тоскана. Запленена от идиличното спокойствие и природната красота на района, не е чудно, че точно там е реализирала най-мащабния си проект.

Местоположението на парка също не е случайно. Намира се срещу завод замърсяващ околната среда и една от скулпторите символизира точно това. Ники Фол е много чувствителна на тази тема, преболедувала е от тежко белодробно заболяване след продължителна работа с полиестер.

Проекта и създаването на парка продължават около двадесет години.

Разработката на първите скулптури започва през 1978г. като асистенти на Ники Фол стават художника Рикардо Менон и скулптора Жан Тингели.

Разходката в парка започва с черен път, който води до централния площад зает от комбинираните фигури на Върховната жрица и Магьосника, първата голяма Аркана, която поставя началото на пътя. Както знаете, картите Таро се делят на две групи- голяма и малка Аркана. За големите Аркани се смята, че те предсказват глобални събития в живота, както и символизират силата на съзнанието. Така, че най-вероятно не е случайно, че именно с тях започва градината.

Колелото на съдбата е самоходна механична скулптура, намираща се в центъра на басейн чиято вода се пълни от Върховната жрица. Символ на циклично променящият се живот, в който стабилността е застой.

Интересното е, че ние хората си представяме времето като линейна структура с минало, настояще и бъдеще, а тук то е изобразено като постоянно въртящо се колело, без начало и без край. Кръговрат.

Разположена встрани от големия площад скулптурата на Силата показва как принцеса държи под контрол дракон, обвързан от нея с невидима нишка. Силният дух на принцесата взима надмощие над дивата природа.

Императрицата е първата и несъмнено е най-представителната фигура от голямата Аркана на Таро в парка. Много интересна интерпретация на авторката за изразяване на символите на картата. Плодородие, емоции и творческо развитие са преплетени както отвън, така и вътре в скулптурата.

Следвайки своята наивна фантазия, Ники Фол превръща Императрицата с форма на сфинкс в ателие и свой дом до завършването на парка. Гениален начин да ни покаже своята същност.

Във вътрешността на „Великата майка“ цялото пространство е във вълнообразни извивки и без никакви ъгли. Всичко това е много необикновено и определено различно от всякакви стереотипи.

Тук се намира и Колесницата, която в случая служи за мини бар в трапезарията на Императрицата.

По-късно се създават Императора, Вавилонската кула, Папата и Правосъдие.

Ники Фол е била страстен привърженик на феминизма. В този ред на мисли най-могъщата мъжка фигура на Императора е просто като фреска на стената. Феминизма и′ е ясно изразен в голяма поредица от фигури наречени Nana′s, но за тях ще ви разкажа малко по-късно.

Разходката продължава със скулпторите на Дървото на живота, Обесения, Луната и Влюбените.

Да влезеш в Градините на Таро означава да се разходиш буквално в произведение на изкуството.

Децата могат да се катерят и играят в огледалните скулптури на Императрицата или Дървото на живота, а от околните хълмове се разкрива приказна гледка на долината.

Следващата фигура в парка е Въздържание- параклис построен в памет на асистентите на Ники Фол .

Рикардо Менон който умира от СПИН през 1989г. а Жан Тингели почива през 1991г.

Fontana di Nana заема голяма част от парка. Модела на фонтана е създаден още през 1974г., но е разширен и поставен в градината едва през март 1993г.

Със своята мистичност и сюрреализъм, с разноцветните си мозайки и огледала фонтана потапя посетителя в един приказен свят. Там наистина човек забравя за къде е тръгнал.

Нанас е най-известната и′ поредица от скулптури.

„Женските форми“ на Ники Фол присъстват из цял свят.

В началото започнала да изработва малки женски фигурки от плат и вълна, след това се появява серия от скулптури, протестиращи срещу стереотипните обществени роли на жената. Ранните и′ фигури са доста плашещи, като призрачна булка-скелет или проститутки.

По-късно тези фигури стават по-цветни, весели и мащабни, като заемат различни танцувални пози и са с далеч по-оптимистичен поглед.

В най-различни форми и размери, тези изваяни жени олицетворяват феминисткия дух на Ники Фол. Шантавата и′ фантазия създава удивителни форми, които силно контрастират със строгите произведения на другите творци, нейни съвременници.

Огледалата и керамичните плочки създават изобилие от цвят и светлина, а женската сексуалност се отбелязва във фантастични фигури.

Звездата се характеризира с Венера и идеята, че светът е сътворен от вода именно за това скулптурата се намира в шадраван.

А това са „Красивите чудовища“ на парка:

Смъртта– символизира трансформацията и края на един цикъл и преминаването в нещо ново.

Дяволът– изобразен като хермафродит се характеризира със сексуалност, обсебване и пристрастяване.

Светът– скулптурата е много интересна концепция на която змията обгръща цялата планета. С помощта на механизма на Жан Тингели цялата скулптура се върти.

Последната среща в парка е с Шутът – свобода, вдъхновение, риск, приключение, невинност……сякаш изпраща посетителите към ново приключение.

Това е абсурдно, радостно място, където невъзможното, дори само зад оградите  на градината, изведнъж става възможно.

На самия изход разбира се има малко магазинче за всякакви сувенири от парка, които да ви напомнят за една незабравима разходка.

„Градината беше направена с трудности, див ентусиазъм, мания и най-вече вяра. Нищо не можеше да ме спре. Както във всички приказки, преди да намеря съкровището, по пътя си срещнах дракони, магьосници и ангели…“

                                                                                                        Niki de Saint Phalle

Виж още шантави творения:

Чудовищата на Бомарцо

Идеалният дворец

Барселона- визитната картичка на Гауди

Buon viaggio…