Преди 8 години този травел блог започна без стратегия, без план и без идея накъде ще ме отведе. Осем години пътешествия, писане и истории извън маршрута. Личен поглед към пътя, уроците и хората зад един пътешественически блог.
Започна с желание – да разказвам пътя такъв, какъвто го виждам. Не лъскав, не подреден, не „инстаграмски перфектен“, а истински. Тогава не знаех какво е SEO, алгоритми и трафик. Знаех само, че всяко място има история, ако някой спре за малко и я чуе. И че пътуването не е в броя посетени държави, а в усещането, което носиш със себе си, когато се върнеш.
От тук тръгнаха всички истории:
Просто една вечер седнах пред клавиатурата и започнах да разказвам. Осем години по-късно този блог вече не е просто място за пътеписи. Той е път сам по себе си. Път, по който се учих, грешах, преоткривах се и срещнах хора, които мислят като мен – че най-хубавите места често са извън маршрута.
Това не е юбилеен пост, това е благодарност
Към пътя, към историите и към вас – ПЕТЕшествениците, които вървите с мен. И най-хубавото е, че пътят продължава. Заедно с всички вас, които ме подкрепяте и четете за всички щури места, пътувате виртуално с мен и събирате вдъхновение за вашите пътешествия.
ПЕТЕшествениците ❤️ – хората зад екрана
Някъде по пътя този блог спря да бъде „мой“. Неусетно се превърна в „наш“. Вие сте хората, които пишат: „И аз бях там“, „Добавям го в списъка“, „Тръгвам по този маршрут“ и точно в тези моменти разбирам, че думите са стигнали, където трябва. Някои от вас четат тихо. Други пишат често. Трети се появяват след години с едно кратко „здравей“. И това е напълно достатъчно. Защото пътят няма нужда от шум, за да бъде споделен. Вие сте причината да търся още, да не се отказвам и да разказвам местата такива, каквито са – без филтри, без клишета, без задължителните „must see“.
А най-хубавото? Че всички ние сме различни, но ни събира едно и също – любопитството към света и желанието да не минаваме просто транзит.
Накъде продължаваме
Напред. Но не на всяка цена и не по най-краткия път. Продължавам да търся местата извън списъците, историите между редовете и пътищата, които не се виждат на картата. Продължавам да пътувам бавно, с време за спиране, гледане и усещане. Ще има още пътешествия с кемпера, още малки градове с големи истории, още места, които не се опитват да впечатляват, но го правят. Ще има още текстове, видеа и кадри – не защото „трябва“, а защото имат какво да кажат. И най-вече – ще продължа да разказвам така, както умея: честно, лично и с уважение към пътя.
Как се промених по пътя
Когато започнах, пътувах, за да виждам. Днес пътувам, за да разбирам.
С времето разбрах, че пътят не те учи как да стигнеш някъде, а как да бъдеш по-смел, по-търпелив и по-внимателен към детайлите. Започнах да забелязвам неочевидното: малките градове без тълпи, историите, които не са написани в туристическите брошури, и местата, които не крещят, а шепнат.
Блогът ме научи и на друго – че гласът ти има значение, дори когато не викаш. Че можеш да показваш света без да го украсяваш излишно. И че най-хубавите пътешествия не винаги са най-далечните, а тези, след които се връщаш малко по-различен.
8 урока от 8 години път
1. Не всяко пътешествие започва с план.
Някои започват с въпрос. Други – с импулс. А най-хубавите често се случват, когато просто тръгнеш.
2. Популярното не винаги е най-вълнуващото.
Местата без опашки често оставят най-дълбоките следи. Там, където няма тълпи, има време за усещане.
3. Историите са по-важни от снимките.
Една снимка грабва за секунда. Историята остава.
4. Постоянството е по-силно от вдъхновението.
Вдъхновението идва и си отива. Пътят се случва, когато продължиш, дори когато ти е трудно.
5. Пътят учи и на търпение.
Не всичко се случва веднага – нито в пътуването, нито в писането. Но всичко си идва на мястото.
6. Малките места крият най-големите изненади.
Едно село, един площад, една пейка – понякога точно там се крие магията.
7. Споделеното пътуване е по-смислено.
Когато някой прочете, усети и тръгне по същия път – тогава историята оживява.
8. Пътят никога не свършва – просто сменя посоката.
Днес си на едно място. Утре – на друго. Но любопитството остава.
Осем години по-късно не броя километри
Броя срещи, истории и усещания. Този блог не е дестинация. Той е движение. И ако сте тук – значи вървим заедно.
Благодаря ви, ПЕТЕшественици ❤️
Без вас този блог щеше да е архив. С вас е път.
Ако искате да продължим пътя и извън този блог, в Инстаграм споделям момента такъв, какъвто е. Във Фейсбук – историите зад кадъра, а в Ютуб – пътя в движение, с всички негови завои. Ако ви е близко това ПЕТЕшествие – ще се радвам да вървим заедно! Навсякъде съм аз, защото историите не свършват с един текст.
Приятни ПЕТЕшествия!
Ако публикацията ви е харесала, защо не я споделите с приятелите си? Също така не забравяйте да се присъедините към всички пътешественици и да ни последвате във Facebook или Instagram за актуализации на нашите приключения и още повече снимки! Ако не искате да пропускате нови публикации, абонирайте се за нашият бюлетин!
8 любими статии от тези години
© Travel-with-history 2026
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 4.0 International License.
*Моля, имайте предвид, че тази публикация съдържа партньорски връзки към продукти и услуги. Без допълнителни разходи за вас може да получим комисионна за покупки, направени чрез тези връзки. Това ни помага много за поддръжката блога. Благодарим Ви за подкрепата!
Travel with history 