УРОЦИ ПО ГРЪНЧАРСТВО В АТЕЛИЕ „КЕРАМИКА ЗАРИ“ – ИЗКУСТВОТО ДА ВАЕШ С РЪЦЕ

Грънчарството – изкуство с глина и душа

Понякога най-големите приключения не започват с полет до далечна страна, а с потапяне на ръцете в буца глина. Такова беше и моето пътуване към грънчарството – занаят, който съчетава спокойствието на ръчното творчество с магията на създаването. Посетих грънчарско ателие в сърцето на България, където не просто се учите как се правят грънци, а попадате в свят, където времето тече бавно, ръцете ваят мислите ви, а глината оживява под напътствията на истински майстор.

Ателие „Керамика Зари“ не е просто място за уроци по грънчарство – то е пространство за вдъхновение, за нови усещания и срещи с едно от най-древните изкуства. А Захари, майсторът зад колелото, ме учи не просто да направя чаша или чиния, а да усетя материала, да се свържа с него, да го уважавам и обичам.

В тази статия ще ви заведа на разходка из света на керамиката – ще разкажа как протича един урок по грънчарство, какви неща можете да създадете сами и защо това изкуство все по-често се превръща в съвременна терапия. Пригответе се за пътешествие – не в пространството, а навътре, към себе си.

Грънчарството – изкуство, което се вае с ръце … и със сърце

Никога не съм си представяла, че глината може да говори. Но когато влязох в ателие „Керамика Зари“, разбрах, че е нужно само малко търпение и чифт нетърпеливи ръце, за да започне разговора. Не с думи, а с усещания.

Още от прага това място ухае на топлина – не само от пещите, в които зрее керамиката, а от душата на занаята, който живее тук. Захари – майстор грънчар и истински разказвач без микрофон ни посрещна с усмивка и веднага ни въвлече в свят, в който времето забавя ход, а всяко движение има смисъл.

Не знаех почти нищо за грънчарството, освен че ми се искаше да го пробвам. Но още след първото завъртане на грънчарското колело осъзнах, че това не е просто урок. Това е преживяване – едно от онези, които остават в теб дълго след като си измил ръцете от глината.

В тази статия ще ви разкажа какво е да създадеш нещо с двете си ръце – от първата капка вода върху глината до последния щрих на твоята собствена чаша или купичка. Ще надникнем зад завесата на занаята, ще чуем какво разказва Захари и ще ви покажа защо грънчарството може да се превърне в най-неочакваното ви бягство от шума на ежедневието.

Среща с майстора: Захари и неговото крачно пътешествие в света на глината

Има хора, които просто упражняват професия, и има такива, които живеят занаята си. Захари е от вторите. Още щом го срещнах, разбрах, че за него грънчарството не е просто техника или работа – то е продължение на самия него.

Намираме го в ателието му – усмихнат, със зацапани от глина ръце и очи, които светят с онзи пламък, който само истинските майстори носят.

Захари е един от малцината грънчари в България, който продължава да твори с крачно грънчарско колело – традиционна техника, почти забравена днес, но носеща със себе си усещането за непрекъсната връзка с миналото.

Когато гледах как стъпалото му ритмично задвижва колелото, а ръцете ваят формата със спокойна прецизност, имах чувството, че съм се върнала столетия назад – в някое старинно българско село, където глината е била не просто материал, а част от битието.

„С крачното колело усещаш всичко – движението идва от теб самия, няма нищо механично, никаква намеса на електричество. Сам си енергията, ти си ритъмът“, казва Захари, докато пръстите му оформят красива купичка сякаш без усилие.

В ателието му няма масово производство, няма шаблони. Всяка форма е различна, защото носи духа на момента, на човека, на процеса. А Захари не просто прави керамика – той я учи, споделя, предава. Води работилници и уроци с огромно търпение, разказвайки за историята на грънчарството така, че дори най-обикновеното парче глина започва да изглежда като скъпоценност.

Захари не просто е останал верен на старите техники – той е живата връзка между традицията и съвремието

Още от млад, грънчарството е неговото всичко – не хоби, не работа, а начин на живот. Никога не се е занимавал с нищо друго. Това е занаят, който е избрал и който го е избрал – естествено и безвъзвратно.

Днес ще го видите не само в ателието, но и на почти всеки голям фестивал в страната, където се празнува българският фолклор като Националният фолклорен фестивал в Рожен, Панаирът на занаятите, етнографски събития в малки и големи градове – там, където духът на България оживява, Захари е неизменно присъствие. С демонстрации, с усмивка, с истории и, разбира се, с крачното колело.

Той не просто пази старото – той го предава нататък. И всеки, който се докосне до занаята му, го усеща.

Уроци по грънчарство: от буца глина до красив съд

Влизате в ателието, обличате престилка, слагате ръце на глината … и започвате. Така започва всеки урок при Захари – без напрежение, без изисквания, само с едно: желание да създадете нещо с ръцете си.

Глината, с която се работи тук, не е каква да е – това е автентична Бусинска глина, донесена от северозападното село Бусинци, известно като люлката на българската керамика. От векове наред тази глина е смятана за най-качествена – пластична, здрава, с чудесна структура, идеална за ръчна изработка. Бусинската керамика също има своя отличителен стил и традиция, която Захари почита и следва.

Уроците започват от самото начало – как да „събудя“ глината, как да я подготвя, как да почувствам нейния ритъм. Захари не просто ми показва, той ме води. Първо бавно, после с повече увереност – докато кракът ми завърти колелото, а ръцете ми се опитат да уловят симетрията.

Има нещо почти магично в този процес – глината сякаш диша, слуша, променя се. В началото се получава нещо странно. После – нещо криво. А после – изведнъж – моята първа ваза. Или купичка. Или просто съд, в който има нещо много повече от форма – има усилие, гордост и парченце от теб.

Захари е там на всяка стъпка – не поправя грешките ми, а ме учи да ги обикна. Да ги направия част от съзиданието. А когато ме гледа как за пръв път отделям ръце от глината и виждам какво съм създала … се усмихва. Защото това не е просто грънчарски урок – това е момент, който ще помня.

Следи от огъня: изпичане, глазура и магията на „дяволската стомна“

След като създадох своя съд, усещането е като да си завършила малко произведение на изкуството. Но истинското му „раждане“ тепърва предстои. Формата трябва да изсъхне, да се изглади внимателно и да влезе в пещта, където огънят ще я изпита – буквално.

След това идва ред на глазирането – финалният щрих, който придава цвят, блясък и характер. В ателието има десетки нюанси и техники, които Захари с радост показва – някои изделия са в земни тонове, други – в наситено синьо, зелено или медно, типично за бусинската керамика.

Изпичането трае почти 48 часа, а Захари обяснява, че това е един от най-важните етапи – не само за здравината, но и за душата на керамиката. Температурата достига над 1000 градуса, а ако съдът не е оформен добре, може да се спука. Това е моментът, в който глината се превръща в нещо трайно, готово за живот.

Сред всичките форми и съдове в ателието обаче има няколко, които привличат особено внимание – „дяволските стомни“.

С причудливи извивки, странни канали и понякога дори две или три дръжки, те изглеждат сякаш са излезли от приказка. Или от кошмар.

„Някога хората вярвали, че тези стомни объркват злите духове – когато се опитат да влязат в съда, се загубват в лабиринта от отвори и не могат да излязат“, разказва Захари, докато държи една такава в ръце. „Има си легенда – ако човек сам опита да направи дяволска стомна и успее от първия път, значи носи майсторлък от предишен живот.“

Дяволска стомна съществува и се нарича така заради шестте дръжки, които се спускат от гърлото ѝ и равномерно се извиват около тялото на съда. Пет от тях са „слепи“, тоест затулени и през тях не може да се пие. Само от един отвор се излива течността и е въпрос на късмет да уцелиш кой е той.

В ателието има няколко такива стомни – някои завършени, други още в процес. Всяка е различна. Всяка носи история. И ако се вгледаш достатъчно дълго – сякаш ще чуеш и гласовете на старите майстори, които шепнат тайни през глината.

А глината наистина пази тайни …

Съвременните хора едва ли си дават сметка колко богата история има грънчарството у нас. Част от тази история са тайнствените ритуали, старинни практики и вярвания.

Според легендата, преди много, много години, пръв Свети Спиридон се опитал да направи съд от глина. Трудил се упорито, но не успял – глината отказвала да му се подчинява. Разплакал се светецът, сълзите му капнали върху глината и той разбрал, че му е нужна вода. Успял да направи съд. Опекъл го. Оттогава свети Спиридон се счита за покровител на грънчарите.

През Възраждането занаятът започва да се развива и разширява. Оформят се грънчарски центрове, търговията с глинени изделия се оживява. В средата на ХІХ век градовете Троян, Габрово, Разлог, село Бусинци и други се сдобиват със заслужена слава заради майсторите, които работят там. Въпреки по-активния обмен на стоки се запазват някои регионални особености и предпочитания към цветове и техники. Боите, които използвали майсторите, били минерални (ангоба) – жълта, зелена, кафява, червена. А всяка задруга имала свой почерк в украсата. Тези различия са съхранени и до днес.

В миналото грънчарството било не просто занаят, а свещено знание, достъпно само за избрани.

Захари ми разказа, че дълги години тайната на грънчарството се е предавала само от баща на син. Жените не са били допускани да се учат, дори да присъстват на самия процес. Смятало се е, че само мъжете могат да овладеят техниката и да запазят тайната на огъня, формата и глината.

„По българските земи открай време грънчарството се е смятало за свещено занимание. Векове наред в представите на българина този занаят е бил обгърнат в тъмен облак от тайнственост и мистика. Вечер край огнището са се разказвали страховити истории за светли и тъмни магии, вграждани в купени, сватбени крондири и кадилници, че дори и в най-обикновени стомни за вода. От палавите пламъци на камината грънците по рафтовете са заигравали плашещ танц със сенките си. Тези съдове е трябвало да лекуват или разболяват, да влюбват или разлюбват, да правят така, че да се пръкне мъжко или да не се роди нищо … Цели столетия грънчарството се е предавало от поколение на поколение – само вътре в рода. Трябвало е да си докоснат свише, за да можеш да се занимаваш с това.“

Романът „Глина“ на В. Бешлийска, вплитайки в нишките си митично и мистично, ни разказва историята на човека, направен не от кал, а от глина. Исторически факти и фолклорни легенди се срещат във въображението на автора, архаизмите оживяват, за да ни разкажат за тайнството на живота и смъртта през и чрез магията на словото-заклинение.

И макар днес границите да са отворени, и всеки да може да опита, тази история остава – като напомняне колко дълбоки корени има този занаят. Колко ценено е било знанието, и каква отговорност е било да го носиш и предадеш нататък.

Глината като терапия: защо все повече хора търсят такива преживявания

Има нещо изненадващо успокояващо в това да си изцапаш ръцете.

Да оставиш телефона, графиците и мислите на пауза, и просто да почувстваш как глината отговаря на допира ти. Да наблюдаваш как от една безформена буца започва да се ражда нещо. Бавно. Истинско. С твоята енергия.

Може би затова все повече хора търсят преживявания като това в ателие „Керамика Зари“ – не само за да се научат да правят грънци, а за да се върнат към себе си.

Глината не бърза, не те оценява, не ти поставя крайни срокове. Тя те учи на търпение, на присъствие, на усещане. А в свят, в който всичко е дигитално и скоростно, това е безценно.

„Много хора идват тук и в началото казват, че нямат сръчност, че не могат, че ще се изложат“, усмихва се Захари. „А после не искат да си тръгнат.“

И наистина – в ателието времето тече различно. Някак по-меко. Почти забравено. И си тръгваш не само с глинен съд – а с усещане, че си направил нещо с ръцете си, което носи част от душата ти.

Грънчарство с душа: Посещение в ателието за керамика „Керамика Захари“

Адрес: гр. София, ж.к. Люлин – 10, бл. 141 (до пощата)
Телефон: 0899 85 11 95

НАЧАЛО

Facebook

Керамика – Зари

Instagram

keramika_zari

Ако някога сте мечтали да усетите магията на съзиданието – това е вашето място

Ателието на Захари не е просто пространство, където се правят грънци – то е място, където традицията диша, а глината разказва истории.

Дали ще си тръгнете с купичка, ваза или просто с изцапани ръце – гарантирано ще си тръгнете различни. По-усмихнати. По-свързани с корените. По-тихи отвътре.

Ако търсите нещо истинско, ако искате да опитате нещо с ръцете си, ако копнеете да се върнете за малко назад – влезте в това ателие. Захари ви очаква.

Открийте магията на грънчарството в ателие „Керамика Зари“ – един от малкото майстори в България, който точи грънци по традиционен начин с крачно грънчарско колело. Научете повече за историята на грънчарството, процеса на работа с Бусинска глина и как това изкуство може да се превърне в терапия за душата.

Снимките са впечатляващи, но усещането да се потопите в света на този древен занаят, да научите неговите тайни и да усетите атмосферата е нещо съвсем различно. Във влога ще откриете нашите искрени реакции и впечатления от „Керамика Зари“.

Приятни ПЕТЕшествия!

Buon viaggio …

Ако публикацията ви е харесала, защо не я споделите с приятелите си? Също така не забравяйте да се присъедините към всички пътешественици и да ни последвате във Facebook или Instagram за актуализации на нашите приключения и още повече снимки! Ако не искате да пропускате нови публикации, абонирайте се за нашият бюлетин!