АБАТСТВО САН ВИТОРЕ КРАЙ ФРАСАСИ – МИСТИЧНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ В ИТАЛИЯ

Понякога най-интересните пътешествия започват съвсем неочаквано. Докато проучвах как да стигнем до Храмът Валадиер, случайно попаднах на информация за Абатство Сан Виторе край пещерите Фрасаси – едно от по-непознатите, но изключително очарователни места в Италия. Неговата средновековна структура и загадъчен тамплиерски знак, скрит някъде сред каменните му стени веднага ме впечатлиха и бях абсолютно сигурна, че трябва да го посетим.

Е, да, Сашо не е голям фен на обикалянето из абатства – вероятно заради нашата „епична“ история с Абатство Сан Бруцио. Но когато му споменах, че в Сан Виторе се крие мистериозен тамплиерски знак, дори и той не устоя на изкушението. Нали знаете, когато има малко загадка, нещата стават по-интересни.

Абатство Сан Виторе (Abbazia di San Vittore alle Chiuse)

Някои места не просто разказват история – те шепнат тайни. Абатство Сан Виторе е едно от тях. Разположено сред зелените хълмове на Марке, Италия, на пръв поглед изглежда като поредната старинна обител, застинала във времето. Понякога най-интересните открития се случват, когато търсим нещо съвсем различно. Така се озовах пред Абатство Сан Виторе – място, което не бях планирала да посетя, но веднага ме плени с архитектурата си и с обещанието за една древна мистерия. Веднага щом прекрачих прага му, разбрах, че съм попаднала на място, което пази нещо повече. Нещо древно. Нещо загадъчно.

Пристигнахме късно вечерта с кемпера на паркинга в Генга, точно до билетния център на пещерите Фрасаси (Grotte di Frasassi), на 800 метра от абатството. Слънцето вече залязваше, а ние не бяхме сигурни дали ще успеем да влезем. Искахме поне да видим фасадата му отвън и да разгледаме Римския мост пред Сан Виторе, който сам по себе си е историческа забележителност в Марке, Италия.

Кратка история на абатството

Романското абатство San Vittore delle Chiuse е построено от лангобардите към края на X-ти век в началото на дефилето Фрасаси, вътре в „амфитеатър“ от планини, от които е напълно заобиколен. Смята се, че името „delle Chiuse“ му е приписано именно поради тази причина, защото е „затворено“ между планините, сякаш те го защитават, като го крият.

Сегашният комплекс е реконструкция от XIV-XV-ти век, а църквата датира от XI-ти век. Интериорът е слабо осветен и лишен от декорации, прекъснат от кръгли арки.

Някои романски църкви изглежда възникват като „идеални“ конструкции, с план и височина, които почти материализират една мечта, една философия. Такъв е и случаят с варовиковата фасада на абатството Сан Виторе. Строг и последователен, линеен и сух, симетричен в централния си план. Тези сгради се определят от учените като второвизантийски, защото се основават на типични образци на изкуството от втория златен период на Византийската империя. Как този архитектурен модел е пристигнал в Марке и днес е загадка , но се предполага, че има контакти между регион Марке и гръко-византийската област или чрез посредничеството на Венеция или Равена.

През последните години друга хипотеза набира скорост – архитектурният модел на абатството Сан Виторе може да има скандинавски произход, тъй като структурата изглежда бегло проследима в немски, нормански, ломбардски и апулийски църкви. Трезвостта на екстериора на конструкцията, която се отличава само със слепи арки и пиластри, също е типична за ломбардската архитектура.

Доста любопитна подробност, която привлича вниманието на много учени, е символът на безкрайността близо до лявата врата на олтара. И до днес значението му е неизвестно, но се смята, че тамплиерите са оставили тази следа.

От случайност до легенда – приключението ни в Сан Виторе

Преди дори да достигнем до вратите на Абатство Сан Виторе, прекосихме още един пазител от миналото — Римският мост. Извит грациозно над тихите води на река Сентино, този мост сякаш е застинал във времето. Каменните му плочи, изгладени от векове стъпки, пазят историите на римски легиони, монаси, пътешественици и странници, преминали оттук.

Римският мост (Ponte Romano)

Очарователният римски мост се оказа идеалното място да се спрем и да погледаме реката. А докато ние разглеждахме моста, няколко души се къпеха във водата, сякаш са на лятна ваканция. Да не кажа, че им завидях леко. Дори малко дървено корабче, което Сашо шеговито нарече „Радецки“ гонеше вълните.

Мостът е част от историческия пейзаж около Сан Виторе, а комбинацията от старинна архитектура и природна красота го прави чудесно място за снимки. Ако търсите скрити съкровища в Марке, това определено е едно от тях.

Нарекох го „мостът на изпитанията“, защото беше от онези места, където усещаш как камъните под краката ти шепнат: „Внимавай, тук си личи всяко спъване.“ А аз имам талант да се спъвам дори на равен път. Докато вървях с максимална концентрация (и мини паника), Сашо крачеше напред безгрижно, сякаш снима реклама на туристически обувки. Аз, от друга страна, бях на половината път и вече обмислях дали някой в Генга предлага застраховка „неловко падане“. Но най-абсурдното беше, че докато аз правех всичко възможно да запазя баланс, отдолу в реката групата хора, които се къпеха, искрено се забавляваха на беглите ми опити за снимки в движение. Представих си как падам с епичен плясък и фотоапарат в ръка и как моментално се превръщам в основното им развлечение за деня. За щастие, преминах суха и с достойнството си (почти) непокътнато.

Докато стъпвах по неравната павирана настилка на моста, усещах как всяка крачка ме приближава не просто до абатството, а до нещо по-дълбоко — до самата история. И точно тя ме отведе право към абатството, а аз бях щастлива, че не станах първият турист, който официално участва в местна водна атракция.

От другата страна се издигаше абатството, величествено и спокойно, сякаш наблюдаваше всеки, който се осмели да го доближи. За миг се почувствах като герой от стара легенда, прекосяващ мост между два свята – този на реалността и този на мистериите.

На пръв поглед създава впечатление по-скоро за крепост, отколкото за религиозен паметник, а особената му архитектура подхранва мистерията, която все още го заобикаля след векове. Накратко, не е нужно много, за да се разбере, че абатството Сан Виторе е специално място, едно от онези, които правят Марке уникален регион.

Мистичното абатстство Сан Виторе

Точно когато стигнахме, тъкмо беше приключила литургия, а ние се озовахме насред малък човешки поток от излизащи хора. Казвам „малък“, но честно казано се чувствах като на изхода на футболен мач. Всеки бързаше да излезе, а ние, с ентусиазма на туристи в мисия, се опитвахме да се промушим срещу течението. Сашо водеше колоната със стратегическо „пардон“ и „ск’юзи“, а аз го следвах с впечатляващата грация на човек, опитващ се да не си изпусне фотоапарата.

Когато най-накрая успяхме да влезем, въздъхнах с облекчение … и тихо. Много тихо. От онези тишини, в които дишането ти звучи като фанфарен оркестър. Оглеждах се внимателно, сякаш търсех липсваща глава от „Шифърът на Леонардо“. Полумракът вътре беше мек, приглушен, светлината се процеждаше през тесните прозорци и танцуваше върху каменните стени, създавайки игра на сенки и форми. Миришеше на старо дърво и восък. Беше място, което едновременно те кара да замълчиш и да се заслушаш – не в думите на хората, а в тишината на самото минало. Имаше нещо мистично, почти магично в начина, по който светлината докосваше абсидите, напомняйки ми на църквата Сан Мамилян в Сована и Сан Чербоне в Маса Маритима. Същите сенки, същата тайнственост.

Тайната на осмицата – мистерията на абатството

Говори се, че рицарите тамплиери са оставили своите следи по камъните на това абатство. Знаци, които могат да бъдат видени само от тези, които знаят къде да гледат. Дали е истина? Или просто легенда, която храни въображението на пътешествениците?

Не можех да си тръгна, без да разбера. И така започна моето търсене на тамплиерския знак …

Докато вървях между масивните колони, усещах как историята се впива във всеки камък. Високите арки сякаш се издигаха безкрайно нагоре, свързвайки земята с небето. Всяка пукнатина, всяка резка по камъка разказваше за векове на молитви и търсене на отговори.

Архитектурата беше завладяваща, светлосенките играеха по арките, а в главата ми се въртеше само едно: „Е, къде сте го скрили този знак, хора?“ По всички колони и стени бяха изписани тайнствени послания и мистични знаци, нещо като древен чат, но не откривах никакъв отличителен знак, който да грабне вниманието ми. И тогава, както си зяпах насам-натам, един монах ми махна с ръка. Признавам си, първата ми мисъл беше: „Ох, нещо съм направила, сигурно е забранено да гледаш толкова втренчено.“ Но не, той просто махна с ръка да се приближа и ми показа знака. Той беше абсолютно наясно защо се лутах из храма. Със сигурност не съм първата, втурнала се да търси мистерии „скрити пред погледа“.

Изглеждаше като осмица … или като първия ми опит да напиша осмица в първи клас. Но факт е, че беше там – малък, древен и пълен с мистерия знак. А аз, доволна като дете с нова играчка, започнах да го снимам от всеки възможен ъгъл.

Някои смятат, че това е „8“, докато други все още вярват, че това е обърната „безкрайност“, религиозно послание, според което благодарение на вярата човек може да достигне безкрайността. Трети смятат, че е езотерична следа, оставена от тамплиерите. Но в по-древни времена, в епохата, съвременна на тази на абатството, символът е имал по-дълбоки значения и е представлявал вариант на Уроборос, змията, хапеща опашката си, която често е била представяна под формата на двоен кръг.

Тайнствените символи и исторически особености винаги ни катапултират в кръг от дълбоко любопитство, в който поставяме под въпрос значението на това, което виждаме. Трябва ли това да се счита за мистерия? Шега на някой древен зидар или символиката е много по-дълбока и скрита? Бих искала да намеря някой, който може да отговори на въпросите ми, но засега цялата тайна си остава неразгадана.

Черната Мадона

В съвремието някой е искал да подчертае още повече символичната стойност на това място, като е добавил икона, възпроизвеждаща  Черна Мадона. В Италия, както и в други страни на европейския континент, не е необичайно да се натъкнете на изображението на Черна Мадона, тоест изобразена с кафяво лице. Всъщност Черните Мадони са сред най-свещените изображения на католическата църква и се намират в най-почитаните светилища и катедрали в Европа.

Изгубена в историята (буквално)

Докато продължавах да снимам всяка арка и ъгъл, сякаш търсех идеалния кадър за National Geographic, неусетно осъзнах, че съм останала сам-сама в абатството. Моите хора вече бяха излезли, явно на тях им отне по-малко време да се впечатлят от древната архитектура. Или просто гладът беше по-силен от любопитството им.

Огледах се и се зачудих дали това е началото на поредната ми „епична“ семейна история, в която ме търсят с мегафон. Вместо да се паникьосам (или да вляза в ролята на изгубен турист с тревожна физиономия), реших да ги потърся отвън.

Точно зад храма ги открих – съвсем спокойни, все едно ме чакат от 5 минути, а не от 15. Седяха си на една пейка, сякаш са на следобеден пикник, и дори не изглеждаха изненадани, че съм изчезнала. „А, ти се появи? Мислехме, че си останала да живееш вътре“, ме посрещнаха с усмивка. Е, не им казах, че за миг наистина обмислях идеята.

Гладни приключенци

След като се събрахме отново (и след като ми припомниха колко бързо губя представа за време, когато снимам), трябваше да извървим още 800 метра обратно до кемпера. Пътят е живописен, а гледката към природата на Марке прави разходката още по-приятна. Паркирали бяхме на паркинга на пещерите Фрасаси – място, където не липсваха капанчета за бързо хранене. Или поне така си мислехме.

Оказа се, че докато ние гонехме тамплиерски знаци и се губехме из абатството, денят беше напреднал достатъчно, за да останат отворени само няколко капанчета. От цялото разнообразие, което ни посрещна по-рано, сега имахме избор между „поркета“ и… поркета. Е, гладът е най-добрият готвач, така че нямаше място за колебание, сложихме бързата си вечеря на масата пред кемпера и вечеряхме с онова удовлетворение, което само един пътешественик може да разбере.

Беше перфектна вечер – с вкус на поркета, умора в краката и онова удовлетворение, което изпитваш, когато денят ти започва като обикновена разходка и завършва като история, която ще разказваш още дълго. А може би и ще напишеш.

Забележителности в региона Марке

Регион Марке е една от онези части на Италия, които все още не са замърсени от туризъм и чуждестранни пътници. Там няма да срещнете големи групи от туристи. Благодарение на своите пътища и панорамни гледки този регион се счита за убежище за всеки любител на природата. Регион Марке има и средновековни градове като Градара и Урбино, които дори и в съвременната епоха не губят очарователната си атмосфера. Всички туристически маршрути и забележителности ще откриете на официалния сайт на община Марке – https://letsmarche.it/

✓ Храм Валадиер

Представете си храм, изграден в сърцето на пещера, скрит от погледа на света. Около него – вековна тишина, каменни стени и усещане за нещо свещено. Това е Храмът Валадиер, едно от най-тайнствените места в Италия. Храмът Валадиер не е просто място, което се вижда – той е място, което се усеща. Стоейки пред него, времето спира, а тишината на пещерата нашепва истории от вековете. Скрит сред скалите на Италия, този храм изглежда като част от приказка. Малцина знаят за него, но веднъж щом го видите, няма да го забравите.

ТАЙНИТЕ МЕСТА НА ИТАЛИЯ – ХРАМЪТ ВАЛАДИЕР, СВЕТИЛИЩЕ СКРИТО В ПЕЩЕРА

✓ Пещерите Фрасаси

Пещерите Фрасаси, намиращи се наблизо, са едно от най-забележителните геоложки чудеса в Европа. Храмът Валадиер и пещерите Фрасаси са перли, скрити в недрата на Италия. Едното – дело на човека, другото – на природата, но и двете оставят посетителя без думи. Самите пещери са огромен подземен комплекс, но някои от тях имат естествени отвори, където хората са търсили подслон или са изграждали светилища.

Информация за пещерите Фрасаси: Пещерите се посещават само с организирани обиколки в определени часове – 10:00; 11:00; 12:00; 14.30; 16:00 и 17:00 часа. Билетната каса работи от 09:00 до 17:00 часа. Съществуват няколко маршрута за обиколки като в зависимост от продължителността билетите варират между € 18 и 40. Подробна информация ще откриете в официалния им сайт: https://www.frasassi.com/?language=it

Ако пътувате до пещерите Фрасаси, не пропускайте да отделите време и за този малък исторически бисер. Освен това, Римският мост и околността са чудесно място за снимки и разходки. Кой знае — може и вие да откриете своя тамплиерски знак.

Как да стигнете и полезна информация

✓ Къде се намира

Абатство Сан Виторе се намира в малкото градче Генга, провинция Анкона, близо до пещерите Фрасаси в Италия. Ако пътувате с кемпер или кола, можете да паркирате на големия паркинг пред билетния център на пещерите, точно там оставихме и нашия кемпер. Оттам разстоянието до абатството е около 800 метра — идеална разходка, особено ако искате да се насладите на красивите гледки по пътя.

✓ Как да стигнете

Единственият начин е самоорганизирано с кола. Дори GetYourGuide нямат организиран преход до пещерите – ще откриете само панорамна обиколка на Марке от Анкона. За да стигнете до абатството Сан Виторе от Анкона, вземете магистрала A14 и излезте от пункта за плащане на такса Ancona Nord. Оттук поемете по магистралата за Рим, до отбивката за Генга. От тук следвайте табелите към абатството. За тези, които идват от вътрешността – ориентирайте се към Перуджа, стигнете до Губио и след това продължете към Фабриано. По магистралата за Анкона излезте при Генга и следвайте табелите за абатството.

✓ Работно време

Абатството има работно време (9:30ч.–18:00ч.), така че проверете предварително, за да не се окажете пред затворени врати … или поне се надявайте на късмет, както направихме ние. Входът е свободен, но уважавайте тишината и атмосферата, особено ако има литургия.

Спелеологичният, палеонтологичен и археологически музей на Генга е създаден в манастира на абатството Сан Виторе. Вътре в него е запазен ихтиозавър, морско влечуго с дължина около 3 метра, подобно на вид на делфин, живяло преди около 150 милиона години. Тук можете да намерите цялата полезна информация за посещение.

✓ Къде да отседнете

В района на Фрасаси има разнообразни места за настаняване — от къмпинги и семейни хотели до къщи за гости. Ние предпочетохме удобството на кемпера, но ако търсите комфорт с гледка към природата, има доста добри опции.

Ако сте с кемпер, паркингът на пещерите Фрасаси е удобен, просторен и близо до всичко интересно. Освен това, вечерята с поркета на пейка пред кемпера си е изживяване само по себе си!

Защо да посетите Абатство Сан Виторе

✓ Абатство Сан Виторе е от онези места, които съчетават история, архитектура и малко мистерия. Ако обичате да търсите символи и да си представяте какво ли са видели тези стени през вековете, това място ще ви хареса.

✓ Абатство Сан Виторе е перфектна дестинация за любителите на историята, архитектурата и природата. Съчетанието от средновековни арки, мистични символи и спокойна атмосфера прави мястото уникално.

✓ Дори да не сте почитатели на средновековната архитектура, разходката дотук си заслужава заради красивата природа, Римския мост и възможността да се откъснете от ежедневието. А ако сте като нас и често се губите в снимане, има голям шанс да останете последни в абатството. Просто се уверете, че някой ви чака зад храма!

Една от най-необичайните религиозни сгради в Италия

Абатство Сан Виторе е едно от онези скрити съкровища на Италия, които остават в сърцето ти дълго след като си тръгнеш. Ако търсите необичайни и мистични места в Марке или просто искате да се потопите в средновековна атмосфера, не го пропускайте.

Приятни ПЕТЕшествия …

Buon viaggio …

Ако публикацията ви е харесала, защо не я споделите с приятелите си?  Също така не забравяйте да се присъедините към всички пътешественици и да ни последвате във Facebook или Instagram за актуализации на нашите приключения и още повече снимки! Ако не искате да пропускате нови публикации, абонирайте се за нашият бюлетин!

Още пленителни абатства

© Travel-with-history 2025

This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 4.0 International License.

*Моля, имайте предвид, че тази публикация съдържа партньорски връзки към продукти и услуги. Без допълнителни разходи за вас може да получим комисионна за покупки, направени чрез тези връзки. Това ни помага много за поддръжката блога. Благодарим Ви за подкрепата!