САНТА ФИОРА – ТАМ, КЪДЕТО МАСОВИЯТ ТУРИЗЪМ ОЩЕ НЕ Е НАВЛЯЗЪЛ

Тоскана извън популярните забележителности е много специална, красива, интересна и непокътната. Именно малките средновековни селца са тези, които са запазили древните си корени и традиции и очароват пътешественици осмелили се да излязат от отъпканите туристически маршрути. Обиколили сме почти цялата област, но изпитваме неутолимо желание да се връщаме отново и отново, за да изследваме тази специална земя и нейните великолепни села. Тук може би ще се запитате какво толкова откриваме в тях, като всичките си приличат? Да, „кацнали“ на някой хълм, с тесните си калдъръмени улички и извисяващи се над тях крепости наистина отстрани си приличат, но магията е във вътрешността. Всяко едно си има своята индивидуална обаятелност и атмосфера.

„La Toscana. Ogni collina un borgo. Ogni borgo una storia. Ogni storia un segreto da raccontare“ – Тоскана. Всеки хълм е село. Всяко село има история. Всяка история има тайна за разказване.

(Fabrizio Caramagna)

Размерът на град или село в Италия не е пропорционален на количеството забележителности, които може да видите. Малките селца си имат своята многовековна история свързана с много места, някои дори със световни събития. Ще бъдете абсолютно изумени от архитектурата, стенописите, замъците и историята, които ще откриете извън туристическите маршрути в малък град или село за които никога не сте чували.

За всичко това дори си има класация – I borghi più belli della Toscana. След Баньо Виньони, Порто Ерколе, Капалбио, Сована и Питиляно смятахме, че няма вече какво да ни впечатли повече, но всяко следващо село се оказа по-красиво от предишните. Именно тази класация ни отведе в Санта Фиора. Заобиколена от буйна природа на склоновете на планината Амиата, Санта Фиора е богатство от история и природа. Тя е толкова грациозна и гостоприемна, че нямаше как да не се влюбим в нея. Точно както гласи един популярен израз:

„A Santa Fiora chi va ci s’innamora“ – Който отиде в Санта Фиора, се влюбва в нея

View this post on Instagram

A post shared by 🌐 travel-with-history / travelblogger / vanlife (@petya_kanzova)

Това село наистина е изключително специално, някак магично. Още докато вървяхме към моста, който води до центъра, сякаш се пренесохме в друга епоха, където времето е спряло. Попаднахме на площад точно в тоскански стил, заобиколен от тратории, прекрасна църква, която в момента се реставрираше и красиви средновековни къщи. Макар и докато разхождахме из калдъръмените улички всичко да беше затихнало, пак бяхме като омагьосани. Всъщност в ранния следобед нищо не работеше и освен нас, другите живи души, които разглеждаха в захлас бяха семейство германски туристи. Обаче, ние сме свикнали да обикаляме между притихналите каменни къщи. Често ни се случва да попадаме в привидно призрачни селища, но това е само за няколко часа. Привечер всичко си идва на мястото и улиците оживяват от глъч и типичния италиански темперамент.

Хубави неща от стари времена

Санта Фиора е с дълга хилядолетна история, но за мое учудване, Медичите нямат нищо общо с това прекрасно село. Историята му води началото си като резиденция на друга знатна фамилия – Алдобрандески, които го превръщат в един от най-важните центрове в южна Тоскана. Днешното си очарование обаче дължи на Сфорца, два века по-късно. XV-ти век е бил най-красивият период за облика на селото, останал непокътнат до днес, въпреки бомбардировките през 1944 г., свидетелство за които е паметна плоча с цитат на оцелял войник от Хирошима. Просто все едно се „гмурнахме“ в миналото сред древните династии.

Най-странен ми се стори факта, че допреди няколко десетилетия поминъка на хората, които живеят в тази малка приказна красота е бил от живачни мини.

Да, историята на Санта Фиора включва и минно дело. През XIX и XX век се превръща в отправна точка за добива на цинобър, както свидетелства музеят на живачните мини на планината Амиата, намиращ се на площада. За съжаление не работеше, но експозицията му включва инструменти дарени от местни работници като маслени лампи, каски и противогази, както и малък набор от рогови чукове, брадви и мотики, датирани от III-ти век пр.н.е. Има също изчерпателна колекция от минерали, открити на планината Амиата, включително някои редки екземпляри от кварц. Стара изба е превърната в убедително копие на мина, а също така е представена демонстрация как е добиван цинобърът (минералът, от който е извлечен живакът). Тази информация открих на сайта на музея и честно да си призная, до Минния музей в Перник може и да не стигна, но тук определено ще се върна.

Открийте Toscanavibe

Селата на Тоскана са пълни със средновековни истории и легенди с много дълбоки корени. Най-вероятно през студените зимни месеци, седнали пред камините с чаша вино, тосканци си разказват зловещи приказки от стари времена. Средновековният фолклор се предава от поколение на поколение, изваждайки на показ най-големите страхове на хората, където зверовете, феите и вещиците не позволяват на децата да заспят. За да не рискуват да станат част от легендите, хората предпочитали да стоят заедно близо до жаравата.

Най-красивото място в селото е Peschiera (рибарник). Прекрасно езеро, създадено от семейство Сфорца, като ферма за пъстърва, така че цялото село да може да бъде нахранено по време на дългия религиозния пост, който в онези времена е бил общо над 200 дни в годината. Дори хрониките разказват, че лично папа Пий II Пиколомини е ловил пъстърви там. Няма как нещо толкова красиво да не породи зловещи разкази.

Сред най-известните е легендата за „дракона от Селва“, която произлиза именно от внушителното езеро в подножието на селото. Местните хора разказват, че преди да бъде завъдено с риба, мястото било охранявано от ужасяващи крокодили. Когато един от тях избягал, се родила легендата за страшен дракон в гората, който не само се хранел с крави, овце и други животни, но и с хора и палел огромни пожари. Граф Гуидо Сфорца заедно с магьосник от Ачидосо (съвпадение или не, се е казвал Мерилин) се заели да избавят хората и убили дракона. Като доказателство за героичният им подвиг, в манастир в Селва, близо до Санта Фиора се пази череп, за който се твърди, че е на дракона. Още една причина да се върнем отново, очевидно много неща сме пропуснали, въпреки двете си посещения.

Сега малкият парк е любимо място на фотографите. Езерото отразява типичните каменни къщи на селото, докато в кристалните води плуват патици и пъстърви.

Чистилището на Данте

Спускайки се от Монте Амиата, по криволичещия планински път забелязахме много странно каменно образувание. Според местните, гигантският камък е естествена репродукция на Данте Алигиери. Според мен това е просто начина на хората да си „отмъстят“ на известния поет за това, че вдъхновението му за Чистилището в Божествена комедия дошло от планината и Санта Фиора е спомената като мрачно място със зли хора.

„Ела, жестоки, ела да видиш натиска
на твоите езичници и излекувай злините им
и ще видиш колко мрачен е Сантафиор!“
(Purgatorio, VI, ст. 111)

Въпреки мрачният образ от Данте, Санта Фиора гордо показва своята красота и автентичност и дори споменът за цитата е още „жив“ върху каменна плоча на площада.

Информация

Санта Фиора се намира в южна Тоскана, провинция Гросето. Най-близкият маршрут е Монталчино – Баньо Виньони – Пиенца – Монтепулчано. Едва ли ще откриете туристическа агенция от България, която да ви заведе до там. Селото не е достатъчно популярно, но по нищо не отстъва на известните си събратя, дори превъзхожда много от претъпканите с туристи малки градове. Най-добре е да си организирате сами посещението.

В селото основните паркинги са два. Единият е под моста, непосредствено до историческия център, който разполага със станция за зареждане на електрически автомобили. Вторият е обособен къмпинг стоп – напълно безплатен голям паркинг за кемпери, заобиколен от дървета и оборудван. Разполага с място за сервизиране – канал за мръсна вода и почистване на тоалетна, както и със захранване за ток и вода. И тук държа да подчертая – напълно безплатно. Намира се на около 600 метра от центъра.

Обиколили сме почти цяла Тоскана, но Санта Фиора е едно от най-красивите и пленителни непопулярни селца, които сме посещавали.

Приятни ПЕТЕшествия …

Buon viaggio …

Ако публикацията ви е харесала, защо не я споделите с приятелите си?  Също така не забравяйте да се присъедините към всички пътешественици и да ни последвате във Facebook или Instagram за актуализации на нашите приключения и още повече снимки! Ако не искате да пропускате нови публикации, абонирайте се за нашият бюлетин!

Може да харесате:

Статията е в споделена в:

Най-доброто от астомските блогове през октомври

© Travel-with-history 2023

This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 4.0 International License.

*Моля, имайте предвид, че тази публикация съдържа партньорски връзки към продукти и услуги. Без допълнителни разходи за вас може да получим комисионна за покупки, направени чрез тези връзки. Това ни помага много за поддръжката блога. Благодарим Ви за подкрепата!