Двадесет и четири дни, малко над шест хиляди километра и много приключения
Това беше ежегодното ни пътешествие до Италия. Тази година всичко беше тотално различно, защото пътувахме с … кемпер. Преди няколко месеца в нас се роди идеята да си купим бус и да го превърнем в кемпер. Речено-сторено! Бусът е налице и е почти кемпер. Казвам почти, защото все още не е готов, но това изобщо не ни попречи да се впуснем с него в това приключение. Посетихме диви плажове, прекосихме гори, стигнахме до зашеметяващи вили, великолепни дворци, средновековни замъци, незнайни села и още повече се влюбихме в тази спираща дъха земя и нейните специални места.
В този пътепис ще опитам да бъда максимално изчерпателна с информация, цени, маршрути и впечатления.

Към Италия
Както обикновено, началната точка е София, крайната цел – Батиняно, Тоскана. Краят на август. По това време на годината пътуването е пълен кошмар. На границите има огромно задръстване от гастарбайтери, които се връщат към Европа, по-точно към Германия и часовете прекарани в чакане не са никак малко. Неведнъж сме преживели това приключение и обикновено пътуваме с ферибот от Гърция, но миналата година се оказа, че и корабите са окупирани – С НАС В ИТАЛИЯ – ПЪТЕПИС 2022. Затова потърсихме алтернативен вариант.
Тръгнахме в три часа през нощта към Стрезимировци. По пътя ни изпревари само една кола с немска регистрация, но подмина отбивката и както очаквахме, бяхме първи на граничният пункт. След има/няма десет минути вече бяхме в Сърбия. Бяхме приятно изненадани от околовръстното на Белград. Но, всъщност най-голямото задръстване се получава не на Калотина (която избегнахме), а на Батровци. Запътихме се към Илок.
ДЕН 1 – ИЛОК
Илок се оказа много малък граничен пункт, където рядко минават туристи. Беше рано сутринта и спряхме на брега на река Дунав да закусим и да се разтъпчем. Мястото е много спокойно и красиво, точно до хотел Дунав.
GPS: 45.230049, 19.379768












Подреденото градче със замък, доминиращ на хълма, „разгледахме“ в движение. Да, по този начин си удължихме пътя с около сто километра, но не изгубихме време с чакане по границите, а пътувахме по живописен национален път, през Вуковар, който ни отведе отново на магистралата малко преди Славонски Брод.





Спряхме за нощувка в Ново Место, Словения. Чудесен паркинг под борови дървета, но в близост до гробище и на хората не им беше никак приятно някакви туристи да спират до покойните им близки, а ние нямахме никаква идея къде сме спрели. Мястото прилича на парк и дори ни се стори странно, че до късно вечерта хората го посещават. (Когато разбрахме, че е гробище ни се стори още по-странно!?)
GPS: 45.792266, 15.137956


ДЕН 2 – ТРИЕСТ
Сутринта се запътихме към Триест. По-точно към един замък близо до града. Беше събота и самият град гъмжеше от туристи, затова го оставихме за следващ път. Направи ни впечатление, че имаше много кемпери спрели по крайбрежието, чак до замък Мирамаре. Но, на паркинга на тази атракция се допускаха само ограничен брой автомобили. Ако го посещавате, имайте предвид паркирането.





Този замък е изключително бижу от XIX-ти век, напълно запазен и автентичен. По време на ВСВ мебелите са били преместени във Виена за да не пострадат от бомбардировките, а самият замък е използван като военна база. След войната всичко си дошло на мястото и днес тази красота е достъпна за обществеността. Посещението на градините е безплатно, билет за замъка – €10.





Оставаха ни последни 520 км. до Батиняно.
Крайна цел – Батиняно
Следващите 17 дни в Тоскана бяха на двора в Батиняно. Всеки ден пътувахме до различно място и се прибирахме, тоест не сме нощували в къмпинги. По това време на годината в къмпингите се изисква резервация, а в повечето от тях и минимум три нощувки. Навсякъде спирахме на обособени паркинги за кемпери или на паркоместа на улицата. Както вече споменах, разгледахме много места, но и се отдадохме на почивка край морето.









Тук не смятам да ви разказвам ден по ден какво сме правили, и без това този пътепис се очертава доста дълъг. На картата са отбелязани всички места в Тоскана, които разгледахме през този период, а по-интересните маршрути ще ви ги опиша отделно.
С кемпер на плаж
ПРИНЧИПИНА А МАРЕ
Принчипина а Маре е малък курорт, който е насочен предимно за туристи. Местно население почти няма. Много добре е устроен за къмпинг. Освен няколко големи къмпинга, курорта разполага и с паркинги за кемпери.
Паркинги:
- 42.694036, 10.997226 – основен платен паркинг, непосредствено до плажа.
- 42.695144, 10.998789 – безплатен паркинг на улицата, три минути от плажа.
- 42.690745, 10.998038 – безплатен паркинг, непосредствено до плажа. Намира се в близост до ресторант, веднага след платен паркинг. Може да се нощува, но без палене на огън, готвене извън кемпера и разпъване на тента.
















Както всяка година, това е основният плаж, който посетихме многократно. Просторната ивица на дюните е с много фин и златист пясък, морето е плитко и предлага както платена зона, така и много свободни пространства. Всички зони са охраняеми под зоркия поглед на много спасители, които се грижат за безопасността на посетителите. Точно заради спокойното море, високото качество на обслужване и поддръжка на плажа, той е отличен със син флаг.
ТАЛАМОНЕ
Таламоне е очарователно малко рибарско селце в Марема, разположено на западното крайбрежие в централната част на Италия. Това е място, на което ще изживеете истинска италианска атмосфера. Без излишни помпозности, пресилен лукс и изисканост. Заливът на Таламоне се намира на около пет километра от селото и е известен и с ветроходни спортове. Идеално място за сърфинг. Точно там се намират местата за къмпинг.
Area sosta Camper :
- 42.563392, 11.157468 – това е основният паркинг за кемпери. €15 за 24 часа, €0,50 за душове. Без сянка и почти винаги е пълен.
- 42.560982, 11.158195 – малко по-встрани от основния, този паркинг се намира до хълм, има сянка в следобедните часове и пространство между кемперите, но без никакво обслужване. €16 за 24 часа, €8 за през деня. Ние се спряхме на него.












Макар и без инфраструктура и обслужване, този кемпер стоп определено е по-добрият избор. Непосредствено на плажа, с директна гледка към морето. Единствен минус е каменистата плажна ивица. Има малък бар за бързо хапване, напитки и страхотен сладолед.
КАСТИЛЬОНЕ ДЕЛЛА ПЕСКАЯ
Кастильоне е престижно място за лятна ваканция, което не означава непременно наличие на пет звездни хотели, шумни партита и забавления. В този курортен град е запазена приятна провинциална атмосфера. Уникалният му чар се дължи на невероятна средновековна архитектура, чудесно обслужване, прекрасна италианска кухня и зашеметяващи пейзажи. Също много добре устроен за къмпинг туристи. Разполага с огромен безплатен кемпер паркинг и няколко къмпинга.
Area sosta Camper :
- 42.766299, 10.888314 – голяма безплатна обществена паркинг зона до реката, където може да се нощува без готвене отвън, огън и тенти. Плажът е на пет минути, историческия център също.

















Това е прекрасно място както за любителите на морето, така и на реката, където има много места за риболов. Едно от безспорните предимства на това курортно селище са чистите, обширни и много живописни плажове, на които както в Принчипина а Маре има много свободни зони и фин златист пясък.
Тоскански маршрути
ГРОСЕТО
Ако търсите очарователна дестинация, която ще утоли всичките ви културни и исторически копнежи, като същевременно ще ви държи далеч от постоянните туристически тълпи, просто идете в Гросето. Посещавахме този град почти всеки ден. Много съм писала за него – ГРОСЕТО ДО МОРЕТО, ГОЛЕМИТЕ ТОПКИ НА МЕДИЧИ В ГРОСЕТО.









В Гросето може да паркирате непосредствено до крепостната стена и да разгледате старата част на града. Паркингите са широки, удобни и подходящи за кемпери – 42.759192, 11.111328; 42.763456, 11.114703 Цената е € 0,50 на час, а плащането се извършва на автомати на място. Може да останете да нощувате в града на Piazza Barzanti – огромен овален площад на около 10 минути от Старият град. 42.760995, 11.124939
МОНТЕРИДЖОНИ – САН ДЖИМИНЯНО
Този маршрут го осъществихме на 5-тият ден, 210 км. Всяка година минаваме покрай Монтериджони и винаги пропускаме селото-крепост. Сега също го подминахме, но този път на Сашо му направиха впечатление стените, доминиращи на хълма малко преди Сиена и единодушно решихме, че след няколко дни ще се върнем.
Не правете като нас, Монтериджони се намира на 20 километра преди Сиена, като идвате от Флоренция. Вижда се от магистралата и се отбивате не повече от километър в посока. Разполага с огромен, много удобен платен паркинг с обособени кемпер места. Цени – € 2,50 на час за автомобили, €3,50 за кемпери.
GPS: 43.387976, 11.225033









Крепостните стени са почти идеален кръг, в който ще откриете много занаятчийски дюкяни с ръчно изработени стоки предимно от кожа, сувенири, музей на Тамплиерите и типични малки тратории. На нас много ни напомни на Етъра. Посещението е напълно безплатно, освен най-голямата атракция – крепостните стени, на които може да се изкачите срещу €5. За около час може да се потопите в истинска средновековна атмосфера.
Сан Джиминяно се намира на 26 км. от Монтериджони. Това също е дестинация, която сме пропускали до сега. Бях подготвена с координати на паркинг, но нямаше места и паркирахме тук: 43.469698, 11.036434 Това е безплатен паркинг на фитнес зала, но е отворен и след нас там спряха още няколко кемпера.








Със своите кули, изпъкнали на хоризонта, Сан Джиминяно е една от най-разпознаваемите и емблематични дестинации в Тоскана. В разцвета на града XI – XIII-ти век са построени 72 кули, които всъщност са били патрициански семейни къщи. Тринадесет от тях, все още оформят силует, който без съмнение е уникален. Именно заради великолепните кули е получил прозвището Средновековният Манхатън.
МОНТЕПУЛЧАНО
На следващият ден обиколката ни беше стил „кино туризъм“ в Монтепулчано. Преди да се впуснем в скитане из тесните улички на града като Бела Суон, заснехме няколко кадъра „зад кулисите“ на Медичи. Доминиращата църква Madonna di San Biagio в подножието на хълма е идеална локация за кадри между сериала, историята и реалността.
В Монтепулчано има голям безплатен паркинг, подходящ за кемпери 43.089253, 11.778059, но пропуснахме отбивката и спряхме тук – 43.096515, 11.786745. Локацията беше много удобна за посещение на града. Наблизо има стълбище и асансьор, които водят до градината пред Porta al Prato.










Със своите зашеметяващи гледки, рустикална архитектура и очарователни пейзажи, този град е идеален за филмови сцени. Без декори и добавени елементи. Не е чудно, че много режисьори именно тук са заснели продукциите си. Освен в Новолуние от сагата Здрач, ще разпознаете средновековният град и в сцени от Медичи, Гладиатор, Спектър на утехата и редица други. Колкото и да ви се стори малък, този град ни „погълна“ цял ден.
ПАГАНИКО
Всяка година, в първата седмица на септември в Паганико се провежда Фестивал на жабите. Това е събитие, което рядко пропускаме. Празниците в Италия са много живи, цветни и не на последно място вкусни. Всяко малко градче си има своя различна тематична сагра – на дивото прасе, на сиренето, гъби, риба и каквото още ви хрумне. На нас този ни е любим, защото много обичаме да хапваме … жаби.
Харесва ни да се сливаме с италианските традиции, да се веселим, да потанцуваме и да се пренесем в автентичната и по-селска атмосфера на техните празници.













Както се досещате, паркирането по време на подобни събори е почти непосилна задача. Затова се събрахме голяма компания и тръгнахме с коли. Оставихме кемпера в двора. С малко повече късмет, паркирахме тук 42.931114, 11.269766, защото на основният паркинг всъщност се провежда фестивала.
ТИБЕТСКИ КОМПЛЕКС – САНТА ФИОРА – КАСТЕЛ ДЕЛ ПИАНО – МОНТОРСАЙО
Ден 11. След няколко дни разходки и плаж, дойде време и за следващият ни маршрут. Както обича да казва Сашо „отваряй Travel with history, да тръгваме някъде!“. Да, плажа ни омръзва бързо. Маршрут в двете посоки – 120 километра.
Тибетският комплекс беше изненада за Алекс. Това е едно магично, спокойно и тихо място в пълен контраст с всичко в Италия. Скрито в подножието на Амиата и потопено в природата се намира „Жилището на огнената планина“. Целият този район е далеч от всички популярни туристически маршрути и е запазил автентичните си корени и облик. Може би това е причината точно тук да се построи Тибетски комплекс.









Докато се движехме по двукилометровият тесен чакълен път, Сашо и Алекс непрекъснато ме гледаха въпросително и се питаха къде ли сме тръгнали и дали ще стигнем изобщо някъде. След краткия офроуд преход стигнахме до широк паркинг и изумителна гледка. GPS: 42.847522, 11.545755
Заредени с положителна енергия и пречистени мисли, вече леко огладнели се запътихме към Санта Фиора. Това село ни впечатли с много неща. Първо с обособеният къмпинг стоп – напълно безплатен голям паркинг за кемпери, заобиколен от дървета и оборудван. Разполага с място за сервизиране – канал за мръсна вода и почистване на тоалетна, както и със захранване за ток и вода. И тук държа да подчертая – напълно безплатно. Ще забележите на снимките, че има машина за плащане, но тя не работи. Просто си включвате ток на колонката и си къмпингувате спокойно. Адмирации за кмета на това селце! GPS: 42.835316, 11.583688









Обиколили сме почти цяла Тоскана, но Санта Фиора е едно от най-красивите и пленителни непопулярни селца, които сме посещавали. Носи типичен тоскански дух и лежерност, сякаш живота е спрял някъде в средновековието. В ранния следобед нищо не работеше и само ние и семейство германски туристи кръстосвахме из тесните и тихи улички. Както се досещате, останахме с празни стомаси и не стигнахме до езерцето в подножието.








С надежда за някоя отворена тратория тръгнахме към Кастел дел Пиано. Спряхме до самия туристически център – 42.893123, 11.539076. Може да се паркира и на паркинга до хранителен хипермакет – 42.890735, 11.537882.











Стори ми се някак по-туристическо, но всъщност се оказа, че тук няма много за разглеждане, камо ли за хапване. Отново всичко беше затворено, а античният център не е нищо повече от тесни улички и древни сгради, между които на места се разкриваше прекрасна гледка към долината. Има и един голям площад, който подготвяха за Палио.
Вече тотално изгладнели (в буса имахме само кроасани), си тръгнахме. За наш късмет, по пътя попаднахме на Eurospin и то с топла витрина. Спряхме до пътя и седнахме да хапнем по парче пица и красива гледка към Монтеджови – 42.906549, 11.507328. Огладнялата ми душа надделя над туристическата ми същност и снимах след като хапнахме. 🙂





Вече спокойни и доволни хванахме пътя към Батиняно. Алекс беше тук и за Коледните празници и ни разказа, че съседното село е много кокетно и за Коледа било красиво украсено. Така и така щяхме да минем покрай него …
Монторсайо наистина се оказа прекрасно, живописно, кацнало на хълм селце. Не знам как до сега сме го пропускали. Спряхме на удобен паркинг, в самото начало на селото с прекрасни гледки – 42.890947, 11.203234.








Освен каменните къщи, калдъръмени улици и странният централен площад приличащ на голяма тераса, гледките са просто изумителни. Тоскана! До където ти стига погледа! Няма по-добро място да се насладиш на неподправена Италия от някое малко, никому неизвестно скрито село, където виждат туристи само по Коледа!







МОНТЕ АМИАТА – САНТА ФИОРА
Последваха още няколко дни плаж, почивка, разходка, пазар и бяхме с нови сили и стар маршрут. Ден 17 – 130 километра.
Монте Амиата. Не за първи път посещаваме „огнената планина“, но когато ни харесва дадено място, се връщаме колкото пъти ни се отдаде възможност. Амиата е планина, по-точно отдавна заспал вулкан, на границата между провинциите Сиена и Гросето. На върха ѝ има огромен железен кръст, който сравняват с Айфеловата кула и статуя на Дева Мария, която местните наричат Мадоната. Това е едно от енергийните „вълшебни“ места, където хората се молят за здраве и визуализират желанията си върху лист хартия, който се връзва под Мадоната. Моето от преди няколко години е вече факт, за сегашното няма да казвам нищо засега. Все пак човек трябва да има вяра.









До Амиата се стига по криволичещ планински път, с много пикник отбивки. На върха има няколко малки паркинга и един голям, който почти винаги е пълен. Но, след като минахме през бариерата, се оказа, че паркинга продължава на по-ниско ниво, което първоначално не се вижда. Просто в края минахме по черен път и се озовахме на огромен чакълен паркинг скрит от дърветата, почти празен – 42.890438, 11.627833. Цена -€ 1,50 на час. Взехме си pancetta con prosciutto crudo и обядвахме при буса. Има много заведения, но всички са с резервация.





Щом си наумя, че трябва да видя нещо, значи ще го видя. Просто нямаше как да не се върнем отново в Санта Фиора! До там са само 13 километра. И, ето ни отново в най-красивото село. Отново спряхме на същия кемпер стоп и отново прекосихме същите красиви улички, но този път слязохме до езерото.






Да се чудиш как хората, които живеят в цялата тази красота, как преди години са се препитавали само от мини. Да, това е миньорско село. Има и Музей на мините, който пропуснахме. Явно ще се връщаме отново. Всъщност дори бихме останали няколко дни следващият път.
Лазурната Лигурия
Ден 20. Дойде време да се разделим с духа на Тоскана и да се впуснем в нещо по-популярно и комерсиално. Тръгнахме на север да галим скатове, да търсим древен кораб, циркова къща и малко инстаграмски кадри.
ГЕНУА
След 320 км. пристигнахме в Генуа. Преди месец изготвих кемпер маршрут, в който бях отбелязала голям паркинг, на брега на морето, точно до плажа и много удобен за нощувка и разглеждане на града – 44.395108, 8.947190. Хората, които пътуваха с този маршрут, точно там спряха и казаха, че е страхотен и е имало още поне 100 кемпера. Нашият план беше същия, но уви. Този паркинг се оказа, че вече е затворен и обслужва само камиони за пристанището. В яда си дори не се сетих да го снимам. Всичко е заградено.
Но, един паркинг не може да ни обърка плановете. Открихме друг – 44.403437, 8.930627. Много по-близо до забележителностите, платен паркинг – € 4,00 на час. Не е голям, но разполага с детска площадка и малко заведение. Неудобството е, че няма къде да си извадим масата и да си побъбрим вечерта. Кемперите са един до друг и се намира между две улици, най-вероятно е шумно през нощта.





Имах си набелязани места в Генуа. Посетихме родната къща на Христофор Колумб и фонтана на площад Ферари, след това се отправихме към старото пристанище. Галихме скатове в аквариума, посетихме впечатляваща реплика на испански галеон от XVII-ти век, построен за филма Пирати, хапнахме „сапорита“ паста на брега на морето. Да, Генуа ни хареса, въпреки, че е окупирана от туристи, но не е от местата, на които бихме се върнали. Генуа е място, което трябва да се посети веднъж. Вторият път може да е разочарование.










Предвид неудобствата на паркинга, решихме да си продължим по маршрута, нищо, че вече се стъмваше. Следващата дестинация беше Империя, на 120 километра от Генуа.
ИМПЕРИЯ
Пристигнахме късно в Империя. Паркинга, който бях „маркирала“ се оказа чудесен – 43.885756, 8.031219. Намира се точно зад McDonald’s, непосредствено до плаж. Всяко паркомясто е оградено със зеленина, тихо е през нощта, сравнително спокойно през деня. Локацията е много удобна за посещение в града, 7 минути до центъра, пеша. Плажът е каменист, но много просторен и спокоен. Всъщност, ние харесваме повече каменисти плажове.








Ден 21. Какво търсим тук? Това беше основната дестинация тази година. Ако следите блога, знаете, че всяка година имаме една забележителност, която задължително трябва да посетим. Тук се намира Вила Грок – музеят на клоуна. Това забележително имение е кацнало на една от най-високите точки в пристанищният град. Създател на това единствено по рода си изумително творение е Адриен Веттах (Грок), кралят на клоуните от XX-ти век. Когато разглеждах снимки и проучвах информация, смятах, че великолепната градина ще бъде основната атракция, която ще задържи вниманието ни, но вилата се оказа далеч по-интересна.












Към България
Все още ден 21. След като се забавлявахме с криви огледала, свирихме на музикални инструменти и гледахме черно-бели филми, отново бяхме на път. Късно вечерта пристигнахме в Кастелнуово дел Гарда. В малкото градче открихме идеалното място за крайпътна нощувка – 45.442653, 10.758132.









Ден 22. Озовахме се на много приятно място. Непосредствено до парк, детска площадка и древна крепост. Винаги съм казвала, че погрешен завой в Италия води до нещо интересно. Едва си изпих кафето и вече бях изкачила замъка. За съжаление не беше отворен за посещение, но и кадрите отвън ми се получиха.







Когато идвахме към Италия нощувахме в Ново Место, Словения. Пейзажите, които успях да видя в движение, много ми харесаха. И отново спряхме за нощувка там. Но този път на друга локация. Вече разбрахме, че на предишното място не е подходящо. Нощувахме тук – 45.793436, 15.160039.



Ден 23. Подобни кадри може би вече сте виждали в профила ни в Инстаграм, но пържените филийки на Сашо са страхотни. Хапнахме и нямаше как да не разгледаме Ново Место. То си е грехота – за втори път спирахме в града.










Къщичките край реката изглеждат просто прекрасно. Много ми напомниха за Дийн Вилидж в Единбург, място, което проучвах за един маршрут и нямаше как да пропуснем тази гледка. Но, всъщност само това ми хареса в Ново Место. Старата част на града се състои от един централен площад, няколко църкви и нищо друго, което да грабне вниманието ни.
Паркингите до центъра се оказаха много неудобни и тесни, затова бяхме спрели до един хипермаркет – 45.803126, 15.159879. Напазарувахме и обратно на магистралата.
След толкова време на пица, паста и морски дарове, отново бяхме „зажаднели“ за балканска храна. Всеки път задължителна спирка ни е Лозовишка чешма в Сърбия – 44.467555, 21.037907. Хапвахме кебапчета и ущипци като гладно куче кренвирши. И отново нощувахме тук.






Ден 24. Краят на това епично пътешествие. Закуска, кафе и поехме по пътя към обичайните ежедневни навици и задължения. Животът е прекрасен!



Пътни разходи
НА ПЪТ КЪМ ИТАЛИЯ:
- Сърбия – € 21,50
- Хърватия – € 24,00
- Словения – € 32,00
- Италия – € 32,00
В ИТАЛИЯ:
- Батиняно – Генуа – € 26,50
- Генуа – Империя – € 15,00
- Империя – Гарда – € 35
- Гарда – Словния – € 21,50
КЪМ БЪЛГАРИЯ:
- Словения – € 32,00
- Хърватия – € 27,00
- Сърбия – € 25,50
За гориво сме похарчили грубо около € 800
Всяка година опознаваме Италия за около месец, но определено това пътешествие беше едно от най-вълнуващите до момента. Ако можехме да предположим каква свобода ще ни даде буса, много отдавна щяхме да го купим.
Buon viaggio …
Ако публикацията ви е харесала, защо не я споделите с приятелите си? Също така не забравяйте да се присъедините към всички пътешественици и да ни последвате във Facebook или Instagram за актуализации на нашите приключения и още повече снимки! Ако не искате да пропускате нови публикации, абонирайте се за нашият бюлетин!
МОЖЕ ДА ХАРЕСАТЕ:
С НАС В ИТАЛИЯ, МАРШРУТ С КОЛА И ФЕРИБОТ – ПЪТЕПИС 2022
До Италия и назад – 5000 километра за по-малко от месец Краят на август е нашето време за почивка. Или…
НЕ СПИРАЙ ДО ТУКПЪТУВАНЕ ДО ИТАЛИЯ – ВСИЧКО, КОЕТО ТРЯБВА ДА ЗНАЕТЕ ПРЕДИ ДА ТРЪГНЕТЕ
За Италия с любов – съвети за пътуване / обновена 2025 г. В този пътеводител ще се постарая да бъда…
НЕ СПИРАЙ ДО ТУКСАТУРНИЯ – ИЗУМИТЕЛНИТЕ ТЕРМИ НА ТОСКАНА
Вие имате ли си любимо място? Някое, което да ви кара да се усмихвате само при мисълта за него? Това…
НЕ СПИРАЙ ДО ТУК© Travel-with-history 2023

This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 4.0 International License.


