ПАЛАЦО ФАРНЕЗЕ – ПЕНТАГОНЪТ НА ЛАЦИО

Знаете ли, че първата петоъгълна сграда в историята е построена през XVI век?

Посещавали ли сте Туша? Това е малка ивица земя между Тоскана, Умбрия и Лацио. Вече няколко пъти сме били в тази област и всеки път откриваме нещо ново, което ни оставя буквално без думи. Тези от вас, които следят блога от известно време, знаят колко много обичам средновековни сгради, но да си призная, в Капрарола се намира един от най-красивите дворци, виждани някога. Съкровището на Туша – Палацо Фарнезе.

Това е единствената сграда в света, след Пентагона във Вашингтон , която има перфектна петоъгълна форма. Или по-точно преди Вашингтон. За разлика от задграничния си братовчед, Палацо Фарнезе е един от най-красивите примери за късна ренесансова архитектура в света. Замък, който бележи повратна точка в архитектурата от шестнадесети век, тъй като е замислен като отбранителна крепост и същевременно луксозна резиденция. Място, което е приютявало най-влиятелните мъже за времето си, място за срещи и политически конфронтации. Ограден от дълбок ров, някога пълен с вода и внушителни стени, замъкът е гарантирал безопасността и спокойствието на посетителите си. На всичкото отгоре, стълбите към имението са проектирани така, че каретите на знатната фамилия са се качвали чак до вътрешния двор, да не кажа и до втория етаж.

Това зашеметяващо архитектурно произведение има дълга история – всъщност повече от 500 години. Започва живота си през 1504 г., когато Алесандро Фарнезе придобива земята за имението. Алесандро Фарнезе – бъдещият папа Павел III. Но, не смятам да ви занимавам с подробни исторически факти, вместо това ще ви заведа на виртуална вълнуваща разходка из приказния дворец.

Екстериорът е солиден, внушителен и хармоничен, но интериорът е определено грандиозен.

Вътре можете ясно да разберете неограниченото възхищение на семейство Фарнезе към древното изкуство. Докато в ренесансова Тоскана може да усетите „големите топки“ на Медичите, то в Лацио изкуството опредено е под влиянието на Фарнезе и Орсини. Техните средновековни дворци и градини са някак по-пищни, загадъчни и митологични. Тук не ни разведоха из тайни коридори и скрити помещения, както в ПАЛАЦО ПИКОЛОМИНИ, за сметка на това цялата красота на Ренесанса беше извадена на показ около вътрешен двор с кръгла форма.

До основния етаж се стига по така наречената Скала Регия. Художествен шедьовър, който според мен сам си струва цената на билета. Под таван с фрески се вие ​​стълба, съставена от 30 колони от пеперино (сив вулканичен туф). Историята разказва, че кардинал Фарнезе го изкачвал на кон, за да стигне до покоите си. И ако това стълбище ви се струва познато – има защо. Архитектурата му е вдъхновена от витата стълба на Браманте в палацо дел Белведере във Ватикана, но това, което прави стълбището в Капрарола уникално, без съмнение са богатите му стенописи.

Митологични създания, които някога са обитавали стените на стаите на Златния дворец на император Нерон, се съживяват в стълбището благодарение на таланта на художника Антонио Темпеста. Игра на светлина и сянка, подсилена с изумителни фрески, канделабри и прекрасните лилии, символ на Фарнезе ви връщат векове назад в една приказка или както в моя случай – филм.

View this post on Instagram

A post shared by Medici Series Fan Page (@everything_medici)

Тук е момента да ви разкажа защо всъщност дойдохме до тук. След като миналата година изминахме 900 км. заради една книга – ЛЕГЕНДА ЗА САН МИКЕЛЕ, тази бях малко по-скромна, само 300 км. заради един филм, по-точно няколко. Вече посетихме много от локациите на сериала Медичи, време беше и за тази. Винаги, когато сме в Италия си имам една ТОП дестинация, която непременно трябва да посетим. Е, това беше за тази година. Едва ли ще ви учудя, но много харесвам сериала Медичи а локациите от сцените са далеч по-интересни дори от самия филм. Има много естествени декори, които Италия може да предложи на киното, и то не само на националното.  Заслужава си една обиколка на архитектурните чудеса на този полуостров, дори само за да си направите селфи на фона на „тази“ сцена. Замъкът е бил декор за редица продукции като Кръстникът, Медичи, Сън в лятна нощ, Борджия, Ромео и Жулиета, Портретът на една дама, Антихрист, Девствена територия и още много други.

Серия от фрески, които ще ви оставят без думи

Ако приземният етаж ви е впечатлил с митологични статуи, фрески и херувими, то изобщо не сте подготвени за горното ниво. Там ви очаква серия от помещения, всяко със собствена атмосфера и история.

• Залата на Херкулес. Много странно помещение с остъклени тераси и стенен 3D фонтан. Това се обяснява с факта, че първоначално това е била полуотворена тераса. Великолепните големи прозорци гледат към Капрарола и равнината, така че Фарнезе да могат да съзерцават това, което е част от техните притежания. Стаята е посветена на мита за Херкулес, който създал близкото езеро Вико, като забил копие в земята. Но на практика самият кардинал е този, който се идентифицира с митологичния герой. Всъщност стенописите го славят за подобренията, които е направил в района, като изграждането на акведукти и възстановяването на земи и пасища, облагородяването на цели градове като Пиаченца, Изола и Капрарола.
• Параклисът. Това е кръгла стая, изрисувана с епизоди от Стария завет като в центъра е сътворението на света. Витражите пропускат играта на светлината, което подсилва митологичния ефект. Когато погледнете и пода, ще разберете как Виньола умело играе със светлосенките в произведенията си.

• Залата на Фарнезе. Това е една от най-големите стаи и нейните стенописи разказват делата на семейство Фарнезе с празнична и много пропагандна цел. Всичко е твърде изразено, възвишено и идеализирано. Може би Инстаграм не е измислил нищо… дори ако очевидно разпространението и резултатите са много различни. Тази стая прилича на кампания на средновековните инфлуенсъри.
• Следват Стаята на зората – лятната спалня на кардинала с овален таван украсен с митологични фигури, които напомнят циклите на съня, внушават спокойствие и добра поличба. В Залата на мелниците за вълна стенописите разказват историята на Арахна, която е била превърната в паяк и осъдена да тъче за вечността, но също така и по-исторически сцени като правенето на първите дрехи и откриването на цветовете. Преди всичко лилаво, цвят, толкова ценен, че става изключителен за богатите и много висши прелати. Това е нещо като гардеробна, където вероятно са тъкани платовете и шити дрехите на Папа Павел III. Стаята на мечтите е зимната спалня на Алесандро Фарнезе. В целия зимен апартамент темите са предимно религиозни за разлика от митичните в лятната спалня. Овалът на тавана изобразява сцена от Стария завет, в която ангелски пратеници уверяват Яков, че Бог бди над него и че определени земи ще останат при него и неговите потомци. Накратко, покоите на кардинала бяха смесица от крайно свещено до много светско.

Залата на света

Но най-вълнуваща за нас като пътешественици, несъмнено беше стаята на Земното кълбо, по чиито стени има огромни и подробни карти на континентите, известни по онова време, през втората половина на XVI век. Всъщност няма дори сянка от Австралия и Нова Зеландия, а България изобщо не е на мястото си.

Толкова красиво и прецизно ( въпреки някои очевидни несъответствия ) са направени на картите, че можехме с часове да стоим тук и да изследваме света под „зорките погледи“ на великите мореплаватели Веспучи, Магелан, Колумб, Кортес, Марко Поло, които са помогнали за създаването им. Всъщност тези карти може да са много по-стари от XVI век, но наистина България е с много странно местоположение. И все пак видяхме света през очите на мореплавателите. „Любимото синьо“, както е модерно да се казва в социалните мрежи изпълва цялата зала, а вселената беше над главите ни.

Вилата е изумителна, но това далеч не е „черешката на тортата“. Почакайте да видите градините!

Но чудесата не свършват в лабиринта на сградата. Отвън ви очакват разкошните „ Фарнезе градини“, създадени чрез система от тераси зад вилата и лятната резиденция кацнала на хълма, от който се разкрива прекрасна гледка към тях. Те са истинското бижу на вилата.

Всъщност със сигурност сте ги виждали в поне една филмова лента. Именно те са най-емблематичната сцена за декор. Най-красивата част от това имение е скрита и това изобщо не е случайно. Кардинал Фарнезе избрал да скрие основната част от градините в гора от кестенови дървета. Очаквал да изненада гостите си, които случайно да открият тези градини, докато се разхождат в гората. Orti Farnesiani са изненада, която ви поразява стъпка по стъпка. Изглежда, че се крият от погледа, само за да се покажат изведнъж в целият си блясък. И след това статуи, лабиринти, нимфеум, сатири с демонични черти и фонтани с очарователни водни елементи.

Тук се разкрива истинско шоу от скулптури, фонтани, водни игри и чемширови лабиринти. Митологични елементи и колони, които много ни напомниха на ПАРКА НА ЧУДОВИЩАТА. Да си призная, намирам някаква закономерност в именията в различните райони на Италия. Дори бих го нарекла модно течение „диктувано“ от знатните фамилии – средновековните „инфлуенсъри“. Някак спазват един стил, но със ясно изразен индивидуализъм. Елементите, които толкова си приличат са същевременно и много различни. Удивително е!

Всички фонтани са гениални произведения и всички са проектирани да използват гравитацията и хидравликата, за да движат водата през тях. Водоснабдяването на двете градини, както и на двореца става чрез подземен акведукт, изкопан в туфа, от езерото на Вико. Още едно иновативно архитектурно решение на кардинала. Създадени за да впечатлят най-интимните му гости, далеч от бурния живот на двореца, където да ги изненада с трикове с вода, Водни струи се активирали през дупки в земята или от горната част на лоджиите, мокрейки нищо не подозиращите благородници.

Водопади, нимфеуми и лабиринти, допълнително украсени от необикновени монументални фонтани. Несъмнено всички пленяват с красотата и изяществото си, но Фонтана на делфините определено печели първото място. Малко по-нагоре величествено стои Фонтана на Гигантите, олицетворяващ двете реки Тибър и Арно или може би двете души на Туша – Тоскана и Лацио.

Митологичната атмосфера от замъка витае и в цялата градина. Странните статуи, които са буквално на всеки метър може би си имат точно определена позиция за пресъздаване на някой мит. Всички са някак свързани и последователни като страниците на древна книга. Дори цялата тази мистична красота е малко плашеща. Но от всичко най-много възбудиха любопитството ми липсващите носове на някои статуи. Дали е случайност тази малка препратка към древен Египет? Едва ли. Ерозия? Също не ми се вярва, останалите са перфектно запазени. Що за развинтено въображение са имали средновековните архитекти, да създават толкова удивителни места и изкуство, което нашите съвременни умове не могат да разберат? Остава ни само да се възхищаваме на техните изумителни произведения!

Както винаги съм казвала – избягайте от утъпканите маршрути! Не подозирате какви изумителни творения ви чакат извън стереотипите.

Информация

• Адрес: Piazza Farnese, 1, 01032 Caprarola VT, Италия
• Работно време: От вторник до неделя: 8.30 – 19.30ч. Билетната каса затваря в 18.45 ч.
• Паркът е отворен от вторник до събота от 8.30 до един час преди залез слънце, само при благоприятни метеорологични условия.
• Билет: 5,00 € – Намален: 2,50 € Безплатен вход в първата неделя на месеца. Но, имайте предвид, че в неделя градините са затворени.
• Безплатен паркинг: Via S. Rocco, 01032 Caprarola VT, Италия. Намира се зад замъка, от източната страна. Входът му е непосредствено до университета. В Google Maps не е обозначен, но на място има табели.
• Как да стигнете? Трудна задача.

От Рим:

Капрарола се намира на около 70 км. северно от Рим. С кола от Рим е най-добре да вземете от околовръстната дъга пътя SS2bis в посока Cassia Veientiana/Viterbo. От Рим има автобуси от Saxa Rubra , както и от Via di Quarto Piperino. С влак от Рим – първо трябва да пътувате до Орте, а оттам да вземете друг влак за Капрарола.

Ако се намирате в Италия, може да се запишете за частна еднодневна обиколка на Палацо Фарнезе ТУК.

От Гросето:

Гросето – Капрарола – 160км. Това беше най-трудният маршрут, който съм планувала до сега. Всички навигации ми избираха трасе през ниви и села. Рискувах да повторим злополучните ни опити с навигацията до КОЛОСА НА АПЕНИНИТЕ, затова си маркирах няколко междинни точки по трасето. Първо Е80, посока Рим, после малко преди Чивитавекия SS1bis през Монте Романо, след това SS675 към Витербо. След Витербо SP1 до Капрарола.

Може да следвате и навигацията, която ще ви преведе през Тускания, но ще се движите 50 км. по национал и въпреки, че разстоянието е по-малко, ще пътувате повече. Минахме по този маршрут до Бомарцо преди няколко години.

Настаняване в Капрарола вижте тук:

Buon viaggio…

Ако статията ви е харесала, може да ме подкрепите, като я споделите или ме последвате в социалните мрежи Facebook и Instagram

Още от сайта:

© Travel-with-history 2022

This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 4.0 International License.