ЛЕГЕНДИ ОТ МАРЕМА

Харесвате ли легенди?

Има нещо присъщо завладяващо в легендите предавани от едно поколение на следващо, смесица от фактически събития и години разказване на измислици, които с течение на времето стават все по-трудни за разграничаване. Но може би в нашия съвременен свят тяхната привлекателност се дължи на мистерията, която пазят и историята, която никой не знае със сигурност …

Легендите, за които днес ще ви разкажа идват от Марема в Италия. Земя на богати етруски градове, на вековни тоскански сблъсъци между богати и влиятелни средновековни семейства, френско нашествие и испанско господство, пиратски набези и горчиво съществуване от беден и заразен с малария пейзаж. Надявам се, че ще ви хареса да ги прочетете толкова, колкото и аз, докато ги проучвах. Плашещи истории, които и до днес се преразказват от дядо на внук. 

Тези, които познават Марема, няма как да не се сетят за хилядите легенди, които я населяват. Да, това е земя богата на подобни истории от незапомнени времена, но които въпреки вековете не са загубили чара си. Те винаги са били използвани от хората за мотивиране и обясняване на важно събитие и често неразбираемо за общността или да оправдае раждането на традиция. Те винаги са били естественият мост за свързване на миналото с настоящето и представляват елемент от основно значение за идентичността на тази територия, превръщайки се в неразделна част от фолклора ѝ.

Героите им са „зазидани“ в стените на древни замъци, реални или митологични, истории за любов и омраза, скрити в сенките на средновековни села или в картините на църквите и които често се разказват от местните жители, очароват пътешественици, които се осмеляват да се отправят към тези земи. Ако сте запалени по сюрреалистичната атмосфера, по окултните и необясними явления, тогава следващите редове ще ви отведат на „страшен тур“ в Марема.

Волтера в зоната на здрача

Сред най-мрачните легенди за ВОЛТЕРА, са тези в които се разказва за вампири живеещи и до днес, скрити от любопитни очи и защитени от слънчеви лъчи. Неслучайно Стефани Майер е избрала именно тук да се развие романтичната сцена между Едуард и Бела в сагата „Новолуние“, както и тук да е домът на клана Волтури (може би дори името им не е просто съвпадение). Може би няма да преувелича, ако кажа, че в този мистериозен град Хелоуин се чества целогодишно. Местният фолклор разказва също, че първата вещица е живяла именно във Волтера. Нейното име е било Арадия и е била дъщеря на богинята Диана, изпратена на земята да научи хората на магьосничество. Заради това е била осъдена на смърт от инквизицията, но в деня на екзекуцията са открили празна килията ѝ.

Елена ди Травале – Вещицата на лястовиците

Има някои неща в нашата история, които само при споменаването им смразяват кръвта и ловът на вещици през Средновековието е едно от тях. Никой не е бил застрахован от преследване поради невежество или завист. Това е историята на Елена от Травале от ВОЛТЕРА. Млада жена, обвинена и съдена за магьосничество от епископа на Волтера в началото на петнадесети век. Ужасна история, която оставя много въпроси без отговор …

Историята на Елена ди Травале, най-скандалната средновековна вещица на Марема. е една от най-ужасните истории за лов на вещици. През XVв. тя е била обвинена, че е обладана от дявола и практикува зли заклинания, за да изплаши своите съграждани и да убие местния добитък. Била е подложена на хиляди изтезания, а накрая е осъдена на публични подигравки, удари с камшик, глобена и прокудена от епархията. Тази история всъщност е била пример за „снизходително“ наказание. Много други жени набедени за вещици били изгаряни на клада публично. Говори се, че духът на клетницата все още витае из тихите улици на Волтера.

Танцът на вещиците в Питиляно

В древни времена горите около ПИТИЛЯНО били дом на вещици. Всеки вторник в полунощ те се събирали около фонтана на площада, танцували и правели заклинания. След края на ритуалите отивали в конюшните на местните фермери и яздели магаретата и конете. На сутринта хората откривали животните с мистериозно сплетени гриви. По онова време местните се страхували от тези странни и непредсказуеми жени. Говори се, че за да се защитят от тях, е било обичайно да се закачат клонки от хвойна или метли пред конюшните и вратите на къщите.

Красивата Антилия

Древна легенда гласи, че в СОВАНА е живяла Етруската кралица Антилия. Bella Antiglia била изумително красива и обожавана от хората, но и преследвана от голям страх – страхът да не бъде забравена след смъртта си. За да не потъне в забрава, тя създала нещо изключително – златна карета, теглена от четири златни коня. Превозът „шедьовър“ бил изложен на показ и будел възхищение и завист от всички, които го зърнели. Новината за това произведение на изкуството бързо се разчула и кралицата скрила каретата на тайно място.

Желанието ѝ било да бъде погребана със златния файтон. Със сигурност е погребана тук, в земята на Сована, но гроба никога не е открит, въпреки усилията на археолози и златотърсачи, а красивата кралица никога не е била забравена. Дори в Марема има израз за това: “Quello è come la carrozza di Antiglia, tutti la cercano e nessuno se la piglia”  „Това е като каретата на Антилия. Всички я търсят и никой не я намира“ А старите хора разказват за място близо до Сована, където на пълнолуние се чува слаб шум от конски копита.

Заливът на вещиците в Анседония

Съвсем близо до ПОРТО ЕРКОЛЕ се намира прекрасен залив, криещ зловеща легенда. Сред съмнителните истини има история, която се разказва от векове и стимулира мистерия и фантазия, като остава вярна на своите версии. Главната героиня е млада и загадъчна етруска кралица на име Анседония.

Младата кралица от най-ранна възраст била принудена да води начин на живот, отговарящ на ролята, която заемала в обществото. Това ѝ пречело да извършва каквито и да било дейности в свободното време, както други деца, които се смятали за немислими за една благородница. Изключително рядко ѝ било позволено да напуска двореца, за да се порадва на разходки. Веднъж, докато се наслаждавала на свободата си се натъкнала на място с изключителна красота. Естествен басейн с толкова бистра вода, че младата Анседония не могла да устои на импулса да поплува. От този ден нататък кралицата избрала това място като единствена дестинация за разходките си. В онези дни обаче банята на открито място се смятала за обект на скандално поведение за всяка жена, камо ли за кралица. Така клюките веднага тръгнали. Разпространило се убеждението, че кралицата е ученичка на вещици и демони и, че на това място се празнуват сатанински обреди. Може би уморена от тези клевети, един ден кралица Анседония така и не се върнала у дома и затова се родила легенда, че е съучастник и жертва на тези зли обреди, подклаждайки мита, че е изчезнала завинаги в тези мистериозни води. Също се говори, че това е мястото, където самата Анседония е скрила мистериозно съкровище, което никога не е било намерено.

Така че за тези, които обичат приключенията и мистериите, това със сигурност е идеалното място за посещение. Не само да се изгубите в омагьосващата красота и сила на природата, но и да стимулирате въображението си, защо не и да се опитате да намерите това желано съкровище, което досега, през дълги векове, разтърсило съзнанието на много авантюристи.

Децата на монахините

Посещавали ли сте места, за които се разказват толкова невероятни легенди, че имате чувството, сякаш сте попаднали в главната роля на филм на ужасите? Нещо стил Хелоуин? АБАТСТВО САН БРУЦИО е едно от най-впечатляващите древни произведения. Място, което по някаква причина е било изоставено на опустошенията на времето.

Този отдавна забравен манастир бил достатъчно отдалечен от цивилизацията, за да се случват странни неща. Всъщност тук идвали монахините, които вероятно са били изнасилени или пък имали отношения с мъж, за да родят своите деца. Това било единственото място, където далеч от хорските погледи успявали да запазят бременността си скрита под големи туники и никой нямало да чуе виковете от раждането. Някои деца оставали на грижите на дискретни семейства от близкото село Маляно, които пазели неудобната тайна, докато други бебета нямали този късмет. Повечето ядосани и изплашени монахини оставяли новородените на произвола на Съдбата. Ето защо хората разказват, че чуват душите на онези новородени бебета, които плачат вечно, защото никой не ги искал. Плач, който според мен често е бъркан с пронизващото свистене на нощния вятър, разтърсващ тялото, душата и представите на хората. Нещо подобно на Шишенци. Дори някои твърдят, че са виждали детски личица в сенките на храма. Зловещо, нали?!

Маслината на вещицата

„Olivo della Strega“ ( маслиновото дърво на вещицата) в МАЛЯНО е свързано с много легенди, които се предават през вековете и са стигнали до ушите ни. Както знаете, Средновековието е оставило редица странни истории за митични създания, вампири и вещици. Всичко, което е било различно и извън стереотипа, се е смятало за дело на дявола. Това специално маслиново дърво, чиито клони са обхванали хилядолетията, носи със себе си мистериозни ритуали. Историите разказват, че в нощта на 23 юни, в навечерието на рождението на Йоан Кръстител и лятното слънцестоене, около дървото се събирали езичници да почитат боговете си. Почитали го, сякаш е храм. В друга история се разказва за мъж, който се държал непочтително в маслиновата градина и обещал, че ще се извини, ако дървото роди боб вместо маслини. Е, на следващата година според преданието, на древните клони имало боб.

Други средновековни приказки разказват, че под маслиновото дърво на Маляно се събирали всички вещици в Марема. Всеки петък около дървото танцувала една от тях, като по този начин принуждавала растението да се извива, докато придобие сегашната си форма. В края на сатанинския обред вещицата се превръщала в огромна котка с огнени очи и оставала да бди над дървото цяла нощ.

Омагьосаните води на Сатурния

САТУРНИЯ е може би най-популярният термален извор в Марема. Няма как подобно изумително творение на природата да е останало скрито за древните народи и да не е било обект на легенди. През Средновековието особеността на това място, благодарение на водната пара, освободената топлина и миризмата на сяра се раждат много легенди.

Най-популярна е легендата за Бог Сатурн, който е бил уморен от постоянни войни между човеците, изпратил гръмотевица на земята с която сътворил вълшебен топъл извор, за да омиротвори човечеството. Друга легенда гласи, че от тук е излязъл Дяволът, когато е напуснал подземния свят. Територията е била описвана като място, където изчезвали омагьосани води, които се превръщали в пара, а горещите басейни разпространявали остър мирис на „Сатанин“ във въздуха. Смята се, че тук се извършвали и заклинанията и съботните ритуали на магьосниците и вещиците.

Кокошката в абатството Сан Рабано

Легендата разказва, че едно от съкровищата в абатството Сан Рабано е златна кокошка, която се разхожда заедно с пиленцата си в южната част на Гросето (не сме я срещали 🙂 ). Мнозина я преследвали, водени от алчност, но кокошката винаги е оцелявала, криейки се в многобройните подземни дупки и тунели в Маремма. Казват още, че онези, които са я видели били заслепени от блясъка ѝ и полудели.

Хелоуин в Италия

Всички знаем, че Хелоуин е стар Келтски празник, но много популярен в Америка. Обаче, има голяма вероятност да е почитан в Италия много преди Келтите, но под друго име. Според някои традиции, Хелоуин е съществувал в Италия като агро-пастирски празник, наречен Додекамерон (Dodekaemeron). Той бележел края на селскостопанските дейности и началото на студения сезон, а също и дванадесетте дни на мъртвите, през които те можели да се върнат в света на живите. Замисляли ли сте се защо по цял свят по едно и също време почитат мъртвите?

Използването на тиква също е италианска идея. В Ню Йорк, италиански емигрант предложил на празнуващи ирландци да направят фенер от тиква, вместо ряпа. Тиквите се оказали по-лесни за обработка.

Докато италианците малко закъсняха за партито, от 80-те години на миналия век Хелоуин започна да става все по-популярен – с всичките си „американски“ аксесоари, разбира се. Днес, с началото на октомври, ще видите фенери и паяжини да изскачат по первазите и витрините на магазините. 

На 31 октомври има партита в училищата, а през нощта хората се събират в клубове, барове или други места. Хелоуин домашни партита не са много популярни в Италия. Обаче, из улиците има много квартални трикове и лакомства и страшни призрачни костюми навсякъде.  Но, има едно нещо, което няма да намерите в Италия по това време на годината: тиквено лате с подправки или някоя от многото напитки или леки закуски с вкус на тиква, толкова популярни в САЩ. Италианците обичат своите zucce (тикви), но все още се придържат към по-традиционните начини за използването им в кухнята.

#bonus – Бефана

Тази легенда не е страшна. Това е легендата за добрата вещица се е превърнала в обичай, почитан и до днес в цяла Италия. В италианския фолклор La Befana е вещица, която носи лакомства на добрите деца сутринта на Богоявление, 6 януари. Но ако са били лоши да внимават – може да се събудят с буца въглен в чорапа. В библейската традиция празникът Богоявление е, когато тримата мъдреци пристигат във Витлеем, носейки подаръци за бебето Исус на 12-ия ден от Коледа.

В популярната версия на приказките обаче се разказва, че мъдреците са поканили жена, приличаща на вещица да се присъедини към тях по време на пътуването им, за да занесат подаръци на бебето Христос. Първоначално тя отказала, защото била твърде заета с домакинска работа, но след това се опитала да ги последва. Тъй като не успяла да намери Исус, добросърдечната Бефана дала играчките на други деца. Въпреки, че е засенчен от съвременната традиция на Дядо Коледа, La Befana остава обожаван от италианските деца, които окачват чорапите си на прозореца или камината в очакване на подаръци в нощта между 5 и 6 януари. Традицията продължава с изгаряне на коледните елхи.

В навечерието Хелоуин, тъмните истории, които смесват реалност, фантазия и суеверие, винаги са изключително очарователни. 

Buon viaggio…

Ако статията ви е харесала, може да ме подкрепите, като я споделите или ме последвате в социалните мрежи Facebook и Instagram

Още легендарни места:

© Travel-with-history 2022

This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 4.0 International License.