ПОРТО ЕРКОЛЕ – ЗАЛЕЗЪТ НА КАРАВАДЖО

Италия е пълна със скрити скъпоценни камъни – исторически градове на хълмове, забравени места, пренебрегнати артефакти и всякакви невъобразими места извън пословично утъпкания път. Струва си да ги откриете и сега ще ви вземем с нас на виртуална обиколка из „Monte Argentario“ (Сребърната планина) и по-точно в малкото рибарско селище „Porto Ercole“ (пристанище Херкулес).

Порто Ерколе

Порто Ерколе малък „резервиран“ курорт, не е „нагъл“, луксозен и натрапчив като Порто Санто Стефано. Няма да ви се разкрие веднага. Влизайки от дългата Via Caravaggio, не изглежда като крайморски град, но щом стигнете до пристанището пейзажа коренно се променя. Тук започва морската душа на селото, малките рибарски лодки, къщите, семпли и същевременно луксозни ресторанти подредени по дължина на цялата крайбрежна алея му придават много приветлив облик. Изобщо не се учудвам, че това е един от любимите курорти на италианците, а ние определено се стремим да опознаваме местните навици.

Разбира се, има това, което обикновено очаквате да намерите в слънчев туристически курорт, като магазини, супермаркети, ресторанти, хотели, къмпинги, хубави къщи, апартаменти и вили, но всички те са елегантно разположени и предимно скрити от борови дървета и средиземноморска растителност. Дори най-старите къщи изглежда се сливат с пейзажа, а тези, които се открояват, го правят със статус на величие и класа. Не случайно близо до Порто Ерколе се намира любимият хотел на София Лорен и Чарли Чаплин – Il Pellicano, чиито ресторант е отличен със звезда Мишлен.

Порто Ерколе не само заслужено е част от статистиката за най-красивите села в Италия, но зад красивите сгради се крие една покрита с вековна прах историческа загадка. Тук е бил последният дом на „хулигана“ в изкуството Микеланджело Меризи, по-известен като Караваджо. Усещането да знаеш, че стъпваш по същите улици, на които преди пет века се е разхождал един гениален творец и някъде там е бил последният му път е невероятно. Обичам места с история!

Реклами

А до тук стигнахме благодарение на Discovery Channel. Когато преди няколко месеца гледах предаване как са открити останките на Караваджо в Порто Ерколе, естествено се запитах защо, след като толкова пъти сме ходили в Монте Арджентарио, не сме стигнали до Порто Ерколе и не съм разбрала за това!?

По следите на Караваджо

Живота на този гений е бил като сценарий на някой трилър. Изрисуван е с много бягства, хулигански свади, алкохол и накрая с убийство, за което е получил смъртна присъда и е бил принуден да се скрие в Малта, но след поредната пиянска свада „гамена“ на изкуството акостирал в Сицилия. От там отплавал с лодка до Неапол и после се насочил към Порто Ерколе, където следите му се изгубили.

Всъщност, той стигнал до Порто Ерколе и противно на дългогодишното схващане, не е изчезнал във въздуха. Историята за неговата смърт доскоро е била една от най-сензационните, които някога са разтърсвали Марема. Със сигурност легендата за мистериозното му изчезване определено е била по-завладяваща и отговаряща на неговата противоречива личност. Както се очаква, смъртта на някой, смятан за „проклет художник“, не може да не бъде обвита в много мистерия. Обаче, действителността се оказва не толкова приключенска, въпреки, че се определя като един от големите трилъри в историята на изкуството, а далеч по-обикновена. Доскоро това била само местна легенда, украсена с мистерията и интригите, които жителите на Порто Ерколе много обичали да разказват. 

Майсторът на светлината е открит в мрака …

През 1956 г. поради ремонт по разширяване на пътя за достъп до града, е открит случайно масов гроб, който се предполагало, че е от ВСВ. Останките били преместени в криптата на сегашното гробище, където почивали до началото на нашия век, докато група учени не разровили по-дълбоко в историята. Провели се множество изследвания. Датирали скелетите, разделили ги по пол и накрая стигнали до тези от периода на Караваджо. Идентифицирали останките на художника чрез въглеродно датиране и ДНК анализ, който имал 85% съвпадение с ДНК на някои хора от Бергамо със същото фамилно име – Меризи. И всички тези проучвания се провели в продължение на няколко години. Останките на Караваджо са положени в мемориал в местното гробище.

Реклами

Историята, обаче не свършва тук. Причината за ранната му смърт също е една вековна загадка с много противоречиви версии. Според някои е бил убит, други смятат, че е бил покосен от малария, сифилис, слънчев удар. Истината сигурно е някъде по средата, но след анализ на костите се установили повишени количества олово и най-вероятно един от най-агресивните художници е станал жертва на таланта си – по това време боите били с високо съдържание на този метал.

Междувременно остава още една мистерия за разрешаване. Когато тръгнал от Сицилия в лодката взел със себе си три от платната си. Какво се е случило с тези картини и къде са те сега си остава загадка в стил Караваджо. Аз все още не съм виждала на живо негови произведения, но следващият път, когато „вятърът ме отвее“ в Рим няма да пропусна църквата „Сан Луиджи дей Франчези“. Намира се на две крачки от пиаца Навона и фреските в нея са едни от най-ранните му произведения.

Реклами

Магичната атмосфера, която заобикаля този град е лесно обяснима. Съвременният облик се преплита с излъчването на Караваджо и сякаш бурната му душа все още витае из селото. Докато хапвахме пица в малък крайбрежен ресторант, аз разказвах всъщност защо сме тук, а местните хора от съседните маси слушаха в захлас историята за художника, въпреки, че не разбираха и думичка от това, което казвах. Само споменаването на Караваджо беше достатъчно да привлече вниманието им и няколко одобрителни погледа примесени с гордост. Да, те много се гордеят с бившият си гениален жител. Но, Порто Ерколе не е само духът на Караваджо …

Рока Алдобрандеска

Три крепости са „пазители“ на това място извън времето, все едно още отбраняват същността му – Форте Филипо, Форт Стела и Рока Алдобрандеска.

Форте Филипо е стражът, който доминира над целия залив на старото пристанище. Малко преди да пристигнете в селото, криволичещ асфалтов път ще ви отведе до върха. За съжаление е частна собственост и не може да се посещава, но ще разберете това от табелите малко преди крепостта.

Форт Стела. Нарича се така, защото има формата на шестолъчна звезда. Тя е най-отдалечената крепост от трите, както и най-труднодостъпната. Пътят до нея също е тесен и криволичещ, като последните 500 м. са пешеходен маршрут. За сметка на това е единствената, която е отворена за туристи само през летните месеци:

  • 6 април – 30 юни: събота, неделя и празници 10.30-12.30 и 16.00-18.00
  • 1 юли – 31 август: всеки ден 17.00-21.00 часа
  • 1 – 30 септември: събота и неделя 10.30-12.30 и 16.00-18.00
  • 1 октомври – 5 април: затворен
  • Пълен билет: 2,00 € Намален билет: 1,00 €

Рока Алдобрандеска. Това е една от трите, която „почти“ посетихме. Пътувайки към Порто Ерколе, крепостта на върха нямаше как да остане незабелязана и естествено се запътихме натам. Средновековен отбранителен бастион със звездовидна форма, внушителни стени, ров, който някога е бил пълен с вода и падащ мост – забележителност точно в мой стил. Първоначално мислех, че отново сме уцелили обедна почивка, но след обстойно проучване се оказа, че това е частна собственост и по-точно жилищен комплекс. Всъщност в двора му се помещава малък музей, който може да се посети само с разрешение на община Монте Арджентарио.

Реклами

Все пак разгледахме крепостта отвън и като котараци надникнахме в двора. Сигурно е много вълнуващо да живееш в средновековна крепост и нахални туристи да пъхат обективите си през оградата. От крепостта се открива прекрасна гледка към околното крайбрежие.

Това е най-старата крепост на Сребърния бряг, построена от графовете Орсини през XIV в. върху съществуваща преди това кула в стил Алдобрандеска. Над арката е красивият герб на испанското кралско семейство, който носи рогове на изобилието, пълни с цветя и статуетки от двете страни. Ако успеете да стигнете до музея, в него може да се види част от оригиналната военна архитектура, въпреки че крепостта е била използвана повторно през годините, първо като затвор за политически затворници по време на ВСВ и след това като ваканционен дом от американския поет Робърт Пен Уорън. Крепостта наистина има древна, мощна и неразрушима атмосфера, която идва от каменните ѝ стени.

До нея може да стигнете по два начина:

  • С кола, подминавайки Порто Ерколе. Табели има, няма как да объркате пътя. Вдясно от главния път има малък паркинг – 2 € на час. Може да стигнете и до самата крепост с кола, въпреки знака за затворен път. Имаше много хора, които точно това направиха. Ние не знаехме и оставихме колата си на паркинга. Разстоянието, което се изминава пеша не е голямо.
  • Другият начин е пеша, след древната порта Porta Pisana, през старият град. Но, разстоянието е повече, изкачвате стръмна каменна стълба и ще се озовете в задната част на крепостта, а паркинга пред портата на стария град е много малък.
Porta Pisana

Настаняване

По отношение на местата за настаняване, въпреки че на пръв поглед изглежда ограничено, наистина сте разглезени за избор. Ако резервирате достатъчно рано през юни или юли, все още ще имате възможност за някои много хубави хотели, като има няколко луксозни Il Pellicano, A Point Porto Ercole Resort & Spa и Argentario Golf & Wellness Resort, пет звездно изживяване с изглед към басейна или морето. Разбира се можете да изберете и краткосрочно наемане на къща, апартамент или вила, както правят повечето италиански семейства. 

ПОРТО ЕРКОЛЕ

Buon viaggio…

Ако статията ви е харесала, може да ме подкрепите, като я споделите или ме последвате в социалните мрежи Facebook и Instagram

ВИЖ НАБЛИЗО

ГРАДИНИТЕ НА ТАРО

Il Giardino dei Tarocchi В следващите редове ще прочетете за една градина извън реалността, граничеща с приказно безвремие и отвъд…

ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ

КАПАЛБИО

Capalbio Наименованието Capalbio се смята, че идва от латински „caput album“ (плешива глава), символ на селото изобразяващ лъва на Сиена…

ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ

ПИТИЛЯНО

Когато преди няколко години посетихме Метеора в Гърция, бяхме запленени от красивите манастири „кацнали“ върху величествени скали и прелестните гледки…

ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ

© Travel-with-history 2022

Creative Commons License

This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 4.0 International License.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s