МАЛЯНО В ТОСКАНА

Тези, които не познават Марема, може би си мислят, че това е просто един регион в Тоскана. Но всъщност това е район богат на култура и пейзажи, чиито приоритети са природата и селското стопанство, синоним на великолепно пътешествие през цветове, аромати, история, море, планини, но преди всичко Марема е добър живот! Тук царува спокойствие. Това е вечен район с древни корени.

В сърцето на Марема се намират лозя, маслини, ферми и кацнали на хълм селца. Но преди безбройните средновековни селища тази част на Тоскана е познавала праисторическо, етруско и римско присъствие, което е оставило важни исторически и художествени свидетелства, разпръснати по цялата територия. Земя, богата на истории и легенди от незапомнени времена, които въпреки вековете не са загубили чара си. Легенди, скрити в стените на средновековни замъци, истории за любов и омраза и сцени, скрити в картините на църквите, често се разказват от местните може би пред пукащата жарава на запалената камина в зимните вечери или за да очароват пътешественици, които се осмеляват да пътуват по тези земи. Една подобна странна история ни отведе на пътешествие…

Маляно

Маляно в Тоскана, заобиколено от мощни стени, маслинови дървета и лози, е едно от живописните села в Марема. Това са най-красивите средновековни стени в цялата област. Дестинация с хиляди лица, средновековни кули и изумителни пейзажи, която разказва древна история. До селото се стига лесно и въпреки тесните си улички, разполага с голям обществен паркинг. Просто трябва да следвате табелките.

Историческият център е много характерен, скрит в сянката на стените и заобиколен с типичната за района архитектура – ниски каменни къщички с дървени капаци на прозорците, подредени около малки площади.

Произходът на селото не е добре документиран, а отгоре на всичко, малкото налични документи са изгорели при пожар. Знае се само, че датира от около II век.

„Magliano delle belle mura, di fuori è bello, di dentro fa paura“ – Маляно с красивите си стени, отвън е великолепно, отвътре страшно.

Чак „страшно“ не е, но за някой може да се окаже скучно. Просто казано, идвате в Маляно, за да изпитате селския тоскански живот, без изискани украшения, без туристически трикове и без величествени паметници, с изключение на градската стена.

И сега въпросът: Какво да правите тук? Маляно е за спокойни хора, които искат да се потопят в автентична тосканска атмосфера, да опитат местна домашна храна, типични за района вина и да избягат от туристическия поток. И не на последно място – гледките. Прекрасните пейзажи се простират докъдето ви видят очите.

На различни места в града можете да се изкачите по стената или да откриете някоя от трите средновековни порти и да се любувате на лозята отдолу. Обикновено до тези участъци се стига през малки маслинови градинки, в които децата си играят.

Както навсякъде в тази област (а предполагам и в цяла Италия), и това селце си има своя празник или както е по-известен у нас – събор. Тук той е малко по-различен, защото не е посветен на местен продукт, а на феерия от цветове.

Лудият шапкар

Лудият шапкар е предизвикателство за всички творци. Цветове, светлини, цветя и всичко, което ви хрумне! Измислете си цветна шапка и се впуснете по улиците на парада. Най-оригиналните получават награди. Една вечер… в страната на чудесата!

От 2014 г. насам, през август Маляно се превръща в „Страната на чудесата“ („Il paese delle meraviglie“). Сравнително „млад“ фестивал, но доколкото открих информация, много забавен. Ние бяхме там през септември и го пропуснахме, но вие ако имате тази възможност, може да се позабавлявате.

Между историята и легендата

Всъщност това което ни отведе в Маляно се намира извън крепостните стени. Маслиновите дървета заедно с кипариси и лозя характеризират хълмистия релеф на Тоскана, но извън популярния пейзаж, в Маляно има нещо наистина специално.

В двора на малка църква от XV в. се намира маслинова гора. Кой да предположи, че именно от тази градина тръгва икономиката на Италия. Именно тук е посадено първото маслиново дърво в страната, а може би дори и в тази част на Европа, чиято възраст датира на над 3500 години! Това го прави дори едно от най-старите дървета в света. От него започва и производството на „течното злато“ – зехтина.

През вековете старият пън е придобил такава особена форма, че дори един неопитен поглед е достатъчен, за да се разбере веднага степента на неговата преклонна възраст. С обиколка над осем и височина десет метра, сигурно е наистина впечатляващо.

Но както ви писах в За Италия с Любов – съвети за пътуване, направете си план за времето, в което ще я посетите. Въпреки че давам „съвети за пътуване“, аз също понякога не успявам да ги спазя. Пристигнахме пред църквата около 11:00 на обяд и вече беше riposo – прословутата италианска обедна почивка. Както се сещате, не чакахме до 17:00 часа и не успяхме да видим маслината, затова просто ще ви разкажа за нея. Въпреки всичко, поне табелката снимах, а докато се ядосвах пред вратата на църквата, Сашо се шегуваше, че наоколо е пълно с маслини за снимане. Но тази е различна…

„Olivo della Strega“

Това специално маслиново дърво, чиито клони са обхванали хилядолетията, носи със себе си мистериозни ритуали. Историите разказват, че в нощта на 23 юни, в навечерието на рождението на Йоан Кръстител и лятното слънцестоене, около дървото се събирали езичници да почитат боговете си. Почитали го, сякаш е храм. В друга история се разказва за мъж, който се държал непочтително в маслиновата градина и обещал, че ще се извини, ако дървото роди боб вместо маслини. Е, на следващата година според преданието, на древните клони имало боб.

След края на ВСВ там се събирали хората от селото и празнували свободата си. Оркестри озвучавали цялата долина. Дървото сякаш било композитор, оркестър и диригент на събитията. Със своята мистичност и причудливи форми, векове наред е събирало хората около ствола си.

Но най-разпространената легенда датира от Средновековието. От нея произлиза и името му.

„Olivo della Strega“ ( маслиновото дърво на вещицата) е свързано с многото легенди, които се предават през вековете и са стигнали до ушите ни. Както знаете, Средновековието е оставило редица странни истории за митични създания, вампири и вещици. Всичко, което е било различно и извън стереотипа, се е смятало за дело на дявола. Може би помните вещицата Арадия и камъка Мандринга, за които ви разказах във Волтера- Хелоуински истории. Е, това дърво също е толкова впечатляващо, че е породило не една страховита история. А Марема е земя на легенди…

Други средновековни приказки разказват, че под маслиновото дърво на Маляно се събирали всички вещици в Марема. Всеки петък около дървото танцувала една от тях, като по този начин принуждавала растението да се извива, докато придобие сегашната си форма. В края на сатанинския обред вещицата се превръщала в огромна котка с огнени очи и оставала да бди над дървото цяла нощ.

През годините дървото станало много популярно. Ботаници правели изследвания, а туристите си чупели части от кората му за сувенир. В момента, за да се опази, е оградено с мрежа.

Тъмните истории, които смесват реалност, фантазия и суеверие, винаги са изключително очарователни. Ако сте запалени по сюрреалистичната атмосфера и всички явления, свързани с окултното, които е трудно да се обяснят рационално, то тогава Маляно ще ви очарова с мистериозния си облик. Наблизо има още едно загадъчно място, но то заслужава отделен пост. История или легенда, природата винаги има нещо, с което да ни изуми.

Мистерии и легенди завладяващи аспекти на скрита Тоскана и чакащи да бъдат открити.

Buon viaggio…

Ако статията ви е харесала, може да ме подкрепите, като я споделите или ме последвате в социалните мрежи Facebook и Instagram.

Още мистерии от Тоскана:

© Travel-with-history 2021

This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 4.0 International License.