АБАТСТВО САН БРУЦИО

Посещавали ли сте места, за които се разказват толкова невероятни легенди, че имате чувството, сякаш сте попаднали в главната роля на филм на ужасите? Нещо стил Хелоуин?

Често се случва някои места да привличат вниманието ни, преди да разберем причината, освобождавайки неясна химия и странни сили. Точно това усетих, когато случайно попаднах на снимка от едно изоставено абатство.

В сърцето на Марема, в средата на нищото, между маслини и лозя, попадате в един различен пейзаж, обрисуван с мистичен облик. По пътека сякаш в пустинна природа и тишина, толкова оглушителна, че дори мислите изчезват, оставяйки ни голи и беззащитни под парещото слънце, само с шума на собствените ни стъпки върху чакъла, се издига очарователна огромна руина.

Абатство Сан Бруцио

Църквата Сан Бруцио е едно от най-впечатляващите древни произведения, което напомня на известното абатство Сан Галгано. Намира се само на 2 км от центъра на Маляно в Тоскана.  Знаците на времето са нанесли смъртоносни удари на зданието, но красотата и величието на структурата все още нашепват собствената си история с малко думи от счупени останки. Построена през XI в. от Бенедиктските монаси древната малка църква се е превърнала в много важен религиозен център, където се заражда и развива манастир. Незнайно защо е изоставен, в наши дни са останали само няколко руини, които изразяват далечна история, но богата на митове и легенди. Камъни, богати на история.

Дали заради сюрреалистичният образ на разпадащите се руини или местния фолклор, абатството е свързано с две легенди.

Легенда за Съдбата

Сред тези руини често идвала Съдбата да сбъдва желания на молещите се, но само на тези с чисти и щедри сърца. Един ден при нея отишла млада девойка с молба да спаси мъжа, когото обичала. В момента той бил ранен в битка и се борел за живота си. Желанието ѝ се сбъднало, но нейният любим се оженил за друга. В мъката си, младата девойка отново потърсила Съдбата, но този път дала живота си. Легендата разказва, че мъжът се разкаял за постъпката си, но вече било твърде късно. Съдбата не помагала на нечистите сърца, още по-малко на онези, които плачат за извършеното зло. Злокобният финал на тази история са риданията на злощастния мъж, които хората от селото все още чуват през нощта.

Децата на монахините

Да, звучи странно, но този манастир бил достатъчно отдалечен от цивилизацията, за да се случват странни неща. Всъщност тук идвали монахините, които вероятно са били изнасилени или пък имали отношения с мъж, за да родят своите деца. Това било единственото място, където далеч от хорските погледи успявали да запазят бременността си скрита под големи туники и никой нямало да чуе виковете от раждането. Някои деца оставали на грижите на дискретни семейства от близкото село Маляно, които пазели неудобната тайна, докато други бебета нямали този късмет.

Повечето ядосани и изплашени монахини оставяли новородените на произвола на Съдбата. Ето защо хората разказват, че чуват душите на онези новородени бебета, които плачат вечно, защото никой не ги искал. Плач, който според мен често е бъркан с пронизващото свистене на нощния вятър, разтърсва тялото, душата и представите на хората. Нещо подобно на Шишенци. Дори някои твърдят, че са виждали детски личица в сенките на храма. Зловещо, нали?!

Ние все пак бяхме там през деня и не видяхме или усетихме нищо от тези страховити истории, а напротив – сграда, върху която времето е нанесло смъртоносни удари, причинявайки неизлечими рани. Бяхме очаровани от тази огромна руина. Има нещо омагьосващо в това да наблюдаваш места, които по някаква причина са били изоставени на опустошенията на времето.

Посещение

Абатството се намира на около два километра извън Маляно. Има само една указателна табела. За да стигнете до руините, трябва да оставите колата си на паркинга точно срещу отбивката и да вървите около 500 метра. Имайте предвид, че сянка няма, а жегата е непоносима. Точно това си причинихме ние, но си заслужаваше. Самите останки са оградени с мрежа и оставате с впечатление, че не може да стигнете, но всъщност мрежата е само отпред. Достъпът е свободен.

Атмосферата, която заобикаля Сан Бруцио, е наистина „специална“.
Накратко … интересно място, но малко известно!
Колко жалко!

Харесва ли ви да се разхождате в мистични места, обладани от зловещи легенди, или предпочитате популярни и лъскави забележителности?

Пакост или лакомство?

Buon viaggio…

Ако статията ви е харесала, може да ме подкрепите, като я споделите или ме последвате в социалните мрежи Facebook и Instagram.

Виж наблизо:

ПИТИЛЯНО

Когато преди няколко години посетихме Метеора в Гърция, бяхме запленени от красивите манастири „кацнали“ върху величествени скали и прелестните гледки от „птичи поглед“. От тогава…

Keep reading

© Travel-with-history 2021

Creative Commons License

This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 4.0 International License.

Donation

Travel with history е проект създаден с много любов и ентусиазъм. Помогнете му да се развива и самоиздържа с еднократно дарение. Благодарим Ви!

2,00 €

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s