Да, Великден беше преди повече от месец, но тези които ме следят отдавна са наясно, че писането на един пост отнема много време и труд. Просто винаги изчаквам малко да ми „слегне“ емоцията от преживяното, за да съм достатъчно обективна. Никога не пиша докато съм в еуфория, получава се или прекалено критична или много прехвалена статия.
04:45 Разпети петък
Първо закачане на караваната, първи излет и за първи път подобно изживяване. Цел- язовир Горни Дъбник. И там за първи път. Абсолютни лаици, но с голям ентусиазъм. 🙂
Пътя до язовира беше лек вариант на Off-road преход, нещо което ни върна към спомените за далеч по-трудни и пресечени маршрути в горите. Както се сещате не бяхме сами и мястото, на което отивахме вече беше проучено. В ранното утро пристигнахме на една поляна точно до водата и разпънахме „лагера“. Естествено като начинаещи и за първи път къмпингари паркирахме непосредствено до брега.
Добре, всичко е готово. Караваната е стационирана, форселта разпънат, шатрата също, даже боба е сготвен. Цял ден прииждат хора от компанията и до вечерта вече бяхме в пълен състав. Сещате се какво следва. Огромна маса, музика, глъч и смях. Бяхме си доста весела компания. Приобщихме се чудесно, все пак те са си „стари“ къмпингари и ни научиха на много неща. Подариха ни и две въдици. Сега все още стоят за украса, Сашо изобщо не знае как се държи това нещо, аз бях рибаря в семейството, но преди около 20 години. 🙂
Не мога да седя на едно място!
Сутрин. В главата ми вече има план! Боядисала съм яйцата и съм омесила козунаци още в четвъртък. Нямах никаква идея, че останалите жени ще боядисват яйца на язовира. Предполагам, че е интересна емоция и следващата година ако пак имаме възможност да изкараме така Великденските празници- няма да пропусна. Дано не ми се сърдят мацките, но както се изразява Сашо- „В почивните си дни съм на работа в Travel with history!“. И потеглихме към Плевен.
Дали съм ходила в Плевен като дете- не помня, но Панорамата я знам разбира се. Всички ми казват, че са я посещавали като ученици, може би аз, но нямам абсолютно никакъв спомен. Именно за това се запътихме първо там. Емблемата на Плевенската епопея трябва да се види!
Историческите обекти са ми любими за посещение, а Панорамата е впечатляваща, но… (но- по-късно) За наше учудване работеше в празничните дни. Взехме си билети и тъй като там се влиза в определени часове, бяхме късметлии уцелихме група. Аз като страстен блогър, жаден за знания и кадри естествено моментално хванах фотоапарата. И също така моментално ми се скараха! Не съм си била купила билет за снимки! Ами толкова бързо ни подканиха да влезем, че дори не видяхме ценоразписа и условията. Ако не мога да „запечатам“ спомените си, изобщо не влизам където и да било! След това пак няма да си спомням дали съм била там или не. Както и да е. Тичах обратно до касата за билет, където жената вече чула за ситуацията ме чакаше с готов касов бон. Е, вече съм спокойна– ще снимам!
Следва екскурзовод. Още от дете не харесвам екскурзоводите или поне повечето. Има и такива, които умеят да разказват толкова увлекателно, че несъзнателно така те въвличат в историята за да ги слушаш в захлас, но тази жена не беше от тях. Уважавам много тази професия, но рециталите са по-подходящи за театъра. Наизустени реплики, без никакво вложено чувство ми идват като стихотворение. Отказахме тази услуга. Добре, че имахме тази възможност. Нашият пример последва още едно семейство. Успяхме да разгледаме възстановката на едни от най-тежките сражения от обсадата на Плевен на спокойствие, както ние обичаме. Самата Панорама като туристически обект е впечатляваща.
След като си тръгнахме леко разочаровани от ексурзоводското отношение се спуснахме до центъра. Така или иначе бяхме в града а и трябваше да открием църква за да купим свещички за вечерта. Останахме изумени. Това, което видяхме беше напълно неочаквано. Вместо на площад, попаднахме на акваленд.
Вече съм сигурна, че за първи път стъпвам в Плевен. Атрактивния център щях да го помня. Красота! Всичко е перфектно поддържано и чисто. Истински европейски град. Водопади, фонтани, реки и зеленина „рисуват“ много красив пейзаж. Не ми се тръгваше.
В края на площада се намира другият символ на града- Параклис-мавзолей „Св. Георги Победоносец“. В създаването на мавзолея участват най-добрите български архитекти, художници и скулптори от началото на XXв. Издигнат е в памет на православните войници, загинали при Обсадата на Плевен през 1877 – 1878 година, останките на много от които са погребани в криптата. Нямам представа дали може да се посещава, разгледахме го само отвън. Беше затворен.
Духът на Великден витаеше навсякъде. Група тийнейджъри имаха щанд, на който продаваха най-различни великденски сувенири изработени от самите тях, а всичките приходи от продажбите събираха за много благородна кауза. Децата искаха да помогнат на свой болен приятел чрез благотворителна фондация.
Със сигурност ако живеехме в Плевен Алекс щеше да е с тях. Тя постоянно се включва във всякакви благородни и природозащитни каузи.
Все пак бяхме тръгнали за свещички. И както се разхождахме докато търсим църква, Го съзрях. Стоеше до алеята и вече безмълвен държеше микрофона. Емил Димитров. Великият български талант бе почетен с прекрасен паметник. Това е нещо, което ми напълни душата. Обичам песните на Емил Димиртов. Когато бях дете неговите плочи не слизаха от грамофона, а „Хубавата Джиджи“ се въртеше денонощно. Може би тогава се зароди и любовта ми към Италия. На гражданите на Плевен, мога само да кажа- Браво! Паметника е построен само с благотворителност и дарения. Такъв талант не бива да се забравя!
Открихме църква, купихме свещи, пихме Скрежина и запечатахме много кадри. Плевен някак успя да ме върне в детските ми спомени без да съм го посещавала преди. Всъщност на всички много ни хареса. Алекс дори искаше да отидем и на театър, но първото представление беше след седмица заради празниците.
Е, мисля, че някога пак ще се върнем.
А междувременно на язовира ни чакаше това:
Празник е, масата е пълна, настроението е на макс. Сашо приготви неговият специалитет. Не искам да го хваля, но няма човек, на който да не му е харесала празничната му торта. Наистина е страхотна! Дори когато се излекувахме от Ковид, с нея го отпразнувахме. А рецептата дори на мен не я казва. Аз и не питам, обичам я, когато я приготвя той, защото добавя и щипка любов.
Преди вечеря имахме достатъчно време за разходка с лодка и хубава книга. В София имам много малко време за книги, а толкова обичам да чета. А точно тази книга я прочетох за два часа. Спокойствието и времето, с които разполагам сред природата ме презареждат.
И така дочакахме залеза. А залезите на Горни Дъбник наистина са красиви.
Да си легнеш с приспивната песен на вълните и да се събудиш от чуруликането на птичките е нещо, което не може да се усети в големия сив град. Е, койотите през нощта не бяха толкова романтични, но все пак бяхме на тяхна територия. Отваряме си очите, поглеждаме през прозореца и виждаме спокойствие.
Както се казва- три дни яли, пили и се веселили 🙂
Скоро очаквайте още къмпинг истории.
Buon viaggio…
Ако статията ви е харесала, може да ме подкрепите, като я споделите или ме последвате в социалните мрежи Facebook или Instagram.
Виж още:
КЪМПИНГ ИСТОРИИ – НАЧАЛОТО!
Здравейте пътешественици! Семейството на Travel-with-History се впусна в ново приключение- диво къмпингуване! Началото се роди на един плаж преди много години…Винаги сме се възхищавали на…
ВЯТЪРЪТ НА ПРОМЯНАТА – БУЗЛУДЖА
Едва ли има българин, който не знае коя е тази странна сграда „приземена“ в сърцето на България. Футуристичен паметник, сякаш излязъл от научнофантастична холивудска продукция…
ПО СЛЕДИТЕ НА ТРАКИЙСКИТЕ ГРОБНИЦИ
Древността е пълна със загадки. Нейната история е забулена с тайни и легенди, замъглени с религии, вярвания и жертвоприношения доста далеч от нашите разбирания. Как…
Donate
Travel with history е проект създаден с много любов и ентусиазъм. Помогнете му да се развива и самоиздържа с еднократно дарение. Благодарим Ви!
5,00 €
travel-with-history.com 