ОСТРОВИТЕ ЕЛАФИТ

Цялото крайбрежие на Хърватия е осеяно с живописни острови, наречени Далматински острови. Природата е надарила тези очарователни средиземноморски късчета земя с пищна субтропична растителност, мек климат, леснодостъпен бряг и характерни пейзажи, докато отминалите векове са им предоставили архитектурно наследство.

С отправна точка като Дубровник, любителите на островни приключения имат много богат избор. Наслаждавайки се на панорамна гледка към морето, няма как да не забележите идиличните острови в близкия хоризонт. Не се запитвайте как да стигнете до тях. На Старото пристанище, а и буквално на всеки ъгъл из града се предлагат круизни разходки. Избора е много голям. Ние се спряхме на агенция, която предлага разходка до три острова с включен обяд и транспорт от хотела до пристанището и обратно.

Елафитските острови са живописна верига в околностите на Дубровник, разпръснати в Еленския архипелаг. Наричат се така, поради това, че преди години дивата им природа е била дом на елени лопатари. Всички острови са 13 на брой, но са населени само три. Именно тях посетихме.

Това е един рядко запазен средиземноморски оазис, който в миналото е бил място за отдих на дубровнишката аристокрация, но в наши дни те са посещавани и от тези, които искат да открият първичната красота на пищната природа, както и скрита и забравена история. Най-вече за авантюристите, които търсят спокойствие и влизат в контакт с природата, като се изключват от останалия свят.

И трите острова имат справедлив дял от еднодневни посетители, но след като и последното корабче отплава за Дубровник в късния следобед, островите стават по-тихи и по-спокойни за местните жители и гостите с по-дълъг престой.

Синята пещера

Това е първата спирка от разходката. Намира се на остров Колочеп (или Каламота, както го наричат местните). Пещерата сама по себе си е много красив природен феномен. Известна е с хипнотизиращата синя светлина, изпълваща пространството в определен период от деня, когато слънчевата светлина попада върху морската повърхност през отвор на свода. Обикновено това се случва около 11:00 часа, когато слънцето е достатъчно високо на хоризонта. Разбира се програмата е съобразена с това и бяхме там точно по това време.

Корабчето пусна котва и имахме около 40 минути за гмуркане и плуване. От нашето семейство само съпруга ми умее да плува. Останалите сме си удавници, така че се любувахме на лазурните води от палубата.

Капитана беше македонец и както се сещате се разбирахме перфектно, още повече, че е работил дълги години във Варна. Много се смя когато си поисках спасителна жилетка за да плувам. Каза, че съм щяла да бъда като патица, да подскачам само на едно място. Е, разубеди ме, останах на борда. 🙂

Лазурният цвят на Адриатическо море придава облик на пещерата като на омагьосано място, което е невъзможно да се забрави веднъж посетено.

Шипан

Шипан е най-големият от трите острова. Той изобилства от тихи заливи, плажове, зелени кипариси, лимонови, маслинови и портокалови дървета, множество стари сгради, малки църкви и летни резиденции.

Остров Шипан е идеалното късче земя за любителите на непокътната природа, които обичат да слушат звуците на тишината и морето. Това е привлекателен оазис на спокойствие.

Селото, в което акостирахме е доста малко и красиво. Спокойствие се усещаше дори във въздуха. От капитана разбрахме, че на острова има и още едно село, но в другия му край. Местните жители бяха седнали в малките кафенета и играеха шах, докато други просто се любуваха на морето от праговете на къщите си. Трети продаваха домашна ракия, маслини и зехтин. Производството на зехтин и риболова са основният му поминък.

Остров, включен в книгата за рекордите на Гинес, поради многобройните маслинови дръвчета и малкото население, като се има в предвид общата му площ. Може би е трябвало да включат и църквите, които дори не успях да преброя колко са. Останах с впечатление, че на трима човека се пада по една църква. Ако всяка църква си има собствен поп, то повечето островитяни трябва да са свещеници вместо рибари. Това е шега разбира се, но наистина църквите са много.

И не на последно място, остров Шипан е най-големият остров, единствен с автомобили и пътища. Останалите острови използват други креативни начини за придвижване, като колички за голф.

Въпреки, че на острова няма пясъчни плажове, има няколко прекрасни залива, където да спрете за плуване, както и някои отлични крайбрежни пътеки за разглеждане. Уединените заливи и горички крият много примери за далматинската архитектура: от крепост и ранно християнските параклиси до най-представителните летни резиденции на морски, търговски и аристократични семейства на Дубровник; загадъчни структури, запазени от незапомнени времена.

Тук престоя ни беше един час и вместо да обикаляме из кози пътечки в търсене на забележителности под парещото слънце, се отдадохме на разхлада в морето. До преди да посетя Хърватия си мислех, че най-кристалните води са в Гърция, но явно съм бъркала. Макар и да са каменисти повечето плажове, те са удивителни.

Не е нужно да се гмуркаш за да разгледаш морското дъно. Водата е кристално чиста и приятно разхлаждаща, а каменистия бряг допълнително допринася за изумителната картина.

Докато ние се наслаждавахме на изумрудени води, на корабчето „кипеше“ усилена подготовка за обяда ни. Както вече съм споменавала, храната е изключителна. Още със закупуване на билета имате възможност да изберете менюто си между пиле, риба и вегетарианска храна. Детето е веган, но познайте ние на какво се спряхме? Риба естествено!

И докато се наслаждавахме на обяда си, неусетно акостирахме на остров Лопуд.

Лопуд

Произхождайки от думата Lafodia, означаваща „в средата“ – Лопуд наистина е в центъра на всичко и най-очевидният избор за посетителите. Естествено и с най-дългият престой. Имахме на разположение почти три часа да се насладим на най-популярният от трите острова.

Още с първите стъпки на острова си тананиках „To, to, to jedno“, пред големият бял хотел, в който е сниман „Хайде да се волимо’. Дори без да знаем попаднахме във film location. Харесвам такива изненадващи разходки. Когато научавам нещо интересно, за което не съм подозирала, винаги е бонус.

На почти три километровата плажна ивица може да правите много неща. Пешеходен туризъм, водни колела, каяк, джетове – вие избирате. Дори за първи път видях приспособление за къпане в морето на трудно подвижни хора.

Съвременният курорт е изпъстрен с малки магазинчета, арт галерии, крайпътни ресторанти, къщи за гости и няколко хотела, един от които в момента се реставрираше, дори ботаническа градина имаше. Във вътрешността на острова се подават пищните имения на дубровнишката аристокрация, заобиколени от приказни градини. Изобщо не се учудих, че това е най-популярният от трите острова. Докато другите два ни очароваха с простота и спокойствие, сякаш времето е спряло в някой отминал век, Лопуд излъчваше класа и съвременен лукс.

Освен с красивата си природа и страхотния плаж, остров Лопуд е известен и с една от най-красивите и най-тъжните любовни легенди. История за отдавна отминали времена, когато е бил обитаван предимно от рибари и работници обслужващи красивите имения и летни резиденции на висшето общество. Пейзажа е бил малко по-различен от днес. Вместо дългата плажна ивица, острова е бил осеян с маслинови дървета и смокини, а основният поминък е бил риболова.

В дъното на залива, както разказва историята, имало малка, изолирана каменна рибарска къщичка, в която живеели трима братя и сестра им Мария. Мария била красиво червенокосо момиче със сладки лунички и винаги била усмихната. Може би заради това всички я обичали. Родителите им починали, когато тя била бебе и за нея се грижели по-големите й братя.

Било гореща лятна нощ. Мария не могла да заспи и заедно с приятелката си се разхождали на плажа. Чули някой да вика за помощ. Отишли на мястото, откъдето идвали гласовете и открили група корабокрушенци. Скочили в малката рибарска лодка на братята й да помогнат на давещите се мъже. Един от тях бил в безсъзнание и тъй като на острова нямало лекар, Мария помолила братята си да се погрижат за него докато се възстанови.

Приютили го в малката си къща, а Мария се грижела за него. Постепенно привързаността им се превърнала в любов. Джон бил от богато и знатно семейство, а Мария бедно рибарско момиче. Тази любовна история била обречена.

Бащата на Джон го заплашил, че ще го остави без наследство, ако се ожени за Мария. Така той решил да заживее като обикновен човек и се установил на близкия остров Св.Андрия. Всяка вечер той палел огън, по който Мария се ориентирала и плувайки стигала до него. Прекарвали много нощи в разговори, смях и се наслаждавали на компанията си. Докато братята й не разбрали. Това било голям позор за семейството.

За да опазят семейната чест, братята плавали близо до малкият остров и запалили факла на лодката. Мария помислила, че е Джон и започнала да плува, но огъня се отдалечавал все повече. Въпреки разразилата се буря, тя не спирала да плува, докато светкавица не озарила лицата на братята й. Тя осъзнала, че е заблудена и смазана от болка и изтощение се отдала безпомощно на вълните. На сутринта морето изхвърлило безжизненото й тяло на мястото, на което се срещала с Джон. Привечер той отишъл да се срещнат и я открил. От мъка се затворил в манастира и никой повече не го видял.

Пъкленият план на братята взел своите жертви, но живота си има свои начини да навреди на онези, които причиняват зло. Нито един от братята не се оженил и починали млади от неизвестна болест. Вероятно това е било тяхното наказание за причиненото зло. И до днес тази легенда е „жива“ и се разказва от местните.

Колочеп

Пясъчни плажове и скрити пещери. Ако са ви омръзнали заоблените камъчета на останалите острови, то тук пясъка е толкова фин, че после трудно ще го отмиете. Колочеп омайва своите посетители с фини пясъчни плажове, ресторанти предлагащи великолепна морска храна, малки барове на крайбрежната алея и спокойни разходки по пътеките, които пресичат боровите му гори.

От тук може да си купите домашно приготвени сладка и подправки, събрани и изсушени от местните баби. Хората са много дружелюбни и поздравяват всеки турист. Представяте ли си колко кораба пускат котва на ден и какъв поток от туристи преминават? Да си толкова гостоприемен с всеки, нарушил спокойствието ти и да посрещаш толкова хора с отворени обятия, си е начин на живот и културни ценности.

В късния следобед разходката е изключително приятна, горещината вече не е толкова непоносима, а парещите слънчеви лъчи нежно галят лазурните води. Морският бриз леко поклаща боровите дървета и създава усещане за прохлада.

Освен девствената природа, на острова има и редица интересни сгради, като стари църкви. Някои от тях датират още от IX век. Селото не е голямо, така че едночасовия престой е напълно достатъчен.

На острова има много археологически обекти от римско време, които разказват за богатата история на района. Бил е известен като островът на рибарите и коралите и причините за това са видими и до днес. По това време е бил спирка на много гръцки мореплаватели, дори местните разказват, че корабите на Христофор Колумб акостирали на малкото пристанище.

Сега това е релаксиращо бягство за туристи и авантюристи, със своите скрити горски пътеки, скали, плажове, култура, синьо море и слънчеви дни.

#бонус- остров Дакса

Остров, на който никой няма да ви заведе. Остров, за който никой не иска да говори. Корабите бягат от него като дявол от тамян. Остров, който никой не иска да купи, въпреки символичната цена, за която е обявен. И въпреки това вие ще го видите. Това е най-близкият остров до Дубровник. Единственият начин да се докоснете до него е като го заснемете, прокрадвайки някой кадър в движение.

Призрачният остров. Местните стоят далеч от него. Дори по-скоро е място, което биха искали да забравят. Някога това е бил остров, който осигурявал вдъхновение и мир, рай за духовност. Днес това е островът на гибелта, засенчен от сенките на зверски събития разиграли се през Втората световна война.

Дакса е необитаем и изоставен остров. Малкото парче земя с форма на бумеранг е покрито с тъмни борови дървета, които се опитват да скрият ужасите и срама от кървавите престъпления от 1944 г. Островът е бил сцена на жестоко клане и оттогава насам той е обект на призрачни истории и суеверия, разкази на рибари за гневни духове, които се скитат, търсейки отмъщение.

Призраците на острова останали „необезпокоявани“ в продължение на почти 60 години. Едва през 2009г. по някаква причина, човек се натъкнал на масов гроб, а какво е търсил и как е стигнал до там, не е ясно. Разследването все още не е приключило, така че вероятно ще изплуват още мрачни тайни. Въпреки прекрасния пейзаж, който „рисува“ острова, никой не иска да живее там или да го развива като туристическа зона. Корабите спазват безопасно разстояние, а туристите биват убеждавани да го избягват на всяка цена.

Освен това много местни жители все още насърчават суеверията и призрачните истории и вероятно острова ще остане преследван за много дълго време от кръвта, погълната от почвата му.


Ако искате да изкарате един различен ден, пълен с емоции и нови вълнуващи преживявания- отидете на „разходка с лодка“!

Това приключение беше осъществено с туристическа агенция http://dubrovnik-boat.com/.

Buon viaggio…

Ако статията ви е харесала, може да ме подкрепите, като я споделите или ме последвате в социалните мрежи Facebook и Instagram.

Виж още:

ДУБРОВНИК

Дубровник е един от най-живописните и перфектно запазени градове в Европа. Това, което го прави толкова уникален, е, че е откъснат от останалата част на…

ДУБРОВНИК – ДОБРЕ ДОШЛИ В КРАЛСКИ ЧЕРОГ

Посетихме Дубровник почти неподготвени, всъщност знаех със сигурност, че ще видим Крепостните стени и Старата аптека и толкоз. Не съм правила планове, не съм търсила…

9 ПРИЧИНИ ДА ПОСЕТИТЕ СТЕНИТЕ НА ДУБРОВНИК

Градът зад стените Дубровник сам по себе си е една изумителна картина от смесица на история и архитектура с много интересни забележителности, които пленяват всеки…

Реклами


Donation

Travel with history е проект създаден с много любов и ентусиазъм. Помогнете му да се развива и самоиздържа с еднократно дарение. Благодарим Ви!

5,00 €

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s