ПО СЛЕДИТЕ НА ТРАКИЙСКИТЕ ГРОБНИЦИ

Древността е пълна със загадки.

Нейната история е забулена с тайни и легенди, замъглени с религии, вярвания и жертвоприношения доста далеч от нашите разбирания.

Как са живели древните народи, от къде са дошли и колко от техните гени всъщност сме наследили? Защо някои от тях толкова си приличат, коя е общата брънка в цялата картина и защо знаем толкова малко за техният живот? Това са въпроси, които са събудили интереса ми от известно време.

Винаги са ми били интересни народите, населявали нашите земи, но някак все ги пропускам и отлагам, все си казвам, че има време, останките им са тук наблизо и винаги можем да ги посетим, но всъщност не съм подозирала какво изпускаме.

Траките са били първите народи заселили се на тези земи, за които има данни. Древното племе е оставило грандиозни скални светилища и свещени места, внушителни гробници, но всъщност се знае много малко за техният религиозен живот и ритуали. Именно за няколко гробници ще ви разкажа сега.

Долината на Тракийските царе.

През 1944г. е открита Казанлъшката гробница от археолога Георги Китов. По-късно се оказва, че странните могили из Розовата долина всъщност са тракийски гробници.

Смята се, че на територията на България съществуват над 1500 подобни могили. Засега са изследвани около 300, като много малка част от тях са отворени за посетители. Според изследователите, в Казанлъшкото поле са погребвани тракийски царе и аристократи.

В началото на март, посетихме четири от тях. Основната цел на разходката ни беше Бузлуджа, но останахме много впечатлени от могилите и в никакъв случай не ги подминавайте. В района има много интересни исторически паметници за посещение.

Халвеция, Грифони, Шушманец, Светицата, Оструша и Голяма косматка са на много близко разстояние една от друга в покрайнините на град Шипка. Като Халвеция, Грифони и Шушманец се намират на едно място и се посещават с общ билет, а Светицата все още не е отворена за посетители. Не смятам да разказвам за всички поотделно, рискувам да се повторя с много сайтове и блогове.

За съжаление могилите са били разграбвани векове наред преди да бъдат открити през миналия век и малко от тракийските съкровища са останали скрити от набезите. Изложени са в Исторически музей „Искра“ в Казанлък.

Ако следите блога ми, знаете за влечението ми към загадъчните етруски, чиито останки едва ли скоро ще ми омръзнат, дори напротив- откривам все повече странни гробници и градове, които планувам да посетим.

В този ред на мисли, бяхме направо стъписани от приликата на тракийските гробници с етруските. Могилите, дромосите (дългите коридори, водещи до погребалните камери), каменните легла- всичко ни изглеждаше като дежа вю!

Все едно се бяхме върнали в Черветери!

Поразителната прилика на останките от двете племена ме накара да се поровя повече в историята. Всъщност наскоро е доказано, че произхода на етруските датира от Турция. Поне най-старите артефакти са открити там, но кой знае, може и да произлизат от древен Египет, където случайно е открита мумия увита в папирус написан на етруски език.

Оказва се, че съвпаденията изобщо не са случайни. В някакъв момент може би Траки и Етруски дори са съжителствали тук за известен период от време. Все едно са били едно и също племе, което по някаква причина се е разделило и етруските са поели към Италия, а пък траките са останали в България и от там и малките различия между тях. Това разбира се са само мои приумици, нищо такова не е исторически доказано.

Не мога да не спомена и приликите в строителството. Огромни каменни блокове, прикрепени един за друг без хоросан или какъвто и да е друг слепващ материал, също като пирамидите в Гиза или Мачу Пикчу в Перу. Явно древните народи и цивилизации са имали един и същ учител по архитектура.

За разлика от Етруските, Траките не са имали писменост, но това, че етруските са имали не означава, че знаем много за тях. Никой до сега не е разчел тази писменост.

Друга съществена разлика, която имат двете племена е, че траките са описвани като войнствено настроени кръвожадни разбойници, докато етруските тихо и кротко си строели първите градове на територията на Италия. Но пък за сметка на това, религиите и ритуалите им много си приличат. Вярвали в задгробния живот и почитали Богинята майка Земя и Бог Слънце. Култа към Слънцето се смята, че е характерен за източните народи.

Но да се върнем на нашите Траки. Това, което знаем за мистериозните тракийски ритуали е, че те са пленителни и дори ужасяващи. По голямата част от тяхното нематериално наследство е изгубено, поради липсата на писменост, но въпреки това, чрез историци и археолози, може би дори и слухове до нас са достигнали не малка част от тях.

Погребалните им ритуали не са били по-малко странни. Подобно на етруските и египтяните, починалите били погребвани с важни за тях предмети, от които може да се нуждаят и в задгробния живот.

Благодарение на тези странни ритуали, откритите в гробниците съкровища ни разкриват не само богатството на тракийската аристокрация, а и техните религиозни възгледи. Все пак в България е открито най-старото обработено злато в света!

Погребалните им обреди били свързани с тяхната вяра в безсмъртието и почитането на мъртвите им царе и аристократи.

Повечето от телата на починалите били кремирани и поставяни в каменно легло. След три дни траур, приятелите на починалите започвали да празнуват. Явно за тях задгробния живот бил по-ценен от земния. Дори някъде прочетох, че плачели когато се раждат деца.

По време на погребалния ритуал имали и жертвоприношения на животни, с които после се угощавали, пиели много вино и организирали различни игри и състезания. Все странни обичаи за погребения.

Те вярвали в „Свещеното дърво на живота“. Короната символизира небето, ствола- живота, а корените- подземното царство. А според представите на етруските живота бил триетажен храм със същата символика.

Освен предмети, тракийските царе в отвъдното били придружавани и с любимият си кон. Напомня ли ви за котките на фараоните?!

В една от могилите (Хелвеция) са открити останки на кон, а в Шушманец конете са четири, придружени с две кучета. Не е изненадващо, че тя е от най-внушителна от трите. В центъра на храма има колона, представляваща слънчев лъч.

А защо са покривали внушителните си гробници с пръст, за да заприличат на естествени могили- не знам. Може би са ги крили от разбойници и иманяри, но явно не са успели.

Откъде са донесли огромните каменни блокове също е загадка, но по-интересното е как са го направили?

Като тези въпроси са най- актуални в могила Оструша. Саркофагната и′ камера е изработена от огромен и цял изкуствено издялан гранитен блок с тежест 60 тона! А самото помещение е издълбано под него. Таванът също е внушителен. А как е построена могилата и как тези гранитни блокове са докарани и сглобени?!

Много странно е как тези „варвари“ са имали уменията и познанията да го направят.

Именно на тази могила са се организирали и игрите в памет на мъртвеца.

Могила Светицата също явно е много интересна, но както вече споменах не е отворена за посещения. Под насипа е открит зидан гроб с останки на мъж, за когото се смята, че е цар Терес I, както и златни маска и пръстен.

Много близо до Светицата се спряхме да хапнем в крайпътен ресторант със същото име. Препоръчвам го за изгладнели пътешественици като нас. Храната е вкусна и обслужването е бързо.

До Голямата косматка не успяхме да стигнем, но не пропуснахме удивителната Руска църква в Шипка.

Buon viaggio…

Ако статията ви е харесала, може да ме подкрепите, като я споделите или ме последвате в социалните мрежи Facebook и Instagram.

Виж още:

Виж наблизо:

© Travel-with-history 2021

This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 4.0 International License.