НА МОРЕ В БЪЛГАРИЯ. ЩО Е ТО?

Има ли почва морският туризъм в България? Получаваме ли ние, обикновените хора качествено обслужване и на какви цени?

Отговорите са съмнителни, в зависимост от предпочитанията. Всеки има различни представи за почивка на море, но като гледам в новините какви опашки има на границата ни с Гърция, а и като споделям мнения с приятели, явно на много хора тези представи се припокриват.

Красива гледка, пълноценна почивка, добро обслужване и горе-долу сносни цени. Това разбирам аз. Е, когато сме в Италия редувам почивката на плажа с туристически маршрути, но там мога да си го позволя, защото имаме достатъчно време за всичко.

Но сега да ви разкажа за нищожния ни опит с нашия туризъм. Казвам нищожен, поради това, че не бяхме стъпвали на родното „моренце“ от повече от десет години. Разочаровани сме от отношението на българина към всичко. Някак не ми е удачно да си поръчам едно, да ми донесат друго и накрая да ми тръснат чинията на масата с думите „абе и тия ще ТИ харесат“. Това беше преди десет години. Сега или попаднахме на по-нормални заведения, или сервитьорите са станали по-любезни. Като и да е, поне обслужването на някои места беше на ниво, а и храната също (късметлии сме).

Но да започна от начало. След като изпуснахме момента на отворените граници и свободното влизане в Гърция, решихме, че ще направим компромис и ще отидем до нашето черноморие. В инстаграм тече инициатива #преоткрийБългария и #избирамБългария и аз като български блогър реших да се включа.

И така, седнах аз на лаптопа и отворих Booking. И като не знам къде да отидем?! Слънчев бряг, Свети Влас и Несебър автоматично отпадат- не харесваме шумни курорти и изявена показност. Търсих хотели на юг от Бургас, по спомени последно сме ходили в Созопол, Лозенец и Приморско и сметнах, че ще е по-добре да „поплуваме“ в свои води.

Е голямо приключение…… цени като в Ница, а хотели като в България. След три часово търсене, защото това, което получавам в Гърция и Италия просто не се предлага у нас, най-накрая намерих къща за гости в Созопол, на прилична цена, с добра оценка в Booking и най-важното- чудесно местоположение. Кацнала на ръба на една скала и предлагаща удивителна гледка. Като не съм стъпвала на нашето море толкова време, държах на гледката. Направих резервация. Тук възникна въпроса:

Работи ли Booking в България?

Ами в случая-не! (Преди около месец също имах подобно преживяване, но за него ще ви разкажа в друг пост). Та, спокойна, че вече имам резервация, се захванах с багажа. След около час получавам имейл от мястото за настаняване, че няма свободни стаи и се извиняват за неудобството! Поне ме информираха навреме. Явно българските „хотелиери“ не си следят Booking резервациите и са си дали всички налични стаи по телефона! Ами следете си наличността в сайта или поне махнете „свободната“ стая след като вече явно е заета!

И затова не е виновен Booking. Не може в цяла Европа да резервирам от днес за днес и да нямам никакви проблеми. Два часа след резервацията в хотела да ме посрещат по име, а тук нещата да се случват по трудния начин! Просто туризма ни куца, и то много. Ден, година храни или в случая сезон. Не се сещам как министър Ангелкова (малко закъснях с поста, вече не е министър) ще ни накара да изкараме почивката си тук. Само мисълта за това ме влудява.

Както и да е, седнах пак пред монитора и последваха още около два часа в търсене на „перфектното“ място за уикенда. Накрая успях! Резервирах в Приморско. Хотел с прилична база и красив изглед. За всеки случай звъннах по телефона за потвърждение, явно това е начина.

Накрая като се замислих за всички часове, в които се взирах в екрана и нервите, които изхабих се ядосах на себе си защо не попълних един QR код и не заминах за Гърция?!

По това време все още не се изискваха PCR тестове на границата.

Ето това получаваме в Гърция за цена около 100лв. на вечер за цялата къща (2019г). Бяхме две семейства- седем човека. Сами сметнете и си направете изводи.

В крайна сметка тръгнахме най-накрая. Хотела се оказа много приличен, а персонала се състоеше от много мили и отзивчиви хора, с персонално отношение към гостите си. Останахме доволни.

Ходихме на плаж Смокиня, където ми хареса, не беше пренаселено и се спазваха всички хигиенни правила по време на пандемия. Плажът беше спокоен и шезлонгите не бяха скъпи в сравнение с цените, за които чух миналата година.

Наблизо имаше приятно заведение, където обядвахме. Храната беше вкусна, персонала любезен. Лъч светлина в тунела след злополучното начало.

Созопол.

Когато бях на 18г., това беше любимият ми курорт. След това съм го посещавала веднъж или два пъти, преди много години. Старият град е запазил чара си за сметка на новия- „бетономорие“. 

Красивите къщички, запазили своя старинен стил ми вдъхнаха лека носталгия за времената, в които нашата брегова ивица беше прекрасна навсякъде, но ние за съжаление имаме удивителната способност да унищожаваме всичко красиво. Баровски имения, изникнали като гъби и заградили повечето красиви и девствени плажове. В другите държави също има подобни имения, но природата е запазена и достъпа до нея е свободен за всички.

Както и да е, това е една от многото причини да предпочитаме Гърция. Сравнявам с Гърция, първо там бягаме през уикендите, докато дойде време за отпуска, и второ защото дебатите за това „дерби“ в момента са много актуални. Това си е само наша гледна точка и не се опитвам да натрапвам мнение на никого.

И какво мислите беше първото ни впечатление от Созопол след толкова години? Лудница! Имах чувството, че цяла България се е изсипала тук. А може би всички като нас са ги спрели опашките на границата…

Разходката ни беше бърза в предвид многото хора и пандемичната обстановка. Запътихме се към един ресторант в края на стария град, много приятен и с уникална гледка. Предварително бях проверила дали все още работи. И да, работеше и нищо не се е променило. Все още е толкова привлекателен с терасите над морето, уединените маси и прекрасна храна. Само ние и морето. Да, този спомен искам да запазя…

Така, след като усетихме атмосферата на Старият Созопол, следващия ден решихме да си останем в Приморско, където беше хотела ни. Все пак сме тук само за няколко дни и имахме нужда от почивка- нали затова избягахме от София?

Приморско.

Северният плаж е по-красив, но имаше много силен вятър и големи вълни, затова се позиционирахме на южния.

„Е тук вече си починахме“. Почти нямаше свободни места. Добре, че поне се спазваше някаква дистанция между чадърите. Явно заради вируса и това, че работя в аптека и съм посещавала лекции по микробиология, дистанцията за мен е от значение.

От близкото заведение звучеше медният глас на Тони Стораро, после „славеят“ на поп фолка Софи Маринова ни потапяше в звънки ритми, а един младеж с доста солиден тен по цял ден обикаляше плажа викайки, че царевиците му имали „зърната на „Пламена Андерсън“. Идилия.

А после какво толкова имало в Гърция? Ами ето това:

За съжаление, с всички тези нови изисквания, които се променят почти всеки ден, тази година ще пропуснем Гърция. Дано поне до Италия и южна Франция да можем да стигнем.

Атмосферата в центъра на курортното градче не се различаваше много от Созопол. Същата лудница, само че с градски, а не старинен изглед. Като битпазар. Тълпи от туристи, цветни сергии, пълни заведения- като вихрушка.

Все пак сме на морето. Бяхме забравили типичната българска лудница. Не обичаме тълпите. Обичаме спокойствието. Тосканското спокойствие. До толкова, че пред къщата, която си наемаме в Принчипина се разхождат диви прасета. Не харесваме нито лъскави хотели, нито претъпкани улици. Харесваме дивото. Може би затова центъра в Приморско се оказа, че не точно „нашето“ място. 

Избягахме от претъпкания център и опитахме да се потопим в „романтичния дух“ на Черно море. Отправихме се към пристанището. Огромни билборди рекламираха различни разходки с корабчета. Харесахме си един старинен кораб, предлагащ романтична вечерна разходка с шампанско. Веднага набрах номера на агенцията. Вечерното плаване щеше да ни се отрази перфектно. Ударихме на камък. Не работели тази вечер, може би утре, но не е сигурно. Ами не, Благодаря!

От пристанището тръгва прекрасна морска алея, наречена Primorsko Promenada. Е, все пак си намерихме романтично място. Красиво е! Обичам шума на морето!

Мога с часове да седя и да се наслаждавам на вълните, разбиващи се в каменния бент, да вдишвам „соления“ аромат на водата и да усещам с всяка клетка на тялото си полъха на морски бриз. 

Наистина мястото много ни хареса. Останахме впечатлени и от графитите на камъните. Не разбрах кой е художника, но браво на този човек! С таланта си е пренесъл цяла ера от история тук, на морския бряг. Лицата на много известни личности, свързани както с нашата, така и със световната история сякаш се усмихват из под вълните.

Много оригинална идея. Изкуството под всякаква форма винаги ме вдъхновява. 

Е, това беше нашият уикенд на родното черноморие. Останахме с много противоречиви впечатления. 

Ако морският ни туризъм разчита на туристи като нас е обречен на провал. 

Buon viaggio…

Ако статията ви е харесала, може да ме подкрепите, като я споделите или ме последвате в социалните мрежи Facebook и Instagram.

Виж още:

© Travel-with-history 2021

This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 4.0 International License.