МЕРКАТО ИЛИ БИТПАЗАР?

Качествени селскостопански стоки, характерни за тосканските традиции, свежи продукти от провинцията до площада, ароматни съкровища за отлични гастрономически рецепти, е ключовото описание на тосканските пазари.

Навсякъде гъмжи от хора, но най-ранобудни са разбира се местните баби, които първи са напълнили торбите с пресни и качествени продукти за трапезата и разбира се някоя нова рокля. Да, там бабите са много модерни и сладки. Винаги са с широкопола шапка, която да ги предпазва от слънцето, модерна рокля, големи слънчеви очила и естествено големи бижута, а и червило. Как да не им се радваш? Страхотни са, особено като направя асоциация с нашите, които миличките едва събират пари от пенсията да си купят лекарства, камо ли за рокля? Но това е друга тема, много болна лично за мен. Та, италианските баби са наслада за окото. 

Вече в по-късните часове на утрото пристигат и по-младите местни. Гастрономическите щандове са техен приоритет. Ако искате да опитате нещо традиционно и вкусно, то трябва да сте от по-ранобудните. Тези сергии се опразват много бързо. Това си е традиционно кулинарно изложение. 

Освен сурови продукти, тук се предлагат и най-разнообразни изкушения от „уличната“ кухня на различните региони в Тоскана. Изкусителната улична храна означава храна, която може да се яде бързо , без да се изисква маса като нормално ядене, може дори да се яде, докато се разхождате по улиците или в случая докато пазарувате.

В Италия уличната храна се е превърнала в изкуство, синоним на традиция, нещо едновременно истинско и автентично. Това е един от най-добрите начини да се хапва истинска местна и традиционна храна, приготвена със свежи и пресни съставки, а меркато е точното място, където да опитате всичко това. Аз, както и цялото семейство сме големи любители на тези изкушения. Не случайно сме изминавали доста километри, само за да опитаме някой легендарен уличен сандвич! Е, заслужава си!

А това е Pancetta con porcetta- любимият ни „прост“ сандвич. Казвам „прост“, защото удивителният му вкус е постигнат само с две съставки! Но ако искате да разберете повече за него, както и за много други местни кулинарни традиции, ще трябва да прочетете Марема за чревоугодници.

Ако си мислите, че само храна се продава на пазара, то явно съм ви подвела с моите кулинарни впечатления. Дрехи, обувки, чанти, чаршафи, чаши и чинии са само малка част от всичко, което ще ви „погълне“ на пазара.

По-късно към обяд идват и туристите. Ако все още не сте стигнали до пазара, то рискувате да си тръгнете с празни ръце. След туристическата инвазия, всичко което може да ви хареса вероятно вече е изкупено. Това е защото повечето от стоките са или дизайнерски, или бракувани на някоя модна марка и са само по един брой. Като казвам бракувани разбирайте, че имат по някой съвсем лек дефект, който дори може и да не забележите- съвсем леко изкривен шев или пък резервното копче на някоя риза липсва. 

Ще се изненадате на какви цени се продават марки, които в България са с безумно скъпи!

Там може да откриете истински съкровища!

Ще ви дам прост пример с моите находки. Купих си дънки на Desigual за 17 EUR, рокля на GUESS за 10 EUR, обувки от пони за 35 и още много други находки. И не, не са втора употреба. Не случайно от тук тръгвам само с дрехите на гърба си. Прибирам се с дрехи и обувки за цяла година, и не само аз. На връщане в колата едва има място за нас от покупки. 

Тук ще вметна, че не само на меркатото има намаления. През септември в цяла Италия има sconto. Ако ви е интересно какви находки крият моловете и магазините, пишете ми долу в коментарите и като отидем тази година ще подготвя повече материал за тях (обувки на Bugatti може да си купите и за 60лв., а Batta за 30).

Та, цените наистина са шокиращи. Миналата година в родни сайтове една рокля се предлагаше за около 50лв. Същата тази рокля (може би от AliExpress) на меркатото струваше 7 EUR, а в Монако беше 15 EUR, и да в Монако не се предлагат само луксозни стоки, има магазини и за обикновените хора.

Както виждате и ако сте чели една от предишните ми статии (горчивия ми опит с една козметика), опита с пазаруването ми от родните сайтове е нулев. И не само, че не поръчвам от интернет, а и много рядко може да ме срещнете в родните молове. Това, с което се прибирам от Италия ми е напълно достатъчно за една година. Да не говорим, че това което се предлага там, при нас е модерно чак след няколко месеца. 

Ако все пак си харесам нещо в България, то в повечето случаи е от няколко мои любими модни къщи в Пловдив.

Но да се върнем на пазара. Разнообразието е огромно. Най-много ми харесват щандовете на местните дизайнери. Прекрасни качествени стоки на символични цени. Тези дизайнери не са от популярните у нас, но някои вече навлизат и на нашия пазар като Carpisa например. Имам чанти на марката от преди десет години, доста преди някой тук изобщо да е чул за нея. 

Това са марки, които се предлагат на пазара, въпреки че са достатъчно популярни в Италия и си имат вериги магазини. Между другото Benetton също може да откриете. Има и такива, за които и не подозирате, че съществуват просто защото не се предлагат у нас, но това не ги прави некачествени а напротив. Не подминавайте нещо само защото не е модерно тук. То ще дойде в някой момент. А пък на мен ми е много приятно да нося нещо, което го имам само аз. Не обичам да се разминавам по улиците с мои „близнаци“. 

Особено важен елемент за мен са обувките, към които съм пристрастена. Страхотна изработка, качествена кожа и естествено красив дизайн. Има всичко, което си помислите от сандали до ботуши. Колкото и странно да звучи, всичко това се предлага на седмичните пазари. 

А за дрънкулките да не говорим. Повечето бижута се продават от мароканци и са страхотни. Екзотични, нежни, някои ръчна изработка, което ги прави уникални. Те разбира се са и по-скъпи от масовката. 

Мароканци има навсякъде. Продават всичко. Въртят търговия по улиците и дори на плажа. Имат много интересни колани, чанти, портмонета изработени от змийска кожа, но са доста скъпи за пазара.

Лошото при тях е, че ако се застоите по-дълго време на щанда им, ще ви преследват през целия пазар с артикула, който сте разглеждали докато не си го купите или докато не разберат, че не сте руснаци, а българи. Хич не ни харесват, но търговията си е търговия. (затова нямам и снимки на коланите)

Алъш-вериш по италиански.

Щях да пропусна да спомена, че и за вкъщи може да си купите какво ли не. От чаршафи до чинии, но няма да се впускам в разкази за домашните потреби достатъчно дълга стана и тази статия.

Накратко (или не толкова) това представлява Mercato. Идеалното място за автентично потапяне в миналото и най-древните традиции на хората, а защо не и в съвременните култура и мода?