ПО СЛЕДИТЕ НА ЕТРУСКИТЕ – РОСЕЛЕ

Италия…

Удивителна страна, заобиколена от три страни с море, криеща много легенди и пазеща много история….

Сега ще се опитам да ви пренеса много векове преди Ренесанса, дори преди Великата Римска империя, някъде из разцвета на древните….

Когато си мислите за Древна Италия, първото нещо, което обикновено ви идва на ум, са римляните. Те са извели страната в първото хилядолетие след Христа с ненадмината сила и власт начело на света. Тяхното влияние се усеща и днес в архитектурни паметници из цяла Италия и извън нея.

Едно е да бъдете хипнотизирани с величието на Колизеума или красотата на Ди Треви, но съвсем различно е да изследвате оскъдните останки от древно селище.

Римските руини може да доминират в древните места в Италия …обаче не трябва да пренебрегваме онези, които са поставили основите на процъфтяването на Римската империя. 

Етруските са дали много на света и изучавайки историята им, може да открием, че имат още много какво да дадат. Това са едни от най-загадъчните народи в света, оставили ни толкова много безценни артефакти и цели градове, а същевременно толкова малко знаем за тях….

Очевидно е имало хора по тези земи от хилядолетия, но като цяло те са били прости ловци и събирачи. Появата на етруските била началото на епохата на империите в тази част на света.

Кои са били етруските, откъде са дошли и какво е станало с тях са въпроси, на които археолози и историци все още нямат отговор. Всички са били привлечени от тези загадъчни хора, населявали Тоскана и други части на централна Италия за повече от хилядолетие и след това изчезнали от страниците на историята.

Те са построили първите градове в Европа и може би са изяли първата паста на Италия.

Техните градове са били укрепени „градове-държави“ общо дванадесет на брой, наречени Dodecapoli.

За един от тях ще ви разкажа сега.

Roselle е бил един от най- могъщите  „градове-държави“. Етруските градове са заобиколени от високи стени, изградени с огромни каменни блокове с многоъгълна форма, поставeни един върху друг, без използването на хоросан, прикрепени толкова перфектно, колкото Инкан в Мачу Пикчу.

Роселе е построен по същия начин, заобиколен от мощни стени, големи участъци от които могат да се видят и днес. Много са внушителни, особено вечер, когато множество прожектори ги осветяват и се виждат отдалеч.

Етруските всъщност са били много рационални хора. Построили са града на хълм близо до брега на древното езеро Prille, което отдавна се превърнало в мочурище и после пресъхнало, но по тяхно време е било пълно с риба. Те били тясно свързани със земята, използвали минералното и′ богатство и били ненадминати земеделци. Освен това били много опитни строители. Прокопавали тунели под земята и по този начин свързвали някои от градовете си. Най-дългите тунели са открити в района на Питиляно, Сована и Сорано.

Те първи са въвели правоъгълно градоустройство, изградили подземни канализации, пътища и мостове и започнали да насърчават земеделието и търговията. Положили са основите, от които по-късно са взаимствали и усъвършенствали римляните.

Целият град Роселе се захранвал с вода от внушителна канализационна система. На най-високата точка от хълма е изграден огромен резервоар събиращ дъждовна вода, която посредством канализационна система е отвеждана към града.

Но преди всичко етруските олицетворявали това, което Д.Х. Лорънс е нарекъл „религия на живота“.

Те имали дълбока любов към храна, музика, танци и вино. Тяхното изкуство е било много елегантно и изящно. До днес тосканци се стремят да подражават на тяхната древна кухня и великолепни вина. Не е чудно, че археологическите обекти, които са оставили след себе си, са едни от най-зрелищните и ни показват какъв е бил живота в Тоскана преди римската империя.

Етруските къщи са построени по правоъгълен план около вътрешен атриум, който дава светлина и въздух на стаите и често има и портик. Покривите им са били покрити с керемиди.

Улиците им са били сравнително широки и подредени в правоъгълна форма, проста и удобна урбанизация. Имали са дори нещо подобно на бетонов възел, което също е доказателство за архитектурния гений на една напреднала за времето си цивилизация. За съжаление писмеността им все още не е разчетена и затова въпреки огромното културно наследство, което са ни оставили всъщност знаем толкова малко за тях.

Роселе е една невероятна реликва оставена ни от тях. Но всъщност е толкова специален, защото в него се преплитат освен етруски и римски останки.

Обособяването на етруските като отделни „градове-държави“, а не в обединена нация се оказва както тяхната сила, така и слабост. Римляните се възползвали от тази разединеност и постепенно един по един завладели всички градове и покорили цяла Етрурия.

Въпреки, че цивилизацията им започнала да отстъпва на възходящата мощ на римляните те са оставили трайно влияние, достигащо до съвременна Италия.

Римляните завладели Роселе през IIIв.пр.н.е. и до Vв.н.е. той все още бил най-важният център в южна Тоскана.

Всъщност името на най-голямата област в Италия произлиза от етруските. Римляните ги наричали „Туски“ и оттам Тоскана.

След превземането, римляните облагородили града, оставили прекрасни архитектурни паметници, статуи и предмети на изкуството. Всички открити артефакти са изложени в Националния исторически музей в Гросето. На тяхно място са направени копия, които са поставени на местата, на които са открити.

Както знаем от Помпей, (и не само), римляните обичали водните басейни. Те били вдъхновени от лечебните свойства на горещата вода и почти навсякъде строели SPA центрове.

Този превъзходен релакс не подминал и Роселе. Благодарение на водопроводните умения и сложната канализационна система, оставена им от етруските, построили удивителни горещи бани.

Допринесли още за културното развитие на града. Внушителен амфитеатър е изграден на малко възвишение в края на селището. Акустиката е много добра и там до ден днешен се организират театри и концерти, затова не се учудвайте като видите пластмасовите столове от нашата ера.

Ако застанете с гръб към основния вход на амфитеатъра, пред вас се разкрива целия град „на длан“. Това, което ми направи впечатление е класовото разделение. В началото близо до вас се забелязват останки на по-големи и пищни имения, които явно са принадлежали на влиятелните граждани.

С приближаване на центъра, сградите стават все по-малки и обикновени. Личат и останки на базилика.

Има толкова много интересни неща, които да видите в този древен град, че може да го изследвате цял ден и още да не сте стигнали до края. Ние около час и половина обикаляхме само защитните градски стени на път към изхода. Е, естествено се спирахме много за да се насладим на удивителните гледки от високо.

Удобните обувки са задължителни за посещението ви. Докато стигнете върха на хълма, имате поне двадесет минути изкачване. Древният град Розеле от етруски и римски произход винаги е бил изключително привлекателен, затова си заслужава да му отделите поне половин ден. Е, това е разходка за тези, които ценят останките и културата на древните народи, за други може да това да са просто „разхвърляни камъни“ (и това съм го чувала).

Аз лично съм много впечатлена от изключителните строителни и инженерни умения както на етруските, така и на римляните по тези земи. Етруските са ми особено интересни заради тяхната загадъчност. В много аспекти те се доближавали до Египетската култура.

Докато древните римляни трупали камък върху камък и строели космополитни съоръжения и колосални сгради, то етруските не се впускали в грандиозни строежи. Много забележителни са техните гробници. Те са първите на Апенинския полуостров, които кремирали починалите и строели за тях цели „Градове на мъртвите“. За най-големия техен некропол в Черветери вече съм ви разказвала.

Всъщност целия район около Роселе е осеян с техни останки, някои от които все още не са изследвани, а други най-вероятно чакат да бъдат открити.

Просто, докато си шофирате по пътя обърнете внимание на странните камъни наоколо- почти всички са част от етруското селище, което може би се простирало на много по-голяма площ от тази на хълма.

Ако харесвате такъв тип „древен туризъм“, Роселе определено ще ви хареса.

Buon viaggio…

Ако статията ви е харесала, може да ме подкрепите, като я споделите или ме последвате в социалните мрежи Facebook и Instagram.

Още от сайта:

© Travel-with-history 2021

This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 4.0 International License.