Когато става въпрос за Франция, първата асоциация е Айфеловата кула, след това в съзнанието изникват лазурните брегове или средновековните замъци. В този пост ще ви разкажа за една нетипична забележителност, за която споменах в Барселона- визитната картичка на Гауди.

Това е едно от най-странните и удивителни произведения на изкуството и архитектурата в западна Европа. Става дума за една забележителна история, в която от един камък изникнал впечатляващ замък.
Тази странна атракция с фантастична структура, произведение на наивната архитектура е дело на един самоук пощальон с почти никакви познания за строителство, но с една голяма мечта- да построи „Идеалният дворец“.
Отдалеч този дворец изглежда като кръстоска между Анкгор Ват и Ла Саграда Фамилия, а от близо е още по-впечатляващ, като картина на Моне, с малки детайли преплетени в сложни общи щрихи.
Но, за да разберете историята на невероятния замък, първо трябва да ви разкажа за неговия „строител’.
Фердинанд Шевал е роден през далечната 1836г. в Шарм, Франция. Израснал в бедно провинциално фермерско семейство и още от ранна детска възраст е принуден да напусне училище и да започне работа с баща си като чирак в местната хлебарница. След смъртта на родителите си, заминал за известно време в опити да намери работа и се установил в Отрив, където станал пощальон.

Неговото време, XIXв. е било време на голяма мизерия, където глада и болестите били пагубни. Това е било времето на големите революции в много области: край на монархията и първите плодове на републиката, напредък на науките и медицината, открития на Фройд за съзнанието и мечтите, индустриална революция, раждане на общественото и светското училище, представяне на първите универсални изложби …
Една изобилна ера, разказана и илюстрирана в газети, много четени по онова време, към което се добавя и раждането на фотографията, както и появата на първите пощенски картички, които подхранват по необикновен начин въображението на Шевал.
Като пощальон, той изминавал всеки ден 43км. из Алпите да разнася писма, картички и списания. Именно пощенските картички, списанията и удивителната природа на величествените Алпи го вдъхновили да изучва различни култури от далечни страни.
Всичко започнало след един инцидент. Докато изминавал обичайния си маршрут, Шевал се спънал от един камък. Преди 180млн. години, Алпите са били под вода и не е необичайно да се видят камъни и вкаменелости с причудливи форми.(Мегавселена)

Интересната му структура го впечатлила и той го прибрал в чантата си. След случката си спомнил за сън, в който се спънал от камък в построен от него дворец. Така се родила неговата мечта да построи замъка от сънищата си.
„Щом природата е готова да направи скулптурата, аз ще направя зидарията и архитектурата “

На следващия ден, се върнал на същото място и открил още камъни с интересни форми. Започнал всеки ден да ги събира в пощальонската си чантичка и ги носил в къщи. След известно време камъните ставали все повече и все по-трудно ги пренасял. Тогава взел строителна количка, която в последствие се превърнала в един от символите на Отрив.
Фердинад Шевал е имал труден и тежък живот. Много рано го спохождат една след друга няколко трагедии. Загубва едното си дете, след това и съпругата си. Благодарение на зестрата от втората си жена, той придобива земята, на която построява мечтата си. Цялата му лична история е събрана в биографичен филм L’Incroyable histoire du Facteur Cheval.
Така през 1879г. започва изграждането на Le Palais idéal. Следват 33 години упорит труд, вяра и решителност.
Използвайки камъни, собственоръчно донесени от ежедневните му обиколки за разнасяне на пощата, Шевал създава истински шедьовър на аутсайдерското изкуство.
Без никакво познание за архитектурата, само благодарение на изумителното си въображение той създава образите от картичките. Търпеливо гради камък по камък, всеки детайл в общата картина.
Средновековен замък, египетска гробница, джамия, швейцарска хижа, кули, митологични фигури, животни и икони са само част от творенията, които изграждат двореца.
В сградата има дърворезба, причудливи полилеи висят от таваните а стените са украсени с цитати и стихове, един от които го е вдъхновил за избор на името на това произведение на изкуството. Все едно се намирате в пещерен тунел сътворен от природата, а не дело на човешка ръка.
След 33 години упорит труд, през 1912г. Идеалният дворец е окончателно завършен. Това обаче не е край на творенията на пощальона. Следват още осем години в създаване на „Гробницата на тишината и безкрайната почивка“. Намира се в общинското гробище на Отрив, защото по това време не му разрешили да построи гробницата в двора си.
Поразителна е приликата с творчеството на Гауди, друг гений на примитивното изкуство, много по-известен от Шевал. Те никога не са чували един за друг и никога не са се срещали, но са живяли приблизително по едно и също време, дори са починали в рамките на две години. Шевал не е подозирал за съществуването на каталунският господар.

Този храм на природата по нищо не отстъпва на творенията на Лехнер и Гауди. Свободното въображение на този самоук човек ни отвежда в екзотична Азия или Африка.
Инструментите на неговия труд могат да се видят в двореца. Чантичката и строителната количка, с които е пренасял всеки ден причудливите камъни са изложени като символ на упоритостта с която е преследвал мечтата си.
Местоположението на двореца е малко по-далече от обичайните маршрути във Франция, но все пак е на около 80км. от Лион и на 30км. от Romans-sur-Isère.
За сметка на пътя, изумителната гледка, която ще откриете в най-необикновения двор на Отрив несъмнено си заслужава разходката.

Както знаете, ние сами организираме екскурзиите си. Тази година освен обичайните маршрути в Италия и южна Франция, Отрив и Romans-sur-Isère също влязоха в списъка. Отрив е малко красиво селце, в което има само няколко хотела, за съжаление заети точно за времето на престоя ни. Поради тази и още една причина нощувахме в Romans-sur-Isère. Една друга забележителност, която се превърна за мен във фикс идея беше Музеят на обувката.
Тези, които ме познават, знаят за моите две големи страсти- парфюми и обувки. Точно затова могат да си представят разочарованието ми, когато открих, че музеят, които съхранява обувките на Луи XIV е затворен за ремонт!!!
Съветът ми е когато решите да посетите някой музей, разгледайте всички налични сайтове за него предварително (за ремонта беше упоменато само във фейсбук страницата). И все пак не съжалявам, защото посетихме прекрасни места, видяхме величествените Алпи от друга гледна точка и създадохме много прекрасни нови спомени и преживявания.
Buon viaggio…
Ако статията ви е харесала, може да ме подкрепите, като я споделите или ме последвате в социалните мрежи Facebook и Instagram.
Още от сайта:
ГРАДИНИТЕ НА ТАРО
Il Giardino dei Tarocchi В следващите редове ще прочетете за една градина извън реалността, граничеща с приказно безвремие и отвъд всякакви стереотипи….. Както знаете почти…
Keep readingЧУДОВИЩАТА НА БОМАРЦО
В долината на река Тибър, близо до Витербо се намира малко мистично селище наречено Бомарцо известно с един сюрреалистичен парк – „Парка на чудовищата“ (…
Keep readingВИЛА САН МИКЕЛЕ – ОТ СТЕТОСКОПА ДО ИМПЕРАТОРСКИЯ СФИНКС
Всичко започна между овехтелите страници на една стара книга… Една завладяваща книга, която самият автор не може да определи дали е биографична, приключенска или просто…
Keep reading© Travel-with-history 2021

This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 4.0 International License.

Donation
Travel with history е проект създаден с много любов и ентусиазъм. Помогнете му да се развива и самоиздържа с еднократно дарение. Благодарим Ви!
2,00 €
Интересна публикация! Ще я споделя с приятели. Прочетете още по темата на https://novini247.com/
ХаресвамХаресвам