ВЯТЪРЪТ НА ПРОМЯНАТА – РЕЗИДЕНЦИЯ БАНКЯ

Намираме се в Банкя. Един малък, прекрасен „оазис“ много близо до София, известен с прекрасната заобикаляща го природа, чист въздух, много минерални извори и екопътеки. Не случайно е любимо място на редица български управници, олигарси и на нас- обикновените хора.

Недалеч от една от най-посещаваните екопътеки „Алея на здравето“, по ирония на съдбата се намират няколко сгради „зомбита“.

Има нещо в старите изоставени сгради, което привлича търсачи на силни усещания, било то тяхното зловещо минало, поглед в историята или просто идеята, че може да се сблъскат с паранормални явления. Именно историческото минало ни доведе тук след една разходка из Банкя.

Както вече споменах, Банкя е много примамливо място за местните политици, а този архитектурен паметник за който ще ви разкажа е бившата резиденция на комунистическият лидер Тодор Живков.

След падането на Комунизма на 10 ноември 1989г., България бележи края на една епоха и началото на нова. Навлезе в нова фаза на своето развитие и остави много призрачни сгради витаещи между живота и смъртта, някои от тях доста известни, докато други си остават загадка.

Този пост не е комунистическа пропаганда, нито упрек към човешкото безхаберие, това е просто поглед в не толкова далечното минало. Малка ретроспекция към рушащ се паметник на предишното величие на социализма.

Това е един обект с национално историческо значение, чиято история разказва мащабна изоставена инфраструктура. Сградата е построена в архитектурен стил на късния комунизъм, а между стените и′ се пазят тайните на тази епоха.

До преди тридесет години, тази сграда беше символ на лукс и разкош, сега е символ на разруха. Говоря от първо лице, защото съм видяла и двете лица на зданието, за съжаление когато съм посещавала резиденцията през „разкошния“ и′ период мобилни телефони нямаше, а фотоапаратите също бяха лукс.

Любопитството ни доведе отново тук, толкова години по-късно. Всъщност не знаехме дали ще има достъп или всичко ще е заключено, но се оказа, че може да се влиза в парка на резиденцията.

Останахме стъписани от гледката на разрухата. Последният дом на Тодор Живков е печална гледка.

Някогашната резиденция е построена през 1973 г. като балнеоложки център, в последствие става дом на комунистическият лидер. След промените на 10 ноември’89г., той е изгонен пищното си имение. От тогава започва неизбежната и бавна разруха.

Известно време сградата съществува като хотел под управата на японска фондация „Масако Оя“. Проекта е бил за луксозен хотел с голф клуб, който така и не се осъществил. Логото на фондацията все още стои над главния вход.

Вътре картинката е още по-страшна. Миризмата на рушаща се структура се усеща още преди да се разгърне картината на усърдно разпадане.

Няколко ретро мозайки все още „красят“ стените в руините. В последната спалня на Тато няма и помен от разкош. Стените са с излющена розова боя, която предполагам е остатък от Масако Оя, а камината в съседната стая е жалък отпечатък на неизбежния крах.

По стените на банята някой се опитал да внесе малко свежест с неграмотно изписан надпис или може би е опит за хумор….

Мръсотия, хартии, предмети се въртят бавно из коридорите като есенни листа. Стъкла от изпочупени прозорци има навсякъде, все едно сме попаднали в сцена на филм на ужасите.

Иначе гледката в далечината е великолепна, все още гората не е напълно  завладяла сградата, но след няколко десетилетия и това ще стане. Това е тежкото наследство на изоставените сгради.

Ясен отпечатък от миналото величие на резиденцията е оставил и закритият басейн. Във време, в което обществените басейни в София се брояха на пръсти, да разполагаш със собствен такъв си беше меко казано лукс.

„Мъртвата“ сграда е като бяло платно за някои творци, които са се опитали да я украсят с цветни и красиви графити, както отвън, така и отвътре.

Тук стрелките на часовника са спрели и това не е най-страшното. Сграда с такъв капацитет, със собствена отоплителна и електроразпределителна станция е захвърлена там, от където е дошла- в дебрите на миналото си. Но добрата страна на монетата е, че ако не беше изоставена, нямаше да я посещават ентусиасти като нас. Има нещо специално и зловещо в изоставените места. Те сякаш разказват някаква тъжна история и ви правят свидетел на живота на някой друг.

Картинката на заобикалящия парк не е много по-различна, но все пак природата е оставила своята красива следа.

Все още има ясни пътеки по които да се минава.

На където и да погледнете има множество представители на местната флора, дори някои от растенията са доста странни за нашите географски ширини. Може би са донесени от Масако Оя. Изобилието от лечебни растения примамват местните билкари, а дървото Гинко Билоба вече е така обрано, че листата му са само на върха. Ако се застоите известно време, може да срещнете някоя баба билкарка от която ще научите нова рецепта за чай подобряващ паметта и концентрацията.

Ако сте се разхождали по „Алея на здравето“, най-вероятно сте попадали на скелетите на недостроени къщички. Те са „наследството“ на пропадналия проект за луксозен голф клуб.

Странно как тухлите им все още не са ограбени. Стоят си там разпръснати в гората и донякъде изморени от времето, необезпокоявани тънат в забрава.

Една от тях обаче е завършена. Тя е и с по-различна история от останалите.

Скрита зад гъсти храсти и борови дръвчета, сякаш излязла от приказка има малка розова постройка.

Разрухата явно е малко по-благосклонна към нея, фасадата на това, което е била все още стои. Всъщност цвета и′ бегло ни напомни за едно прекрасно имение на Френската ривиера- Вила Ефруси де Ротшилд.

Та всъщност тази къща е била домът на дамата начело на японската фондация Масако Оя. По всичко личи, че това е била жена с вкус и усет към нещата.

За съжаление тя умира в началото на 90-те години на миналия век и с нея умира и проекта за модерен хотел и голф клуб.

Въпреки състоянието си, розовата къщичка вдъхва уют и спокойствие. Не знам дали е заради топлият цвят на розовата боя или нестандартната архитектура.

Може би докато е съществувала като дом е била много привлекателна и стилна, но времето бавно я поглъща и няма да я пощади още дълго. (Тук вече паяците са завзели почти всеки ъгъл.)

Изоставените места ни показват какво се случва без последователно поддържане на човека – и може би какво може да се случи дори на местата, които обичаме и сме забравили по някаква причина.

Макар и зловеща, в пренебрегната картина на осиротелите здания има някаква мистериозна и уникална красота.

Buon viaggio…

Ако статията ви е харесала, може да ме подкрепите, като я споделите или ме последвате в социалните мрежи Facebook и Instagram.

Още от сайта:

© Travel-with-history 2021

This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 4.0 International License.