Сан Галгано- смесица между мит и легенда.
Бягайки встрани от „утъпкания“ път на Тоскана, маршрута ни отведе до забележителната долина Val di Merse. Разположена между подножието на два планински хребета и по протежението на река, тази област „рисува“ прекрасни пейзажи от зелени хълмове, планински райони, гъсти ливади и долини с гори.
Това е земя богата на история, замъци, села, енорийски църкви и манастири и едно прекрасно място, което сякаш е извън времето- Готическото абатство Сан Галгано.
Изникнало в полето, абатството е разпознаваемо със своите пастелни цветове, прости линии и архитектура, която го прави още по-впечатляващо. То е напълно без покрив и под.
Откритата църква е построена в началото на XIIIв., след смъртта на Сан Галгано и според монасите един монашески център трябва да се издигне „между планината и равнината, близо до поток, така че наоколо да има всичко необходимо за живот“.
Скоро след основаването си манастира станал един от най-влиятелните в Италия. За кратко време придобил много активи като гори, мелници и ферми.
За съжаление периода на великолепие не продължил дълго. С настъпването на чумата в Европа през XIVв. и поредица от други нещастни събития, започва упадъка на манастира.
Всъщност абатството не винаги е било без покрив. Една „градска легенда“ разказва, че след трагичните за манастира събития, през XVIв. в него останал само един монах, който воден от алчност разтопил оловния покрив на църквата и го продал.
За да стигнете до църквата без покрив, първо се минава през сградите, които някога са били обитавани от монасите.
Попадате в малка галерия, някогашният скрипторий в който монасите са писали ръкописите си, където освен да си купите билет за посещението, може да се сдобиете със сувенири и картини.
Следва още едно голямо помещение в готически стил. Интересни орнаменти красят колоните на някогашната трапезария на манастира.
Конструкцията на „Откритата църква“ представлява огромен кръст, перфектно ориентиран с апсида обърната на изток, а липсата на покрив я прави още по-внушителна и мистична.
Това е първата готическа църква построена в Италия, един от най-красивите примери на това изкуство, благодарение на поразителната си архитектура и степента на разруха като отпечатък на древно величествено минало.
Загадъчните руини са останали непокътнати и днес представляват едно сюрреалистично място „призрак на италианското средновековие“.
В близост до манастира се издига малък хълм, на който древна църква пази средновековна реликва, обвита в мистерия и легенда преплетена с историята на Англия.
Cappella di Montesipi по стъпките на рицаря.
Тясната пътека, водеща до хълма е непокътната от векове с идеята посетителите да усетят времето, когато монасите са се изкачвали ежедневно до църквата.
Роден през 1148г. в благородническо семейство Galgano Guidotti живял в ера на насилие, жестокост и похот. Това до голяма степен се отразило на живота му и той се превърнал в безмилостен и кръвожаден рицар.
След като му се присънил Архангел Михаил, Галгано забил меча си в камък на хълма и се отдал на отшелничество. Общувал единствено с вълците в гората, за които се смятало, че са пазителите на меча.
Построил малък параклис, чийто молитвен олтар бил забитият меч. Мечът, инструмент на войната и смъртта се превръща в символ на мир и надежда, а наметалото, гордост на някогашният рицар олицетворява смирение и поклонничество.
Днешната ротонда е построена от епископа на Волтера, на мястото на което се намира предполагаемата гробница на Сан Галгано.
Ето тук се преплитат легендите за Сан Галгано и митичният крал Артур. Историята на меча в италианската църква удивително прилича на тази за Ескалибур. Първите данни за живота на светеца датират много години преди да се появи легендата за крал Артур. Твърди се, че италианската история е вдъхновение за британската легенда.
По време, когато Сан Галгано бил на поклонение в Рим, трима завистливи монаси се опитали да извадят меча от скалата, но не успели и го счупили.
Зла участ сполетяла и тримата. Единият се удавил в реката, втория бил изгорен от светкавица, а третия го разкъсали вълци. Ръцете на разкъсания от вълци злощастен монах се пазят в параклиса като символ на завистта и лицемерието.
След завръщане от поклонението, Сан Галгано намерил счупения меч и бил покрусен от болка. Съединил двете части на меча и го закрепил в скалата по-силно от преди.
Сан Галгано умира на 33 годишна възраст и четири години след смъртта си е канонизиран като светец. Смята се, че „Божият рицар“ Галгано е първият светец канонизиран с официална церемония от Католическата църква.
Дълго време се твърдяло, че меча и ръцете са поставени в църквата само за да привличат туристи. След задълбочен анализ се разкрива, че и двете реликви са автентични и датират от XIIв.
В негова чест по-късно е основано и Абатство Сан Галгано.
Ето и малко туристическа информация:
Работно време: през летните месеци 10:30 до 18:00 часа, през зимните месеци 10:30- 13:30 и 15:00-17:00 часа.
Цена за нормален билет 3,50 EUR, намален билет 3,00 EUR.
След като влезете в малката църква, в центъра и ще видите покритият под стъкло меч. Намира се на пода, с времето почвата е слегнала и вече не прилича на олтар.
В ляво от него има малка тъмна стая където са изложени мумифицираните ръце. За да ги видите, трябва да пуснете монета в кутия на стената, за да се запали осветлението.
Ръцете се намират в ляво от входа, покрити с червен кадифен плат. Ако не го повдигнете ще ги пропуснете.
Може да съчетаете посещението си в Абатството с релаксираща почивка в намиращите се наблизо Terme di Petriolo. Виж Непознатата Марема.
Надявам се тази информация да ви е била полезна.