ХРАНАТА В ЛИВОРНО- ЕНЕРГИЯ, ХАРАКТЕР, СТРАСТ

Ливорно 

Крайбрежният град е смесица между архитектура, история, красиви пейзажи и невероятна храна. Има хора, които се спират в града само да прекарат един ден на скалите край морето и да опитат легендарните местни специалитети. Трябва да се насладите на Ливорно бавно, да се разходите из тесните улички, очарователните канали и сергиите на стария градски пазар.

„Вкусът на Ливорно“ несъмнено е най-известното ястие в града- Cacciucco Livornese.

Това е много гъста и тъмна рибена яхния. Както всяко популярно и емблематично за даден район ястие, това е една семпла рецепта, която не изисква скъпи продукти, но очарова с простота и прекрасен вкус. За италианската кухня не може да не се отбележи факта, че с малко продукти се приготвят великолепни ястия.

Характерно за тази яхния е, че трябва да съдържа поне толкова вида риба, колкото букви „с“ има в името й. Основните подправки са смес от чесън, черен пипер и градински чай.

Една древна легенда разказва за рибар от Ливорно, който отишъл с лодката си за риба, но го застигнала силна буря и се удавил. Оставил жена и три малки деца в мизерия, толкова, че децата отишли при другите рибари да молят за храна. От всяка къща им дали различни видове риба. Със събраната от децата риба, малко подправки и домати от градината, майката приготвила яхния. Изкусителният аромат, който се разнесъл из квартала събрал всички съседи. Така се родила рецептата за Cacciucco.

„Централният пазар“ е един от най- големите закрити хранителни пазари в Европа.

Antica Torteria Al Mercato Da Gagarin

Намираща се точно до закрития пазар, малката закусвалня е най- емблематичното място предлагащо „улична храна“ в града. Не очаквайте, че тук ще откриете изобилие от специалитети. Единственото, което се предлага е легендарното „Cinque e cinque“ (5 и 5).

Тук няма да откриете табелка с името на заведението, но повярвайте няма как да го подминете.

Закусвалнята отваря врати в средата на миналия век. Първоначалната цел е била да се нахранят работниците на пазара с нещо достатъчно хранително, евтино и разбира се вкусно. Постепенно „5 и 5“ се превръща в най- популярната улична храна в града.

Името Antica Torteria Al Mercato Da Gagarin произлиза от прякора на сегашния собственик Salvatore Chiappa. Когато е бил дете, Салваторе е работил като чирак в закусвалнята, по-късно я купил.

Един ден в закусвалнята влязла жена, която като видяла Салваторе му казала, че много прилича на космонавта Юрий Гагарин. От тогава с този прякор е известен в целия град.

„Cinque e cinque“ (5 и 5) – това е палачинка приготвена от нахут и свита в питка. По-късно в „5 и 5“ е добавен и маринован патладжан ( Cinque e cinque combinato). Името на сандвича идва от цената му. Когато закусвалнята отворила врати, цената на питката и палачинката от нахут били по 5 цента. Всички посетители искали и от двете- 5 и 5.

Палачинката от нахут също си има своя история. През XIIIв. кораб превозващ затворници от Пиза претърпял корабокрушение край бреговете на Ливорно. Най-много щети имало в трюма, в който превозвали храната за затворниците, а именно брашно от нахут и зехтин. Морската вода заляла брашното и изтеклия от бъчвите зехтин. Получила се гъста и лепкава каша.

През дългия престой на кораба в града, хранителните запаси на моряците и затворниците се изчерпали и единственото, което им останало била кашата от нахут, която извадили да се изсуши на слънцето. Експеримента им успял и това, което някога е било лепкава каша станала хрупкава и сочна палачинка.

По- късно сушенето на слънце било заменено с изпичане в пещ и така се родила легендарната палачинка от нахут.

Задължително трябва да опитате сандвича със „Spuma bionda“, което е традиционна газирана напитка, наподобяваща нашия „етър“.

Заведението постоянно е пълно с хора, а местните гидове водят групи от туристи да опитат легендарния сандвич.

Несъмнено след тази прекрасна храна десерта е задължителен. Но в Ливорно десерта не се яде, а се пие.

La Ponceria Livorno

Според традициите в Ливорно, след вечеря  местните пият гореща напитка, за която казват, че помага за усвояването на храната и затопля през студените зимни дни. Тя се нарича Ponce Livornese.

Топлата напитка датира от XVIIв., когато британските кораби често са акостирали на тосканското пристанище. Легендата разказва, че в един от британските кораби се счупили бъчви пълни с ром върху бали със зърна от кафе. Така моряците открили оригиналният вкус, който алкохола придава на кафето.

Напитката се приготвя от топло еспресо, грапа, кора от лимон, захар и канела. Наподобява „ирландско кафе“, но е с далеч по-изкусителен аромат.

Ако искате да опитате наистина добро Ponce трябва да посетите един от историческите барове в града. Точно такъв е La Ponceria Livorno

Заведението е запазило средновековния си стил и облик, който пренася посетителите назад във времето. Изглежда точно така, като е изглеждало и през XVIIв. Отваря врати след 8 часа вечерта, когато местните са приключили с вечерята си и мъжете се събират тук, за да се насладят на по чашка „понсе“ , да поиграят карти или просто да си побъбрят по мъжки. Обикновено водят жените си тук само в събота вечер. Това далеч не означава, че бара е само за мъже.

Освен традиционното „понсе“ тук се предлагат още много негови разновидности подходящи за всеки вкус.

Мястото е перфектно за финала на една  кулинарна разходка из Ливорно.

Нищо тук не е случайно. Всяка една рецепта е сътворена от легенда, приготвена с традиция, и произлиза дълбоко от корените на града.

Това е храната в Ливорно- енергия, характер и страст.

 

Buon viaggio…

Ако статията ви е харесала, може да ме подкрепите, като я споделите или ме последвате в социалните мрежи Facebook и Instagram.

Още от сайта:

© Travel-with-history 2021

This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 4.0 International License.