СВЕТИЛИЩЕ СВЕТИ ГАБРИЕЛ

Antico Santuario di San Gabriele Dell’Addolorata

Светилището на San Gabriele dell“Addolorata се намира в подножието на прекрасния планински масив Гран Сасо и е сред първите петнайсет най-популярни светилища в света. Местоположението на светилището е в центъра на свещен триъгълник, който съдържа три от най-известните храмове в Италия: Лорето, Сан Габриеле и Сан Джовани Ротондо. Това е район, който се отличава с огромно културно наследство на вяра и изкуство.

Светилището включва четири основни структури:

1.Манастира в който през 1862г. е починал Св.Габриел.

2.Старото светилище-Древната църква, построена през 1908г. в чест на Св.Габриел.

Изградена от мрамор и гранит и украсена със статуи на светци, арки и стенописи, църквата представлява истинско произведение на изкуството, за което папа Пий XI има голям принос, като на 1 юли 1929г. е обявил църквата за „базилика“.

На приземния етаж в задната част на църквата първоначално е била криптата с тялото на светеца, която в последствие е преместена в подземието на Новото светилище.

3.Новото светилище.

Като се има предвид непрекъснатото увеличение на потока от поклонници, през 1970г. се изгражда нова базилика посветена на Светецът.

Това е грандиозна структура от бял цимент, стомана и стъкло, която може да побере 5-6 000 души. В центъра на базиликата е издигнат голям олтар.

Покривната покривка е от желязо и върху нея стои железен кръст.

В ъглите на базиликата стълби водят до криптата на Светецът, която е тържествено благословена от папа Йоан Павел II.

4. Седалището на списание „Eco di San Gabriele“, месечно издание свързано с дейността на светилището.

Историята на светилището датира още от XIIIв., когато в подножието на Гран Сасо Свети Франциск от Асизи е основал малък манастир посветен на Благовещението.

Свети Габриел е роден на 1 март 1838г. в аристократично семейство от Асизи (Перуджа). Още в същия ден е кръстен с името Франческо в катедралата Сан Руфино, в която преди седем столетия е кръстен Свети Франциск.

На четири годишна възраст Франческо загубил майка си и семейството се преместило в Сполето. По време на болест, все още малко момче, обещал да стане религиозен, ако бъде излекуван. Той се излекувал два пъти, но отложил този ангажимент.

Франческо растял като истински светски младеж, обичал модата, композирал, организирал ловни тържества, участвал в пиеси, танцувал, печелел награди в училище. Бил елегантен и привлекателен и искал да превъзхожда във всичко- „Добрият живот няма нищо против“. В града е бил известен като „танцьорът“.

По време на шествието с иконата на катедралата „Сполето“ на 22 август 1856г. Франческо чул вътрешен глас, който го кани да напусне буржоазния живот и да стане религиозен.

През 1859г. пристига в Конвента на пасионистите в Исола дел Гран Сасо, за да се подготви за свещеничество. Франческо се заклел в пасионистката общност, приемайки името „Gabriele dell“Addolorata“, отразявайки предаността му.

В края на 1861г. Габриел се разболява от туберкулоза. На 27 февруари 1862г. умира на 24 годишна възраст, след видение в което му се явила Дева Мария.

На тази дата всяка година хиляди вярващи се събират в светилището за да почетат смъртта на Св. Габриел.

Славата на светеца започва тридесет години след смъртта му, когато се случват първите чудеса след ексхумацията на тленните му останки.

Папа Бенедикт XV го провъзгласява за светец и покровител на италианската католическа младеж и главен патрон на Абруцо.

В ляво от централния вход на Старото светилище се намира входа на музея, където ще откриете стотици благодарствени писма на хора, които са оцелели като „по чудо“ в катастрофи.

Кадрите са потресаващи, до всяка снимка стои история за катастрофа, снимка на оцелелите и дори ключ от превозното средство. Св.Габриел е закрилник и на всички шофьори.

Атмосферата в музея е впечатляваща, човек си дава равносметка за това колко крехък е живота, за малките неща, които го осмислят и за „чудото“ спасило всички тези хора.

Освен закрилник на шофьорите Св.Габриел е почитан и от войниците.

Излизайки от главното помещение на музея посетителите се озовават в стаята в която е починал Светецът. Тук се съхраняват предмети, статии от вестници и реликви свързани с живота му.

Следващата стая е малък параклис с разпятието и икона на Исус.

Светилището, посветено на младия светец се е превърнало в един от най-посещаваните храмове в Италия. В предвид местоположението на храма, намиращ се в регион с множество университети и това, че Светецът е закрилник на младежите, мястото е много популярно сред студентите.

Славата на Св.Габриел не знае граници. Има поне хиляда църкви по света посветени на него, само в Италия са 22, осем от които са в Абруцо. Има и множество малки параклиси, разпръснати в различни региони на Италия.

Всяка година около два милиона поклонници и туристи посещават светилището привлечени освен от „чудесата“ на Св.Габриел, но и от очарователната природа в подножието на Гран Сасо.