СВЕТИНЯТА ОТ МАНОПЕЛО

Манопело (Manoppello) е малко селище в община Пескара.

Произходът на името на селото произлиза от „манопуо“-количеството пшеница, което може да се побере в дланта. Снопът пшеница е и символ в емблемата на селото, олицетворяващ плодородието на земята, което в древни времена е гарантирало просперитет и изобилие.

В превод Manoppello произлиза от „manibus“ и „plenus“, което означава „пълна ръка“. Селото е с древен произход, но става популярно едва в началото на нашия век, благодарение на германския журналист и писател Пол Бадде и неговата книга „Божието лице. Палачът на Манопело“.

Въпреки, че селцето е малко и закътано, то е много посещавано от туристи и вярващи от цял свят. Когато пристигнахме пред църквата, може да предположите за изненадата ни като видяхме три автобуса с азиатски туристи!

В Европа, както и в България тази дестинация не сред най-популярните, да не кажа, че на който съм казала къде отиваме, никой не беше чул за това. За пореден път се убеждавам, че азиатците пътуват много и знаят къде да ходят.

Торинската плащеница не е единственият древен артефакт, който претендира, че носи изображението на Христос.

Селцето пази голяма реликва на територията си.

В малката църква „Св.Николай“ след селото се намира воал известен като „Свещеното лице на Христос“ ( Santuario del Volto Santo).

„Volto Santo“ се пази от вярващите като едно от най-светите съкровища. Историята на воала започва с кръстния път на Христос към Голгота. Според преданието, вярващата в Исус и негова последователка Вероника, не се изплашила от римските войници, хвърлила се към Божия син и му подала кърпа. Попадайки върху плата, кръвта, потта и сълзите Му сътворили чудо. Върху коприната до най-малките детайли се отпечатало лицето на Христос.

Смята се, че наименованието „Кърпата на Вероника“ идва от „vera icona“, тоест „истинска икона“, поради това, че не са открити данни за съществуването на жена с името Вероника по времето на Христос.

Пътят на кърпата започва от Юдея. Светинята попада в Сирия, а след това в Сицилия. В периода на ранното средновековие кърпата се намирала в „Св.Петър“ в Рим, откъдето е открадната и изчезва безследно. По-късно Ватикана е обявила, че плащеницата е намерена и се съхранява в хранилището на Светата църква. До преди кражбата изображението на кърпата било рисувано от всички улични художници в Рим и се продавало като сувенир, подобно на магнит с Колизеума. След това папа Павел V забранил копия на плащеницата да се рисуват по какъвто и да е повод, а по-късно папа Урбан VIII не само забранил възпроизвеждането на воала, но и наредил да се унищожат всички съществуващи копия.

Съществува легенда как воалът е попаднал в Манопело. В началото на XVI в. монах се разхождал в двора на църквата в малкото село, когато към него се приближил скитник. Бедният човек дал на монаха свито парче плат и го помолил да пази тази светиня. Когато монахът разгърнал плата видял лика на Исус, обърнал се да благодари, но от скитника нямало и следа, затова монаха разказвал, че „ангел“ му е дал плащеницата. Това разбира се само интерпретации от различни източници, никой не е доказал със сигурност произхода на воала, нито дали това е открадната от Ватикана плащеница.

Факт е обаче, че още с прекрачването на прага в църквата усетихме странно присъствие, усещане за друго измерение, нещо неразбираемо и добро, сякаш някаква благословена тишина ни обгърна. Много е странно и не знам как да го опиша. Трябва да се види. Плащеницата е издигната на олтар в дъното и се вижда веднага с влизането.

Изображението е върху „висон“, вид морска коприна, изработена от мидата Pinna nobilis. Това е много фин плат с бял или златист цвят, който не веднъж е споменат в Библията, с него са изготвяни дрехи за царе, фараони и висши римски аристократи.

Тъканта е толкова фина, че образът на Христос се вижда от двете страни на воала. През 70-те години на миналия век учени изследвали кърпата с помощта на ултравиолетови лъчи, както и чрез свръхчувствителни цифрови фотографии, но както и при Торинската плащеница не открили следи от боя, нито от пигмент. Двете плащеници били изследвани с помощта на рентген, и се получило точно съответствие, сякаш образът е „сканиран“ от едно и също лице.

Разликата между двете плащеници е, че тази от Манопело е единствената, на която Божият син е с широко отворени очи и устни. Заради тази особеност Светият лик е необичайно ценен.

С това парче плат са свързани много чудеса и изцеления. Казват, че всеки докоснал кърпата или я е виждал, винаги оздравявал.

Заставайки пред Светинята, човек има чувство за изцеление, пречистване и извисяване, сякаш говори и гледа самия Исус. Неописуемо е прости думи.

Над плащеницата има стенопис на който е изобразена Божията майка с младенеца, сякаш е там за да го закриля.

Църквата е изключително спокойна, когато няма туристи в нея и само тихите стъпки на някой от монасите нарушава тишината.

Сред посетителите на това свято място се откроява Папа Бенедикт XVI, който е първият глава на Римокатолическата църква посетил „Santuario Volto Santo di Manoppello“.